Защо Брендън Роджърс е перфектното 'лекарство' за Лестър

публикувано на 9 Декември, 2019 / Четеш за 7 минути

Четири сезона след като шокираха света със спечелването на Висшата Лига, Лестър се намира на второ място в същото това първенство, след изиграване на 1/3 от сезона. „Лисиците” са пред настоящите шампиони Манчестър Сити и отстъпват единствено на носителите на Шампионската Лига и правещи невероятен сезон играчи на Ливърпул.

материал от

Пламен Панайотов *

Лестър трудно ще повтори чудото от сезон 15/16, но с оглед на досегашното си представяне са с най-реалистични шансове за участие в следващия сезон на най-комерсиалния турнир, сред обичайната група от заподозрени – Челси, Тотнъм, Арсенал и Манчестър Юн.

Настоящия сезон е шести поред за „лисиците” на най-високото ниво на английския футбол. Още след спечелената титла можеше да се каже, че Лестър се е консолидирал в елита. Само че истинската история е по-различна – приказката приключи след като на „Кинг Пауър Стейдиъм” вдигнаха титлата. Последваха мениджърски уволнения, провокирани в известен аспект от продажбата на ключови футболисти, прекаленото самочувствие на останалите играчи, довели до преврати в съблекалнята и за капак трагичната загуба на изключително отдадения собственик през октомври 2018г.

След триумфа с титлата на Висшата лига, Лестър записа три поредни класирания в средата на таблицата – 12-то и две поредни 9-ти места. През този период трима мениджъри загубиха работата си. Първо бе освободен изключително опитния и именит специалист Клаудио Раниери – само девет месеца след като той превърна Лестър само девет месеца след като превърна Лестър от фаворит за изпадане до в шампион. Към момента на уволнението, с оставащи 13 кръга до края на кампанията, „лисиците” се намираха на точка над зоната на изпадащите. Гръбнака на тима бе запазен като цяло – от ключовите футболисти бе продаден единствено Н’Голо Канте. На мястото на „мотора” в центъра на терена бяха привлечени първо - Нампалис Менди от Ница, а по време на зимния трансферен прозорец - Вилфред Ндиди от Генк.

77109936_3462914977082668_76553994913563

Roberto Vicario, Claudio Ranieri, resize, crop, CC BY-SA 3.0

Асистентът на Раниери, Крейг Шекспир пое кормилото на фона на ширещото се мнение, че той е истинския стратег и вдъхновител, благодарение на когото Лестър спечели титлата, а италианския специалист просто е бил публичната фигура. След като първоначално Лестър „летеше” при Шекспир (бяха постигнати пет поредни победи в първенството, които бяха гарнирани с победа и съответно отстраняване на Севиля на фаза осминафинал в Лига Европа в Шампионската Лига), настоящият английски шампион отново затъна в посредственост, която се пренесе и в началото на сезон 17/18. След осем шампионатни кръга, Лестър бе в зоната на изпадащите и това означаваше край на осеммесечния 8-месечния престой на Шекспир начело на клуба.

Привличането на Клод Пюел на неговото място не вдъхнови нито феновете, нито играчите на тима. Отново станахме свидетели на същата история – първоначални добри резултати и достоен финал на кампанията с постигнатото 9-то място. Тези резултати обаче бяха постигнати от френският специалист с тактика, която не импонираше на футболистите и запалянковците. Това доведе до напускането на Пюел по-малко от година и половина след назначението му.

Да стигнеш върха е трудно, но да останеш там е още по-трудно. Не случайно само трима мениджъри – Алекс Фъргюсън, Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола са успявали да запазят титлата си във Висшата лига. Те обаче са особена порода характери – родени победители, които никога не се отказват да печелят нови титли.

Прочети 'Красимир Балъков - от Велико Търново до Щутгарт'

Раниери, Шекспир и Пюел безспорно имаха своите качества, но те се провалиха в едно – не успяха да мотивират една талантлива група от играчи, която е стигнала върха, да задържи подобаващо на шампиони ниво. Това бяха футболисти, които са способни да спасят отбора си от изпадане, като спечелят печелейки 22 точки в последните 9 мача от сезона, предхождащ спечелването на титлата. След това невъобразимо оставане във Висшата Лига и последвалият още по-неочакван успех, играчите на Лестър си осигуриха завинаги място в клубната история. Не само това – те накараха футболният свят да повярва, че чудеса се случват и по-скромни отбори могат да триумфират.

Вместо този успех да се превърне в катализатор, който да изстреля „лисиците” в елита се случи точно обратното. На „Кинг Пауър Стейдиъм” се настани посредствеността, играчите се почувстваха недосегаеми, в техните глави мислите се ограничаваха до това кой заслужава по-добър договор. Чувството бе за една изпълнена мисия - шампионската титла е върха за отбор от калибъра на Лестър.

79021813_3462939150413584_19508568669133

Geoffrey Hammersley, Brendan Rodgers 2014, resize, crop, CC BY-SA 2.0

От това състояние „лисиците” можеха да бъдат извадени само от мениджър, който е способен да запали искрата сред футболистите и да им припомни, че са способни да покажат същия този футбол, с който разтърсиха Висшата лига през сезон 15/16.

Най-накрая, през февруари 2019г. ръководството на Лестър намери точния човек в лицето на Брендън Роджърс. Северно-ирландецът е специалист, който държи на перфекционизма и е устремен с цялото си сърце и душа към покоряване на различни върхове в професията си. Той не се уморява да дава най-доброто от себе си, но иска това и от подопечните си. Роджърс не спира да работи върху себе си, нагледен пример в тази насока е, че той научи испански и италиански само и само да подобри перспективите си за работа!

През 2004г. Жозе Моуриньо видя в младия специалист доста неща от себе си и го покани да се присъедини към академията на Челси като старши-треньор на отбора до 18г. След две години добра работа, Роджърс стана мениджър на резервния отбор на „сините”. Неговото име окончателно се наложи във футболните среди през сезон 10/11, когато успя да изведе Суонзи до промоция във Висшата лига (още в първата си година начело на уелския клуб). Не само това, Роджърс успя да наложи високи стандарти и да изгради успешна политика, които спомогнаха на клуб като „лебедите” да надрасне нивото си в продължение на години, след като той напусна.

Маниакалният стремеж на северно-ирландеца към върхови постижения е едновременно най-голямата му сила, но и може да се превърне в ”камъчето, което ще обърне каруцата” :

През кампания 13/14, Ливърпул два кръга преди края на сезона се оказва 13/14, два кръга преди края на сезона, Ливърпул се оказва изоставащ от Манчестър Сити само по голова разлика. Двубоят с Кристъл Палас се развива повече от мечтано, до 79-тата минута момчетата на Роджърс водят с 3:0. Краят на този мач е кошмар за всички, които симпатизират на „мърсисайдци” – Палас стигат до равенство. Роджърс плаща цената на максимализма си - той цели да спечели с повече, за да редуцира преднината на Сити по отношение на головата разлика, поддавайки се на емоциите, Роджърс изпуска контрола над голямата картина. Най-важното в този мач бяха трите точки, за да се поддържа натиска върху „гражданите”. Да водиш с 3:0 и да атакуваш е резонно, но при 3:1 и особено 3:2 всеки мениджър трябва да пренастрои играта и да остави на заден план търсенето на повече голове.

Прочети 'Кой ще наследи Меси и Роналдо'

Но това, което се оказа грешка на Роджърс в онзи момент му помага несъмнено в сегашния му клуб. Той трябваше да съживи Лестър, който беше потънал в посредственост след най-големите си успехи. Роджърс наследи група от талантливи играчи, които обаче не бяха мотивирани и това им пречеше да са ефективни. Мястото в таблицата веднага след т.нар. „Голяма шестица” – Ливърпул, двата клуба от Манчестър и лондонските Челси, Арсенал и Тотнъм явно не беше сериозен стимул. Тези футболисти показваха максимума си, ако над тях надвиснеше опасността от изпадане.

Това е отбор от играчи, които постоянно трябва да бъдат предизвиквани, нужен им е такъв мениджър, който има огромни изисквания и очаквания, за да може Лестър да показва най-доброто от себе си! Точно това постигна Роджърс за краткото време начело на „лисиците”. Той е перфекционист и успя да „зарази” играчите да проявят желание за усъвършенстване. Видяхме тази черта особено добре при рекордната победа над Саутхямптън. Резултат като 9:0 не се постига току-така. В повечето случаи, когато един отбор поведе убедително се забелязва отпускане и пестене на енергия. Само, че не и ако този тим е воден от треньор като северно-ирландеца. Роджърс наложи и други стандарти, след такава гръмка победа, той не допусна играчите да почиват на лаврите й - последваха три чисти победи – две при гостувания на корави съперници като Кристъл Палас и Брайтън, и домакинско 2:0 над Арсенал.

За да постигне всичко това един мениджър освен много амбициозен, трябва и да е достатъчно смел! Когато очакванията на всички от ръководство до фенове станат по-големи, често самият мениджър плаща цената, ако те не бъдат оправдани. За съжаление в днешно време е на мода „късата памет” и много мениджъри стигнаха бързо от „Осанна” до „Разпни го”.

Лестър може да не се класира за Шампионската лига този сезон, може дори да не финишира и сред първите шест. Но едно е сигурно - Роджърс няма да позволи на футболистите да си „вдигнат крака от газта”. Ще се борят и ще дават максимума за да постигнат целите си. Ако все пак Роджърс и „лисиците” се провалят, те ще го направят, давайки най-доброто от себе си!

* Материалът е превод, с известни "окраски" от Пламен Панайотов

Източници на информация:

https://footballbh.net/2019/11/09/brendan-rodgers-leicester-city-revitalised/

https://www.transfermarkt.com/