Второто италианско мъчение били тренировките. Много гадни, тежки и уморителни. Там наблягали изключително много на физиката и тактиката. Ами ще наблягат, Смехурчо. Затова са в пъти по-силни и издръжливи още в юношеска възраст. А вие с твоите съотборници тичате като шашави шилета с това, което Господ ви е дал и накрая се чудите как пак ни напълниха кощницата. Ако беше само тичане, щеше да сте лекоатлети, а не футболисти. Щото тичането и движението е с мисъл и поглед върху играта. Наскоро чух от треньор в детска школа как болшинството от нашите млади играчи не се учат дори на фундаментални постановки в техническо и тактическо естество.

 

Когато нямаш познания за основните и елементарни футболни принципи, много ясно, че ще ти е тежка тренировката. Затова ще изоставаш във всичко и то с няколко обиколки и няма да получаваш шанс за игра. Ще си останеш силен само в инстаграм, да броиш колко безмозъчни кифли ще харесат поредното ти дебилно селфи.

 

​

​

​

Третото нещо била работата с езика. Ти Смехурчо знаеш английски, щото у нас той е вторият официален език. Ама отиваш да играеш в Италия и нещо нещата тука не ми се чинят читави. Окей, ще говориш криво-ляво на английски, но вземи научи няколко основни италиански фрази за начало. Все пак това е проява на някакво уважение към местните медии и хората, които са инвестирали пари и усилия да те домъкнат в тоя отбор. Обидно е да не проявиш инициатива, а все някой друг да ти е виновен за тъпирщината. За подобни нагли езикови прояви веднага ми идват наум сръбските треньори Люпко Петрович и Миодраг Йешич. Окей, от съседни страни сме, ама работиха по едно десетилетие у нас и грам усилие не положиха дори да се престорят, че научават български. Втория дори си мъкнеше и един преводач с очила тип 'дъно на буркан от пет литра'.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Прочети 'Полеви футболисти играли с номер 1'