България ли? Тези страхливи джуджета

не са моят национален отбор!

публикувано на 26 Ноември, 2025 | Четеш за 12 минути

Обикновено в текстовете си за българския футбол и националния ни отбор използвам предимно ирония, защото колкото и да е зле положението, те са си наши и няма как да си позволя да ги обидя. Това приключи, няма го вече добрия самарянин! Вече години наред усещам, че развивам хронична нетърпимост към националния отбор на България, която се обостря с всеки

материал на

Кристиян Иванов

изминал мач и все по-рядко резултатът оказва някакво влияние.

Изчаках да минат световните квалификации за Мондиал 2026, за да си излея мислите, които са много хаотични и напомнят опита за игра на 'лъвовете', защото тяхното поведение на терена дори не може да се причислява към определен вид футбол, пък бил той и дефанзивен. Сега ще бъда по-емоционален, но няма как да е иначе, след като една група от хора се гаврят с държавата ми посредством футбола и още повече - тези хора СА българи!

- - -

В домакинството срещу Турция усетих много страшно чувство у себе си – аз се наслаждавах на това, което се случва с нашите на Националния стадион!

Допреди няколко години действително гледах мачовете на нашите с надежда, че имаме шанс да постигнем нещо значимо за стандартите си. Това продължи може би докъм края на периода на Петър Хубчев начело, когато пак отстъпвахме на най-големите, но поне се борихме и с желание успявахме да се противопоставяме на отборите от 'средна класа'. Постепенно обаче нашите футболисти сякаш загубиха едно качество, което аз безкрайно много ценя – това е непримиримостта. Желанието да се бориш, дори когато битката изглежда загубена, готовността да дадеш всичко от себе си и каквото ще да става след това. Виждайки това, националният отбор започна да ми става все по-безразличен и антипатичен.

Наясно съм, че хората над тях – треньори, ръководители и заплатаджии във футболния съюз са нагли до мозъка на костите си и опитват да ни лъжат, че ние сме балъци и не разбираме от футбол, убеждавайки ни, че напредваме и се развиваме. Ами не! Ние назадваме и деградираме! Преди 10 години се чудех как Ивелин Попов го избират 3 пъти поред за Футболист на годината, а то сега стана така, че №1 вече 4 години поред е Кирил Десподов, който се изравни с Христо Стоичков! Как е възможно Десподов да е до Камата по какъвто и да е футболен показател! По-очеизваждащ пример за деградацията на футбола ни няма, а имам прогноза, че в следващите години ще има и още по-фрапантни носители на приза за Футболист на годината, който не са печелили величия като Петър Жеков, Димитър Якимов и Наско Сираков.

При позора срещу Турция, Гонзо и компания почнаха да бръщолевят глупости, че сме седели добре на терена през първото полувреме!? Абе, футболният мач се състои от 2 (две) полувремена, а и през първото правихме възстановка на 'Опълченците на Шипка', обаче през второто не се повториха събитията от 1877 г., а точно обратното. Вкарахме им гол с късметлийски рикошет, но дотам, защото за разлика от управленците на българския футбол, топката не лъже. Тя показва действителността такава, каквато е, и позволява на феновете да виждат отвъд напудрените речи на Гонзо, Атанас Фурнаджиев и тем подобни, на които грам не им пука за футбола в България и националния отбор. Милият ни президент на БФС след този погром заяви в прав текст, че от сегашните национали нищо не става, а месец по-късно, след като показахме зачатъци на не-толкова отчайваща игра срещу Турция и срещу Грузия през ноември, той тръгна пак да дава срокове до пълното процъфтяване на родния национален отбор и футбол изобщо.

Ще ми простите, че се разпилявам в мислите си, но действително съм ядосан, защото преди всяка пауза за националните отбори има някакви балъци, които имат надежда, че можем да направим нещо! Какво можеш да очакваш от този национален отбор, в който са събрани едни малки душици с миши сърца, които ги е страх и от собствената им сянка? Два мача срещу Испания, ние нямаме 1 жълт картон! Това означава, че футболистите ни са пълни ….. , които нямат топките поне да се сбият! Нека испанците ни изкъртят с 10 гола разлика, ама вие се сбийте, поне на битка да им покажем, че българският войник задна не дава! А ние ги милваме и се молим да ни бият с по-малко! Това вече е жалко и лично аз, който никога не съм блестял с големи футболни умения, но компенсирам с желание, битка и себераздаване, го приемам за лична обида.

Някои балъци, дето уж плюят националния отбор, но по-скоро им мият очите със слюнката си, казват, че футболистите нямат вина, защото са продукт на системата. Да, те са продукт на системата, но всеки човек има в себе си морално-волеви качества, които системата няма как да му втълпи. Системата изгражда футболните качества, но не и човешките, а националите на България са трагедия и в двата случая. Затова никаква милост към тези безхаберници, които се страхуват да стъпят здраво в защита на фланелката, която в миналото са носили Стоичков, Гунди и куп други мъже с главно М!

Във връзка с това, думите на Филип Кръстев след ноемврийските мачове са колкото онагледяващи цялата ни държава, толкова и хвърлящи прах в очите. Истината е, че в спорта у нас се прави опит 'с трици маймуни да ловим', но как в някои от другите спортове успяваме да постигнем успехи ВЪПРЕКИ държавата и министерството. Как волейболистите станаха втори в света, как Карлос Насар мачка в щангите, как сме в Топ 5 в художествената гимнастика!? В тези спортове (и някои други) хората успяват да постигат успехи дори в сегашната политическа ситуация у нас, а във футбола не могат! Не могат или не искат?

Друга опорка е, че футболистите ни играли в слаби клубове! В какви клубове играят тези на Фарьорските острови, които одрусаха Чехия и Черна гора, къде играят казахстанците, които стигнаха до плейофи за Евро 2024? Нашите ритнитопковци действително играят в по-слаби клубове от предишното поколение родни национали, но това изобщо не е оправдание, защото при тях няма желание да защитават фланелката с лъвчето на гърдите.

Стига толкова за футболистите, че ако ги подкарам по домова книга, ще четете до утре, ако имате нерви. Над тях – треньорите! Знаете ли какъв е прякорът на новия ни селекционер – Александър Димитров? Наричат го Сашко 'Етапа', защото като младежки селекционер постоянно дрънкаше глупости за етапи на развитие и тем подобни смехории. Треньорската кариера на този човек се дължи основно (ако не и изцяло) на Бойко Борисов, с когото ходят да играят аматьорски футбол. Бившият премиер е кум на Димитров и без неговата протекция, Етапа щеше само да мирише националния отбор, а не 8 години да е част от структурите му. За това време той не успя да класира България за нито един турнир при юношите и младежите, като резултатите там бяха една идея по-добри от тези на първия отбор, но това далеч не е някакво постижение. Няма да откроявам някои любопитни/срамни резултати на България U21 при Димитров, можете и сами да проверите, но през цялото време този човек говореше как сме с един етап от развитието си по-близо до класиране на голямо първенство при младежите. Оказа се обаче, че другите държави също не спят и напредват, създавайки ни още и още етапи, които трябва да преминем, за да играем на сериозен форум, каквото така и не се случи с Александър Димитров.

Що се отнася до личностните му качества - от действията и изказа на селекционера заключвам, че той е доста високомерен и нагъл, което не винаги е лошо, когато работиш на такъв пост, но е нелогично на фона на 'постиженията' ти до момента както на национално, така и на клубно ниво като треньор. Освен това, от Александър Димитров поемане на отговорност няма да видите, той никога за нищо не е виновен, въпреки че между 2018 и 2025 г., когато водеше младежите, той захрани 'А' националния отбор с такива футболисти, с които в момента сме на 91-во място в ранглистата на ФИФА. Въпреки това, сега той зае поста на Илиан Илиев, който е толкова класи над Етапа, че дори не би го взел в щаба си за помощник.

Прочети също 'Де-Българизацията на българското първенство'

или пък

'Новият формат на Шампионската Лига - имаше ли нужда?'

Освен селекционера, ръководителите на 'любимия' ни футболен съюз също започват все по-често и безпардонно да си 'измиват ръцете' с футболистите и качествата им. Фигури като Атанас Фурнаджиев, Кирил Котев и тем-подобни (в това число и Георги Иванов-Гонзо) какво направиха, за да може играчите ни да се състезават на високо ниво и по този начин да имаме по-качествен национален отбор? По-рано не спестих критики към футболистите за това, че са страхливци и бездушници, но в същото време системата на родния футбол не ги е подготвила за това, да са на по-високо ниво от сегашното. 'Хвърлянето на кал' по футболистите е още един опит на пиявиците по веригата в БФС да си запазят постовете, след като глупости от сорта на това, че сме играли добре срещу Турция през първото полувреме, вече не минават никому. Жалка история са тези хора, но това ще им се върне, помнете ми думата.

Скандалът около Светльо Вуцов няма да е последният, тъй като българските национали са засипвани с помия отвсякъде и някак успяват да го изтърпят, но когато и шефовете им от БФС ги плюят и с тяхната игра оправдават управленската си некадърност, чашата прелива. Един много хубав апогей на всичко би бил масов бойкот на националния отбор от самите футболисти. Да ги видя тогава тези отрепки от БФС какво ще правят, защото тогава България няма да може дори да излиза на терена срещу който и да е противник. Тогава у нас няма да гостува Испания и БФС няма да може да захлебва от безбожно скъпи билети, както се случи през септември. Ясно е, че хората тогава дойдоха да гледат европейския шампион, но БФС им одра кожите с цените на билетите, афиширайки благотворителност и разни други събития, за които уж отивали приходите от пропуските за мача. Няма да захващам тази тема, че преди няколко месеца имах спор с един чиновник от БФС, който ме убеждаваше, че не били скъпи тези пропуски. После се видя, че говори небивалици, след като билетите за българските фенове в Испания бяха по-евтини от билетите за испанските привърженици в България. Поне Гонзо и компания облажиха от тези мачове, но рано или късно тази гавра с българските фенове ще им излезе през носа, който те си вирнаха преди началото на световните квалификации.

За мача с Грузия на 18 ноември се готвеше протест пред Националния стадион 'Васил Левски', който така и не се състоя, но може би истинският протест беше вътре. Трибуните на 43-хилядното съоръжение пустееха, въпреки че близо 10 000 души имаха от пакетните билети. Е, тези хора не отидоха на този мач, но въпреки това напълниха гушите на БФС.

Националният отбор на България е свалил нивото спрямо същия период отпреди 2 години, но това не увеличава гнева на хората, а се получава друго – на феновете започва да не им пука за този национален отбор, както на мен вече ми е все едно за него. Затова и едва ли толкова много хора ще отделят време, енергия и нерви, за да протестират срещу една кауза пердута, в каквото се е превърнал БФС. Единствено се надявам да не се стига отново до насилие, защото тези гадове вътре на стадиона не го заслужават. Те знаят само да искат – искат държавата да им дава пари, без да имат реалистичен план в каква градивна посока да ги използват. По-вероятно е част от тези пари да се инвестират в стадиончета с капацитет 2-3 хиляди места в селца с по-малко от 1000 души население, а останалата част да замине по джобовете на търтеите по веригата.

С този материал някой ще ме помисли за хейтър и да - такъв съм, защото за мен този национален отбор и футболна централа заслужават единствено критики и подигравки. Защото там никой не иска да работи, а много мразя мързеливите хора.

Ето няколко примера за безхаберието на апаратчиците във футболната централа на България. Оттам така и не искат да намалят броя на отборите в първенството, което от година на година изостава все повече от останалите шампионати, с които се предполага, че трябва да е на едно ниво. Инфраструктурно сме пълна скръб, почти никой не мисли за феновете и как да ги накара да се насладят на деня на мача (не просто на самата игра), дори на терена продукцията да е с ниско качество.

Освен това, наскоро Гонзо реши да се прави на много лош и след една пресконференция в 12 на обяд се ядоса и си тръгна, затръшвайки вратата с думите 'Лека вечер'! Причината да се ядоса беше, че към управлението му има критики! Е, как да няма критики след цялата помия, в която се е превърнал футболът у нас. Как да няма критики, след като от футболния съюз крият имената на футболистите, които са уличени в залагане на мачове на собствените си отбори! Мантрите и опорките, че Гонзо е голям мъжкар и само заради това може да извади българския футбол от кризата, в която е затънал през последните 20 години, вече не минават дори на най-елементарните и праволинейни в мисълта си фенове.

Хората във футболния съюз не искат да работят и оправдават това си нежелание с липсата на пари. В същото време там се мисли само как да се изкара още някой лев и примерът от по-горе, с билетите за мачовете с Испания, Турция и Грузия, не е единствен. Наскоро стана ясно, че около 50 футболисти от българското първенство са уличени в залози на мачове от родния шампионат. Не само това, но и стана ясно, че някои от тях са залагали на мачове на собствените си отбори. Какво направи БФС ли? Първо, не спря правата на тези футболисти, а реши да им наложи 'завишени' глоби, които възлизат на 10 000 лв. на глава! Второ, не изкара имената на тези футболисти, за да може те да си понесат моралното наказание и да бъдат изтипосани на стената на срама! Това струва ли ви се нормално, защото на мен изобщо!? Санкцията за тези любители на хазарта трябва да бъде наказание, а не поощрение, защото сега хем ги крият кои са, хем ги глобяват някакви смешни пари, а спирането на състезателните им права приключва в момента, в който те си платят глобата.

farp,small,wall_texture,product,750x1000.u3.jpg

Друг пример за мързела в БФС е програмата на първенството! Преди няколко седмици 'гениите' от Бояна направиха така, че ЦСКА и Левски да гостуват в един и същи ден (19 октомври) на 50 километра един от друг – 'червените' в Добрич срещу Добруджа от 15:00 часа, а 'сините' във Варна на Черно море от 17:30 часа. После защо има сбивания!? Има, защото се дават предпоставки за такива инциденти.

Някой ще каже, че тези проблеми касаят първенството, а не и националния отбор, но не е така. Всичко е свързано и за жалост общото между шампионата и представителния тим на България е БФС! Защото на някой може да му се струва, че нежеланието на централата да намали броя отбори в елита или даването на лицензи на откровени ниви засяга само клубните отбори! Добре, но нали клубовете захранват националния отбор. Щом клубното първенство е слабо и неконкурентно, как очакваме футболистите в него (без значение българи или чужденци) да са на високо ниво, а след като те не стават, какво очакваме от тях в националните отбори . . .

Стига толкова, аз се уморих да пиша и дори да мисля за всички тези безхаберници, които съсипват българския футбол и ме карат във всяка пауза за националните отбори да се отвращавам. Докато не видя, че някой иска българският национален отбор да тръгне нагоре, аз не смятам за здравословно да си хабя нервите с тези 'хора', затова ще си гледам и подкрепям Германия, където нещата също са зле, но се правят опити за излизане от кризата. Съжалявам, 'лъвове', но няма да ви гледам, защото ако го правя, ще искам да падате все повече и повече, за да се види колко зле са нещата и че е крайно време целият този цирк да приключи!