Крал Меси в малката страна Месиландия
публикувано на 11 Септември, 2020 | Четеш за 5 минути
Светът е пред колапс. Вирус върлува из хорските глави по света и обърква мозъците им в очакване какво ще се случи в очертаващия се последен 16-ти сезон на сапунката „Крал Меси в малката страна Месиландия“. Всеки посредствен сайт пише каквото му скимне и подпечатва билети на аржентинеца за всевъзможни дестинации, подклажда дори и нечуваната възможност да събере Роналдо и Меси в Ювентус. Гуардиола имал вече мокри сънища как ще го доведе
материал на Александър Стойчев
в манчестърско и всякакви всевъзможни оргазмични блянове, които имат за цел единствено да трупат трафик, основавайки се на кухите си заглавия.
В „мисляФутбол“ не правим такива неща. Ние ви даваме нещата каквито са, според фактите и не целим да промием мозъците ви. Вашата мисловна дейност си е ваша и ние искаме да остане такава. Даваме ви „начална скорост“ да се замислите за доста неща и така ще бъде и този път.
Мразя подобни трансферни истерии, без значение кой играч е засегнат, било то и с откупна клауза от 700 милиона европейци. Да се изясним, предмета на тази статия е футболист, прекарал едни 20-тина години в само един клуб, стартирайки от школските му отбори. Като се замисля, има толкова много легенди, дали младостта и здравето си на родния си клуб, играейки лоялно и отказвайки складовете с пачки. Играха, играха, спечелиха каквото можаха и се оттеглиха. Едни поритаха за кеф и пари един-два сезона по непопулярни дестинации, други станаха управленци или треньори. При тях липсваше обаче едно нещо – драмата!
Тази драма, която сега се надува усилено като голям баражен балон с хелий, дали я имаше при Раул Гонзалес например? Легенда на вечния враг Реал, сякаш бе немислимо той да напусне Бернабеу, без значение дали отбора печели титла след титла или не може с години да прескочи 1/8-финал в Шампионска лига.
Дали виждахме в интернет снимки на плачещи отчаяно деца, когато Стивън Джерард играеше последните си мачове за Ливърпул? Така и не спечели дългочаканата шампионска титла, но това не го накара да се нацупи или да подаде молба за трансфер през всичките тези години. А имаше възможност да го направи и кандидати за подписа му щяха да се намерят. Какво ли щеше да стане, ако Франческо Тоти искаше да се махне от Рома, с която стана шампион един единствен път за повече от две десетилетия. Отбора не беше пълен със звезди, не участваха редовно в Шампионска лига, не печелеха и купи често. Той обаче остана. Както изброените малко по-горе, той постави клуба пред своите желания. Такива постъпки превръщат тези футболисти в уважавани от всички фенове.
Историята сега обаче май е друга. Крал Меси е свикнал да побеждава редовно и всеки сезон да има поне по още една купа на сметката. Обаче нещата в последно време не се нареждат както на всички в Каталунско им се чини, и цупните започнаха. Не е и време пак за старите сравнения между Меси и Кристиано, как единият бил скромно момче от Росарио, другият бил егоцентричен нарцис, вечен победител в играта „Лаком за гол“ и прочие джафкания и от двете страни. И двамата са надути и себични и искат да карат влака. Не си мислете, че Меси милва приятелски всички в съблекалнята или с треньора си показват снимки на дечицата. Меси е бил тартор и ще остане такъв. Целунат е от Господ и цяла Барселона е готова да се хвърли от 5-ия етаж, ако той каже. И това влияние му харесва. Няма човек, който да не обича да командва, и той не е изключение. Едва ли има треньор на Барселона, който не е треперил за това в какво настроение ще дойде Лео в деня на мача и дали ще е на кеф като цяло. А недай си Боже, да не са на едно мнение за начина на игра, тогава нещата стават сложни. Дали е имало такива моменти можем само да гадаем, но е факт, че около него се гради всичко, защото той има запазено място, а останалите трябва да се борят.
Защото крал Меси може да си прави всичко в малката стана Месиландия. Формата при него е без значение и това със сигурност дразни другите, които непрестанно трябва да се доказват във внимателно вперените в тях очи.
Прочети 'ЛаЛига 2019/20: Злато за Кралете на маратона и пепел за всички в Барселона'
Минаха години, краля стана на 33 вече, а успехите почнаха да оредяват. Без съмнение принос има и идиотската трансферна политика, която накара клуба да пръска милиони за некадърни ментета като Дембеле и Малкълм.
Краля най-накрая това лято реши да абдикира. Вече не му харесва, че не печели трофеи и иска да ходи някъде другаде, въпреки многократните обяснения в любов на цяла Каталуния. Хората почнаха да скачат по улиците в знак на недоволство и насочиха гнева си към ръководството. Президента на Барселона в момента е по-мразен и от Бойко Борисов, но едва ли и неговата глава ще засити его глада на краля. Той вече се приготвя за абдикация, остава само да я подпише. Да си вземе торбите, пълни с отличия и да ходи да покорява други кралства. Но да си вземе и най-голямата торба - тази с егото, защото явно то не му позволява да остане.
Един рефрен гласи, че ако не страдаш с отбора си когато е зле, нямаш право и да се радваш, когато празнува успехи. Загубите понасят тежко на краля и нараняват победителската му същност. В това няма нищо лошо, само че, не може винаги да се побеждава. На света няма вечни победители и вечни губещи. Има достойни и недостойни. По делата им ще ги познаете. А делата се познават по това какво си готов да жертваш в името на нещо, което е повече от клуб………
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !