Клоп срещу Гуардиола -
приликите в тактиката и спецификите в стилът, носещи разликата между отборите им
публикувано на 17 Декември, 2019 / Четеш за 7 минути
В неделя на 10 ноември Ливърпул и Манчестър Сити се срещнаха в мач от изключително значение за борбата за първото място в Премиършип. Победата би откъснала червените на 9 точки от основния им конкурент за титлата. Домакините и гостите се подреждат в обичайната и за двата отбора формация - 4-3-3. Двата отбора излизат с най-доброто с което разполагат, като
материал на Иван Маслинков
големите липсващи са в отбраната – Матип за Мърсисайдци и Лапорт за Сити. Крайният резултат е 3-1 след голове на Фабиньо, Салах и Мане за Ливърпул и един на Бернардо Силва за Манчестър Сити.
Играта на терена обаче бе по-близка отколкото показва резултатът. Това се вижда и от статистиката за очаквани голове (xG), според която Ливърпул са имали съвсем малко повече чисти положения от светлосините – 1.6 xG срещу 1.4 xG. Двубоя бе изпълнен с емоции породени от важността на мача, спорните решения на съдиите, бурните реакции на мениджърите и здравата борба на терена. Това което направи силно впечатление на мен бе тактиката на двамата треньори и най-вече множеството сходства в плановете им и тънките разлики определили победителя.
Прочети 'Тактически най-проницателните мениджъри'
Следейки борбата между Ливърпул и Ман Сити за титлата през този и миналия сезон, забелязвам множество прилики в стратегията на двата отбора. В последния мач тези сходства си личаха по-ясно от всякога. Те организират атаките си предимно с къси пасове на крак, използват активно цялата ширина на терена, разчитат много на центрирания и използват висока преса когато се защитават. Освен това обаче, видяха се изключително ясно и различията в подхода, разбирането за играта и тактическите пособия използвани за реализирането на плановете им.
Както вече споменах - първите сходства се виждат с просто око в подредбата на футболистите. Но освен основното 4-3-3, играчите на двата отбора се нареждат еднакво и когато организират атаките си. Централните им защитници се разполагат широко, докато бековете се изтеглят по-напред. Вратарите играят много важна роля, като играят изнесени напред и дават още една опция за пас на съотборниците си - по този начин помагат в борбата с високата преса. Опорните халфове на тимовете също се връщат дълбоко в половината си за да помогнат в изнасянето на топката. В тази фаза на играта виждаме първите по-големи разлики в подхода на отборите. Манчестър Сити разчитат на техниката на изпълнителите си и основно един от полузащитниците прави връзката със защитата. Ливърпул от своя страна разполагат с не толкова технични, но за сметка на това изключително енергични и борбени халфове. Затова когато имат затруднения, Вайналдум често се връща дълбоко за да помага на Фабиньо с придвижването на топката. Това са едни от основните начини на двата тима за справяне с висока и агресивна преса.
Виж 'Ключовите играчи на Ливърпул (ПОДКАСТ)' - връзка към YouTube
Какво се случва обаче когато преодолеят натиска или трябва да се справят с добре организиран и дълбоко прибран в защита противник?
Тук също се забелязват някои прилики в основите. Двата отбора отново подхождат по сходен начин срещу гъсто събрала се противникова защита. Те преминават от познатото ни 4-3-3 към системи с петима атакуващи футболисти. Най-точното на което можем да ги оприличим са 3-2-5 или 2-3-5. Тези тактически настройки са наложени не само от нуждата от повече хора в нападение, те се ползват за да се разтегне противника по цялата ширина на терена и за да се открият повече възможности за центрирания и пасове в наказателното поле. Трябва да отбележим, че Ливърпул и Сити си приличат и по това колко много се залага на центрирания и странични пасове. Всъщност, статистически те са на първо и второ място във Висшата лига по тези показатели (манчестърци са първи, а червените - втори).
Въпреки сходствата в основите, отново се забелязват специфичните инструкции и желания на двамата треньори. Разликите идват от това кои футболисти се включват в атаката, подходът и начинът по който се стига до желаните пасове пред вратата. Клоп разчита много на своите изключителни бекове. Когато са в тази фаза на атаката, крилата на мърсисайдци често се приближават до нападателя и освобождават място за крайните защитници. Залага се на скоростта и добрите центрирания на Трент Александър-Арнолд и Андрю Робъртсън. Това обаче остава доста свободни пространства за контраатака които трябва да бъдат покрити от халфовете. Затова и германският мениджър използва бързи, енергични, борбени полузащитници за сметка на техниката.
Светлосините от своя страна разполагат с повече техника и разчитат на нея. Те включват в нападението си не бековете, а централните полузащитници, най-често Давид Силва и Кевин Де Бройне. Бързите и креативни крила предпочитат да остават в близост до тъчлинията. По този начин те освобождават пространства за нахлуващите халфове (най-често те са играчите подаващи топката в зоната пред вратата). За да не остане оголен центъра, външните защитници заемат оставените пространства от полузащитниците.
Brad Tutterow, Kevin de Bruyne (36243870980), resize, crop, filter, CC BY 2.0
Друга разлика при така организираната атака е ролята на централния нападател. През последните години Серхио Агуеро все повече играе като типична деветка на ръба на засадата (нещо непривично за него по-рано в кариерата му). Ролята на Фирмино в Ливърпул е много по-свободна. Той често се връща назад да помага в организирането на нападението или пък си сменя мястото с някои от Салах или Мане.
Най-голямото сходство в стратегиите на Клоп и Гуардиола според мен е използването на висока и агресивна преса. Германецът популяризира стилът „gegenpressing”, докато мениджърът на светлосините прилага „правилото за шестте секунди“ още от времето си в Барселона. Вече познаваме добре и двете философии, те се характеризират с желанието да се върне притежанието на топката възможно най-бързо след като тя бъде загубена.
В начините по които се опитват да си върнат топката играчите на двата отбора има известни разлики, продиктувани от целите поставени от треньорите им. Тимът воден от Гуардиола предпочита да блокира възможностите на противника да разиграва и да го притиска докато топката не бъде изчистена или подадена високо напред. След това се разчита на добрите в играта с глава защитници да върнат контрола. Сити влагат силите си в пресичането на пасовете на опонентите си.
Мърсисайдци също се стремят да притиснат противника и да пресекат подаванията му. Разликата е, че червените често оставят възможност за пас към центъра и тогава бързите халфове на отбора връхлитат към топката. Те също така използват капани, оставяйки свободни противникови играчи за които се счита, че не са добри в разиграването. Когато набелязаният играч получи топката бива атакуван агресивно и често губи или е принуден да подаде назад. Различават се и в основните цели които трябва да се постигнат с пресата. При Манчестър Сити става дума за контрол. Те, както и другите отбори ръководени от Гуардиола, винаги се стремят да притежават топката и по-този начин да контролират развоя на мача. Така наречения 'правилен начин да се играе футбол'. Това е и основната цел на тяхната агресия при притискането – да се овладее отново топката и да се започне с постепенното изграждане на атаката. Ливърпул от друга страна подхождат много по-директно - те се стремят да си върнат топката за да могат да продължат с атаката си. Философията на Клоп гласи, че когато си върнеш владението на топката, веднага след като си го загубил, имаш най-голям шанс да отбележиш гол. В тези случаи противникът често е неподреден и несъсредоточен в защита, защото се е опитвал да се впусне в контраатака.
Редно е да отбележим, че тактическите похвати на двамата треньори са се развили и приспособили с времето. Футболистът на Сити Илкай Гюндоган твърди, че испанският мениджър не задължава играчите си да се стремят само да си върнат контрол над топката, a се доверява на преценката им кога да се хвърлят в атака, ако успеят да я отнемат в противниковата половина. Тактически много близо да използваните от Клоп похвати.
От своя страна мениджърът на Ливърпул изглежда е поукротил отбора си. Статистиката показва, че през миналия сезон (когато червените завършват втори, само на точка зад Сити) те не са налагали толкова силна преса в сравнение с предходните сезони. Това се отразява положително на защитата и те допускат много по-малко голове. През настоящата кампания те отново са по-агресивни, но със сигурност са и по-подготвени и дисциплинирани. Също така разполагат с подходящите за стила футболисти, вече напълно привикнали с тактиката и един с друг.
Обобщено казано – Гуардила иска да контролира напълно играта и да не позволява на противника си да разиграва изобщо. Клоп е съгласен да отстъпи известен контрол над топката за шанса играчите му да я отнемат в зона която им дава възможност за моментална опасна атака.
- - -
Начините на игра на топ-отборите се доближават в основите си, но все пак остават спецификите които правят спортът толкова вълнуващ. Това бяха част от тактиките и похватите които използват Клоп и Гуардиола.
Какви прилики и разлики сме пропуснали, а вие сте забелязали? Моля, споделете в коментарите.
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !