Но по-страшна криза разтресе държавата и разбуни духовете на мало и голямо, та да се вайка относно бъдещето. Нейно величество лотарията получи неочакван удар от властта, която се хвърли върху нея като пираня надушила жадно кръв. Тая власт така захапа лотарията, че тя агонизира в момента повече и от умиращ лебед в опера на Чайковски. Това бедно отроче на един човек, който ще наречем условно Монополиста, гледа жално и се чуди каква съдба го очаква от онея дето вече му точат ножа. Монополиста се вайка, че ако държавата му вземе отрочето, ще зареже отбора за който вече около година грижливо дава едни пари. Крокодилски сълзи се ляха като с пожарникарски маркуч, а в очите се четеше мълчалив вик за помощ. Закона за хазарта се оказа като остра тракийска ромфея, готова да сече глави наляво и надясно със замах, без да се трогва от сълзи. Тоя нов закон (тъй като имаше стар, който преди това 22 години никой не го зачиташе за жив) беше приет през 2012-та година и бе представен като панацея която ще излекува всички страдащи от нелегалния хазарт. Така бяха наречени всички знайни и незнайни заложни къщи и сайтове предлагащи хазарт на благодатния български пазар.