Ефектът на новия мениджър -
факт или химера?
публикувано на 14 Януари, 2020 / Четеш за 7 минути
Стигнахме средата и на настоящият футболен сезон и вече знаем каква роля ще играят и за какво ще се борят голяма част от клубовете във водещите европейски първенства. Това доведе до, превърналите се в нещо обичайно днес, множество треньорски смени. Всъщност честотата с която мениджърите се назначават и уволняват се увеличава значително през последните две
материал на Иван Маслинков
десетилетия. Понякога изглежда част от тези промени се извършват само за да се постигне временния възходящ ефект от назначаването на нов човек начело.
Футболните фенове можем да бъден доста суеверни и твърдо да вярваме в невъзможни за доказване теории. Всеки дългогодишен почитател е чувал, че няма по-добро време за отбелязване на гол от края на полувремето и как лошите съдийски решения в противникова или своя полза се компенсират с времето. Едно от най-дълбоко вкоренените вярвания е, че назначаването на нов мениджър почти моментално влива нови сили и подобрява играта на даден отбор. На английски, на този предполагаем феномен е дадено името „the new manager bounce”.
Но дали този ефект наистина съществува или е нещо в което феновете се самоубеждаваме? За да си отговорим на въпроса ще разгледаме данни от последното десетилетие от водещите лиги в Европа.
Когато използваме това понятие говорим най-вече за краткотрайния ефект от новото назначение и няма да се съсредоточаваме върху дълготрайния. Затова ще обърнем внимание на резултатите от последните мачове на стария треньор и първите на наследника му. При проучване на причините за и ефекта от уволнението на мениджърите, професорът от университетът на Ливърпул Сю Бриджуотър открива, че отборите обикновено освобождават главния си треньор когато започнат да печелят средно по 1 точка на мач. Нека се насочим към Висшата лига и разгледаме последните 50 треньорски промени в нея. Те се извършват когато един отбор печели около 20% от мачовете си и 0.8 точки средно на двубой. 14-та е позицията на която най-често са извършени промените.
Сега да разгледаме данни относно „The new manager bounce”: в мачовете (след заставането на нов човек начело) обикновено започват да се печелят повече точки. Всъщност, малко над половината от новите мениджъри печелят по над 1.2 точки и увеличават победите до 36% (за първите 5 мача във Висшата лига). Най-важната статистика, според мен, обаче е за промяната на позицията в класирането - подобрение имат по-малко от половината отбори и почти толкова отиват надолу. Това може да се обясни с факта, че много отбори правят промяната когато разликата е толкова голяма, че малкия брой разглеждани от нас мачове не стига за промяна в класирането.
След кратък поглед над статистиката става ясно, че назначението на нов треньор наистина води до моментно подобрение. На какво обаче се дължи това? Най-често се говори за мотивацията на играчите да се докажат пред новия си водач - едни се стремят да си завоюват място сред титулярите, а други да го запазят. Според други, ефект оказват новите методи на работа.
Прочети 'Ролята на индивидуалната тренировка в полза на отборната работа във футбола'
Едно обяснение за явлението можем да намерим в книгата на Саймън Капър и Стефан Шимански „Soccernomics”. В нея те смятат, че са дали окончателен отговор за това дали съществува такъв ефект. Според тях всичко е в главите на феновете и заблудата е лесно обяснима, ето какво пише Капър по темата за FourFourTwo (през 2016):
„Всъщност, новия мениджър не може да прави магии. Краткият меден месец след назначаването на нов човек е лесен за обяснение. Обикновено средностатистическият клуб печели по 1.3 точки средно на мач. Очаквано, Бриджуотър установи че отборите уволняват треньорите си когато печелят само по една точка средно на мач – това е долната точка на цикъл.
Всеки статистик може да предвиди какво ще се случи след долната точка: независимо дали ще се смени мениджъра или пък ще промени каквото и да е в отбора, представянето му почти сигурно ще се върне към нормалното си ниво. Просто казано, след достигането на най-ниската точка винаги е по-вероятно нещата да се подобрят. Клубът може да е достигнал дъното заради лош късмет, контузии, тежка програма или (като например Манчестър Сити през 2009) заради нужда от време играчите да се сработят. Каквато и да е причината, нещата почти неизбежно ще се подобрят до нормалното си положение.“
Думите му се потвърждават от проучване на холандската Ередевизие, обхващащо цели 18 сезона. В него се откриват модели на западане и подобрение около моменти на уволнение и назначение на мениджъри. Същите модели обаче се забелязват и в почти същия брой отбори, които не сменят треньорите си. В книгата Soccernomics се обяснява, че ефектът в голяма степен се дължи на това, че футболът е игра в която се отбелязват малки резултати (за разлика например от баскетбола). Благодарение на това, един гол може да промени всичко и късметът играе сериозна роля.
По-скорошен пример за това обяснение е моменталния успех на Солскяер в първите му десет мача начело на Манчестър Юнайтед и последвалото връщане до предишното положение.
През този сезон също имаше интересни треньорски промени, които могат да помогнат в анализа, като тези в Байерн Мюнхен и Тотнъм. Баварците могат да бъдат използвани като още един пример за потвърждаване думите на статистиците. Те уволниха Ковач рано през сезона, след тежка загуба с 5-1 (той имаше 3 победи и 1 равен в мачовете си преди това). Наследника му Флик, веднага постигна четири последователни успеха, последвани от две загуби. Всичко това е добре, но Ковач започна предния сезон също толкова непостоянно и в крайна сметка се върна към обичайното ниво и стана шампион.
Тотнъм от друга страна са доста различен случай. След освобождаването на Почетино те спечелиха следващия си мач трудно, вече с Моуриньо начело. Въпреки похвалите които получи португалеца, отбора продължи с непостоянните игри от преди пристигането му. След проучване на статистиката им можем да направим извода, че това просто е тяхното ниво в този момент. Ако съдим по показателите им за очаквани голове и точки, то те са играли на нормалното за тях ниво и при Почетино. Проблемът не е толкова в мениджъра колкото във факта, че тези футболисти са се изчерпали като отбор.
Прочети 'Топ 11 (набор 2000)'
След всичко казано, съществува ли наистина „new manager bounce”?
Лично считам, че е невъзможно да се даде категоричен отговор, след който да не останат никакви съмнения. Експерти (като гореспоменатите статистици) твърдят, че са обяснили защо се случва това подобрение във формата: доводите им са логично издържани и потвърдени с факти.
Въпреки това - те разглеждат въпроса само от математическа гледна точка и не взимат предвид човешката и чисто футболната страна на нещата. Те няма как да изчислят мотивацията и ефекта от новия глас и гледна точка в съблекалнята, отдават това което не пасва на теориите им на късмет. С днешните добре подготвени и приспособяващи се футболисти, дори някоя малка тактическа промяна, направена от новия човек начело, може да бъде от решаващо значение. В обяснението си те не включват турнирите за купи като Шампионската лига и моменталния ефект които са оказвали нови треньори в тях (дали Реал Мадрид щеше да спечели първата от трите си поредни Шампионски лиги с Бенитез, вместо сменилия го Зидан).
Приемем ли думите им без съмнения и критики, то тогава напълно отхвърляме значението и ролята на мениджъра. Според теориите им, влиянието и важността на главния треньор са доста по-малки отколкото си мислим и смяната не би оказала нито краткотраен, нито дълготраен ефект (поне не значим).
Но ние сме виждали обратно с очите си многократно. Виждаме го и днес с Брендън Роджърс в Лестър, Конте в Интер и Клоп в Ливърпул.
Какво мислите вие? Съществува ли такъв ефект и заслужава ли си да смениш мениджъра си за да постигнеш няколко бързи победи?
Използвани материали:
https://socceranalytics.substack.com/p/is-the-new-manager-bounce-really