Тъжната история на някогашния най-скъп | мисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Тъжната история на някогашният

най-скъп футболист в света

публикувано на 15 Април, 2019  / Четеш за 5 минути

Когато говорим за големите италиански футболисти от близкото минало, споменаваме имена като Дел Пиеро, Тоти, Малдини, Баджо, Пирло, Канаваро и т.н. Историята всъщност можеше да е

много по-различна и едно име да им прави компания в този престижен списък – Джанлуиджи Лентини. По-младите от вас може и изобщо да не са чували за Лентини, но преди трийсетина години крилото на Торино е бил един от най-обещаващите таланти не само на италианския, но и на световния футбол.

Лентини е роден в Карманьола през 1969г. От малък започва да играе в юношеските формации на Торино и впоследствие достига до първия отбор. След едногодишен престой под наем в Анкона през сезон 1988/89 крилото се завръща в Торино, който точно е изпаднал от Серия А. През следващата кампания Лентини помага на „биковете“ да спечелят Серия Б и да се завърнат в елита на Италия. През следващите два сезона, под ръководството на треньора Емилиано Мондонико, Торино се класират на 5-то и 3-то място в Серия А, като печелят Купа Митропа през 1991г. и играят финал срещу Аякс в Купата на УЕФА през 1992г.

ФК 'Торино', сезон 1991-92

В отбора по това време се подвизават вратарят Лука Маркеджани, Роберто Муси, Енцо Шифо, младият Кристиан Виери, но безспорно Джанлуиджи Лентини е звездата на отбора. Неговите талант и умения не остават незабелязани от големите клубове, като същевременно той получава и първата си повиквателна за националния отбор на Италия.

Трансферният прозорец в Италия през лятото на 1992-ра година е повече от интересен. Първо, Милан чупят трансферния рекорд за най-скъп играч, като привличат Жан-Пиер Папен от Олимпик Марсилия за 10 млн. лири, но другият гранд Ювентус не остава по-назад и взима Джанлука Виали от Сампдория за 12.5 млн. лири. Тогава президентът на „росонерите“ Силвио Берлускони решава отново да „развърже кесията“ и успява да докара Лентини от Торино в Милан за рекордните 13 млн. английски лири (около 36 млн. долара).

В дните около трансфера полиция охранява денонощно дома на президента на Торино Мауро Борсано, тъй като тифозите на Торо са бесни от продажбата. Лентини е местно момче, любимец на феновете и поради тази причина обещанията на Борсано, че парите от трансфера ще послужат за укрепване на тима, не успокояват ядосаните привърженици. Сделката обаче е факт и италианското крило се присъединява към Милан на Фабио Капело, който през предишния сезон е станал шампион на Италия и то без да допусне нито една загуба.

Първата кампания на Лентини с червено-черната фланелка е сравнително добра - той е ключова част от отбора, отбелязва 7 гола в Серия А, а Милан защитава успешно титлата си в Италия, като печели Суперкупата на страната през 1992г. и играе финал в Шампионската лига през 1993г., който обаче губи от Марсилия. Едно добро начало на може би бляскава кариера с „росонерите“.

 

През лятото на 1993-та година обаче нещата се променят. На прибиране от Генуа, където Лентини е взел участие в турнир по случай 100-годишнината на Дженоа, футболистът катастрофира тежко с Поршето си. В последният момент италианският национал успява да изскочи от колата си, което му спасява живота. Автомобилът се превръща в смачкана ламарина, след като се удря в мантинелите на магистралата. След катастрофата Лентини е 2 дни в кома. Отървава се „само“ със счупена скула и увредена очна ябълка. Впоследствие страда от загуба на памет, има моменти със замъглено виждане, гадене и световъртеж. 

 

Този инцидент за жалост се явява повратна точка в кариерата на Лентини. През 1994-та година той се връща на терена, но е бледа сянка на себе си. Титулярното му място „изстива“ и въпреки че Милан печели дубъл в края на сезон 1993/94 (Серия А и Шампионска лига), приносът му към тези успехи е нищожен. Лентини губи и мястото си в националния отбор на Италия за световното първенство през 1994г. Съотборникът му в Милан Марсел Десаи заявява, че разликата в играта му преди и след катастрофата е голяма – няма ги дрибълът, ударът, липсва увереност. През следващите два сезона Лентини е твърда резерва при „росонерите“, като записва едва няколко мача за отбора. Все пак той успява да спечели още една Суперкупа на Италия и още веднъж Серия А (през 1996г.)

През следващия сезон някогашният най-скъп футболист в света преминава в Аталанта, а година по-късно се завръща в Торино, където се състезава до 2001г. Кариерата на Лентини завършва безславно, като той играе за нискодивизионните Козенца, Канели, Савилянезе, Ничезе и накрая „окачва бутонките“ в родния Карманьола на 43 години. В момента той е управител на билярдна зала в родния си град.

Никога не съм имал възможност да наблюдавам изявите на Лентини, тъй че ми е много трудно да дам предположение „какво би било“, ако инцидентът с футболиста не се бе случил. Може би любимецът на тифозите на Торино щеше да изпълни някоя от дузпите на финала на Мондиал '94 срещу Бразилия и „Скуадра адзура“ щеше да спечели световната титла в Щатите.

 

За жалост никога няма да разберем, а името на Джанлуиджи Лентини винаги ще бъде свързвано с тъжната история на един от пропилените таланти в историята на футбола.

източници:

Sportal.bg/От скрина
Sportinglife.bg
Thesefootballtimes.co

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ