Размишления за стратификацията в испанския футбол или какво включва високата средна класа в Ла Лига (част 2: Виляреал и Реал Сосиедад)

публикувано на 19 Септември, 2022 | Четеш за 9 минути

В настоящия материал продължаваме с размишленията относно настоящото класово разделение в испанския футбол и по-конкретно с отборите, съставляващи определената от мен категория „висока средна класа“.

 

След като в първата част видяхме южното лице на Ла Лига, Реал Сосиедад.

материал на

Лъчезар Петров

олицетворявано от андалусийските Севиля и Бетис, сега тръгваме на север, за да видим актуалните постижения и състояние на „Жълтата подводница“ от Виляреал и на „бяло-сините“ баски от Реал Сосиедад.

Виляреал и турнирния фокус на Унай

През последните два сезона Виляреал е отбор, който върви, развива се, надгражда и всичко това става в правилната посока. Подобно на Севиля, настоящият проект на „жълтите“ от „Естадио де ла Серамика“ си има точна рождена дата и тя е 23 юли 2020 г., когато за треньор е назначен Унай Емери. „Г-н Лига Европа“ оправдава напълно реномето си и още в дебютния си сезон печели въпросния трофей, който се явява четвърти такъв за него и същевременно първи европейски триумф в историята на Виляреал. В шампионата „Подводницата“ остава на седмо място, въпреки че завършва с четвърта по сила атака (60 гола) и в един момент постига рекордна серия от 19 мача без загуба (1).

 

През миналия сезон Унай затвърждава реномето си на турнирен треньор и Виляреал прави фурор в Шампионската лига, елиминирайки Ювентус и Байерн и достигайки полуфинал, където отпада от Ливърпул. Постижението на Емери изравнява това на Мануел Пелегрини от 2006 г., когато „Жълтата подводница“ пак стига предпоследното стъпало в ШЛ и отпада от Арсенал, но остава въпросът дали баският тактик не жертва място в Топ 4 за ШЛ, особено при все пак не чак толкова равностойната резервна скамейка на някои постове. В крайна сметка Виляреал отново завършва на седмо място и отново е с четвъртата най-силна атака (63 гола) (2), но този път ще пропусне Шампионската лига и ще трябва да потърси европейска слава в Лигата на конференциите.

_methode_times_prod_web_bin_47fbb5ae-3c1f-11ec-9bef-aa3112940013.jpg

При Емери, Виляреал има на пръв поглед статистически добри постижения що се касае до вкараните голове, но цифрите може би малко заблуждават, заради сравнителното многото мачове, в които „Жълтите“ вкарват 3+ гола. В същото време обаче има и много срещи в които не успяват да отбележат, например в 4 от първите 6 кръга през миналия сезон. Въпросната серия в известна степен се дължи на липсата на Жерар Морено и това разкрива сериозен проблем - зависимост от формата на родения в Каталуния испански национал. Сезон 2020/21 става най-силния в кариерата на Морено, като той бележи 30 гола, 23 от които в Ла Лига, но през миналия пропуска 9 от 14 мача до декември и това води до загуба на точки и изоставане в класирането. Важността на Морено си проличава при връщането му на 4 декември срещу Севиля, защото в следващите 4 мача вкарва 7 гола, а „Жълтите“ ги печелят с голова разлика 15:3 (в същия период побеждават и Аталанта в ШЛ и се класират за 1/8 финалите).

 

Що се касае до настоящия състав, то той най-общо казано е сплав от младост и опит (Албиол (36), Манди (30), Алберто Морено (30), но и Пау Торес (25), Хуан Фойт (24), Первис Еступинан (24); Жерар Морено (30), Пако Алкасер (28), но същевременно Самуел Чуквезе (23), Булайе Диа и Арно Данжума (25), Йереми Пино (19)), с изключение на халфовата линия, която се състои предимно от опитни, доказани играчи: бъдещата легенда Ману Тригерес, Дани Парехо, Етиен Капу, Франсис Коклен.

В тактическо отношение Унай най-често избира схемата спрямо конкретния опонент, но след идването под наем на Джовани ло Селсо заиграва с „диамант“ в средата, като нападателите са разположени в полупространствата, а широчината се осигурява от бековете. „Диамантът“ като тактическа постройка има много ясно изразени предимства (най-вече във фаза „атака“) и също толкова видими недостатъци (най-вече във фаза „защита“) и винаги е интересен за наблюдаване, а дали Емери ще продължи да залага на него зависи най-вече от това дали ще бъде задържан Ло Селсо.

 

До момента Виляреал не е особено активен на трансферния пазар и е привлякъл само четирима играчи в лицето на Пепе Рейна, Кико Фемения, Хосе Луис Моралес и 21-годишния сенегалец Николас Джаксън, но при всички положения потенциалът на тима е голям и статусът на „Жълтата подводница“ като висока средна класа е безспорен.

Прочети 'Размишления за стратификацията в испанския футбол или какво включва високата средна класа в Ла Лига (част 1: Севиля и Бетис)'

или пък 

'Реконструкция по баварски, след полската ера'

thumbnail.jpg

Реал Сосиедад и едната страна на баската идентичност

„Чури-урдин“ (така звучи „бяло-сините“ на баски) допълват водещата седмица (Великолепната седморка) в Испания през последните два сезона. Реал Сосиедад е един от най-постоянните отбори през последните три кампании, завършвайки последователно на 6-то, 5-то и отново на 6-то място, а настоящият възход се свързва с назначаването на Иманол Алгуасил за наставник на 26 декември 2018 г. Първоначално баският специалист, чиято цялостна треньорска кариера дотук минава в Сосиедад, изглежда като временно решение, но след силния старт на сезон 2019/20 е назначен за постоянно с тригодишен договор. Това решение очевидно се оказва правилно, защото на 3 април 2021 г. Алгуасил печели Копа дел Рей, с което носи първи трофей на „Аноета“ от 1987 година насам, а успехът е още по-значим, защото е постигнат във финал срещу Атлетик Билбао. По принцип това е финалът за 2020 година, отложен с 12 месеца заради COVID-пандемията, но това са подробности, а голямото разочарование остава за Билбао – две седмици по-късно „Лъвовете“ губят финала за Купата вече за 2021 година от Барселона и постигат съмнителния рекорд от два загубени финала за Копа дел Рей в рамките на 14 дни.

 

През миналия сезон „Чури-урдин“ продължават с устойчиво стабилното си представяне, завършват на шесто място и затвърждават мнението, че са един от най-трудните за побеждаване тимове в Ла Лига, допускайки едва 10 загуби (пето постижение по този показател). Въпреки наличието на креативни футболисти от класата на Давид Силва и Микел Оярсабал и на много талантлив нападател като Александър Исак, през изминалия сезон силата на Сосиедад е по-скоро в отбраната – баските инкасират само 37 гола (четвърто постижение в Лигата) (3), а още по-важното е, че заемат първо място по мачове без допуснат гол с общо 20 „сухи“ мрежи (4). Големите проблеми за Алгуасил към този момент са не толкова в креативността (както е при Севиля), а изключително в завършващата фаза, защото според аналитичните статистики xG-коефициента на Сосиедад е 56.09, а реално вкараните голове са 40, т.е., създали са положения за 56 гола, а са вкарали 16 по-малко (най-голямото негативно разминаване от всички отбори в Испания) (5). Следва да се отбележи, че това разминаване се получава само през сезон 2021/22, иначе през предходните две кампании под ръководството на Алгуасил „Чури-урдин“ вкарват съответно 56 и 59 гола, т.е. през сезони 2019/20 и 2020/21 достигат xG-очакванията си. Може би именно защото все още не може да се говори за тенденция в това отношение, в хода на трансферното лято Алгуасил не бърза с привличането на голмайстор, като вместо това на „Аноета“ акостират Брайс Мендес и Такефуса Кубо – технични и креативни играчи, но не и такива, които могат да разрешат пряко проблема с вкарването на голове.

download.jpg

Последен важен щрих за Реал Сосиедад е, че от 1989 година (когато купуват ирландеца Джон Олдридж за 1 млн. паунда) тимът не следва строгата философия на Атлетик Билбао да привлича само родени в Страната на баските или преминали през баска детска академия играчи, което дава повече опции за подсилване на състава. Сосиедад непоклатимо отразява едната страна на баската идентичност във всяко едно отношение и независимо дали Алгуасил ще привлече нападател или не, „Чури-урдин“ ще продължат с високите цели и устойчивото си присъствие сред елитния клуб на отборите от високата средна класа в испанския футбол.

 

 

 

Заключение

За финал някои размишления върху въпроса „На какво се дължат скорошните успехи на отборите от високата средна класа ?“, с фокус върху три точки, които могат да бъдат както обяснение за силното представяне на Севиля, Бетис, Виляреал и Сосиедад, така и белези за категорията висока средна класа.

 

1/ Всичките са проактивни отбори

И в друг материал съм имал възможност да напиша, че това не е непременно задължително условие, но все пак времената на „Катеначото“ отдавна са в историята и понастоящем проактивните отбори се справят по-добре и постигат повече успехи. Стойността на това да си креативен отбор и да се стремиш да контролираш играта чрез притежание на топката, се повишава в състезание като шампионата – в маратон от 38 мача просто няма как непрекъснато да контраатакуваш и да се надлъгваш с всички съперници и да се надяваш, че ще спечелиш достатъчно точки, за да станеш шампион (последното изключение е Лестър от 2016 година, което само потвърждава правилото и прави сезон 2015/16 наистина изумителен, още повече, ако включим и спечелената същото лято от Португалия европейска титла).

Притежанието на топката има връзка с интензитета в играта и тъй като няма как да имаш интензитет с топка, ако не владееш същата, логично проактивните отбори имат предимство. Севиля, Виляреал, Сосиедад и Бетис заемат съответно трето, четвърто, шесто и седмо място в статистиката за среден процент притежание на топката за миналия сезон (6), което почти отразява реалните им позиции в класирането.

2/ Имат доказани треньори, проекти, структура

Ясно е, че Мануел Пелегрини, Юлен Лопетеги и Унай Емери имат и слаби периоди и противоречиви идеи и неуспехи, но при всички положения са доказани треньори с идеи, философия и спечелени отличия (конкретно Пелегрини има титли от 4 държави). Иманол Алгуасил засега не е толкова доказан, но на 51-годишна възраст може много да се развива, освен това при него я има отдадеността на баската кауза, което е особено важно когато се касае за баски отбор.

 

Що се отнася до проектите, то устойчивостта в представянето на тези отбори, с все пак ограничени бюджети и при тази конкуренция, просто няма как да бъде постигната без наличие на проект, структура и организация. Специално при Севиля нещата може би са най-добре развити, доколкото влиянието на Мончи се простира доста отвъд преките му задължения като спортен директор. В заключение една случайност, същевременно представляваща Fun Fact - трима от въпросните треньори са баски и дори нещо повече – родени са и са израснали в една и съща провинция, Гипозкуа.

 

3/ Всичките печелят трофеи през последните три сезона

Ясно е, че във всички случаи става дума за купи, т.е. турнири на пряко елиминиране, но все пак трофеите са си трофеи, а по пътя си към Лига Европа за 2020 г. и 2021 г. Севиля и Виляреал, съответно, отстраняват/побеждават отбори като Рома, Интер, Арсенал и Манчестър Юнайтед. Реал Сосиедад и Бетис печелят Копа дел Рей за 2020 г. и 2022 г., което, в съчетание със стабилното им представяне в първенството, им отрежда заслужено място сред настоящата висока средна класа в испанския футбол.

(1) Football Espana, "Unai Emery Breaks Unbeaten Club Record at Villareal", available at: https://www.football-espana.net/2020/12/23/unai-emery-breaks-unbeaten-club-record-at-villarreal (accessed: 11 August 2022)

(2) Understat, La Liga 2021/2022, n.d., available at: https://understat.com/league/La_liga (accessed 11 August 2022)

(3) Understat, La Liga 2021/2022, n.d., available at: https://understat.com/league/La_liga (accessed 11 August 2022)

(4) FBRef, 2021-2022 La Liga Stats, n.d., available at: https://fbref.com/en/comps/12/La-Liga-Stats (accessed 11 August 2022)

(5) Understat, La Liga 2021/2022, n.d., available at: https://understat.com/league/La_liga (accessed 11 August 2022)

(6) FBRef, 2021-2022 La Liga Stats, n.d., available at: https://fbref.com/en/comps/12/La-Liga-Stats (accessed 11 August 2022)

thumbnail-bayern-bez-lewa.jpg

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Стийв Брус (капитан и централен защитник на Ман Юнайтед) завършва сезон 1990/91 като голмайстор на тима си!

 

Брус бележи 19 пъти във всички турнири!!!

 FUN 
  FACT