Да бъдеш в Рим, но да не пожелаеш... | мисляФУТБОЛ

Да бъдеш в Рим,

да отидеш дори и във Ватикана,

но да не пожелаеш да видиш папата

публикувано на 4 Декември, 2019 / Четеш за 7 минути

В средата март, 2018г. бях на командировка в Барселона. Дните ми бяха ужасно заети и динамични, ала все пак вечерите и нощите ми оставаха свободни, и дори малко самотни.

 

Та, в един от въпросните дни, излизайки от хотела в който бях отседнал, с периферното си зрение забелязах нещо доста шарено, поставено на рецепцията.

материал на Пламен Вълчев

Реших да се приближа и да огледам. Оказа се табела с надпис „14.3.2018г. Барселона – Челси „Камп Ноу“. Отдолу имаше и картинка на стадиона, оцветена в различни цветове, според видовете сектори, както и цени на билетите. Започнах да оглеждам и си харесах място на сектора, който беше успореден на дългата страна на игрището, еквивалент на „Сектор А“. Билетите бяха 120€, което за 1/8-финал на ШЛ ми се стори ок. Сякаш… бях готов да посетя мача, макар и предварително да бях толкова улисан в работа, че въобще бях изумил за това, че ще имам възможността да бъда в Барселона по времето на тази среща. Попитах жената на рецепцията дали все още предложението е валидно и дали има свободни места, тъй като 14.3. беше именно същия ден. След кратка проверка по телефона, тя ме увери, че всичко е наред и че бих могъл да си закупя присъствие на стадиона. Платих си билета и се отправих по предварително начертаният си работен график.

Първоначално бях изключително ентусиазиран! За пръв път щях да посетя мач извън България и то в директните елиминации на най-комерсиалния европейски футболен турнир. Обаче впоследствие, с течение на деня ме налегнаха други мисли. Дадох си сметка, че обективно погледнато мачът няма да представлява чак такава драма, тъй като тогава Барселона определено бяха в по-добра форма от Челси и всичко освен победа за „каталунците“ би било изключителна изненада. А и вече първият мач от 1/8-финалите беше изигран и резултата от Лондон беше 1:1. Не че този резултат не оставяше реванша отворен, не че във футбола не се сме се натъквали на каквото и да било, ала все пак тази вечер не очаквах чудеса, а силни футболни каталунски аргументи и логика.

Също така в един момент внезапно ме осени една конкретна мисъл, която промени всичко! Осъзнах, че макар и да имам тази възможност, не е редно да се възползвам от нея! Аз, бидейки фен на Арсенал и на Реал Мадрид, осъзнах - ако отида на този мач ще предам отборите си. И то и двата наведнъж. Сякаш не само, че ще изневеря, но ще го направя и с две наведнъж! Реших, че не бих могъл да си простя! Започнаха да ме измъчват вина и угризения. Не че имам нещо против Барселона и Челси в частност, но просто не са моите отбори.

 

 

 

Може би повечето от вас ще ме порицаят за това което направих, но оставям всеки сам да прецени за себе си. В един момент се върнах до хотела и излъгах рецепционистката, че ми е изникнал някакъв неотложен ангажимент малко преди мача, и че е в далечна от стадиона част на града, и че най-вероятно няма да успея да стигна навреме, и че… искам да върна билетите. Да, наистина това направих – върнах билетите! Имаше един момент в който не бях напълно сигурен дали ще успея да си получа 100% от сумата, тъй като билета е трябвало да се препродаде, за да могат да ме обезпечат напълно, ала това не се оказа проблем.

 

Излязох за няколко телефонни разговора, които продължиха около 30-тина мин. и през това време жената го беше препродала и ми върна всичките 120€. Леко бях разочарован от рестрикциите (които сам си поставих), ала почувствах, че правя правилното нещо.

Отново ме обзе динамиката на работата и срещите през втората половина на деня ми. Дори отново, макар и за няколко часа, почти напълно забравих за мача и за всичко случило се с него!

 

Ала с настъпването на края и на последният ми ангажимент, всичко отново се върна в главата ми с пълна сила. Реших, че ако не друго, то поне трябва да пообиколя около стадиона преди старта на мача! Това беше лесно решение. Тук не почувствах че правя нещо нередно и се отправих към „Камп Ноу“ с градския транспорт. Пристигнах някъде около час преди началото на мача. Видях основно каталунски фенове, разбира се, но също така и такива на Челси. Огромни, гигантски тълпи, стелещи сте по иначе изключително правите и геометрично разположени барселонски улици. Беше си зрелище и атмосфера, определено си беше! И макар и да не чувствах тези тълпи като свои съмишленици във футболната идеология, все пак тяхната еуфория и глъч ме подеха и ме накараха и аз да се почувствам приповдигнато. Поогледах, послушах, пообиколих и реших отново да се връщам някъде в близост до хотела, където ще гледам мача.

Макар и да беше средата на март, времето в Испания почти винаги е доста топло и по-добрият вариант беше да седна някъде навън. Открих едно място на площад, в непосредствена близост до мястото, където бях отседнал. Имаше изнесени телевизори и атмосферата ми хареса. Пристигнах около 10-та мин. на мача. Твърде късно за първият гол. Барселона вече беше открила резултата чрез Лионел Меси, едва в 3-та мин. Сякаш предварителният в главата ми сценарий за срещата беше започнал да се реализира.

Самият аз бях решил да поразпусна! Тъкмо си взех бира и реших да се социализирам с някого. Сядайки до един от посетителите направих жест, визиращ наздравица и зададох ироничният въпрос „Кой гледаме сега?“, сочейки към телевизора. Той тъкмо започна да ми отговаря леко невярващо, че едва ли не наистина не знам кой играе, но в този момент забеляза, че се усмихвам и му отвръщам „Шегувам се, шегувам се!“. Догледах мача с този човек, който (впоследствие разбрах) всъщност е бразилец и учи докторантура в Барселона. Много интелигентно момче, а и разбираше от футбол! Доста си поговорихме.

Мачът се разви и завърши така, както и предполагах! Усман Дембеле и отново Лионел Меси допринесоха за крайното 3:0, което прати „каталунците“ в следващата фаза на турнира.
 

 

 

 


„Рим“, дори и „Ватикана“, но без „Папата“. Ами аз така си го пожелах в крайна сметка. Никога няма да разбера какво би било да гледам този мач на живо от трибуните, но не съжалявам! И колкото и ФК Барселона да е може би най-важното нещо за града Барселона и за цялата област „Каталуния“ дори, за мен Барселона има други прелести, които считам за „свои“. Футболният им отбор не е „моят“!

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ