Възродената Италия: млади надежди и решенията на старите проблеми

публикувано на 4 Август, 2020 / Четеш за 10 минути

Берлин, 9-ти юли, 2006-та година.

 

След години на разочарования, Марчело Липи извежда Италия до четвъртата световна титла. И нима има по-сладък начин да я постигнеш? Канаваро, Джиджи и компания натриха носа на Франция в дома на Германия. Трите най-успешни европейски национални отбора (до онзи момент в историята, сега вече и Испания заслужава място сред тях) винаги са си съперничели яростно един с друг и,

след шестте ми години живот в Рим, знам с каква страст са мразени националните отбори на другите европейски футболни сили. Убеден съм, че чувствата са реципрочни.

В онзи момент скуадрата постави на колене други два колоса в рамките само на една седмица. Как успя да го направи? Ако погледнем състава на Италия от тази година, няма нищо учудващо в случилото се. Канаваро, Буфон, Матераци, Неста, Пирло, Индзаги, Дзамброта, Тони, Дел Пиеро... да продължавам ли? Бяха толкова наситени със звезди, че на легендарния Марчело Липи му се наложи да остави извън състава футболисти като Бобо Виери и Масимо Амброзини. За беда обаче, малко бяха младите играчи (като Даниеле Де Роси) в тази Италия и съответно последваха доста слаби години с моментни проблясъци: през 2012-та (финал на европейското) и 2016-та, когато, по мое мнение най-слабият състав на Италия който някога съм виждал, бе превърнат от Антонио Конте в една добре смазана машина, която категорично надигра два от фаворитите за трофея - Испания и Белгия, и игра наравно с друг такъв - Германия.

 

Освен тези два случая, скуадрата, можем да кажем с ръка на сърцето, се изложи и на трите мондиала от 2006-та насам. Кулминацията беше през 2018-та година, когато под ръководството на Вентура дори не се класира, след безславен бараж срещу Швеция. В този момент беше ясно, че Италия се нуждае от радикална промяна. Недопустимо е една от световните футболни сили да не може да достигне финалите.

след края на баража срещу Швеция...

От върховенството на федерацията видяха тази промяна в лицето на Роберто Манчини. А самият Манчини я видя в младите. Италия постигна забележителен успех в квалификационната си група за Евро 2020 с десет победи от десет възможни и голова разлика +33 гола (37:4). Всичко това бе постигнато като с течение на квалификациите се разчиташе все по-често на млади играчи.

 

На все повече постове, Италия пласира големи таланти от школите си

Нека започнем от вратарския пост - място, където Италия никога не е страдала от липса на класа. Ако се върнем назад в годините, ще срещнем имена като Дино Дзоф, Валтер Дзенга, Анджело Перуци, Джанлука Палиука, Франческо Толдо и, разбира се, Джанлуиджи Буфон - легенда до легенда. Голяма част от резервните вратари в Италия също са на много високо ниво: Марко Амелиа, Кристиян Абиати, Салваторе Сиригу, Морган де Санктис, Матиа Перин и Федерико Маркети са само част от стражите, които в последните 25 години живяха в сянката на изброените в предишното изречение. Ако се пренесем в настоящия момент, ще видим, че италианците не изневеряват на традицията си и имат силни вратари 'под път и над път'.

Джанлуиджи Донарума има статистики подобни на тези на Буфон, от времето когато легендата бе на годините на младата надежда. Младокът има само 2 мача по-малко, в които не е допуснал гол от Джиджи на 21 (75 срещу 77). Имайки предвид състоянието на тогавашния отбор на Буфон (Парма) - доста по-добро от сегашното на някогашния колос Милан, това постижение изглежда наистина впечатляващо. Случва се сравнително често Донарума да допусне наивни грешки, но цялостно се вижда израстване от мач на мач. Резервните варианти също са на много високо ниво - Алекс Мерет, Матиа Перин и ветеранът Салваторе Сиригу впечатляват с изявите си в Серия А.

 

Най-краткият параграф от тази статия ще бъде за защитния вал, тъй като тук са малко младите таланти, които вече са се наложили в национала. Това също е част, в която италианците имат силни традиции. Трудно би било да изброя всички действащи лица от историята, тъй като тук звездните имена са повече дори от тези при вратарите: Канаваро, Малдини, Неста, Матераци, Бергоми, Факети, Киелини, Бонучи.... спирам до тук, за да не стане цялата статия само имена.

Най-често използваният младок в националния състав е защитникът на Рома - Джанлука Манчини, който направи впечатляваща кампания в Аталанта миналия сезон, но като че ли разочарова малко феновете на "Вълците". Все пак се справя завидно добре с националната фланелка. Алесио Романьоли е другият млад кадър който успя да се наложи, въпреки присъствието на фигури като Бонучи и Киелини. Засега това са единствените наложили се младежи, но ако се спуснем в дебрите на Серия А, ще видим, че италианците нямат поводи да се притесняват от пенсионирането на ювентинските ветерани. Мараш Кумбула, Алесандро Бастони и Лоренцо Пирола правят силни изяви на най-високо ниво, като вторият дори измести не кой да е, а самия Диего Годин от стартовата единайсеторка на Интер.

Прочети 'Колко добър беше Фабио Канаваро'

thumbnail.jpg

Дойде време и на халфовата линия, където Италия гъмжи от млади таланти. Тук няма да споменавам имената на легенди от миналото, а ще пристъпя директно към играещите в момента.

 

Като фен на Интер, ще си позволя да започна от Стефано Сенси и Николо БарелаПървият направи страхотни първи няколко месеца от сезон 2019/2020, отчитайки се с попадение още в първия мач на Интер за сезона срещу Лече. В 12-те мача, които изигра през този сезон в Серия А, дребничкият плеймейкър записа на сметката си три асистенции и четири гола, нареждайки се сред любимците на черно-сините тифози. За "Скуадра адзура" пък е изиграл 3 мача от квалификациите и е отбелязал един гол (срещу Лихтенщайн). Силните му страни са в подаването на точни пасове, далечни изстрели, статични положения, пресичане на пасове, извеждащи подавания, бързина и повратливост. Недостатъците му се проявяват в не толкова добрата физика. Рядко се случва да издържи 90 минути на високо темпо, а заради ниския си ръст е слаб и във въздушните двубои. Може би именно тези два фактора донякъде допринесоха и за тежките контузии, които го съпътстваха през този сезон. Въпреки това, определено плюсовете са повече от минусите.

 

Николо Барела, който дойде в Интер от Каляри през лятото, също надхвърля очакванията. Цялостно по-дефанзивен от колегата си Сенси, Барела е силен в отнемането на топката чрез шпагати, отличава се с приноса си в защита и прецизни дълги подавания към съотборниците в по-предни позиции. Определено, като човек гледал всички негови мачове този сезон, мога да кажа - голям негов минус е липсата на самообладание пред противниковата врата. Изпуска толкова много добри положения, че честно казано не мога дори да ви назова бройката. Най-големият му плюс от друга страна е борбеността (напомня на Дженаро Гатузо) и физическата му издръжливост, комбинирана с умението да покрива терена от едното наказателно поле до другото, с които пък ми напомня на Яя Туре. Въпреки че има още много 'трески за дялане', сардинецът записа общо три гола и шест асистенции за Интер във всички надпревари, за националния отбор пък се отчете с осем появи и три гола по време на квалификациите.

Прочети 'Люсием Агум - новият талант на Интер'

thumbnail.jpg

Продължавам на вълна Интер, но сега ще говоря за халф, който за съжаление вече не нарича 'Сан Сиро' свой дом. Става дума за Николо Дзаниоло, използван преди две години от ръководството на миланския гранд като разменна монета, с цел сваляне на цената на Раджа Наинголан. 21-годишният плеймейкър определено накара много тифози на нерадзурите да съжаляват за този ход. Хладнокръвието му и психиката му на шампион му донесоха десет гола с екипа на Рома в Серия А и четири в ЕКТ. За Италия има пет квалификационни участия и два гола. Обича да дриблира, има прецизен изстрел, борбен е и често пресича противниковите пасове. Техничен играч е и често бива фаулиран близо до наказателното поле на съперника. Има какво да се желае у него що се отнася до центрирания и въздушни дуели.

 

Дойде ред на друг настоящ играч на Рома - Лоренцо Пелегрини. Ако трябва да съм напълно честен, това е футболист, който искам да видя в черно-синьо. Точно такъв халф липсва на Интер - специалист в даването на 'последния пас'. Заради това от Апиано Джентиле си осигуриха услугите на Кристиян Ериксен, чиято класа е неоспорима, но на този етап датчанинът не се вписва на 100% в схемата на Конте. Що се отнася до Пелегрини, през този сезон той е дал 11 асистенции в Серия А и 2 в Лига Европа, отбелязва и общо 3 гола във всички турнири. По време на квалификациите на Италия пък се появи в игра 3 пъти (1 гол). Много добър в извеждащите подавания, статичните положения и изключително стабилен и труден за събаряне, независимо дали противниците му използват позволени или непозволени методи. С някои резерви при завършващите удари, но огромният му брой асистенции компенсира тази липса.

Оставих най-сладкото за последно. Определян от мнозина специалисти (сред които и самия Андреа Пирло) като "новия Пирло", Сандро Тонали раздава безкомпромисно точни пасове. С единия си гол и седемте си асистенции в Серия А, Тонали е взел пряко участие в почти една четвърт от головете на Бреша този сезон. За Италия все още няма голове, но записа три участия, правейки доста добро впечатление. Много е добър в блокирането на пасове, дългите подавания, но най-вече - взема бързи и точни решения в ключови моменти. Неслучайно интерес към него има от Интер и Ювентус, а също така и от други големи отбори от чужбина.

 

Има още млади халфове на които Италия може да разчита при нужда, но те не са се наложили до такава степен в селекцията на Манчини. Все пак е редно да ги споменем, тъй като всички правят добър сезон в Серия А: Гаетано Кастровили от Фиорентина, Рикардо Орсолини (Болоня), Браян Кристанте (Аталанта) и Роландо Мандрагора (Удинезе).

Що се отнася до атаката, тук Италия не налага чак толкова много футболисти под 25. Трудно би било да се изместят утвърдените вече на тези позиции голови хищници Чиро Имобиле и Андреа Белоти. Да не забравяме и факта, че Манчини даде огромно поле за изява и на 37-годишния ветеран Фабио Куалярела. Странно решение, но Куалярела определено оправда доверието на наставника. Все пак, възможност получиха младите Мойс Кийн (две участия и два гола) и Федерико Киеза (шест появи и един гол). Първият е считан за огромен талант от школата на Ювентус и макар да среща затруднения във висшата лига (само два гола и две асистенции в 29 мача), надеждите на много италиански тифози са възложени именно на него.

 

А що се отнася до сина на легендарния Енрико Киеза, нека само единият му гол в квалификациите не ви заблуждава. Той е динамичен нападател, който върши изключително много работа за отбора, освобождавайки пространства за колегите си в атака и правейки множество ключови подавания.

 

 

Тук дойде ред да разгледаме и треньора. Роберто Манчини е уважаван в света на футбола и е постигнал множество успехи. Два пъти е бил наставник и на моя Интер (първия му престой е доста успешен), но лично аз не го харесвам. Според мен не е достатъчно гъвкав по отношение на използваните тактики, нещо което, признавам, се е попроменило откакто е начело на Италия. Често съм го чувал да обвинява обстоятелствата за неуспехите си и рядко да поеме отговорността на плещите си; много често отборите му са постигали успехите си с огромна доза късмет. Въпреки всичко това, по един или друг начин Роберто Манчини побеждава. Мога да му призная със сигурност едно - отборите водени от него винаги се борят докрай, дори положението да изглежда необратимо и именно заради това сме ставали свидетели на паметни обрати, режисирани от него.

-   -   -

 

Италия си пое глътка свеж въздух с тази сравнително лесно квалификационна група. След срамния провал на Вентура преди две години, запалянковците имаха нужда от поредица убедителни победи, които да възвърнат вярата им в синята магия. Очаквам много силно представяне на Италия на предстоящото европейско. Мисля, че при наличието на Франция няма да станат шампиони, но определено ще направят голям скок в опит да грабнат титлата.

Лична прогноза: полуфинал... а защо не и финал?

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719