Документ №46:

Ще превземе ли Китай футбола?

публикувано на 6 Януари, 2019 / Четеш за 11 минути

Октомври, 2014 година - Китайското правителство издава документ, наричан за по-кратко “Документ №46”, който затвърждава намеренията на държавата да вложи в развитието на спорта в страната над 700 милиарда долара.

 

Точно така, 700 милиарда.

материал на

Крум Стойчев

Оттук започва мечтата на китайското правителство да превърне държавата в най-голямата спортна индустрия на планетатаКитай вече е наложена сила в гимнастиката и спортове като бадминтон и тенис на маса (в които е една от водещите държави), но в останалите спортове и най-вече най-популярните като футбол, баскетбол и волейбол, държавата с почти 1.4 милиарда население (според тазгодишното преброяване), изостава с повече от очакваното. Всичко това трябва да се промени според Документ №46, който цели да насърчи спорта като сфера за развитие в общество, което все още го счита за не толкова популярна опция за професионално израстване.

Спортът вече е част от образователната система, а по-надолу в статията ще разберете за плашещо огромният план, който китайското правителство е подготвило за развитието на спортната си система и в частност на един определен спорт. Въпросът “кой точно” не е труден за отгатване - “кралят на всички спортове”. Футболът.

Футболната мечта на една държава

 

Футболът в Китай никога не е бил спорт, издиган в култ както в Латинска Америка, Англия или Африка. По време на управлението на Мао, футболът в държавата е забранен заради събирането на множество хора на едно място, което би могло да бъде проблем за тогавашната политическа власт. Той се завръща като официален спорт през 70-те години, когато държавата става и член на ФИФА. Професионален футбол в държавата не съществува до 90-те години, а от тогава насам страната няма забележителни успехи във футбола. Единственото класиране на Китай на Световно първенство беше през 2002, когато отборът загуби всичките си мачове и не отбеляза гол. За сметка на това, скандалите с корупция и уредени мачове надхвърлят неколкократно спортните успехи.

През 2001 се развихря най-големият скандал в китайският футбол, свързан с уреждането на мачове. Пет отбора от тогавашната Jia B лига са наказани, заедно с шампиона на Jia A лигата Dalian Wanda, а множество съдии, играчи и треньори получават наказания. Отбори като Dalian Wanda и Guandzhou Geely са принудени да променят имената си след като спонсорите им - Wanda Group и Geely Group, прекратяват отношенията си с клубовете. Случаи като този правят китайския футбол непривлекателен за китайските фенове, които се обръщат към европейските отбори, които да подкрепят и да ги радват.

 

Но някой вижда потенциалът на най-популярният спорт в най-многолюдната държава - Си Дзинпин, сегашният генерален секретар на Китайската комунистическа партия. Още през 2011 година той започва да лобира за превръщането на китайският футбол в плацдарм за развитието на имиджа на Китай пред световната общественост. Именно той е основният двигател зад идеята за “Документ №46”. Дори след приемането му, случаи като този през 2001 година не са невъзможни за повтаряне:

 

  • през 2013 китайската футболна федерация наказа 58 съдии, футболисти и треньори с доживотни забрани да играят футбол, а 12 клуба от Китайската Супер лига бяха глобени с по 103 хиляди евро глоби заради уреждане на мачове в изминали сезони 

  • през 2017 воденият тогава от Фабио Канаваро Tianjin Quanjian и градският им съперник Tianjin Teda бяха разследвани заради мач, игран помежду им 

  • през 2018 Виктор Аничебе докладва отборът за когото играеше - Beijing Enterprises, заради опитите на треньорът му да го накара да играе “по-леко” в мач срещу градски съперник 

 

 

 

Китайският футбол има много сериозен проблем с уреждането на мачове и изчистването на играта от сенчести елементи, но за разлика от преди, сега има една много важна разлика - желанието на държавата това да се случи. Създаде се комисия която да изчисти спорта и да привлече както вниманието на местните фенове, така и на големите китайски инвеститори. Още след първите новини за реновация на футболът в страната, Wanda Group (същата компания, която бе напуснала спорта по-рано) и Evergrande Group увеличиха значително интересът и акциите си в местния футбол, предусещайки какво се готви. Мечтата на лидерът на държавата сега вече се бе превърнала в държавна стратегия.

Мечта с политически оттенък

 

Разбира се, не всичко е толкова просто и идеалистично. Идеята на Си Дзинпин за развитие на местния футбол не е само от чиста любов към играта. “Поясът и пътят” е мащабният политически проект на Китай за възстановяване на световната хегемония и блясък, който Поднебесната империя е имала в периода XVIII – XIX в. Свързан с множество транспортни, инфраструктурни, културни и туристически цели, футболът се оказва част от този план за налагане на китайско влияние, простиращо се далеч отвъд земите на страната.

 

Ако говорим за налагането на футболно преимущество в глобален мащаб, то закупуването на английските Уувърхямптън, Уест Бромич и Саутхямптън, както и на холандския Адо Ден Хааг и чешкия Славия Прага бяха далеч по-отразени от едно друго, доста по-интересно начинание на китайската държава - превземането на футболът в Африка....

През 2012 Купата на африканските нации бе поверена на Габон и Екваториална Гвинея. Тук се намесва Китай, който предложи да построи стадионите за провеждането на първенството. През 2017 това се повтори след като КАН бе поверена отново на Габон, а по време на първенството президентът на африканската държава Али Бонго и Си Дзинпин се срещнаха в Пекин, за да обсъдят икономическите взаимоотношения между двете страни. Това е само върхът на айсберга, когато говорим за подобни футболно-икономически прийоми. През 2010 (в Ангола) Китай строи 4 стадиона за 500 милиона долара. След това Китай се превърна в основния търговски партньор на страната, а основният износ на африканската към азиатската страна бе петролът. Износ, който стигна до 27 милиарда долара на година. Още две години по-рано - през 2008 година, в Гана бяха построени два нови стадиона, отново финансирани от китайското правителство, а основният експорт който се осъществява оттогава от Гана към Китай е суров петрол и злато.

А основният износ от Габон към Китай? Суров петрол.

 

Гладната за изхранване китайска икономика използва футбола за да стабилизира икономическите си отношения с богатите на залежи африкански държави, които да организират изключително голям износ на нужни на китайското население суровини. По този начин футболът се оказва първата стъпка на експанзията на Китай към африканските държави. Използването на най-популярния спорт за обвързването на нуждите на Китай с африкански държави показва ролята му във визията на правителството на Си Дзинпин за развитието на държавата.

Прочети 'Да инвестираш правилно или развитието на катарския футбол през последните години'

thumbnail.jpg

“Чужденците на второ място”

За много фенове Китайската Суперлига е място за ваканция на застаряващи и преминали най-добрите си години футболисти, които да лъскат имиджа на китайският футбол пред световната общественост. И макар примери като Оскар (който напусна Челси в най-добрите си години, за да премине в Shanghai SIPG) и Емануел Боатенг (който показваше доста качества в Леванте, но също предпочете китайските милиони) да съществуват, то повече футболисти попадат в по-горното определение.

 

Футболисти като Хълк, Карлос Тевез, Паулиньо, Стефан М’бия, Дидие Дрогба, Тим Кейхил, Маруан Фелайни и още десетки заминаха за Китай, привлечени от баснословните суми, които тамошните клубове бяха готови да им плащат. Оказва се, че тази представа за китайската лига не е много вярна - всъщност в основата на идеята на Си Дзинпин стои развитието на местните футболисти, а не привличането на чуждестранни звезди. Проблемът е, че китайската общественост не е приела футболът така, както той е приет на други места по света. Не е толкова естествено да видиш малки деца, ритащи топка във всяка част на града или селото, мечтаейки един ден да станат футболни звезди. Много по-популярна опция пред децата (подтиквани от своите родители) е да учат, за да станат лекари или инженери. Тази липса на масовост на футбола сред децата превръща намирането на футболни таланти в Китай по-трудно, отколкото си представяме.

 

Спортът не е завзел сърцата и умовете на младите поколения до степен, че тяхна цел да стане един ден да играят в националния отбор. Това вече се променя, с активната помощ на правителството, но ще измине доста време преди китайското общество да започне да приема футболът като част от себе си. Дотогава планът за футболно развитие на държавата ще работи на пълни обороти. А той е по-голям, отколкото може би очаквате.

Тази снимка добре обяснява плановете на правителството за широкомащабната им програма. До 2025 година, Китай трябва да има спортна индустрия оценявана на 813 милиарда долара.

 

На всеки 10 000 хиляди човека трябва да има едно футболно игрище до 2030 година. Математиката показва, че за сегашното население от приблизително 1.4 милиарда души, това са 140 000 хиляди футболни игрища. Бройка игрища, която ще е достойна и за най-запалената по футбола нация. А дали този план ще се осъществи?

 

Най-вероятно да. Обяснението е в следното изследване:

Макар футболът да не е толкова вкоренен в китайската общественост и средната посещаемост на мачовете в КСЛ да е 51%, Китай е спортна страна. Китайците са фенове на големите европейски отбори, а спортните фенове в страната са около 60%, което прави над 430 милиона спортни запалянковци. А футболът в страната (като най-следен спорт) се радва на огромна маса привърженици, готови да влагат парите си в нещо което ги удовлетворява.

 

Ако Документ №46 успее и издигне китайският футбол до висините на големите европейски първенства, то това ще значи че дори само с местните фенове ще бъде едно от най-следените първенства на планетата. А едно от най-следените значи едно от най-скъпите. Правата, посещението на мачовете, артикулите и събитията свързани с нещо ще генерират огромни приходи, които ще започнат да изплащат вложенията.

 

А как всичко това е свързано с желанието на Си Дзинпин за налагането на местни футболисти? Всички тези планове са насочени към подрастващите - плановете за развитие най-вече целят привличането на малките деца към спорта.

академията на Guangdzhou Evergrande

За пример може да се посочи футболната академия на Guangdzhou Evergrande, която разполага с 50 футболни игрища с реални размери и треньори от школата на Реал Мадрид, които обучават децата и треньорите.

 

Заедно с това и след огромните харчове за звезди в залеза на кариерите си, футболната асоциация въведе 100% данък върху чуждестранните играчи струващи над 7 милиона, а също така и забраната да има повече от трима чужденци на терена. Също така - забрана за чуждестранни вратари и задължително правило за един китаец под 23-годишна възраст на терена за всеки чуждестранен играч, който започва от първата минута - изброените мерки показват ясно намеренията на държавата за развитие на собствените таланти.

 

 

 

 

 

Всичките изкупувания на акции в големите европейски отбори, привличания на доказани имена в треньорската професия и големи футболни имена имат за реална цел извличане на знания от най-доказаните източници в играта, отколкото “показване на мускули” на големите първенства. Така както големите китайски компании наемат доказани европейски специалисти, които да предадат знанията си на китайските млади таланти в дадена сфера и после да бъдат заменени от тях, така и във футбола тази система ще бъде тествана с времето.

 

Идеята на Китай за това титанично развитие на играта има три крайни цели, степенувани по важност:

 

3) Класиране на Световно първенство

2) Домакинство на Световно първенство

1) Спечелване на Световно първенство

Прочети 'Съмнителни мачове по света'

thumbnail.jpg

И докато за Световното през 2030 Китай има реален шанс да спечели домакинство, с общата си кандидатура в съюз с Япония, Южна и Северна Корея (точно така, двете Кореи биха участвали с обща кандидатура, за да спечелят домакинство на Световно първенство), то класирането би било реално постижимо, ако не за СП през 2022, то за това през 2026, когато целият план за развитие би трябвало да е достигнал своя връх.

 

Но идеята за спечелване на най-голямото отличие във футболната вселена е все така нереалистично, а най-красивото нещо в Красивата игра е, че независимо от инвестициите, политиката, очакванията и всички останали неща, накрая най-важното е представянето на 22-мата играчи на зеления килим за 90 минутиА когато Китай достигне един милион регистрирани играчи, занимаващи се с организиран футбол, едва ли ще е трудно да се намерят 23-ма, които да спечелят Световната купа.

 

 

 

 

 

Във всичко това има и капка ирония. Най-старата форма на футбол, призната в света, се нарича Тсу-Чу. Първото й споменаване датира от III-II в. Пр. Хр., а източникът... Китай. Някогашната Поднебесна империя иска да завладее играта, която даде на света.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !