Новото нашествие на старите кучета... | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Новото нашествие на старите кучета - Спартак (Плевен), Хебър, Нефтохимик и Спартак (Варна) в “Б” група

публикувано на 27 Юни, 2019 / Четеш за 13 минути

Щом заговорим за български футбол повечето от вас скептично повдигат вежди, сравняват с чуждите първенства и кимат неодобрително. Когато стане дума за славното минало обаче, картинката става цветна, с умиление се сещаме за годините, когато футболът бе страст, дух и се дишаше във въздуха.

 

Част от тези времена са четирите отбора,

материал на Цветина Петкова

които през този сезон си извоюваха правото да се завърнат в професионалния футбол – там, където им е мястото.

Спартак (Плевен) има 35 сезона в „А” група, което го поставя на 11-то място във вечната класация на българските футболни клубове. За последно обаче се подвизава в елитния ни ешелон в далечната 2001 г.

Спартак е един от първите футболни отбори в България. Създаден през 1915 г. като отбор към юношеското дружество „Развитие”, през 1919г. вече се подписва учредителен протокол и в Плевен се ражда първият организиран клуб. Избрано е името „Генерал Скобелев”, което представя героизма, характерен за историята на града. Славия (Сф) изпраща образци на устава, правилника на футболната игра и своята значка и емблема, които да служат за модел на тези на плевенчани. Започват да тренират на игрищата на Текийски баир, а първите екипи са поръчани – бяла раирана фланелка със синьо, бели гащета и чорапи в бяло, зелено и червено. Драгомир Несторов е създателят на този първи отбор в Плевен.

Спартак е клубът с най-голяма подкрепа от плевенчани и започвайки от регионалните групи, през 1951 г. стига до „А” група за пръв път. През 1958 г. Спартак стига до бронзовите медали и е неизменна част от елитната група до края на 80-те години. Постепенно всички останали клубове се вливат в Спартак, но с идването на промените в края на 80-те започва да изпитва затруднения и изпада в „Б” група. До 2001 г. успява да влезе още три пъти в „А” група, но без да се задържи. До преди 2009 г. Спартак е един от деветте отбора в България, които никога не са изпадали в аматьорските футболни групи, но след като фалира е принуден да гради отначало. Ето така, в началото на 2010 г. клубът е възстановен и започва от „А” окръжна група. През 2011 година Спартак дори достига 1/8 финал за Купата на България срещу ЦСКА (София). Мачът се играе пред близо 18 000 души, Спартак губи с 0:3, но поставя рекорд за най-посетен мач в България през годината.

Това не е първият опит на плевенчани да се завърнат сред професионалистите. През 2012 г. се стига до двубой между Спартак и Локомотив (Мездра) за определяне на лидера в тогавашната Северозападната „В” група. Феновете на Спартак поставят рекорд за най-посетен мач за сезона във „В” група - 7000. Двубоят е съпътстван от размирици по трибуните, а при резултат 2:0 за Спартак, гостите опитват да прекратят мача с опити да си вкарат автоголове. Старши треньорът на Спартак, Красимир Бислимов дава указания на играчите си да не позволяват на съперника да си отбелязва автоголове и нападателите на Спартак начело със Станислав Краев правят всичко възможно да им попречат. В крайна сметка Спартак печели с 5:0 и се завръща в професионалния футбол. Мачът завършва с пет червени картона и два автогола, а гостите от Мездра си позволяват да бият съдиите, да показват неприлични жестове към публиката, и дори да свалят гащетата си. Всеки гол на Спартак е последван от ексцесии. Страничният рефер Светослав Стефанов е блъскан и дърпан от играчите на Локомотив. Защитникът на тима от Мездра, Борислав Павлов си вкарва умишлено два автогола. Тогавашният директор на „железничарите” Бойко Величков нокаутира страничния съдия, а запалянковците на Локомотив чупят стъклата на пристигналата линейка, която е трябвало да окаже помощ на момчето, ранено в масовото меле по трибуните.

През същия сезон Спартак разбива в приятелски мачове и двата отбора, които се борят до последния кръг за шампионската титла този сезон – Лудогорец и ЦСКА. Първата жертва са разградчани, които са победени с 3:1 малко след началото на сезона в контрола играна на закрити врати в Дряново. Следва разгром и над другият кандидат-шампион ЦСКА с 0:3 насред София с хеттрик на Станислав Краев.

 

Впоследствие президент на клуба става Иван Динов, който идва с обещания за връщане в „А” група, нов стадион, клубен автобус и т.н. Спартак е в борбата за първото място, като през есенния полусезон дори е първи в „Б” група. Иван Динов обаче не успява да се справи с управлението и след края на сезона Спартак е обявен в несъстоятелност.

 

 

 

На 22 юли 2013 г. се създава ОФК (общински футболен клуб) – Спартак Плевен, в който се влива и ФК Сторгозия, чието място заема в Северозападната „В“ група и започва да налага футболисти от школата. През следващият сезон клубът безпроблемно се завръща в „Б” група.

 

През сезон 2016-17 са събрани собствени юноши и отборът тренира в София на базата на националния отбор в Бояна, а единствено официалните мачове играе в Плевен. Спартак записва най-лошото си класиране, завършвайки на 8-мо място в Трета лига, а в края на сезона Динов и хората му напускат Плевен.

 

В Спартак по спешност се връщат Красимир Бислимов и Петър Ванков, които събират бивши играчи на „Спартак“, играещи в други отбори. През този сезон Спартак няма спирка – 73 точки, разгромни победи над преки конкуренти като Локомотив Мездра, 25 победи, 1 равен и само 3 загуби при забележителната голова разлика 72:11 и безапелационно влизане в професионалния футбол, където е мястото на такъв голям клуб, в годината на 100-годишния му юбилей.

Хебър (Пазарджик) също е един от традиционните български клубове, създаден през 1959 г. след обединение на пазарджишките „Бенковски” и „Левски”. Иначе футболът в града е „донесен” още през 1916 г. от завършилият френския колеж в Цариград Димитър Цонев, а първият футболен клуб е създаден през 1918 г. от Георги Сербезов и се нарича „Христо Ботев” (Татар-Пазарджишки Спортен клубъ „Христо Ботевъ“ 1918). Освен този представителен отбор на града се създават и федеративни клубове, които се подвизават в градското първенство – Левски (1919), Бенковски (1921) и Славия (1923).

През 1929 г. се изиграва първия мач в България на електрическо осветление и съперниците са местния Ботев и отбор на австрийските работници. След поредица промени на имената и сливания с други клубове, през 1959 г. е създаден ФК Христо Ботев (сегашния Хебър). През 1979 г. се решава отборът да се кръсти Хебър – тракийското име на река Марица.

 

Отборът има 3 участия в „А” група и 34 сезона в „Б” група. За последно пазарджиклии играят в елитния ни ешелон през далечната 2000 г., когато завършват на 9-то място, но по финансови причини дават лиценза си на Беласица и трябва да започнат от най-ниското стъпало в историята си - „А” ОФГ Пазарджик. Още същия сезон се класират за „В” група, след два сезона там, пробиват и в „Б” група, където също изкарват няколко сезона преди пак да изпаднат.

В настоящия състав личат имената на играчи като капитана Васил Геров, който има над 100 мача за родния си Хебър и Мартин Сечков (играл за Локомотив (Пд) и Миньор (Пк)), както и Цветелин Тонев (играл за Ботев (Вр), Левски и Монтана) и Руслан Иванов (бивш играч на Литекс и Пирин), натрупали опит в горните дивизии и бившия треньор и футболист на Левски Николай Митов, който води отбора към елита с амбиция и упоритост, за да донесе дълго очакваната стабилност в професионалния футбол за голям футболен град с традиции като Пазарджик.

 

Хебър спечели убедително първото място в Трета Лига и се е запътил към светлото бъдеще в българския футбол.

Прочети 'Забравените таланти на Българския футбол'

thumbnail.jpg

Когато кажем Варна се сещате за море, плаж, почивка и – Черно море. Стабилен отбор, който от дълги години е в „А” група, а доста често е и препъни-камък на големите отбори, записва дори няколко участия в евротурнирите.

 

Вечният им съперник Спартак обаче не се радва на такива успехи, от 2008 г. насам се подвизават по долните дивизии на българския футбол след като изпадат от „А” група след две загуби от „моряците” с общ резултат 0:6. Това обаче е само лош епизод от една велика история.

 

Спартак е създаден през 1918 г. под името Български сокол. През 1924 г. се обединява със Шипка и се нарича Шипченски сокол. С това си име е Шампион с Царската купа през 1932 г. и вицешампион през 1929 и 1931 г. През 1945 г. отборът се обединява с Левски (Варна) и Радецки и придобива сегашното си име. Освен дълга история, Спартак има и немалко сезони в „А” група – 43, което го поставя на 9-то място във вечната ранглиста.

 

През 50-те години на миналия век „соколите” имат много силен състав, в който личат имената на Илия Кирчев, Кирил Пандов, Христо Николов-Чоко и други. Варненци имат трето място в елитния ни ешелон и финал за националната купа, а елиминирани са Левски и Ботев (Пд), но на финала отстъпват пред ЦСКА. В исторически план Спартак е първият български отбор, участвал в турнира КНК и вторият след „армейците”, който представя България в Европа. Следва смяна на поколенията и изпадане в „Б” група. През 70-те години „соколите” лъкатушат между двете професионални групи, но се славят с отлична школа, която произвежда таланти като Живко Господинов (включен в състава на България за Мондиал 1986), Красимир Зафиров, Пламен Казаков, а треньор за кратко е Иван Вуцов.

Най-великият епизод от историята им е през сезон 1983 г. когато стигат до финал за купата, загубен от ЦСКА, получават право да играят отново в КНК и стигат до 1/8 финал, загубен от Манчестър Юнайтед с общ резултат 1:4. На следващата година Спартак завършва на 3-то място в „А” група, но медалите са отнети защото е взето решение да се присъди служебна победа на Сливен срещу Ботев (Вр). Все пак 16 години по-късно бронзовите медали са връчени, а мястото - признато.

кадър от срещата Спартак (Варна) - Манчестър Юнайтед 1:2 (19.10.1983 г., гр. Варна)

От 1985 г. насам тимът вече не е железничарски, а се обособява като ФК Спартак. При управлението на Николай Ишков през 1995 г. отборът постига най-голямата победа в „Б” група за всички времена – 15:0 над Лесичери и впоследствие се задържа в „А” група. „Соколите” завършват на шесто място през 1996 г. и се включват в турнира Интертото, под егидата на УЕФА, където побеждават с 2:1, във Варна, "Мюнхен 1860".

 

Може да се каже, че в края на 90-те години Спартак (Вн) е един стабилен средностатистически провинциален клуб, който здраво се опъва на големите отбори и е сигурен за мястото си в елита. Тази стабилност продължава до споменатата 2008 г. когато за последен път е част от най-горната дивизия. През 2010 г. заради многото си задължения клубът не получава лиценз и се взема решение за пререгистрация – ПФК Спартак става ФК Спартак 1918 и за да се избегне отпадане в окръжните групи се обединява със създадения през 2009 г. тим на Владислав и заема неговото място във „В” група.

 

Още през 2011 г. „соколите” за завръщат при професионалистите, но не успяват да пробият нагоре. Вместо това през 2014/15 Спартак е изваден от „Б” група за второ неявяване на мач. През следващия сезон отборът не участва в мъжкия футбол поради финансови проблеми и поддържа само школата си. Преди 3 години Спартак се отделя от Владислав, за да се освободи от задълженията и се пререгистрира, а с това възстановява и представителния си отбор. Започва буквално от нулата – група „А” 2 - зона Варна и преди началото на пролетния полусезон се обединява със създадения през 2015 г. Спартак Варна (тогава играещ в Трета лига), но неформално, за да получи лиценз (заради наредба на БФС да няма обединения или смяна на имената докато тече сезона официалното сливане не се случва), така играчите на двата отбора сформират един, който да подсили тима в областната група.

 

През миналото лято най-голямата фен фракция на отбора Синдикат-12 се бори и придобива правото да ползва стадион „Спартак”, а Министерството на спорта отпуска пари за нова трибуна, която в момента се строи. Така близо 101-годишният клуб, в който личат имената на бившия играч на Левски и Нафтекс Боян Илиев, Валентин Веселинов, преминал през Ботев (Пд) и Етър и юношата на клуба, направил дебюта си при последното участие на „соколите” в елита – Васко Боев, изглежда е намерил стабилността, от която се нуждае и е по пътя към завръщане там, където му е мястото – сред елита на българския футбол.

Ще останем на морето, но ще отидем малко по на юг, за да споменем друг традиционен български отбор от голям град – Нефтохимик.

 

Бургазлии мечтаят от няколко години за елитен отбор, а истината е, че България наистина трябва да има представител от големия морски град в професионалния футбол, както се казва, така е редно. Първият отбор е създаден през далечната вече 1962 г. от работници на най-голямото тогава промишлено предприятие на България – Нефтохим. Започва под името Строител, а две години по-късно е прекръстен на Нефтохимик. През 1965 г. влиза в „Б” група, а на първия мач има 8000 души. След две години вече си има и собствен дом – стадион „Нефтохимик”. През 1969 г., след решение на БКП, ПФК Нефтохимик е закрит, а играчите му отиват в Черноморец, за да може Бургас да има само един футболен клуб. До 1981 г. единствено работнически отбор се нарича Нефтохимик, който играе в първенство за дружества и изцяло с играчи - работници.

 

1986 г. се смята за рождената дата на новия клуб, а отборът взема лиценза и играе на мястото на Локо. Лятото на 1990 г. е началото на управлението на Христо Порточанов, а с треньор като Херо отборът не спира да катери стълбицата като през 1994 г. печели промоция за елита. От онзи отбор личат имената на играчите Малин Орачев, Тодор Янчев, Илия Груев, Митко Трендафилов и др.

 

90-те години са време на пълен възход за бургаския тим, печели сребърните медали в първенството през 1997 г. след ЦСКА и печели Купата на ПФЛ през същата и през предната година. Стига и до финал за Купата на България, загубен от Левски и печели правото да участва за Купата на УЕФА. Изиграва мачове за историята срещу отборите на Бран от Норвегия, а през сезон 2000/01 отстранява Омония, но отпада от руския колос Локомотив (Москва). През следващата година управлението поема Митко Събев и името се сменя на Нафтекс, но отбора бележи спад, като това води до изпадане след 12 години в елита през 2006 г... От тогава „шейховете” не са вкусвали елитен футбол, но това е най-малкият им проблем, всъщност борбата е да оцелеят.

През 2006-07 Нафтекс е на крачка от връщане в елита, но губи баража от Видима-Раковски, а две години по-късно повтаря постижението, но този път се предава пред Спортист (Своге). През същата година е решено Нафтекс да се слее с ПФК Поморие под името Черноморец (Поморие), който да продължи участието си в „Б” група с лиценза на бургазлии. Това трае броени дни, а новото решение е ФК Атлетик да промени името си на Нефтохимик 1986, а Събев да прехвърли активите на новия клуб, като се съхранят традицията и историята им.

 

Следващите сезони „зелените” играят ту в „Б”, ту във „В” група с променлив успех; стигат до 1-во място във втория ешелон и завръщане в „А” група през 2013 г., но с името ПФК Нефтохимик 1962 (променено през 2011 г.). „Шейховете” изиграват слаб сезон и завършват под чертата, изпадат и поради финансови проблеми са разформировани.

За пореден път трябва да се започва от начало, основан е нов отбор, който през сезон 2014-15 започва от „Б” регионална група, а бургаските легенди Костадин Джамбазов, Ивайло Нечев и опитният вратар Стоян Николов се борят да вдигнат бургаския отбор. Тимът е съставен само от юноши от школата, но това не им пречи да финишират първи. В средата на следващия сезон Нефтохимик вече е обединен с ПФК Бургас и на практика се смята за приемник на оригиналния отбор, доиграва сезона с името ПФК Бургас, но със зелени цветове и е поканен да участва в Първа лига. Така през сезон 2016/17 е в елита за 14-ти път, но мачовете им не се отличават със стабилно представяне и се стига до бараж за оцеляване, а момчетата, водени от бившия играч на ЦСКА, Литекс и Гренобъл Христо Янев изпадат от елита за пореден път. Следва ново изпадане, този път от Втора лига и един сезон в третия ешелон (настоящият), който се оказва достатъчен и Нефтохимик (Бургас) отново се качва нагоре.

Бургазлии не спират да мечтаят отново да имат отбор в Първа лига. В щаба са бивши футболисти на клуба като Станимир Димитров (пом.треньор) и Диян Петков (старши треньор). Сред играчите са опитните Цветан Филипов (който играе още за Нафтекс в елита, а после и за различните варианти на Нефтохимик), Деян Христов (играе за Сливен, Монтана и Нефтохимик в елита, както и за казахстанския Кайрат) и Цветомир Цонков (има 6 сезона с екипа на Черноморец (Бс) в „А” група и 1 с Нафтекс). Така, бъдещето изглежда светло, защото бургазлии са се обединили, за да стабилизират един силен Нефтохимик, който да се задържи в професионалния футбол.

- - -

По този начин четирите традиционни клуба от четири футболни града в България, чиято традиция показва общо 95 сезона в българския елит се завръщат в професионалния футбол, а наличието на добра организация, поддържани уеб страници и дух и желание за прогрес дават надежда да вярваме, че освен, че Пазарджик, Бургас и Плевен отново ще имат представители при професионалистите, също така и че бъдещето на българските отбори не е толкова тъмно, колкото го изкарват.

 

Там, където парите не са основния фактор, а страстта, традициите, историята и любовта към играта, способни да обединят цял град около една идея. А може би след една година по това време ще честитим влизането на някои от тях в елита. ЦСКА, Левски, Лудогорец, чувствайте се предупредени. Янтра (Габрово), Светкавица (Търговище), Марица (Пловдив), Бдин (Видин), Вихрен (Сандански), Марек (Дупница) - вие сте следващите.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ