Разходка из Северен Лондон

публикувано на 25 Ноември, 2019 / Четеш за 7 минути

“A walk in Northern London, mate!” както би звучало заглавието на статията преведено на английски, с обръщението “mate”, което е много типично за англичаните.

През есента на 2017г. за пръв път посетих столицата на Англия. Лондон, есен… озовах се в сърцето на това, което всички

материал на Пламен Вълчев

( гост-автор )

наричаме „прекрасно лондонско време“ – мъгли, дъжд, влага, направо „прекрасно“. А всички ние, особено от тези географски ширини, колкото и да не си го признаваме на моменти, сме ужасно зависими от метеорологичните условия, и това може доста да допринесе за настроението ни. Та в такъв „прекрасен“ момент посетих „добрата стара Англия“. Освен това, поне моето лично впечатление от Лондон не само, че никак не е добро, но е дори и доста крайно! Просто този град никак не ми хареса! Огромни разстояния, ляво движение, мърсотия, множество имигранти (изглеждаха дори повече от местното население) и редица други неща, които предпочитам да си спестя, за да не изразявам твърде лично и твърде крайно мнение по темата.

Имаше обаче три неща, които компенсираха негативното гореспоменато – факта, че посетих много близък приятел, който живее там, и поради тази причина нямаме възможност да се срещаме достатъчно често с него, Лондон бридж експириънс (London Bridge experience), изключително преживяване из подземията в близост до един от много мостове над Темза и разходката из Северен Лондон.

76914267_3415425895164910_63608265207636

В профилът ми в МисляФутбол може да се види, че един от отборите, които подкрепям е именно разположеният в северната част на Лондон, Арсенал. Разходката из Северен Лондон ме отведе до домът на „топчиите“ – “Емирейтс“, а също така успях да се разходя покрай стария „Хайбъри“, както и да посетя пъба на „артилеристите“, но всичко по реда си.

Пътувах с приятелката си от София до едно от летищата в близост до Лондон, Станстед. Едно от първите впечатления, които си създадох беше… „сивото“! Сякаш този цвят беше пропит във всеки един детайл, накъдето и да погледнеш. Някак почувствах се, сякаш кацам на „сиво място“! Разбира се, през това време от годината, за по-голямата част от територията на Европа това е нормално, но все пак ми се стори, че наслоеността на този нюанс ми идва една идея в повече. Взехме шатъла до Ливъпрул стрийт (Liverpool Street), където ни очакваше моят приятел, след което ни заведе в квартирата му в Източен Лондон, в непосредствена близост до метростанция Гантс Хил (Gants Hill).

Нямам търпение да започна да говоря за футболния аспект в тази статия, но пък също така смятам, че би било интересно да споделя още едно лично (нямащо общо със спорта) впечатление – когато слязохме от метрото на Гантс Хил се озовахме в район, в който имаше ужасно много имигранти, включително и от нашата родина. Влязохме в един супермаркет за да напазаруваме, като попитахме продавач-консултанта „Excuse me, do you have olives stuffed with almond?” (Извинете, имате ли маслини пълнени с бадем?). Изражението по лицето на човека беше доста неразбиращо и започна да вдига рамене. В този момент казах на чист български на приятелката си „Този освен, че май не ни разбира, не ми се струва и да намерим тези маслини в магазина“. И тогава човекът също отговори на български – „Вие сте от България! Ама защо не кажете така?! Не ви разбрах какво питате, я сега ми кажете!“. Оказа се, че е от Добрич и живее от няколко години в Лондон, но не се справя още достатъчно добре с езика. В крайна сметка не открихме търсеното от нас в този магазин, но пък имахме интересно преживяване! Впоследствие имах и доста други подобни моменти там, тъй като в бъдещата си работа се наложи доста често да отскачам до Лондон, но това е вече съвсем различна история!

След това „Логичното се случи“ (както често казват български коментатори при мачове на нашите национали, когато най-често противниковият отбор отбелязва гол) - седнахме, хапнахме, пийнахме и толкова за този ден! На следващия предстоеше страхотна изненада за мен!

78145208_3415415668499266_14283867096738

Станахме рано. Искахме в един ден да съчетаем посещението на London Bridge и разходката до „Емирейтс“, което за град като Лондон си отнема време. Започнахме с подземията, което се оказа една изключителна разходка от порядъка на около час в мрачни и тъмни подземия, в които изведнъж, сякаш от нищото, изскачат актьори, които хем леко те стряскат, хем те превеждат хронологически през периодите на развитието на Лондон. Накрая дори имаше едни последни десетина минути, в които от различни посоки изскачаше човек с резачка, сякаш си в сцена от Texas Chainsaw Massacre (Тексаското Клане). Беше изключително интересно и забавно, препоръчвам го на всеки, който има възможност да се отбие до там и може да отдели няколко часа!

Следобедът се отправихме към северната част на Лондон и по-конкретно „Емирейтс стейдиъм“. Предварително си правих планове, че дори ще успея да посетя стадиона по време на мач, тъй като хипотетично имаше тази възможност, ала за Лондон, и то за такъв голям отбор, макар и със 60-хиляден стадион, това се оказа непосилно. Там не е като на повечето места, където просто си купуваш билет през интернет или отиваш на гише преди мача и се сдобиваш с така желаната хартийка. Нищо подобно! Голяма част от местата са целогодишно заети чрез членските карти на отбора, които се купуват от феновете в началото на всеки сезон. А такъв голям отбор, с толкова много привърженици, често продава голяма част от своите членски карти. Останалите места се заемат чрез предварително букване през интернет, обаче и там има уловка – плаща се такса, само за да застанеш на опашката на чакащите и евентуално да се сдобиеш с билет, ако местата не се заемат. Да, имаше възможност да се подготвя предварително и да се свържа с фен-клуба на Арсенал в България, или да се наредя на опашката от по-рано, но просто не знаех кога точно ще се озова в Лондон и така или иначе това се реши в последния момент. Нищо! Достатъчно щастлив бях от самия факт, че съм там, на „Емирейтс“, и се разхождам около стадиона, надничам през един от многото входове и виждам част от седалките и зелената настилка, снимам се със статуите на звезди на отбора, които опасват съоръжението и просто съм там, там където е туптящото сърце на любим мой отбор.

72746509_3415415655165934_34111706841334

Самото съоръжение е изключително модерно и фасадата е впечатляваща. От това което успях да видя от вътрешността му, също останах много приятно изненадан и дори сякаш надхвърли очакванията ми. Бях ужасно доволен!

След разходката около стадиона аз, приятелката ми (Марина) и моят близък приятел (Мартин) влязохме във фен-магазина на Арсенал, за да си купя някакви неща. В този момент Марина малко се отдели от нас и ни остави да се разходим сами, като нищо неподозиращият аз въобще не се сетих, че кроят нещо. Разходихме се с Мартин из магазина, реших да си взема нещо за спомен от там - спрях на една много готина писалка, с логото на отбора. Отправяйки се към касите обаче, видях че Марина също тъкмо е минала оттам и сякаш и тя е взела нещо, което се опита да скрие (но аз започнах да подозирам техния „пъклен план“). Поснимахме се пак, направихме още една обиколка на стадиона и тръгнахме към старата крепост на „непобедимите“ от сезон 03/04 - „Хайбъри“.

С любопитство узнах, че фасадата на стария стадион на Арсенал е запазена, но реално мястото, което се намира в непосредствена близост до „Емирейтс“ е превърнато в жилищен комплекс, като има затворена градина-парк, където всъщност е била старата тревна настилка на стадиона. Жив исторически монумент, вдъхващ чест, гордост, ала и малко носталгия по славното минало на отбора. След като огледахме и това, което беше останало от „Хайбъри“, се отправихме към последното място от плана за деня – пъбът на Арсенал. Той представляваше типичният английски футболен пъб, който беше и като мини-музей на отбора. Стените бяха осеяни с фланелки с подписи на бивши и настоящи футболисти на отбора, плакати, шалове, имитации на трофеи и всевъзможни други артикули, свързани с Арсенал. Дори ми направи забавно впечатление, тъй като Арсенал и Тотнъм (върлия враг на „артилеристите“) бяха играли наскоро и на една дъска все още стоеше надписа “Arsenal VS The Cunts 2:0” (Арсенал срещу „Ва*ините“ 2:0). Стана ми забавно, въпреки че лично аз нямам нищо против Тотнъм.

77047159_3415415671832599_17553169273008

И тогава, малко след като влязохме в пъба и си поръчахме по бира, получих най-ранният подарък за рождения си ден – фланелка на Арсенал с N14 на гърба и над него изписано името „Valchev” (Вълчев), моето име. Това беше нещо, което Марина и Мартин бяха планирали предварително и именно това беше причината поради която тя се беше отделила от нас по-рано, при разходката из фен-магазина. Стана ми много приятно! Почувствах се страхотно! Това беше „диамантът в короната“ на моето преживяване от този ден.

И както започнах статията, с хули и оплаквания по адрес на Лондон, някак от този момент нататък нито лошото време, нито изключително натовареното движение и претъпкан градски транспорт, нито каквото и да било вече не можеше да развали прекрасното ми настроение!

Посетих „Емирейтс“, „Хайбъри“ и пъбът на Арсенал!

Получих и страхотен подарък от най-близките ми хора!

Благодаря ви за това преживяване!

* снимките са от личния архив на Пламен Вълчев