Барса и визията за живота след набор 87/88... | мисляФУТБОЛ

Барса и визията за живота

след набор 87/88, част 2:

Юношите или с какво разполага

„Ла Масия“ в момента?

публикувано на 24 Февруари, 2020 / Четеш за 11 минути

В тази статия продължаваме с погледа върху бъдещето на Барселона и по-конкретно с въпроса за неминуемата смяна на поколенията в „синьо-червения“ състав. Начините за смяна на поколенията в клубните отбори са два – трансфери и изграждане на играчи от собствената академия. На „Ноу Камп“ поне от 30 години следват определен път и използват и двата, макар че в последно

материал на Лъчезар Петров

време талантите от „Ла Масия“ не успяват да се наложат в първия състав – последният утвърдил се засега е Сержи Роберто, роден на 7 февруари 1992 година. Роберто е титуляр от август 2016 г., най-често заемайки позицията на десен бек, освободена от напусналия същото лято Дани Алвеш. Но в по-общ план той е последният юноша, успял да се наложи в последните 7 сезона, или след напускането на Гуардиола през 2012 година. Това вече звучи стряскащо и повдига въпросителни като например „Работи ли все още школата на Барселона“? Този въпрос има много основание, но и кратък отговор, който е „да“ – школата си работи.

 

Проблемът на Барса не е в това, че от „Ла Масия“ не излизат таланти, а че същите не успяват да се наложат в клуба и играят другаде – Алекс Грималдо в Бенфика, Мартин Монтоя в Брайтън, Ектор Бейерин в Арсенал, Андреу Фонтас в Канзас Сити, Марк Муниеса в Ал Араби, Марк Бартра в Бетис, Жерар Деулофеу в Уотфорд, Адама Траоре в Уулвс, Мунир в Севиля, Сандро Рамирес и Жорди Масип във Валядолид, Тиаго Алкантара в Байерн, Сеск Фабрегас в Монако, Сержи Сампер във Висел Кобе, Джонатан дос Сантос в ЛА Галакси, Джовани дос Сантос в Клуб Америка, Кристиан Тейо в Бетис, Боян Къркич в Монреал Импакт – това са само окончателно продадените през последните десетина години.

 

Към тях можем да добавим Рафиня, Марк Кукурея, Хуан Миранда, Карлес Аленя и Карлес Перес, понастоящем под наем съответно в Селта, Хетафе, Шалке, Бетис и Рома. Така че - ДА, отговорът тук е еднозначен - школата си работи. Това води до следващ въпрос, по-правилен според мен, и той е „Разчита ли все още Барселона на талантите от тази школа“?

Martin Abegglen from Bern, Switzerland, Fcb (7509203160), resize, crop, filter, CC BY-SA 2.0

Евентуален положителен отговор тук би изисквал списък с имена, подобен на горния с напусналите, но с футболисти, които играят в Барселона. Само че такива в последните 7-8 сезона липсват (28-годишният Сержи Роберто си остава „последният мохикан“), така че отговорът тук е по-скоро „не“, а причините са няколко:

 

Първата причина за неуспеха на повечето от гореизброените футболисти да се наложат е чисто и просто класата и таланта – Масип не се оказва на висотата на Виктор Валдес, Фонтас и Бартра не са добри колкото Пике и Пуйол, Сампер не успява да достигне нивото на Бускетс, Сеск не става нито Шави, нито Иниеста, Адама Траоре и Деулофеу не са като Педро и никой през последните 7-8 години не успява дори да се доближи до Меси. Други имат класа, но не и достатъчно устойчива психика - Боян Къркич изгрява дори преди Меси, но високите очаквания и напрежението му пречат да развие иначе забележителния си потенциал.

 

Има и по-особени случаи - Сеск Фабрегас и Ектор Бейерин решават да напуснат рано, привлечени от харизмата на Арсен Венгер, а на Жорди Алба му е казано, че е твърде хилав за футболист и на практика е отпратен от „Ла Масия“. Ето трима души, които разкриват таланта си и успяват да се развият далеч от „Ноу Камп“.

 

Трета причина са ръководителите и треньорите на Барса през последните 7-8 сезона. Наставникът с най-голяма заслуга за успеха на талантите от „Ла Масия“ е Хосеп Гуардиола, но всъщност Пеп просто продължава пътя, започнат от Луис ван Гаал и следван от Франк Рийкард – път на налагане на момчета от школата, като се започне от Шави и Пуйол през 1998/1999 година, премине се през Виктор Валдес и Иниеста и се завърши с Меси през 2007 година.

Прочети 'Защо Меси трябваше да спечели 'Златната Топка'

Сам изградил се като футболист в „Ла Масия“, Гуардиола продължава в същия дух, давайки шанс на Пике, Бускетс, Педро и Тиаго Алкантара, когото после взема със себе си в Байерн. Така, към август 2012 година Барселона на практика разполага с отбор, изграден в „Ла Масия“ (особено ако добавим Фабрегас и Алба, междувременно завърнали се от Арсенал и Валенсия).

 

И някъде тук, след напускането на Гуардиола, процесът спира и до днес всичко се изчерпва с един Сержи Роберто, получил шанс от Луис Енрике. Но защо?

 

Част от обяснението се крие в следващите треньори – Тито Вилянова има желание, но Съдбата не му оставя време за развиване на таланти, Херардо Мартино няма нито време, нито желание, а Луис Енрике (с изключение на Сержи Роберто) и Ернесто Валверде имат време, но нямат желание и акцентът при тях са мултимилионни трансфери, а не момчета от „Ла Масия“. Има и друго - една от предпоставките за утвърждаването на който и да е талант (дори да се казва Лионел Меси) е наличие на време и търпимост към грешки. Барселона от периода 2000-2007 година, когато се утвърждават Шави, Пуйол, Валдес, Иниеста и Меси, е много различна от Барселона в периода 2012-2019 година. Конкретно, пълният хаос при президентството на Жоан Гаспар, слабите сезони 2000/2001 и 2001/2002 (Барса едвам се добира до 4-то място) и най-вече трагичната кампания 2002/2003 (шесто място в първенството) свалят очакванията и повишават търпимостта към младите играчи. Слабото представяне също така кара водещи по онова време футболисти (например Дейвид Бекъм) да отказват трансфери в Барса. Като цяло в онзи период около „Ноу Камп“ витае всеобщо разбиране, че ще трябва да се гради нещо ново и че не резултатите ще бъдат най-важното (или поне не в началото).

Тези условия способстват за постепенно налагане на юноши, защото дават време за развитие на дадения талант и увеличават търпимостта към слаби мачове и неудачни представяния – на Виктор Валдес например му трябват 3 сезона да се превърне в топ-вратар и тогавашните условия около клуба му дават това време. Пуйол също греши често в началото, но никой не престава да вярва в него, както и в Иниеста малко по-късно (специално те двамата никога и не спират да се борят за местата си – Пуйол отказва трансфер в Малага през 1998 г., а Иниеста остава в Барса, макар че се конкурира с Роналдиньо и Деко).

Но Барселона след 2012 година е много различен състав, спечелил 14 от 19 възможни трофея за четири сезона при Гуардиола. В този смисъл, на юношите не се дава толкова време за развитие, а грешките трудно се прощават – едно лошо позициониране на Марк Бартра във финала за Копа дел Рей през 2014 г. например му коства твърде много. Друг пример - Виктор Валдес напуска през 2014 г., но вместо да се даде време на Жорди Масип, Барса привлича едновременно двама вратари, Клаудио Браво и Марк-Андре тер Щеген, вторият от които е взет като дългосрочен избор. Просто условията се променят и в днешния футбол мерило за успеха са най-вече и преди всичко резултатите, без да е толкова важно дали са постигнати със стомилионни попълнения или с момчета от школата. Парадоксално – моделът „Ла Масия“ на Барселона след 2012 година става жертва на успехите на тима на Гуардиола, съставен от кадри на същата тази академия.

Въпреки това „синьо-червената“ школа продължава да е една от най-добрите в света, независимо колко от възпитаниците ѝ успяват да се утвърдят в първия състав на Барселона. В този смисъл ще завършим с представяне на трима души, които според мен имат най-добри потенциални шансове за развитие в първия отбор.

Карлес Аленя – атакуващ халф, 22-годишен, в момента под наем в Бетис

Допреди този сезон Аленя е считан за играча, който е най-близо до пробив и по-постоянно място в първия състав. Изпращането на Коутиньо в Байерн допълнително засилва тези очаквания, защото двамата, принципно, играят на сходна позиция.

 

Роден в Матаро, Каталуния, Аленя започва в „Ла Масия“ на 7-годишна възраст след успешен пробен период. Като дете той е най-добрият във всички възрастови групи и през 2010 г. започват да го наричат 'Марадона', заради силния ляв крак и къдравата черна коса, сходна с тази на младия дон Диего. Освен талант, Аленя показва и лидерски качества и винаги е определян за един от капитаните в детските състави. Дебютът си за Барса „Б“ момчето прави през август 2015 г., когато е на 17-годишна възраст, а мечтата му за първия тим се сбъдва на 30 ноември 2016 г., когато Луис Енрике го пуска в гостуване на Еркулес за Копа дел Рей. В този мач Аленя вкарва и първия си гол, изравнявайки и фиксирайки крайния резултат – 1:1. Въпреки това участията му до края на треньорския престой на Лучо остават ограничени, а нов шанс (и то добър) сякаш се появява при Ернесто Валверде - през декември 2018 г. Аленя официално става част от първия тим и до края на сезон 2018/2019 записва общо 27 участия с два гола.

 

Техничен, рязък, директен на дрибъл с топката в краката, борбен в отбрана и със силен ляв крак, на пръв поглед шансовете му да се наложи изглеждат добри, но през този сезон Валверде го използва епизодично (5 участия за 4 месеца) и в края на декември е преотстъпен на Бетис. Аленя има мачове за всички младежки формации на Испания и договорката с „вердибланкос“ не включва опция за откупуване, така че през юни той ще се завърне в Барса в нов опит да се пребори за място в „синьо-червената“ полузащита.

Рики Пуч, централен халф, 20-годишен, в момента в първия отбор.

Високото 1,69 м. слабичко момче също е каталунец по произход и пътят му в „Ла Масия“ започва през 2013 година. Развитието му преминава успешно през различните възрастови групи и през февруари 2018 г. дебютира за Барса „Б“, в мач срещу Химнастик в Сегунда. Десет месеца по-късно Ернесто Валверде му дава шанс в първия състав и го пуска (както е по традиция) в двубой за Купата срещу Културал Леонеса. Пуч влиза в 55-та минута и се отчита с асистенция за четвъртия гол в мача, спечелен от Барселона с 4:1, а след края определя дебюта си като „сбъдната мечта“ (1).

 

Момчето дебютира в Примера, в среща срещу Уеска през април 2019 г. и то като титуляр, но иначе през миналия сезон е част от Барса „Б“. Считан за един от най-талантливите халфове в „Ла Масия“, Рики Пуч напомня много на младия Шави – както външно, с почти идентичните си ръст и фигура, така и с качества като техника, пас и поглед върху играта. В този смисъл никак не е случайно, че едно от първите кадрови решения на новия треньор Кике Сетиен бе качването на Пуч в първия състав. Младежът влиза в игра още в дебютния мач на Сетиен (1:0 срещу Гранада) и определено пред него има всички очаквания за по-сериозна роля и повече минути в бъдеще.

 

За реални сравнения с Шави (освен ръста) още е много рано, но едно изглежда сигурно – публиката на „Ноу Камп“ вижда потенциала му, харесва го и изглежда склонна да му даде необходимото време без да го притиска неимоверно.

Ансу Фати, крило, 17-годишен, в момента в първия отбор.

Определено най-нашумялото име на млад футболист, излязъл на сцената през този сезон. Фати е роден в Гвинея-Бисау и се мести в Испания на 6-годишна възраст, когато семейството му се установява в Севиля. Ансу става част от „Ла Масия“ през 2012 година, когато е десетгодишен, а на 24 юли 2019 г. подписва първия си професионален договор, който е до 2022 година. Обстоятелствата се нареждат по изключителен за него начин, защото Фати дебютира за първия тим преди да дебютира за резервите - на 25 август 2019 г. момчето влиза в мач от втория шампионатен кръг срещу Бетис (5:2). Ернесто Валверде се вижда принуден да се обърне към него, поради липса на нападатели - Меси започва сезона контузен, а в първия мач срещу Билбао с травми излизат Луис Суарес и Усман Дембеле. Така Барса се оказва с един здрав нападател, в лицето на Гризман, и с младежите Фати и Карлес Перес.

 

На 31 август Фати бележи първия си гол в гостуването на Осасуна и на 16 години и 304 дни става най-младия голмайстор в историята на Барса и третият най-млад въобще в испанското първенство. След още две седмици излиза титуляр срещу Валенсия и поставя друг рекорд – най-млад играч, успял да отбележи и да подаде за гол в един мач, а след още три дни става най-младия играч на Барса, участвал в мач от европейските клубни турнири. Всичко това приковава вниманието към него, но тази монета има и обратна страна, което кара Лео Меси да предупреди, че Фати е твърде млад и не бива да му се прехвърля толкова голяма отговорност (2) (подобно нещо се оказва неблагоприятно за развитието на Боян Къркич на същите години).

 

Аржентинският гений и Суарес се връщат в игра и това ограничава минутите на Фати, но когато получава шансове, той ги използва прекрасно – голът му срещу Интер на „Сан Сиро“ го прави най-младия голмайстор в историята на ШЛ, а двете му попадения срещу Леванте на 2 февруари означават нов рекорд (най-млад играч с две попадения в един шампионатен мач). Огромният потенциал на станалия междувременно на 17 години Ансу Фати повишава очакванията към него в синхрон с цената му (40 млн. евро според Transfermarkt) (3) и го прави най-вероятния кандидат за пробив в първия отбор на Барселона. Скорост, техника, дрибъл и умение да играе и на двата фланга изглеждат като най-силните му качества засега. А бъдещето определено е пред него, особено като се имат предвид постоянните контузии и непрофесионалното поведение на основния му конкурент за титулярно място - Усман Дембеле.

Освен тримата изброени футболисти, понастоящем Барса държи правата на други таланти от „Ла Масия“ като Марк Кукурея, Хуан Миранда и Карлес Перес, които също може да получат шанс (особено Миранда като алтернатива на Жорди Алба, който ще навърши 31 години след месец). Бъдещето им ще зависи както от тях самите, така и от философията на следващия наставник на клуба и по-точно от това, дали ще бъде повече като Гуардиола или повече като Луис Енрике.

 

Защото едно нещо е сигурно – успехите от последните 15 години направиха така, че в Барселона вече не се говори за „изграждане“, а за „надграждане“, което може да стане по-бързо с трансфери. Иначе „Ла Масия“ си работи и футболисти се създават. Просто вече няма кой да ги чака да станат такива, каквито всички се надяват, че ще станат.

(1) Barcelona.com, "Riqui Puig makes official debut", 5 December 2018, available at: https://www.fcbarcelona.com/en/news/934575/riqui-puig-makes-official-debut (accessed 19 February 2020)

(2) Gol.bg, „Меси ще брани Фати от напрежението: Впечатлен съм!”, 24 септември 2019 г., достъпно на: https://www.gol.bg/barcelona/2019-09-24/mesi-shte-brani-fati-ot-naprezhenieto-vpechatlen-sam (посетено на: 19 февруари 2020 г.)

(3) Transfermarkt.com, #31 Ansu Fati, n.d., available at: https://www.transfermarkt.com/ansu-fati/profil/spieler/466810 (accessed 19 February 2020)

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

харесваш ли ни,

черпи една бира  :)

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719