Размишления за стратификацията в испанския... | мисляФУТБОЛ
top of page

Размишления за стратификацията в испанския футбол или какво включва високата средна класа в Ла Лига

(част 1: Севиля и Бетис)

публикувано на 30 Август, 2022 | Четеш за 11 минути

Въведение

Висока средна класа всъщност е перифраза, съгласно категориите на т.нар. Световна банка (група от пет институции, най-важните сред които са Международната банка за възстановяване и развитие и Международната асоциация за

материал на

Лъчезар Петров

развитие), чийто експерти делят държавите по много неща, едно от които е приход на глава от населението. Съгласно въпросната класификация, сто деветдесет и няколкото държави в света попадат в една от трите големи групи, а именно, държави с висок доход, държави със среден доход и държави с нисък доход. И при тази класификация, както и с толкова много други класации, „средата“ (вече дали „златна“ или не е друг въпрос) е най-голямото пространство и затова страните със среден доход на глава от населението са допълнително разделени на такива с „висок“ среден доход (където попада и България, поне според Световната банка) и на такива с „нисък“ среден доход. Според най-актуалните данни от юли, границата между двете категории е сумата от $4095 годишен доход на глава от населението (1), а според мен налагането на леко перифразиран вариант на тези категории върху отборите от първото ниво на испанския футбол е удачно и ще доведе до групиране на отбори от висока класа, такива от средна, както и на няколко състава с по-ниско качество. Както и с категориите на Световната банка и тук средната третина е най-многочислена и затова може да разделим тимовете там на такива с висока средна класа и на състави с по-ниска такава.

 

Стратификацията в първото ниво на испанския футбол така или иначе съществува и според мен е идентична с тази в Англия, т.е. имаме три отбора от най-висока класа, Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Барселона (еквиваленти на Манчестър Сити, Ливърпул и Челси в Англия), след което идват 10-12 състава от „златната“ среда, т.е. отбори средна класа. И тук става вътрешното разделение, точно както в сметките на Световната банка и в Англия – четири от отборите са „висока средна класа“ и това са Севиля, Бетис, Виляреал и Реал Сосиедад. Разделението е подобно на това на Острова, където от години имаме т.нар. Топ 6, който допълнително се подразделя на Топ 2 (Сити, Ливърпул) +4 или на Топ 3 + 3, в зависимост от това къде поставяме Челси. По мое мнение в Испания понастоящем имаме точно такава стратификация и в следващите редове ще опитам да хвърля малко светлина върху проектите на отборите от „високата средна класа“.

 

В заключение на увода трябва да направим уточнението, че този сегмент от Ла Лига понастоящем включва 4 отбора с една голяма липса и това е Валенсия. Съставът от „Местая“ исторически със сигурност е поне висока средна класа, но точно сега „прилепите“ не са в тази група и проблемите им вероятно ще станат предмет на следваща статия.

aa394c03-b227-4f5a-9a39-ff8b55f74c92.jpg

Класирането в последните две първенства

То е абсолютно идентично, що се касае до първите 7 отбора и служи за основа на неформалната ми стратификация и най-вече за разделянето на отборите извън Реал, Барселона и Атлетико на такива от „висока“ средна класа и на такива с по-нисък потенциал. Както стана ясно, разликата между първите седем отбора в последните две първенства е само в позициите им - през 2020/21 шампион става Атлетико, Реал е втори, а Барселона остава трета, а през миналия сезон короната отива у Реал, Барса завършва като подгласник, а „дюшекчиите“ на Чоло допълват Топ 3.

 

Що се касае до останалите, то Севиля и Виляреал завършват четвърти и седми и в двата случая, а Бетис и Реал Сосиедад си сменят пето и шесто място – устойчивост, която ми дава основание да говоря за Топ 3 + 4, като въпросните 4 са „високата средна класа“. Ако разширим още малко изходната база данни и вземем последните три първенства, картината ще е същата с едно-единствено изключение – Гранада, направила уникален сезон 2019/20 и завършила на 7-мо място (Бетис тогава се представя слабо и остава едва 15-ти в крайното подреждане). Присъствието на двата мадридски гранда, както и на Барселона, Севиля, Виляреал и Реал Сосиедад сред първите шест е константна ситуация и в следващите редове ще видим някои от причините, обуславящи развитието и успехите на четирите състава, заемащи подножието на испанския футболен връх.

Севиля, втората ера на Мончи и проектът на Лопетеги

Рекордьорът по титли от Лига Европа/Купа на УЕФА и най-успешен андалусийски клуб е с постоянно присъствие в Топ 4 на Ла Лига, завършвайки последните три шампионата именно на тази позиция. Настоящият проект на Севиля има точна рождена дата и това е 1 април 2019 г., когато Рамон Родригес Вердехо полага началото на втория си период като спортен директор (2).

 

Един от първите проблеми пред Мончи е намирането на треньор, който да отговаря на целите, амбициите, очакванията и историята на Севиля и решението е Юлен Лопетеги. В дебютния си сезон баският специалист успява да спечели Лига Европа и завършва на споделено трето място с Атлетико Мадрид, а през сезон 2020/21 Севиля участва в борбата за титлата до 34-тия кръг, макар че накрая завършва четвърта, печелейки 77 точки. През миналия сезон нервионците (по името на квартала „Нервион“, където е разположен стадион „Санчес Писхуан“) дълго време са основен конкурент на Реал за титлата и вървят на второ място, но след средата на януари формата им пада и в накрая едва не се стига до ситуация да се борят за място в ШЛ. До началото на тази година Севиля има всички предпоставки да стане шампион за пръв път от 1946 година насам и въпреки че това не се случва, мястото на състава сред високата средна класа в Испания едва ли буди съмнение.

Севиля е явно проактивен отбор и през миналия сезон има 59.8% среден процент притежание на топката, отстъпвайки само на Барселона и Реал (3), но същевременно показва проблеми в нападение, особено що се касае до създаването на положения. Според показателя за „очаквани голове“ хората на Лопетеги са имали положения за 46.85 гола (едва десето постижение в Лигата) (4) и тъй като въпросният показател най-общо отразява качеството на създадените голови положения, то проблемите с креативността са очевидни – Севиля създава твърде малко в атака, особено предвид високия среден процент притежание на топката. Ситуацията донякъде се дължи и на малшанс с контузии, защото според мен Лопетеги си представя нападение, съставено от Рафа Мир в центъра и Ерик Ламела и Лукас Окампос по фланговете, дублирани/ротирани от тройката Сусо-Юсеф ен Несири-Папу Гомес. Специално Ламела започва много силно с 3 гола в първите два мача, но след това получава контузия, която го оставя извън игра чак до края на март. Сусо също получава контузия и записва само 12 участия за целия сезон и така опциите в нападение се свеждат до Окампос, Мунир и Папу по фланговете и до Рафа Мир и Ен Несири в центъра.

 

Лопетеги така и не успява напълно да се справи със ситуацията, а друг сериозен проблем се проявява на 11 декември 2021 г. в мача с Атлетик Билбао на „Сан Мамес“ и това е изнасянето. Баският наставник държи отбора му да изнася с разигравания, но така севилци стават уязвими при агресивна преса, а Билбао създава модел на игра срещу тях. Положението и тук се усложнява от контузията на дефанзивния халф Фернандо в средата на януари, защото той е важен както за разбиването на противниковите атаки, така и за изнасянето на топката. Лопетеги реагира с промяна на схемата на 4-2-3-1 и връщане на Ракитич при изнасянето, но така проблемите с креативността се увеличават и в крайна сметка, въпреки добрите предпоставки, Севиля завършва на обичайното за нея четвърто място.

-     -     -

През идния сезон андалусийци със сигурност ще продължат да преследват високи цели, макар че засега се очертават като основния губещ на трансферния пазар, заради напускането на Диего Карлош и Жул Кунде - двойката централни бранители и същевременно единствените две позиции, на които Лопетеги няма равностойни заместници (иначе формулата „8-6-6“, т.е. по двама души на пост, работи).

 

Привличането на Иско изглежда като добра идея за решаване на проблемите с креативността в противниковата третина, но въпросът е как ще изглежда центърът на отбраната без титулярите през последните три сезона. При Лопетеги статистически по-силната част в играта на Севиля е защитата и през последната кампания нервионците са №1 по този показател, допускайки едва 30 гола и запазвайки 17 „сухи“ мрежи (само Сосиедад е с повече, 20), така че от намирането на точните заместници на Карлош и Кунде ще зависи много.

Прочети 'Реконструкция по баварски, след полската ера'

или пък 

'Проклятието на Бела, заключило орела в клетка'

thumbnail-benfica-bela-guttman.jpg
thumbnail-bayern-bez-lewa.jpg

Бетис и последното предизвикателство на Пелегрини?

През последните два сезона „зелено-белите“ от „Бенито Виямарин“ бележат явен прогрес, завършвайки последователно на шесто и пето място, а отличната работа на Мануел Пелегрини се увенчава с триумфа в последното издание на Купата на краля – първи трофей за Бетис от 2005 година насам (изключваме титлите от Сегунда през 2011 г. и 2015 г.). Чилийският инженер, който през септември ще навърши 69 години, е назначен на 9 юли 2020 г. и поема поста след много слаб сезон 2019/20, в който „Вердибланкос“ завършват на 15-то място. Ефектът от работата на Пелегрини е незабавен с постигнато още в първия сезон шесто място, а по-важното от резултатите е изграждането на определен стил на игра, в който основните моменти са бързите преходи между двете фази на играта и търсенето на острота по фланговете, които, поне през миналия сезон, се очертават като най-силната зона на тима.

 

Бетис на Пелегрини в много отношения изглежда като антипод на Севиля на Лопетеги – „Вердибланкос“ вкарват повече голове (62, пето постижение в Лигата), създават повече положения (xG = 55.90) (5) и имат атрактивен игрови облик, особено когато тръгне играта на Набил Фекир и Серхио Каналес (неслучайно в сравнително много срещи вкарват 3+ гола). Именно Фекир и Каналес са креативните фигури, а през последната кампания Хуанми прави най-силния си сезон вкарвайки 20 гола, 16 от които в първенството. В атаката на Бетис ключово е разнообразието, защото петима играчи (Фекир, Каналес, Вилиан Жозе, Борха Иглесиас и Хуанми) имат 8+ гола, четирима от тях са с 10+, т.е. няма зависимост от формата на един или двама, както е в Еспаньол с Раул де Томас и дори в Реал с Бензема.

 

Очевидният прогрес на „зелено-белите“ при Пелегрини не е учудващо явление, а по-скоро закономерна ситуация, поради няколко фактора:

  • Чилиецът е много опитен специалист, който умее да управлява спортната форма на състава си, особено когато има и съответната широчина;

  • през миналия сезон имат много бивши футболисти на Барселона и един на Реал Мадрид (Клаудио Браво, Марк Бартра, Хуан Миранда, Мартин Монтоя, Кристиян Тейо, Серхио Каналес), както и играчи като Ектор Бейерин (Арсенал), Херман Пецела и Гуидо Родригес (Ривър Плейт), Набил Фекир (Лион), Вилиам Карвальо (Спортинг Лисабон), Хуанми и Вилиан Жозе (Реал Сосиедад) – т.е., хора, свикнали да играят сряда-събота и да гонят високи цели. Играчи като легендата Хоакин (41-годишен), Андрес Гуардадо (35-годишен) и Виктор Руис (33-годишен) също помагат много с тази връзка, най-вече с опит и спокойствие на игрището.

Joaquin.jpeg

Легендата на зелено-белите

Пелегрини също така използва много голям брой футболисти (32-ма, дори вратарите се ротират), абсолютно не променя схемата 4-2-3-1 и иска от Бетис да играе по определен начин във всеки мач, т.е. да има определен ясно разпознаваем стил (непроменяемото 4-2-3-1 също е аргумент в тази насока, иначе съставът се ротира). Бившият наставник на Ривър Плейт, Виляреал, Малага, Манчестър Сити, Реал Мадрид и Уест Хям има ясна стратегия как иска да се играе, съответно е наясно какъв точно тип футболисти са необходими, а основната цел е постигане на едно ниво на представяне, независимо от играчите на терена. Конкретно – Пелегрини иска Бетис да е силен по фланговете, съответно играе с агресивни бекове (Алекс Морено, Бейерин), бързи и подвижни крила (Хуанми, Каналес, Тейо); друго съществено – бързо преливане от фаза „защита“ във фаза „атака“; трето нещо – имат играчи, най-вече Фекир и Каналес, но и Тейо, Хуанми, дори бековете Алекс Морено и Бейерин, които не се притесняват да тръгват на директен дрибъл и да печелят терен с топката в крака; четвърто – имат изпълнители на преки статични положения (Фекир, Каналес) за мачовете, когато нищо друго не върви. Всичко това обяснява възходящата траектория при „Вердибланкос“, надграждането и изкачването на следващото стъпало, като при това проектът върви постепенно, а процесът изглежда сигурен, траен и стабилен.

 

Като проблем се очертават сериозните индивидуални грешки, особено в отбрана, заради които през изминалия сезон са допуснати доста голове. Ясно е, че това е елемент за подобряване и в тази връзка Пелегрини реагира с привличането на 25-годишния централен бранител на Лацио Луис Фелипе. Дали през започващия сезон Бетис ще успее да направи още една стъпка напред и да доближи още малко отборите от Топ 3 е дискусионен въпрос, но статусът на тима като част от високата средна класа в Ла Лига ще остане реалност.

 

-        -        -

С това първата част от материала за съставите от високата средна класа в испанското първенство завършва. В следваща статия ще отправим поглед на север и ще видим прогреса на още два състава - „жълтите“ от Виляреал и баските от Реал Сосиедад.

източници:

(1) World Population Review, Middle Income Countries 2022, available at: https://worldpopulationreview.com/country-rankings/middle-income-countries (accessed: 11 August 2022)

(2) OneFootball, Monchi officially returns to Sevilla, 17 March 2019, available at: https://onefootball.com/en/news/monchi-officially-returns-to-sevilla-24754021?variable=20190920&_branch_match_id=703477368959771169 (accessed 11 August 2022)

(3) FBRef, 2021-2022 La Liga Stats, n.d., available at: https://fbref.com/en/comps/12/La-Liga-Stats (accessed 11 August 2022)

(4) Understat, La Liga 2021/2022, n.d., available at: https://understat.com/league/La_liga (accessed 11 August 2022)

(5) Understat, La Liga 2021/2022, n.d., available at: https://understat.com/league/La_liga (accessed 11 August 2022)

хареса ли ти статията ?

Rate Us
Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube

Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !

 

Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора

paper-texture-FUN-FACT.jpg

 FUN 
FACT

Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)

 

Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.

bottom of page