Бюлетин без перука
публикувано на 5 Ноември, 2019 / Четеш за 4 минути
Последните събития около националния ни отбор ме накараха да се сетя за пресконференцията на Бербатов по повод отказването му от националният отбор. Тогава остана да виси репликата му „След няколко години ме викнете да ви оправя футбола“.
Ама не дошъл Митко, най ми дошли англичани, англичани обидчиви арапи и голям скандал вдигнАли. Та последва един мощен футболен потоп в който се
материал на
удави перуката, пардон, главата на БГ футбола ни Боби Михайлов, след него в спасителната лодка се качи и селекционера Балъков. Добър пиар си направиха покрай това политици, бивши футболисти, треньори и всякаква друга паплач, дето се смята за всезнаещ и всеможещ.
Натрупа се огромна злоба и плюене по всевъзможни канали и по адрес на всички ръководни фактори в БФС. В държавата на проститутките сме най-силни да оплюваме и да викаме, че 100 тояги са малко на чуждия гръб, но като някой зададе въпроса „И после какво правим?“ всички вдигат рамене или забиват плювалници в земята.
източник: Прас-Прес
Нищо. Едно голямо нищо. Пълна безтегловност, както умствена, така и морално-волева за излизане от комата в която попадна родния футбол за последните 3 седмици. През годините на недоволство срещу Боби се появяваше по някоя опозиция да вдига шум. В повечето случаи тя се оказваше импотентна и не предлагаше никакви приложими решения. Зора е да бутнем оня отгоре, а какво ще стане после – ще видим. Няма програми нито за клубния, нито за националния, нито за детско-юношеския футбол. Липсва каквато и да е визия, била то и неясна за по-нататъшно развитие на всички футболни формации у нас.
Коментират всички по разни интервюта как искат да имаме силни футболисти, които да играят в елитните първенства на Европа, но продължаваме да купуваме вносни играчи с високи заплати и ниски умения. Младите биват заточвани във втория отбор, откакто стана модерно да имаш такъв отбор, или отиват да им трошат краката по селските маракани.
Прочети 'БФС - последният пирон в ковчега на българския футбол'
Бият се в гърдите, режат ленти на бази, а от тях нищо не излиза като готов продукт. Кво като си инвестирал еди-колко си милиона в школи, като от тях не вадиш кадри за първия си отбор с план да станат основни играчи в него. Играем по измислени турнири с третите отбори на юношите на европейските топ-отбори, спечелим една картонена купа или комплект медали-тенекета и се бие тъпана, че сме имали успехи. Успехите са в това да изградиш играч за топ 4 на Европа, да го продадеш за крупна сума и той след това да стане основен играч в някой от големите отбори на континента. Примери за такива трансфери са Динамо Загреб и Партизан, като наскоро последните бяха обявени като отбора произвел най-много играчи в топ-първенствата на Европа. А ние тук се давим в заблудата си, че правим нещо смислено.
Наистина ми писна от криворазбрани опозиции. Опозиция е не да си контра на всичко, а да предложиш ефективен начин за справяне с проблемите. Да знаеш как да положиш качествени основи и последващо развитие нагоре, та чак до върха. То тогава върховете ще са много, кой от кой по-високи. А такива дето само искат да се наместят в кресла с власт и само дрънкат как нищо не става, не ни трябват.
За такива безобразия да има евтаназия!