Отбор от Милано шампион - защо не?

публикувано на 16 Март, 2021 | Четеш за 6 минути

Тази година отбелязваме един своеобразен юбилей – 10 години черно-бяла доминация в Италия. Последният път когато Ювентус не спечели Скудетото, беше през 2011г. За да сме честни, трябва да кажем, че „бианконерите“ в повечето случаи напълно заслужено ставаха шампиони. Те бяха най-постоянния отбор, имаха най-здравата защита и най-резултатното нападение и логично стигаха до титлата година след година.

материал на Кристиян Иванов

Но стига толкова – време е градът да се сдобие с нов шериф. Не ме разбирайте погрешно – не мразя Юве, нито пък подкрепям някой измежду Милан и Интер, но като редови фен и аз искам драма. А тази година тя е налице и мога да твърдя, че този сезон е един от най-равностойните и най-интересните от поне 10 години насам. В него виждаме как една групичка от 5 отбора (Рома, Лацио, Ювентус, Наполи и Аталанта) постоянно си сменят местата в битката за 2 от местата в първата четворка. Другите две места обаче са при възродените грандове от Милано.

Вече няколко месеца Милан и Интер са на първите 2 места в класирането и по всичко личи, че нито едните, нито другите искат да се разделят с позициите си. Индикации за завръщането им в челото имаше още от миналия сезон – Интер започва втора година под ръководството на Антонио Конте, а миналата пък беше една от най-силните по отношение на спечелените точки в историята на Милан. Логично, след тези стабилни основи, двата гранда поне до момента успяват да задържат „старата госпожа“ далеч от любимата ѝ първа позиция.

161233756_5946029798771161_1116279422825

Двата отбора от световната столица на модата обаче разчитат на коренно различни идеологии по пътя им към върха. Милан (най-точно казано) хвана гребена на вълната от миналия сезон и благодарение на нея се изстреля на върха в Италия и за пръв път от 10 години стана зимен шампион (през въпросния сезон 2010/11 именно Милан става шампион в края).

 

Хората на Стефано Пиоли до този момент не изневеряват на тактиката 4-2-3-1, която преминава в 4-4-1-1 когато „росонерите“ се защитават. Именно в отбраната е най-голямата разлика на този Милан спрямо отбора отпреди 3-4 години - защитният вал е доста по-стабилен, а освен това се опитва да налага и висока преса, което е белег на работата на Пиоли. В лицето на Франк Кесие отборът има един много добър в отнемането на топката футболист, който в комбинация със Сандро Тонали и Исмаел Бенасер прави халфовете на тима способни да отнемат топката и да я прехвърлят към офанзивните фигури за по-малко от 5 секунди, като така да хванат противника неподготвен и да изведат няколко играчи в удобни позиции отпред.

Едва ли някой може да оспори мощта на атаката на Милан през този сезон. Начело с неостаряващият Златан Ибрахимович, „росонерите“ са в топ 4 на най-резултатните отбори в първенството. Основен „виновник“ за това е именно шведът. Ибра не само бележи постоянно, но също така използва габаритите и опита си, за да привлича няколко противникови играчи и така да отваря пространства за колегите си в атака.

 

Зад него неизменно стои Хакан Чалханооглу, който през този сезон показва игрите от времето си в Германия. Дали ще подава, пресира или ще вкарва няма значение, турчинът прави всичко и е свързващото звено между халфовете, Златан и крилата. Единствено хората на последните позиции до момента не могат да поддържат постоянно високо ниво в унисон с Ибра и Чалханооглу, но за сметка на това те са подкрепяни от бековете Тео Ернандес и Давиде Калабрия, които заедно имат 6 гола и 6 асистенции от началото на сезона в Калчото (най-ефективната двойка бекове по този показател). Относно Милан трябва да се подчертае - Стефано Пиоли не разполага с най-силния отбор 'на хартия' (Ювентус, Интер и Наполи със сигурност имат по-класни състави). Това обаче не попречи на италианеца да създаде добър колектив, който до момента успешно се противопоставя на останалите и е на втора позиция, на 9 точки от градския съперник.

161327303_5946051012102373_5570313788792

Проблематична до края на сезона може да се окаже късата резервна скамейка. Тя бе подсилена през зимния трансферен прозорец, но все още Пиоли няма равностойни резерви и това може да натежи при участието на „росонерите“ и в Лига Европа. Затова е важно в най-скоро време червено-черната част на Милано да насочи усилия в една посока, защото този отбор няма как да се бори в няколко турнира.

 

 

Пред лидера в първенството Интер не стоят подобни дилеми. Възпитаниците на Антонио Конте позорно завършиха последни в групата си в Шампионска лига и сега Серия А остана 'последния влак' за тях и те го показват. Те започнаха малко по-стъписано в началото на сезона, но след това бавно, спокойно и методично си проправиха път до върха, от който изместиха Милан. Миналата година Интер завърши втори, само на точка зад Ювентус, но тази година тимът от „Джузепе Меаца“ изглежда много по-завършен и убедителен в представянето си. Играчите вече свикнаха със схемата на Конте и е видимо, че тя е голямо изпитание за техните съперници.

Наред с нея обаче Конте разполага и с много силни индивидуалности - като се започне от вратарят Ханданович и се стигне до дуото в атаката Лукаку-Лаутаро, в Интер няма слаба зона. Тактическата постройка 3-5-2 дава възможност на „нерадзурите“ да насищат зоната, където е топката и така по-лесно да я отнемат или да запазят владение върху нея. Като цяло в тима няма една точно определена открояваща се зона, но голямо впечатление от началото на кампанията правят халф-бековете на отбора. През цялата си треньорска кариера Антонио Конте разчита на такива играчи и през годините е доказал, че умее до съвършенство да научава бековете или крилата как да заемат специфичната поцизиция на халф-бекове. В тази роля в Милано влизат Ашраф Хакими отдясно и един измежду Иван Перишич и Ашли Йънг отляво. Те показват убийствена ефективност и в двете фази на играта – защитата на Интер е на второ място в Италия, а освен това тримата халф-бекове имат общо 8 гола и 11 асистенции.

Прочети 'Роналдо - Феноменът в модерния футбол'

thumbnail.jpg

Доминацията на „нерадзурите“ се дължи най-вече на халфовата линия. В нея успешно си партнират редица класни състезатели – Галиардини, Брозович, Барела, Видал, Сенси и Ериксен. Те предлагат добра смес от разбивачески способности и нюх към правилен пас към точния съотборник. А това е в комбинация с убийствената двойка отпред - Ромелу Лукаку и Лаутаро Мартинес са отбелязали 65% от головете на отбора дотук през сезона! Заедно двамата имат общо 52 попадения и не спират да увеличават сметките си с всеки изминал мач.

Последната, но и най-съществена причина Интер да стане шампион е, че отборът играе сигурно и уверено, независимо от съперника и не позволява емоциите да контролират основната част от действията му на терена (звучи налудничаво при треньор като Конте, но той направи момчетата си по-спокойни). Освен това „нерадзурите“ вече показаха веднъж през сезона, че са способни да надиграят Ювентус.

Дали Милан или Интер ще стане шампион или Юве ще продължи доминацията си? Как мислите вие, въз основа на горепосочените плюсове и минуси на двата кандидат-шампиона? Имат ли те сили да запазят преднината си пред „старата госпожа“ или Роналдо ще я закара на върха? Каквото и да е мнението ви, едно е ясно – в Серия А предстои колосална битка до края на сезона...

П.П. Не забравяйте, че има още 4 отбора, които са около фаворитите и могат във всеки един момент да 'хвърлят бомбата' и да прецакат любителите на залозите.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

Хавиер Санети е рекордьорът по най-много поредни участия в мачове от 'Серия А'

 

(от 28 Октомври, 2006 до 13 Декември, 2009 година)