А сега накъде за Нюкасъл?
публикувано на 3 Юни, 2020 | Четеш за 9 минути
След години на малки инвестиции, слаба игра, скандали и фенско недоволство, мъките на футболен клуб Нюкасъл са може би към своя край. Мечтата на привържениците, да се отърват от недолюбвания собственик Майк Ашли, е на път да се осъществи.
Публичния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия (един от най-големите в света, оценяван на 320 милиарда) е само
материал на Иван Маслинков
на крачка от придобиването на 80% от клуба и заедно с партньорите си да го превърне в най-богатия отбор в света.
Нюкасъл Юнайтед са един от тези английски клубове с голяма публика и успехи в далечното минало, но с множество проблеми днес и несигурно бъдеще. Черно-белите са 9-ти по спечелени трофеи в Англия, но за последно са вдигали титлата през 1927 г., а купата през 1955 г. Въпреки това, в края на миналия век и началото настоящия те участваха в борбата за първите места, както и в Шампионската лига. Те все още се радват на широка популярност и голяма публика, като през 1999 г. са 9-ти в света по приходи.
Нещата за отбора започват да се променят през 2004г. Тогава от клуба уволняват легендарния треньор сър Боби Робсън, точно преди началото на футболния сезон. Следващите три години отбора е преследван от контузии и негативно повлиян от отказването на звездата си Алън Шиърър. Но големите проблеми започват след като клуба е купен от британският милиардер Майк Ашли. Ашли, самоиздигнал се богаташ, споделя, че е фен на отбора от дете и това е което го подтиква към покупката. Той вероятно бързо започва да съжалява за решението си. За малко повече от година в неговото управление се сменят двама треньори – първия, Сам Алардайс, след лош старт на сезона, а наследника му (Кевин Кийгън) заради неразбирателства с борда. Кийгън се оплаква от финансовата подкрепа и привличането на футболисти, които не желае.
Всъщност тези критики следват обичащия чашката собственик през целия му престой в Нюкасъл. За 13 години в клуба той се опитва да го продаде на 2 пъти, като първият е през 2009 (само 2 години след като го е купил). В този период черно-белите се превръщат от отбор от горната половина на таблицата, в такъв който завършва в долната част и понякога се бори за оцеляването си. Те на два пъти изпадат в Чемпиъншип - 2008/2009 (първия съвпада и с първия опит за продажба) и 2015/2016, все пак и двата пъти успяват да се завърнат във Висшата лига само след година.
Ашли организира разходите на отбора и инвестициите си по начин който изкарва клуба на печалба в 4 от последните 5 години. Въпреки това, приходите им в множество сфери (от спонсори, продажба на артикули и др.) изостават от тези на Тотнъм, Арсенал и Ливърпул. През 2007 г. Нюкасъл са имали финансови постъпления на нивото на всички тези отбори, но оттогава насам те нямат развитие в споменатите сфери и са със същите цифри отпреди 13 години, докато другите са напреднали значително.
Сега Нюкасъл е само на крачка от обръщане на нова страница в историята си. За да се осъществи сделката, която ще доведе до сбогуване с Майк Ашли, остава само да бъде одобрена от другите собственици на отбори във Висшата лига. Това обаче може да се окаже пречка, заради противоречивите личности на потенциалните собственици.
Прочети 'Краят на сезона е близо'
И така, кои са те и с какво предизвикват толкова дискусии?
Основен собственик и инвеститор, както споменахме по-рано е Публичния Инвестиционен Фонд (ПИФ). Въпреки това, досега лице на операцията е британската бизнесдама Аманда Стейвли. Тя е известна с връзките си в близкия изток и е един от главните участници в преговорите, довели до закупуването на Манчестър Сити от Шейх Мансур. Стейвли ще притежава 10% от Нюкасъл и вероятно ще е човекът управляващ клуба.
Други 10% са закупени от братята Рубен – британски бизнесмени, определяни за второто най-богато семейство в Англия (със състояние от над 18 милиарда евро).
Останалите 80% са за ПИФ, който ще осигури основното финансиране. Той е ръководен от наследникът на престола на Саудитска Арабия - принц Мохамед бин Салман. Именно заради участието на фонда и неговия ръководител, съществуват противоречия около сделката и е възможно тя да не бъде завършена. Принцът е считан за де-факто управляващият втората по големина арабска държава. Той се опитва да си изгради образ на модерен и прогресивен лидер, който се опитва да сближи страната си със запада, но и да запази мюсюлманските традиции. Откакто принцът разполага с властта, в държавата се организират спортни събития (като италианската и испанската суперкупа), боксови мачове, кеч шоута и др. Той става съюзник на американският президент и се среща с английската кралица.
Всичко звучи добре и едва ли би предизвикало проблеми с покупката на футболен клуб, но същевременно Саудитска Арабия е сред държавите с най-много нарушения на човешките права, в нея има голямо неравенство между половете, почти пълна липса на свобода на словото и е на първо място по екзекуции в света. Тук няма да се задълбаваме във всички тези факти, а ги споменаваме за да знаем защо въобще съществуват съмнения около осъществяването на сделката и защо един арабски принц се интересува от покупката на Нюкасъл.
Причините, Мохамед бин Салман да иска да инвестира в английски футболен клуб, са сравнително прости – подобряване имиджа на страната му и неговия собствен, след множеството скандали през последните 2 години. Черно-белите ще бъдат използвани като рекламен билборд на прогресивността на Саудитска Арабия. Това не е нещо ново, през последното десетилетие няколко арабски милиардери инвестираха във футбол (както и в други спортни събития) със същата цел, като на английски се възприе понятие за това явление - „sportswashing”.
- - -
Благодарение на „теста на собствениците и директорите“, другите шефове във Висшата лига могат да не одобрят покупката. Там се посочва, че те могат да спрат осъществяването на транзакцията на основа престъпления извършени в друга държава, дори извършителят да не е преследван от закона. Това доведе до купища дискусии в интернет за моралната страна на футбола, дали трябва и имат ли право собствениците на клубове да отсъждат по толкова сложен казус.
Освен това, през месец май тази година, двама членове на парламента призоваваха правителството да разгледа детайлите по сделката и да прецени дали да не я забрани. Техните съображения са свързани не само с нарушенията на човешките права, но и с продължаващото от години спортно пиратство в голям размер, чрез разпространявания в Саудитска Арабия платен пиратски канал „beoutQ“.
"услугата предимно симулира програмирането на базираната в Катар радиоразпръсквачка BEIN Sports, като логото beoutQ в ефир се наслагва върху тези на beIN Sports." информация от Google
Едно блокиране би довело до голям международен скандал, защото Саудитска Арабия е един от най-важните съюзници на Великобритания. Те доскоро купуваха оръжие за милиарди от островната държава, инвестират в имоти в Лондон и са готови да продължат да влагат пари, в период когато от това има най-голяма нужда. Всичко това е политика и аз вярвам, че са замесени прекалено много пари за да не се осъществи сделката. Ние няма да се занимаваме с политика, затова нека разгледаме чисто футболната страна на ситуацията:
Само няколко подписа делят Нюкасъл от това на практика да стане най-богатия футболен клуб в Англия. В английските медии вече излизат новини, че сделката е одобрена и ще бъде обявена в най-скоро време. Не вярвам обаче всички тези богати и амбициозни хора да са доволни просто да притежават клуб във Висшата лига, те със сигурност ще желаят отбора им да се справя добре, за да им прави по-добра реклама. За да може обаче Нюкасъл да се бори с топ-отборите на Премиършип, ще трябва да се вземат някои важни решения и да се вложат немалки суми в определени области в клуба. Първите две задачи пред Аманда Стейвли и компания изглеждат най-очевидни, но и най-важни - да се вземат решения за треньорският пост и състава.
В момента мениджър на Нюкасъл е Стив Брус, който зае поста преди началото на настоящата кампания, след като Рафаел Бенитес не подписа нов договор. Брус се справя сравнително добре, предвид ситуацията в която трябва да работи и отборът е на 13-та позиция, на 10 точки от зоната на изпадащите. Паралелно с новините за продажбата на клуба, започнаха и слуховете за смяна на главния треньор с някой по-именит негов колега. Фаворит на букмейкърите е италианеца Максимилиано Алегри, а в медиите се говори усилено за завръщане на Рафаел Бенитес. Испанецът е считан за близък до потенциалните собственици и въпреки, че няма да е евтино да го измъкнат от китайският му клуб, той със сигурност би помогнал повече за привличането на футболисти на нивото, което ще е необходимо за новите амбиции. Според информацията, която излиза в медиите (предполагаемо от източници близо до сделката), няма да има прибързани и лекомислени решения по въпроса. Засега работата на Стив Брус изглежда не е под заплаха, но съм убеден - клуба трябва да вземе окончателно решение за поста преди началото на трансферния прозорец, за да се улесни следващата задача – изграждане на боеспособен състав.
Прочети 'Тактически най-проницателните мениджъри'
Първата стъпка трябва да е връщането на скаутите на работа. Те бяха пратени в принудителна отпуска заради световната криза и това забавя набелязването на цели за предстоящия трансферен прозорец.
От години в Нюкасъл се прилага селекционна стратегия в която се привличат основно млади футболисти, които могат да бъдат продадени по-късно 'на печалба'. Това не звучи зле, но на практика създаде отбор който играе с желание, но му липсват дисциплина, опит и чисто футболни качества. Тук важна роля ще изиграе мениджъра, набелязвайки постовете на които ще са необходими нови таланти. Той освен това ще трябва да помогне за вземането на решение относно бъдещето на някои от футболистите в отбора.
На първо време ще трябва да се разгледат играчите под наем и чиито договори изтичат, а сред тях има футболисти от първия отбор. С изтичащ договор са ветеранът Анди Керъл и испанският бек Хави Манкийо. Четиримата футболисти под наем в мъжкия отбор са Дани Роуз (Тотнъм), Джетро Вилемс (Айнтрахт Франкфурт), Набил Бенталеб (Шалке 04) и Валентино Лазаро (Интер Милано). На пръв поглед добри футболисти с впечатляващи визитки, но общо са изиграли едва 20 мача за отбора във всички турнири (и 15 за Висшата лига) затова трябва да се реши има ли всъщност нужда от тях. След това вече ще бъде по-лесно да се търсят подходящите изпълнители, около които да се изгради стил на игра (защото към момента Нюкасъл сякаш знаят единствено как да играят на контраатака, без други варианти когато това не проработи).
Освен тези две належащи задачи, в отбора има и още много друга работа за да се вдигне нивото. Важна стъпка в тази посока ще е подобрението на инфраструктурата. Докато стадион 'Сейнт Джемсис Парк' е един от най-качествените в Англия, тренировъчният комплекс на тима е в много по-лошо състояние. Той е малък, стар и далеч под стандартите на Висшата лига, дори отбори от долните нива имат по-добри съоръжения. Инвестиране в нова база би било доказателство за желанието за напредък и би помогнало на клуба да се сближи с недоволните и отчуждени фенове.
По-добри отношения с феновете и клубните легенди е друга важна стъпка в правилната посока. От години важни фигури от историята на клуба, като Алън Шиърър и Кевин Кийгън, се чувстват нежелани на стадиона и са пренебрегвани от досегашния собственик. Това винаги изглежда зле в очите на почитателите и съм сигурен, че новите собственици ще искат да го променят вбъдеще.
Аз си мисля обаче, че най-важно от всичко ще се окаже спечелването на трофей! Нюкасъл не е печелил нищо от 1969 година. През 90-те години на миналия век те бяха близо на няколко пъти до спечелване на титла, но само това няма да е достатъчно на новите амбициозни шефове и на гладните за успехи фенове.
Не, те ще очакват много повече.
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !