Барса и визията за живота след набор 87/88... | мисляФУТБОЛ

Барса и визията за живота

след набор 87/88, част 2:

Юношите или с какво разполага

„Ла Масия“ в момента?

публикувано на 24 Февруари, 2020 / Четеш за 11 минути

В тази статия продължаваме с погледа върху бъдещето на Барселона и по-конкретно с въпроса за неминуемата смяна на поколенията в „синьо-червения“ състав. Начините за смяна на поколенията в клубните отбори са два – трансфери и изграждане на играчи от собствената академия. На „Ноу Камп“ поне от 30 години следват определен път и използват и двата, макар че в последно

материал на Лъчезар Петров

време талантите от „Ла Масия“ не успяват да се наложат в първия състав – последният утвърдил се засега е Сержи Роберто, роден на 7 февруари 1992 година. Роберто е титуляр от август 2016 г., най-често заемайки позицията на десен бек, освободена от напусналия същото лято Дани Алвеш. Но в по-общ план той е последният юноша, успял да се наложи в последните 7 сезона, или след напускането на Гуардиола през 2012 година. Това вече звучи стряскащо и повдига въпросителни като например „Работи ли все още школата на Барселона“? Този въпрос има много основание, но и кратък отговор, който е „да“ – школата си работи.

 

Проблемът на Барса не е в това, че от „Ла Масия“ не излизат таланти, а че същите не успяват да се наложат в клуба и играят другаде – Алекс Грималдо в Бенфика, Мартин Монтоя в Брайтън, Ектор Бейерин в Арсенал, Андреу Фонтас в Канзас Сити, Марк Муниеса в Ал Араби, Марк Бартра в Бетис, Жерар Деулофеу в Уотфорд, Адама Траоре в Уулвс, Мунир в Севиля, Сандро Рамирес и Жорди Масип във Валядолид, Тиаго Алкантара в Байерн, Сеск Фабрегас в Монако, Сержи Сампер във Висел Кобе, Джонатан дос Сантос в ЛА Галакси, Джовани дос Сантос в Клуб Америка, Кристиан Тейо в Бетис, Боян Къркич в Монреал Импакт – това са само окончателно продадените през последните десетина години.

 

Към тях можем да добавим Рафиня, Марк Кукурея, Хуан Миранда, Карлес Аленя и Карлес Перес, понастоящем под наем съответно в Селта, Хетафе, Шалке, Бетис и Рома. Така че - ДА, отговорът тук е еднозначен - школата си работи. Това води до следващ въпрос, по-правилен според мен, и той е „Разчита ли все още Барселона на талантите от тази школа“?

Martin Abegglen from Bern, Switzerland, Fcb (7509203160), resize, crop, filter, CC BY-SA 2.0

Евентуален положителен отговор тук би изисквал списък с имена, подобен на горния с напусналите, но с футболисти, които играят в Барселона. Само че такива в последните 7-8 сезона липсват (28-годишният Сержи Роберто си остава „последният мохикан“), така че отговорът тук е по-скоро „не“, а причините са няколко:

 

Първата причина за неуспеха на повечето от гореизброените футболисти да се наложат е чисто и просто класата и таланта – Масип не се оказва на висотата на Виктор Валдес, Фонтас и Бартра не са добри колкото Пике и Пуйол, Сампер не успява да достигне нивото на Бускетс, Сеск не става нито Шави, нито Иниеста, Адама Траоре и Деулофеу не са като Педро и никой през последните 7-8 години не успява дори да се доближи до Меси. Други имат класа, но не и достатъчно устойчива психика - Боян Къркич изгрява дори преди Меси, но високите очаквания и напрежението му пречат да развие иначе забележителния си потенциал.

 

Има и по-особени случаи - Сеск Фабрегас и Ектор Бейерин решават да напуснат рано, привлечени от харизмата на Арсен Венгер, а на Жорди Алба му е казано, че е твърде хилав за футболист и на практика е отпратен от „Ла Масия“. Ето трима души, които разкриват таланта си и успяват да се развият далеч от „Ноу Камп“.

 

Трета причина са ръководителите и треньорите на Барса през последните 7-8 сезона. Наставникът с най-голяма заслуга за успеха на талантите от „Ла Масия“ е Хосеп Гуардиола, но всъщност Пеп просто продължава пътя, започнат от Луис ван Гаал и следван от Франк Рийкард – път на налагане на момчета от школата, като се започне от Шави и Пуйол през 1998/1999 година, премине се през Виктор Валдес и Иниеста и се завърши с Меси през 2007 година.

Прочети 'Защо Меси трябваше да спечели 'Златната Топка'

Сам изградил се като футболист в „Ла Масия“, Гуардиола продължава в същия дух, давайки шанс на Пике, Бускетс, Педро и Тиаго Алкантара, когото после взема със себе си в Байерн. Така, към август 2012 година Барселона на практика разполага с отбор, изграден в „Ла Масия“ (особено ако добавим Фабрегас и Алба, междувременно завърнали се от Арсенал и Валенсия).

 

И някъде тук, след напускането на Гуардиола, процесът спира и до днес всичко се изчерпва с един Сержи Роберто, получил шанс от Луис Енрике. Но защо?

 

Част от обяснението се крие в следващите треньори – Тито Вилянова има желание, но Съдбата не му оставя време за развиване на таланти, Херардо Мартино няма нито време, нито желание, а Луис Енрике (с изключение на Сержи Роберто) и Ернесто Валверде имат време, но нямат желание и акцентът при тях са мултимилионни трансфери, а не момчета от „Ла Масия“.