Горещото трансферно лято на Атлетико (М) | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Горещото трансферно лято

на Атлетико Мадрид

публикувано на 5 Юли, 2019 / Четеш за 8 минути

Следващите няколко седмици могат да се окажат най-трудните за Диего Симеоне, откакто застана начело на Атлетико Мадрид. И най-важните за бъдещето на „дюшекчиите” под ръководството на Чоло в следващите два или три сезона (може би финалният етап за аржентинеца като наставник).

материал на Летящият Честмир

От отбора си тръгват фундаментални фигури като Диего Годин и Антоан Гризман, както и други основни футболисти като Лукас Ернандес, Хуанфран и Филипе Луис, а както стана ясно в последните дни – и Родриго Ернандес. На тяхно място вече бяха обявени нови лица като Фелипе, Ектор Ерера и Жоао Фелиш, който счупи рекорда за най-скъпа покупка в историята на клуба. Очевидно предстои коренна трансформация, а поне в началото на горещото трансферно лято Атлетико по-скоро губи кадрови потенциал, който трябва да бъде компенсиран.

Симеоне на практика остава без почти цяла отбранителна линия. Здравата и безкомпромисна защита е един от символите на „червено-белия” успех, в ерата на аржентинеца начело на тима от испанската столица. Безспорно, най-съществена ще бъде липсата на Диего Годин, който се превърна в истински символ и вече е жива легенда на Атлети. Политиката на клуба да не предлага на играчи над 30-годишна възраст договори за повече от година доведе и до непреодолимите различия с уругвайския ветеран. Това се отнася и за Хуанфран и Филипе Луис – едни последните бойци на Чоло от началото на неговата ера при „индианците” от „Калдерон” (тогавашния стадион). И докато по десния фланг има решение в лицето на Сантяго Ариас, то отляво на защитата зейва празнина, тъй като Лукас Ернандес потегля към Байерн. Използването на Саул е само алтернативно решение, Симеоне несъмнено ще търси друга опция. В центъра на отбраната пък за сигурен титуляр се смята Хосе Мария Хименес, очаква се до него да бъде или Стефан Савич, или новопривлеченият Фелипе.

Антон Зайцев, Loko-AM2018 tren (15), size, CC BY-SA 3.0

В средата на терена промените са най-малко. И все пак Родри си тръгва само година, след като беше купен от Виляреал. Ясно е, че Атлетико го продава със сериозна печалба на Манчестър Сити (70 милиона евро срещу 22 милиона, платени на „жълтата подводница”), но това удря и по реномето на Чоло, който влагаше много надежди именно този висок младеж да се превърне в един от бъдещите лидери. Родри обаче избра Гуардиола.

Големият напускащ, разбира се, е Антоан Гризман. След 5 години в клуба французинът обяви във видеообръщение, че си тръгва от „Уанда Метрополитано”. Макар и през този сезон да беше водещ реализатор на тима, Гризман записа най-ниско резултатния си шампионат на Испания в „червено-бяла” униформа, като се разписа 15 пъти. Няма спор, че някои негови решителни голове държаха дълго време Атлетико поне на теория в битката за първото място. Срещу Барселона обаче Гризман така и не успя да влезе в лидерската роля и да бъде отговор на могъщата атака на каталунците.

 

Най-съществената причина за напускането на световния шампион с „петлите” все пак може да се открие не в Ла Лига, а в шоковото отпадане на „рохибланкос” от Ювентус в Шампионската лига. Френският нападател беше призрак и в двете срещи със „Старата госпожа”, след които мечтата на Атлетико да играе за трофея на своя стадион беше изпепелена, сякаш поразена от драконите на Денерис Таргариен. Гризман така или иначе остана с големи уговорки, с надеждата, че този сезон „дюшекчиите” най-после ще направят огромната крачка към триумфа, след като стигнаха до прага на рая през 2014 и 2016 г. Сега голмайсторът си тръгва, но не и проблемите в атака. А като изключим Антоан с №7, останалите решения на Чоло през тази кампания не бяха убедителни.

Прочети 'Тактически най-проницателните мениджъри'

thumbnail.jpg

Донякъде се оправда само привличането на Алваро Мората. След като в началото беше приет „на нож” от част от публиката заради миналото му в Реал Мадрид, нападателят постепенно спечели и аплодисменти от „Уанда Метрополитано”. В полза на Мората говори поразително високият процент на победи в мачове, в които той се е разписал. За половин сезон при „дюшекчиите” тази успеваемост всъщност е 100-процентова – 5 мача с попадения на Мората (общо 6), 5 победи, докато в цялата му кариера надхвърля 90-те процента. Таранът, чиито права все още държат от Челси, сподели, че иска да остане в Атлетико и това по всяка вероятност ще се случи. В последните дни на хоризонта се появи вероятност той да бъде отзован обратно в Лондон заради трансферната забрана на „сините”, но това едва ли ще се случи.

Останалите нападатели, които бяха част от тима на Симеоне през 18/19, отнесоха сериозни критики, и то напълно заслужено. Диего Коста беше пълно разочарование, като завърши шампионата с един-единствен гол – в мрежата на Барселона през първия полусезон. Във второто дерби с каталунците обаче роденият в Бразилия нападател показа най-лошата страна на нрава си и остави отбора си в намален състав след половин час на „Камп Ноу”, което намали още повече и без това малките шансове на Атлети. А за Никола Калинич дори не си струва да се говори – абсолютно несполучливо попълнение, което си тръгва скоропостижно и за което никой няма да плаче.

Кои ще бъдат подкрепленията на Атлетико?

 

След като стигнахме до атаката, да започнем от нея изреждането на сигурните, вероятните, възможните и не толкова реалните нови попълнения при „дюшекчиите”. Атлетико със сигурност трябва да търси подсилване с изявен реализатор. От „Уанда Метрополитано” обявиха трансфера на аржентинеца Николас Ибанес, който през миналия сезон вкара 23 гола за мексиканския филиал Атлетико (Сан Луис). По всяка вероятност обаче той ще остане още една година в този отбор, а и никой не си го представя като сериозното решение на мястото на Гризман.

 

Голямата новина идва с трансфера на Жоао Фелиш. Атлетико (Мадрид) счупи собствения си рекорд, като плати 126 милиона евро на Бенфика за правата на 19-годишния талант. 9-цифрените суми звучат стряскащо, дори когато говорим за Лионел Меси и Кристиано Роналдо, какво остава за един тийнейджър. Вярно е, че става дума за една от сензациите в Европа – футболист, който вкара 20 гола във всички турнири в първия си сезон като професионалист. Апетитите към Жоао Фелиш бяха толкова сериозни, че на Симеоне се наложи да играе ва-банк. Затова „рохибланкос” платиха откупната клауза на младия „орел” от Лисабон, която ще бъде покрита от продажбата на Гризман. Такъв трансфер може да се окаже огромен удар за Атлетико, но ходът без съмнение е хазартен, защото няма никаква гаранция, че сделката няма да се окаже и провал. С такава трансферна сума Жоао Фелиш се очаква да е твърд титуляр или поне да играе редовно. Но дали пък по-опитните Мората и особено Диего Коста няма да се ядосат, че някакъв юноша бледен получава такъв статут? Но пък това може и да ги мотивира да покажат значително по-висока класа, ако е възможно.

Преди това се споменаха и по-екстравагантни опции, сред които привличането на Ришарлисон от Евертън изглежда възможно, покупката на Лоренцо Инсинье от Наполи – реалистична, макар и малко вероятна развръзка, докато привличането на Пауло Дибала от Ювентус е по-близо до раздела с научната фантастика.

Прочети 'Жоао Феликс - диамантът, който Порто не пожела да шлифова'

thumbnail.jpg

Диего Симеоне все пак ще търси начин да разнообрази и креативната част от формацията. Вече беше обявен трансферът на Ектор Ерера от Порто. Мексиканецът се смята за един от най-работоспособните флангови играчи на Иберийския полуостров, като може да играе и в халфовата линия, и на крилото при 4-3-3. Въпреки че има Коке, Томас Партей и Саул като варианти за вътрешни халфове, Чоло вероятно ще търси заместник на Родри. Дали ще има големи инвестиции в тази посока, след като преди година Атлетико хвърли 70 милиона евро за Тома Льомар, а ползата от тази покупка е меко-казано спорна? Симеоне подчерта доверието си към френския халф, от който ще се очаква много повече във втория му сезон.

 

Кръчмарската сметка също така сочи, че от продажби в касата на клуба влизат поне 250 милиона евро (120 за Гризман, 80 за Лукас Ернандес, 70 за Родри). Макар и половината по тях да бъдат реинвестирани само за Жоао Фелиш, все пак остава и излишък след трансферите на Фелипе и Ектор Ерера.

Що се отнася до отбраната, там нямаме повод да се съмняваме в умението на Чоло да намира правилните хора. Търсят се доста попълнения, но се споменават и поне половин дузина имена. Освен сигурния Фелипе се твърди, че Симеоне проявява интерес към още един човек от отбраната на Порто – Алекс Телес. В центъра на отбраната може да се появи сръбският великан на Фиорентина Никола Миленкович. Наставникът на Атлетико следи и испанския пазар, като се говори, че Нелсон Семедо е поискал да напусне Барселона, за да облече червено-белия екип. Да напусне Барселона но града, а не клуба, може да бъде съдбата и на Марио Ермосо от Еспаньол през това лято.

„Стената” Облак остава

 

Може би един от най-важните ходове на спортния щаб на Атлетико в последните седмици беше новият договор на Ян Облак. Словенецът за четвърти пореден сезон спечели приза „Самора” за най-добър вратар в Примера дивисион, като допусна най-малко голове във вратата от всички, носещи ръкавици в Испания футболисти. Ако за Гризман казахме, че головете му донесоха няколко минимални и решителни победи, то заслугата на Muro („Стената” на испански) „дюшекчиите” във втори пореден сезон да бъдат основният конкурент (макар и не толкова сериозен) на фаворита Барселона е още по-значителна.

Но въпреки че преподписа, и Облак няма да остане вечно при Атлети. Словенецът е поискал отборът да стане още по-силен, да се бори за трофеи и да бъде по-близо до първото място в Испания. Поне такива са информациите, циркулиращи в испанските медии. Интерес към високия Ян не липсва, откупната му клауза е 120 милиона евро, а ако „дюшекчиите” и през 2019/20 не стигнат до трофей, то нищо чудно догодина Облак да стане първият 9-цифрен вратар (ако това не се е случило по-рано).

Диего Симеоне все пак сам си е „виновен”

 

Той вече е най-успешният треньор в историята на Атлетико по много показатели. За 7 сезона и половина Чоло подобри редица рекорди в клубната история. Симеоне бие дори великия Луис Арагонес със седемте си спечелени трофея начело на „червено-белите” – 1 титла (2014), 1 Кралска купа (2013), 1 Суперкупа на Испания (2014), 2 трофея от Лига Европа (2012, 2018) и 2 Суперкупи на Европа (2012, 2018). Аржентинецът записва по-висок процент победи в Ла Лига и от статистиката на Йохан Кройф в Барселона. Макар и да остана на 11 точки от върха, за втора поредна година Атлетико изпревари големия си градски съперник Реал – това не се бе случвало повече от 40 години.

 

Но апетитът идва с яденето и сега очакванията към Диего Симеоне са огромни. През миналия сезон той изрази леко негодувание от въпрос защо отборът му изостава в борбата за титлата. Чоло отговори нещо от рода на „Откога второто място е неуспех за Атлетико?”.

 

Прав е. Никога „дюшекчиите” не са се намирали в толкова дълга серия от присъствие в Топ 3 на Примера дивисион. Но колкото повече постигаш, толкова повече очакват от теб. А сега Симеоне трябва да се справи с напускането не на един, а на няколко важни футболисти, като няма и време да гради наново отбор – трябва да го направи бързо и с минимален брой грешки.

Източници: Marca.com, Goal.com, Transfermarkt, 90min

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ