Българско монополи
публикувано на 3 Февруари, 2020 / Четеш за 4 минути
Първият месец на новата година се оказа месец на криза. Водна криза се стовари над Перник и принуди хиляди българи да се върнат във времето на режима на водата. Все едно са в някакво долнопробно студентско общежитие, където да следят в кои часове могат да се изкъпят и измият, заблуждавайки се, че не сме страна от третия свят. А като се замисля, че във фантастичните книги от миналия век за 2020-та се е писало, че хората вече ще летим волно из безкрайния всемир...
материал на
Но по-страшна криза разтресе държавата и разбуни духовете на мало и голямо, та да се вайка относно бъдещето. Нейно величество лотарията получи неочакван удар от властта, която се хвърли върху нея като пираня надушила жадно кръв. Тая власт така захапа лотарията, че тя агонизира в момента повече и от умиращ лебед в опера на Чайковски. Това бедно отроче на един човек, който ще наречем условно Монополиста, гледа жално и се чуди каква съдба го очаква от онея дето вече му точат ножа. Монополиста се вайка, че ако държавата му вземе отрочето, ще зареже отбора за който вече около година грижливо дава едни пари. Крокодилски сълзи се ляха като с пожарникарски маркуч, а в очите се четеше мълчалив вик за помощ. Закона за хазарта се оказа като остра тракийска ромфея, готова да сече глави наляво и надясно със замах, без да се трогва от сълзи. Тоя нов закон (тъй като имаше стар, който преди това 22 години никой не го зачиташе за жив) беше приет през 2012-та година и бе представен като панацея която ще излекува всички страдащи от нелегалния хазарт. Така бяха наречени всички знайни и незнайни заложни къщи и сайтове предлагащи хазарт на благодатния български пазар.
Кой се осмели да закачи подобен етикет, който сякаш като по поръчка дойде в комплект с новия закон? Ами разбира се, Монополиста. Валяха лозунги за защита на честния домашен хазарт, който внася честно своите налози в хазната. И тогава на Комисията се падна нелеката задача да „са бие с лошите“ западни и източни букмейкъри. Започна една масова филтрация на сайтове от Ванкувър до Владивосток, та пушек се вдигаше, а Комисията смело въртеше метлата. И Монополиста беше доволен. И като яде кюфтета, нИ рИва.
О, видиш ли, появиха се някои нелегални които поискаха да се превърнат в легални, като Монополиста, а това не се хареса на Комисията. Та се почнаха едни тежки процедури по издаване на хазартно тескере на един такъв нелегален, дето можеш в него да залагаш 365 дни в годината. Едни дела проточили се с години на борба и мъка да станат и те чисти като Монополиста.
автор: Росен Йорданов
През това време Монополиста реши да осинови още едно отроче - отборът отново беше прелъстен и изоставен с роза в ръка под дъжда. Едно увяхващо обещание за по-добри дни. Ама на тая роза все й капеха листата, а Отбора все оставаше излъган. Не му върви ни с осиновители, ни с футболисти, ни със спонсори. Всеки го съди за някакви пари и изсмуква и малкото кръвчица, бликаща в пресъхващите му вени. А така се надяваше, че Монополиста е честен и иска да му плати лечението от рака дето го мори повече от 10 години. Ама тука него повече го е еня за Лотарията, Отбора е в ролята на доведеното дете. Та ако погине Лотарията, Отбора пак остава сираче. Тя властва сега като император.
Но не се тревожете, след всеки император идва друг. Лотарията е мъртва, да живее Лотарията. Аве, Лотарията!