Когато Бог живее на земята | мисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Когато Бог живее на земята

публикувано на 12 Април, 2019  / Четеш за 6 минути

Разглеждам спортните сайтове и попадам на следната новина: „На всяка спирка на градския транспорт в Неапол е изписано "Добре дошъл отново, Диего". Причина за това е визитата на идола на местното население Диего Марадона, който в момента е в града.

материал на

 

Атанас Янев

(гост-автор)

И до днес по-големите тифози на Наполи си спомнят блажено за двете титли и Купата на УЕФА, спечелени от "адзурите" по времето на Марадона. Марадона е от онези футболисти, за които е казано много, но за които винаги има още какво да се каже. Аз го поставям в една категория, която съм обособил за себе си като категорията на артистите във всеки спорт. Те са феноменални в това, което правят. Те създават изкуство, естетическа наслада за сетивата.

 

Да, артистите редуват възходи и падения, скандали и примерно поведение, гениални изпълнения и човешки грешки. Да, те могат да ви се сторят странни, луди, несериозни, неразбрани, противоречиви. Можете да им се възхищавате, да ги обичате, мразите, боготворите или принизявате, разбирате или не, но не можете да отречете едно – че към тях не можеш да изпиташ безразличие. Защото те са гении. А на гениите Бог им прощава всичко, защото пак Бог ги е орисал с талант.

Направил ги е различни, за да има какво да остане в Историята.

Моят списък с артистите – онези, които създават шедьоври, е дълъг и няма да ви занимавам, а с това и ангажирам с него. Само ще спомена няколко имена. Това е Рони О‘Съливан в снукъра – говорещ спокойно как се е надрусвал преди време, напускащ залата по време на мач, но и създаващ на зеленото сукно неща, за които другите играчи дори не могат и да си помислят. Роджър Федерер – винаги примерен и премерен в поведението си, правещ виртуозни неща с ракетата си. Диего Марадона – известен с употребата на кокаин и приватизирането на Божията ръка, но и с това, че мина половината английски играчи, за да отбележи на Питър Шилтън на световното в Мексико.

Така им отмъсти за Фолкденските острови – това беше мач не на живот и смърт, а на нещо много повече, отвъд нашите разбирания. За неаполитанците Бог живее на Земята. А аз, без да искам да ви ангажирам с мнението си, имам същото отношение към дон Диего. Не искам да навлизам в спора кой е най-великият играч за всички времена. Това е абсолютно ненужно – ние трябва да се наслаждаваме на играта, а не да подреждаме под номера кой е по-добър от другия.

Има епохи и епохи, играчи и играчи, отбори и отбори. Много факти и обстоятелства трябва да се разгледат, много сравнителни анализи да трябва бъдат направени, много футболни и други аспекти трябва да бъдат засегнати. Всяко време има своите герои и всеки герой има своето време. Не казвам, че Марадона е най-великият играч за всички времена, но казвам следното: никога в историята на футбола един национален (Аржентина) и един клубен отбор (Наполи) не са били толкова зависими от един играч. Никога в историята на футбола един играч не е имал такова невероятно и гениално влияние върху отборите, в които е играл.

Никога в историята на футбола един играч не се е нагърбвал сам с толкова отговорности на терена. Знаете ли защо в Неапол боготворят дон Диего? Не само заради двете шампионски титли, купата на Италия или купата на УЕФА, макар че отбор от Южна Италия до този момент не е печелил първенството. Те го боготворят, защото той избира именно Неапол, когато може да отиде където си пожелае. На представянето му на стадиона има над 65 000 зрители – нещо невиждано до този момент. От един средняшки отбор Наполи, след идването на Марадона, печели две титли на Италия, една купа на страната и купата на УЕФА – успехи, които и до днес не могат да бъдат повторени. Основополагаща роля за този възход на клуба има именно дон Диего, който е способен да преобрази всеки един отбор.

 

Аржентинците също боготворят Марадона. Даже там има и църква на негово име. Той носи титлата от световното първенство през 1986 година в Мексико у дома, като преди началото на първенството абсолютно никой не вярва, че това може да се случи. Да, вярно е, че Марадона има до себе си футболисти като Буручага и Валдано, но като цяло съставът на Аржентина не блести с кой знае какви имена на фона например на германците, които среща на финала.

Какъв е приносът на легендарната десетка на това първенство?

 

Мисля, че повече от сериозен. На ¼ финала с Англия Марадона отбелязва и двата гола – единият с „Божията ръка“, а другият като минава от центъра половината отбор на англичаните. Този мач сякаш описва същността на дон Диего: феноменалният гол е израз на гениалността му, а „Божията ръка“ – на съмнителните, скандалните моменти в неговия живот и кариерата му, проблемите с наркотиците и т.н. На ½ финала Аржентина отстранява Белгия с 2-0, като сами можете да се досетите кой отбелязва двата гола в мача. Единият от тях е особено красив – отбелязан с изящен дрибъл между противниковите играчи от нисичкия аржентинец.

На финала срещу Германия, при резултат 2:2, в края на мача Марадона дава феноменален пас на Буручага, който носи световната титла на аржентинците. Играчите са посрещнати като герои у дома, а техният капитан е обожествен.

Medija centar Beograd, Emir Kusturica 2013-mc.rs, size, CC BY-SA 3.0

Във филма „Марадона“ (2008) на Емир Кустурица дон Диего се разкайва за това, че е взимал наркотици и задава на Кустурица, но може би и на себе си, следния въпрос: „Представяш ли си какъв футболист щях да бъда, ако не взимах наркотици?“ А ние само можем да си представяме какъв още е щял да бъде той, знаейки какъв беше…

 

„Добре дошъл отново, Диего“ е изписано на всяка спирка на градския транспорт в Неапол. Когато Бог живее на Земята, ние просто трябва да го приветстваме.

Автор: Атанас Янев / Източник: Actualno.com

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ