Антология на една драма или как Барселона достигна финала за Купата на краля

публикувано на 7 Април, 2021 | Четеш за 14 минути

Няколко встъпителни думи

Барселона е един от отборите в световен мащаб, които винаги генерират новини или за които винаги се 'списват' новини, дори в даден момент реално такива да липсват. Тази констатация се потвърди в пълна степен по печален начин, след разкритията за действията на бившия президент Джосеп Мария Бартомеу и по-конкретно за парите, който той и хора от

материал на

Лъчезар Петров

неговия кръг са превеждали на една определена агенция с цел генериране на определен тип „новини“ за клуба. Историята със скалъпените „новини“, целящи очерняне репутацията на хора като Меси, Пике, Гуардиола, Жоан Лапорта и други и същевременно повишаващи имиджа на Бартомеу, обиколи световните агенции и се прибави към обвиненията, по които бившият президент ще отговаря в съда.

Последният напусна „Ноу Камп“ на задната седалка на полицейска кола, а от четири седмици Барса има нов-стар президент в лицето на Жоан Лапорта. 58-годишният адвокат спечели изборите с убедителния резултат от 54.28% (1), а това генерира нов поток новини около Барселона, в началото касаещи повече клуба, отколкото отбора. Дори децата отдавна следва да са разбрали, че през последните 5-6 години Барса бе може би най-зле управляваният голям футболен клуб в Европа и в този смисъл Лапорта ще трябва да положи неимоверни усилия, само за да се справи с пораженията на „периода Бартомеу“ и после поне още толкова, за да подготви отбора за ерата след Меси. Това си е огромна по обем и качество работа, но пък и Лапорта вече е доказал, че може да се справи в подобна ситуация, доколкото положението през лятото на 2003-та година беше в известен смисъл сходно (лошо управление на Жоан Гаспар, отбор на 2 точки от зоната на изпадащите през февруари и извън Шампионската лига през май, необходимост от нов проект).

Новият президент върна доверието в институцията само по силата на встъпването си в длъжност, а в първото си обръщение пред широката публика говори за три неща:

1) извършване на одит, който да определи настоящите задължения на Барселона (говори се, че дългът възлиза на около 1 млрд. евро, като дори и да е наполовина, пак е много – кредиторите вече започват да се ослушват, докато преди банките са стигали почти до война само и само да дадат пари назаем на Барселона)

2) задържане на Лео Меси на „Ноу Камп“ до края на кариерата му

3) в Барселона няма преходни периоди, не може да има празни сезони.

170026888_6056892414351565_8227771023584

Първите две точки са по-важни от стратегическа гледна точка, защото касаят дългосрочната стабилност на Барса на и извън терена, но в този материал ще се хванем за третия сегмент от изказването на президента и ще видим какво може да направи Барселона, за да избегне евентуален „празен“ (т.е. без спечелен трофей) сезон.

Променящият се контекст

В интерес на истината, малко преди Лапорта да спечели президентските избори, най-реалният шанс за трофей на Барса беше Купата на краля. В първенството Атлетико Мадрид изглеждаше, ако не напълно непоклатим, то поне достатъчно уверен лидер с обичайната си свръхстабилна отбрана, нова схема, много ефективен Йоренте и вкарващ гол след гол Луис Суарес. В Шампионската лига „конците се оплетоха“ след две катастрофални представяния у дома – 0:3 от Ювентус в последния кръг от груповата фаза, с което Барса изгуби първото място, заради което пък се натресе на Пари Сен Жермен на жребия, и 1:4 от французите в първия 1/8-финал, превърнал се в шоу на Мбапе и трагикомедия на Пике. Суперкупата на Испания никога не е била кой знае колко високо в приоритетите на отбора от „Ноу Камп“, а и там също не се получи – загуба с 2:3 от Билбао в изпъстрен с драма и противоречия финал на „Ла Картуха“ в Севиля.

Всичко това обаче бе ситуацията преди месец и половина. След това се случиха няколко неща – първо, Атлети изгубиха 5 точки в два мача срещу Леванте в рамките на три дни, след това още четири в дербито срещу Реал (Бензема изравни в 88-та минута) и в гостуването на Хетафе на 13-ти март, а април също започва трудно със загуба от Севиля. Същевременно, Барселона влезе в серия от 10 победи и един равен в последните 11 шампионатни мача и в резултат в момента на писане на статията (6 април) разликата в класирането е 1 точка при оставащи 9 мача и предстоящ пряк сблъсък на „Ноу Камп“ – шансовете за титлата са възродени, въпреки че уравнението се усложнява от дебнещия на трето място с актив от 63 точки Реал Мадрид. В ШЛ чудо срещу ПСЖ този път не стана и така към днешна дата нещата относно „празния“ сезон (по-точно относно избягване на втори пореден такъв) се свеждат до битка за титлата и до финал за Купата.

Според мен начинът, по който Барса достигна до единия от двата тазгодишни финала (няма грешка, през април ще гледаме два финала за Купата на краля) си струва кратка ретроспекция, защото, в известен смисъл, отразява драматизма на всичко случващо се в „синьо-червения“ клуб през последните две години . . .

Прочети 'Отбор от Милано шампион - ЗАЩО НЕ?'

или пък

'Най-откачените футболни залози'

Барселона и Купата на краля

Барселона има традиции и обича да играе за този конкретен трофей – именно каталунците са съставът, печелил най-често тази купа – 30 успеха, при 23 за втория в своеобразното подреждане Атлетик Билбао и 19 трофея за Реал Мадрид. Предстоящият финал ще бъде десети за Барса в последните 13 издания на турнира (2), което също идва да подскаже, че „синьо-червените“ далеч не обиграват състава в мачовете от надпреварата.

Но достигането до тазгодишния финал се различава съществено от може би всички предходни по една основна точка – драматизъм. Всъщност, в три от общо петте си мача Барса игра продължения, а в два от случаите бе на секунди от отпадане, но в крайна сметка (както казват, всичко е добре когато свършва добре) Меси и компания са на финала. Според едни това се дължи на характер, според други на класа, според трети на късмет… според мен, всичко това го имаше в различно съотношение в тези пет мача и в следващите редове ще видим накратко как Барселона се добра до място във финала.

21 януари 2021 г., Корнея – Барселона 0:2 (след продължения)

Драматични моменти: продължения, изпуснати дузпи Пянич (39’), Дембеле (80’), начало на възраждането на Дембеле.

Барселона се включва късно в тазгодишното издание с първи мач срещу третодивизионния Корнея – състав от Каталуния, играещ мачовете си на стадион с капацитет 1500 души и име „Ноу Камп Мунисипал“. Скромните възможности на домакините не им пречат да отстранят Атлетико Мадрид в предходния кръг, а в мача срещу Барселона резултатът се задържа 0:0 най-вече заради феноменалните прояви на вратаря Рамон Хуан. Стражът успява да спаси (освен всичко друго) две дузпи и така срещата отива в продължения, а Корнея записва невероятно за себе си постижение – в продължение на 180 минути футбол срещу Атлетико и Барса не допуска гол. Барселона излиза без Меси, но нито това, нито малкото полутъмно стадионче с изкуствена настилка могат да служат за оправдания – Пянич, Гризман, Тринкао, Рики Пуч и влезлите Дембеле, Бускетс и Педри би трябвало да се справят с тимове от ранга на Корнея много преди изтичане на общо 120-те минути.

Тук особено драматичен момент е изпуснатата от Усман Дембеле дузпа – изпълнението на французина е толкова слабо като качество, че вратарят Рамон Хуан спасява, просто слагайки крак вдясно, все едно тръгва на разходка в парка. Странно или не, но за Дембеле този момент изиграва ролята на някакъв катарзис или по-точно събуждане – сякаш той изведнъж осъзнава, че е стигнал дъното и надолу просто няма накъде повече… след което изкачването започва веднага – именно Дембеле открива резултата още във втората минута на продълженията, при това с удар, който не предвещава голяма опасност – в хода на 90-те минути вратарят на Корнея спасява поне пет по-сериозни положения, без да се броят двете дузпи.

В 121-та минута Мартин Брайтуайт вкарва втори гол и окончателно решава мача, но с представянето си Барселона повдига нови въпроси, в случая най-вече относно това Роналд Куман ли е точният човек за неминуемата смяна на поколенията и само толкова ли могат играчи като Гризман, Дембеле, Пянич, Тринкао, Рики Пуч.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=pe49to78C1w

27 януари 2021 г., Райо Валекано – Барселона 1:2

Драматични моменти: няма, макар че се налага мачът да бъде обръщан в последните 20 минути.

Този път Меси играе, даже започва от първата минута, както и Серхио Бускетс, Френки де Йонг и Антоан Гризман. Може би заради това срещата на „Вайекас“ няма нищо общо с двубоя в предходния кръг, защото Барселона не спира да атакува в продължение на 90 минути и само уникални пропуски и 4 греди спасяват домакините от сериозен разгром. В този мач се потвърждава неписаното правило „като не вкараш, ще ти вкарат“, защото в 63-тата минута домакините повеждат в резултата и Барса се оказва реално застрашена от отпадане. Все пак 7 минути по-късно логичното се случва и Лео Меси изравнява, а в 80-тата минута Де Йонг вкарва втори гол с което класира „синьо-червените“ и спестява нови продължения – последното, както се оказва, само до следващия кръг.

3 февруари 2021 г., Гранада – Барселона 3:5 (след продължения)

Драматични моменти: изравняване от 0:2 с голове в 88-та и 92-рата минута, продължения, два гола на Жорди Алба.

Отборът на Гранада е един от хитовете на сезона и към момента на писане на статията заема девето място в първенството и е на ¼ финал в Лига Европа, където предстоят мачове срещу Манчестър Юнайтед. Както и да завърши този сезон за андалусийците, то за мача срещу Барселона, ¼ финал за Купата на краля, ще се говори много дълго време.

Гранада повежда в 33-та минута след груба грешка на Юмтити и гол на преотстъпения от Челси Кенеди, а две минути след началото на второто полувреме позабравеният Роберто Солдадо напомня за себе си, покачвайки на 2:0 (след нова груба грешка на също позабравения Юмтити). Барса играе с почти всичките си титуляри, включително Тер Щеген на вратата, но с напредването на времето някак си започва да изглежда, че този път измъкване няма, а „празният“ сезон се задава на хоризонта – по това време Атлетико води уверено в първенството, а в ШЛ поне 4 отбора са в по-добро състояние от Барселона. Така се стига до 88-мата минута, когато Лео Меси изпраща топката към малкото наказателно поле, но сякаш твърде силно – Гризман едва успява да спаси аута, насочвайки към вратата… топката обаче някак си се оказва в мрежата, не толкова заради отчаяния удар на французина, колкото заради слабата изява на вратаря на Гранада Аарон. Въпреки това домакините все още водят и се виждат на ½ финал, но в 92-рата минута Жорди Алба вкарва за 2:2, засичайки свалена от Гризман топка, стигнала до французина след още едно подаване на Меси, вече по-добре и по-конкретно насочено.

Така и този мач отива в продължения, а в тях драмата продължава – Антоан Гризман вкарва за 3:2 в 100-ната минута, осъществявайки пълен обрат и носейки огромно психологическо предимство на своя отбор, но само 3 минути след това Феде Вико изравнява за 3:3 от дузпа, отсъдена за нарушение на Сержиньо Дест. Някои от непредубедените зрители вече започват да се замислят за дузпи, но в 108-мата минута Де Йонг дава ново предимство на Барселона – събитие, на което домакините, междувременно напълно изчерпали физическите си сили (Гранада не е от отборите, обичайно играещи в цикъл сряда-събота), няма как да отговорят. В 113-та минута Жорди Алба фиксира крайния резултат с втория си гол в мача и така Барса успява да се промъкне напред, въпреки че има предимство в резултата само в продължение на 15 от общо 120 минути игра – „всичко е добре, когато свършва добре“, гласи народната мъдрост. Специално Алба прави изключителен мач с два гола и асистенция и за пореден път показва, че ще бъде почти невъзможно да му бъде намерен достоен заместник.

Прочети 'Барса и визията за живота след набор 87/88 (част 1: трансферите на "Ноу Камп" през последните три сезона)'

или пък

'Лъжливото Неймарче'

10 февруари 2021 г., първи ½ финал, Севиля – Барселона 2:0

Драматични моменти: гол на Ракитич за 2:0 в 85-та минута

Първият полуфинал срещу Севиля на „Санчес Писхуан“ се оказва разочарование за отбора на Куман, като Барса показва, че все още има проблем с постоянството – представянето срещу севилци напомня повече за мачовете срещу Ювентус (0:3) и ПСЖ (1:4), отколкото за тези срещу Алавес (5:1) и Реал Сосиедад (6:1). По-лошото е, че Барселона губи пореден мач срещу силен съперник, тъй като поражението се добавя към тези от Реал Мадрид (1:3), Атлетико (0:1), Ювентус (0:3) и ПСЖ (1:4).

Барса определено не успява да постигне необходимото, т.е. добър турнирен резултат, а най-драматичният момент е може би голът на Иван Ракитич – хърватинът става втората жертва на ренесанса на Куман, но за разлика от Луис Суарес си тръгва през централния вход и с високо вдигната глава. Чест прави на Ракитич, че не се радва след отбелязването на своето попадение, което се добавя към неочаквано хубавия гол на Жул Кунде през първото полувреме (35-метров индивидуален рейд) и означава, че Барса ще трябва да върши чудеса в реванша.

3 март 2021 г., ½ финал-реванш, Барселона – Севиля 3:0 (след продължения)

Драматични моменти: изпусната дузпа от Окампос при 1:0 (73-та минута), червен картон на Фернандо (92-ра минута), гол на Пике за 2:0 в 94-та минута, продължения, победен гол на Брайтуайт (95-та минута).

Ако срещу Гранада Барса е на косъм от отпадане с два гола пасив до 88-та минута, то в реванша срещу Севиля нещата стават дори още по-драматични. Първоначалният натиск се увенчава с успех и Усман Дембеле открива резултата с красив гол в 12-та минута, с което затвърждава възходящата си форма, започнала след една некадърно изпълнена дузпа срещу Корнея. Въпреки това до края на полувремето втори гол не пада, а Севиля се окопитва и още веднъж изглежда, че Барселона ще отпадне от турнира.

Първата голяма драма за вечерта идва в 73-та минута, когато реферът Санчес Мартинес посочва бялата точка за изпълнение на дузпа, след сблъсък между Оскар Мингеса и Лукас Окампос. В този момент резултатът е 1:0 и за всички става ясно, че при евентуален гол Барса ще трябва да отбележи нови три при 20-ината оставащи минути, което някак не изглежда много вероятно. С изпълнението се нагърбва потърпевшият Окампос, който освен това е влязъл в игра 10 минути по-рано, но ударът му не е добър и Тер Щеген спасява, с което запазва интригата и оставя възможност за нов драматичен финал. Потвърждава се друго неписано правило – когато изработилият дузпата реши да изпълни, обикновено пропуска.

Въпросната драма идва в продължението на редовното време – в 92-рата минута дефанзивният халф на севилци Фернандо е изгонен, а в 94-тата Жерар Пике засича центриране на Гризман и вкарва за 2:0 с последния удар в мача, изпращайки битката в продължения – трети за Барселона при общо 5 изиграни двубоя в турнира, като в първия мач със Севиля продължения, принципно, няма как да има. Както в случая с Корнея, „синьо-червените“ бързо вкарват гол – Мартин Брайтуайт е точен в 95-тата минута, което само по себе си е драматичен момент – датчанинът така и не успява да се докаже (какво остава да замени Луис Суарес) и по-скоро ще влезе в графата „слаби и неуместни трансфери в периода Бартомеу“, но сега става така, че именно неговият гол класира Барселона за финала. Друг, по-скоро ироничен момент е това, че в турнира за Купата Брайтуайт има два гола, което е с един повече отколкото има Лионел Меси; но, както казва Тирион Ланистър в един много по-различен контекст „Светът е пълен с такива малки иронии“, а на 17-ти април Барселона ще излезе в своя 42-ри финал за Копа дел Рей.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=jh66jsx6ApU

Финалът

Съперник на каталунците ще бъде баският Атлетик, който ще влезе в историята с едно интересно постижение – играчите на Марселино Гарсия Торал ще участват в два финала за Купата само в рамките на две седмици. Това се налага заради отлагането на миналогодишния финал, в който съперник на „лъвовете“ е Реал Сосиедад и при успех и в двата мача Атлетик вероятно щеше да стане първият състав в историята, триумфирал с две Купи на краля в една календарна година. „Лъвовете“ загубиха от Сосиедад с 0:1 и ще си останат само с участието в два финала, като със сигурност ще опитат да избегнат повторение на „пролет 2012“ (тогава Атлетик на Марсело Биелса губи с по 0:3 финалите за Копа дел Рей и за Лига Европа от Барселона и Атлетико Мадрид, съответно).

За Барса финалът е шанс за първи трофей във втората ера „Лапорта“ и за загърбване, поне в спортно-технически план, на сътвореното от Бартомеу и типовете около него. Купата е важна и по-друга причина – договорът на Меси изтича след месец и половина, Лапорта обеща да го задържи и след това – задача, която може да стане една идея по-лесна със спечелване на някакъв трофей, пък бил той и Копа дел Рей.

Драмите, през които премина Барселона по пътя към финала като че ли задължават каталунците да вземат трофея, но точно Атлетик едва ли ще се впечатли от пътя на Барса – „лъвовете“ се движат по своя траектория по коридорите на историята и ще искат да се реваншират за загубата в „баския“ финал, което гарантира трудно предсказуема и със сигурност драматична битка за трофея.

източници:

(1) FC Barcelona.com, AS IT HAPPENED | Election day at FC Barcelona, 7 March 2021, available at: https://www.fcbarcelona.com/en/news/2053676/elections-minute-by-minute--election-day-begins (accessed 6 April 2021)

(2) Sportal.bg, „Барселона с десети финал за Купата на краля в последните 13 години“, 3 март 2021 г., достъпно на: https://sportal.bg/news-2021031215264871185 (посетено на: 6 април 2021 г.)