След ерата Левандовски:

по-добър отбор ли е Байерн Мюнхен ?

публикувано на 27 Април, 2022 | Четеш за 6 минути

Футболният свят преживя едно бурно трансферно лято. Още преди началото на сезона станахме свидетели на редица интересни сделки и не един скандал между футболисти и техните отбори. Тези случки вече не са рядкост и едва ли изненадват някого и ако все пак има някаква изненада, то тя дойде от разрива в отношенията между Байерн Мюнхен и Робърт Левандовски.

материал на

Иван Маслинков

Когато говоря за германския колос, първата дума която ми идва на ум е уважение. Байерн никога не са били сред любимите ми отбори, но винаги съм ги уважавал, те просто го изискват със своя професионализъм и постоянство. В последното десетилетие (а и далеч не само през него) баварците винаги са сред фаворитите във всички турнири и неизменно печелят Бундеслигата. Управата на клуба рядко предприема прибързани или необмислени действия, а успехите и доброто управление превръщат скандалите и недоволството на футболистите в аномалия. Затова публично заявеното желание на голямата звезда на отбора Робърт Левандовски да напусне клуба и последвалите скандали бяха меко казано неочаквани.

Смея да твърдя, че Байерн Мюнхен се справи по най-добрият възможен начин със създалата се ситуация. Те първо си осигуриха заместник (в лицето на Садио Мане), а след това продадоха недоволния футболист за по-голяма сума и освен това използваха средствата, за да подобрят и други позиции на терена. Освен Мане, в отбора бяха доведени Матис Тел, Раян Гравенберг, Матайс де Лихт, Нусаир Мазрауи и др. Тези събития (макар и малко драматични) направиха сезона на баварците дори по-интересен и поставиха въпроса кое ще се отрази повече - загубата на водещия нападател или привличането на редица класни и талантливи футболисти?

За пръв път си зададох този въпрос още в края на летния трансферен прозорец и първата ми мисъл беше, че Байерн сега са отбор с още по-голям потенциал. Те успяха да привлекат големи таланти и доказани звезди, а загубиха само един основен футболист, който е прехвърлил 34 години (макар и да е основният голмайстор на тима). Ясно беше, че отборът ще има нужда от известно настройване, но бях твърдо убеден, че тези футболисти няма как да не се сработят бързо. Затова е добре, че се опитваме да отговорим на този въпрос в края на сезона, когато вече имаме нагледна представа как се справя отборът, а не просто правим догадки.

Байерн Мюнхен не играят по-добър футбол в сравнение с миналия сезон, но не са и много далеч от това ниво. В Бундеслигата са на обичайното си първо място (бяха, когато бе написан материала – бел. ред.). Статистически, те са близо до показателите от предходната година и при една добра серия в края могат и да ги задминат. Липсата на Левандовски се усеща, но най-вече в стила на игра и в някои решителни моменти, защото част от мачовете се печелят трудно заради много пропуски пред противниковата врата. Въпреки многото пропилени положения, баварците са отбелязали само четири гола по-малко в Бундеслигата, в сравнение със същия кръг на миналата кампания. В Шампионската лига достигнаха до четвъртфинал, където загубиха от Манчестър сити с 1:4 (общ резултат от двата мача), същото място на което отпаднаха в предходното издание на турнира.

Класирането и отбелязаните попадения създават леко измамна представа за моментното състояние на немския футболен шампион. Представянето им е прилично, но кога прилично е било достатъчно за Байерн Мюнхен? Играта им е толкова непостоянна, колкото не сме я виждали от години. Те водят в класирането в Бундеслигата, но преднината им пред Борусия Дортмунд е минимална и титлата не изглежда сигурна, както бе през последните сезони.

Колебанията в играта им доведоха до смяна на треньора Юлиан Нагелсман, а треньорска рокада по време на сезона е нещо наистина необичайно за баварския гранд. Смяната, която предизвика голямо медийно внимание и доста критики, бе обяснена с нуждата от подобрение в игрови план и нужда от промяна, за да могат да се преследват целите на отбора - тя обаче не носи успехи до момента.

В първите шест мача с новоназначения Томас Тухел начело, отборът спечели едва два пъти и вследствие отпадна от турнира за купата на Германия и от Шампионската лига, а критиките се увеличиха. За основни виновници са считани управниците на клуба, в лицето на Хасан Салихамиджич и Оливър Кан, които са обвинявани, че са прибързали с отстраняването на Нагелсман.

Трудно е да не си помислим, че с Левандовски все още в състава проблемите не биха били далеч по-малко. Като начало, на Байерн нямаше да им се налага да търсят своя нов стил в атака. От началото на кампанията те опитаха различни варианти, както от футболисти, така и на начини на игра. Гледахме ги да залагат на тактика без типичен централен нападател, а с бърз и техничен номинално флангови футболист, застанал в средата на атаката (по подобие на формациите използвани от Клоп в Ливърпул - може би, за да се използва пълноценно от пристигналия от "червените" Мане). Това обаче бе нов стил за тях и резултатите бяха непостоянни. Затова Нагелсман даде шанс на централния нападател Ерик Чупо-Мотинг - резервата на Левандовски през предните два сезона. С него в атака отборът определено се справя по-добре и самият той показа добра игра, но не на нивото на Левандовски, а освен това получи и продължителна контузия във важен за сезона момент.

Прочети 'The Chosen One се оказа Darth Vader'

или пък

'Реконструкция по баварски след полската ера'

Непостоянството на терена и изненадващата треньорска смяна не са единствените проблеми през кампанията. Баварците трябваше да се справят с травми и скандали сред водещи играчи. Освен Чупо-Мотинг, тежки контузии получиха капитанът на отбора и титулярен вратар Мануел Нойер (който си счупи крака по време на ски почивка и все още не се е възстановил) и новата звезда Садио Мане. Интересно е, че същите двама футболисти (Мане и Нойер) забъркаха и най-големите каши, след напускането на Левандовски. Първо капитанът изрази публично недоволството от уволнението на своя приятел и треньор на вратарите в Байерн Тони Тапалович, като дори заяви, че се чувства сякаш сърцето му е било изтръгнато. От страната на клуба, спортният директор Салихамиджич отговори, че е разочарован от изказването на капитана на отбора и смята да говори с него по темата.

Още по-голям скандал успя да забърка Садио Мане. Първо се появи информация за скандал между него и мениджъра Юлиан Нагелсман, след мача срещу ПСЖ. Тя дойде от BILD, които нямат най-добрата репутация относно проверките за достоверност, но пък времето на предполагаемата караница не е много преди уволнението на мениджъра. За втория скандал с участието на Мане обаче няма съмнения. Той влиза в спор със съотборника си Лирой Сане още на терена, в края на загубения с 0:3 мач с Манчестър Сити. В съблекалнята проблема е ескалирал и Мане е ударил Сане в лицето, пред да ги разтърват. Заради постъпката си, той е наказан от клуба – отнася глоба и е изваден от състава за една среща, а в медиите започна да се говори, че от клуба искат да го продадат през лятото. По-сурово наказание може би му се разминава заради намесата на Сане, който се застъпва за него пред шефовета.

- - -

С всичките слаби игри, скандали и проблеми, това ще е сезон който баварците ще искат бързо да забравят. Въпреки това аз все още вярвам в потенциала на състава, който Байерн са събрали. С футболист от класата на Левандовски те биха били по-добри в момента, но сега имат шанса да обновят състава и изградят силен отбор за следващите няколко сезона. Футболистите в нападението им са с по-разнороден характер в сравнение с предните сезони и при положение, че успеят да се сработят, те може да създадат едно по-динамично и разнообразно нападение, което умее да атакува в повече от един стил.

С таланти като Матис Тел, Раян Гравенберг и Матайс де Лихт, бъдещето на тима изглежда подсигурено и доминацията им в немския футбол вероятно ще продължи, въпреки липсата на великия Лева.