Влиянието на Кристиано Роналдо върху... | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Влиянието на Кристиано Роналдо върху отбора на Ювентус

публикувано на 14 Юни, 2019 / Четеш за 6 минути

През миналото лято Кристиано Роналдо реши да смени клубната си принадлежност. Португалецът осъществи донякъде изненадващ трансфер в Ювентус, след като в предните 9 сезона защитаваше цветовете на Реал Мадрид. 7-8 дни и едни 100 млн. евро от Андреа Аниели превърнаха спекулациите в реалност и накараха рекордния голмайстор в историята на Кралския клуб да облече черно-бялата

фланелка. Около 11 месеца по-късно е време за равносметка – Кристиано отбеляза 28 гола за Ювентус във всички турнири (21 от тях в Серия А) и спечели 2 трофея – първенството и Суперкупата на Италия в първия си сезон за клуба.

Съдейки по цифрите, никак нелошо постижение – макар и да не стана голмайстор на италианското първенство, Кристиано Роналдо бе в топ 20 на най-резултатните играчи в Европа през сезона във всички турнири. Но на всички беше ясно, че португалецът щеше да вкара въпросните 20-30 гола дори да играеше в Сасуоло. Време е обаче да видим какво бе влиянието му върху „Старата госпожа“ – т.е. да разгледаме как се е представил отбора спрямо предните сезони и как присъствието на португалеца се е отразило на съотборниците му в сравнение с периода без него. Тук искам отсега да направя уточнението, че съм фен на Ювентус, тъй като материалът може да ви се стори малко пристрастен. Написаното по-надолу е базирано на наблюденията ми върху тима през последните няколко сезона, както и вижданията ми за това кое е от полза за отбора и кое – не.

Та нека започнем от юли месец миналата година, когато бе обявен трансферът на Роналдо в италианския шампион. 5-кратният носител на Златната топка бе привлечен за сумата от 100 млн. евро, като това е и най-високата трансферна сума, платена за 33-годишен играч. Логично, след като португалецът беше вкарал 450 гола в предните 9 сезона с екипа на Реал Мадрид. Малко ми е странно шампионът на Италия да плаща толкова висока сума и да се стреми да изгражда отбора около играч, който е в такава напреднала възраст, пък бил той Кристиано Роналдо. Е, единствено мога да се съглася, че да смениш Игуаин с Роналдо си е ъпгрейд отвсякъде.

Още след трансфера от клуба започнаха да третират португалеца като някакво божество, което едва ли не е дошло, за да спаси Ювентус от мъките и да донесе титлата от Шампионската лига в Торино. Следя отбора от около 20 години и честно казано не си спомням през този период да се е обръщало толкова сериозно внимание на нов футболист в отбора, без дори да е изиграл и един мач за клуба.

 

Нещото, което лично мен най-много ме подразни е, че Хуан Куадрадо отстъпи фланелката с номер 7 на Кристиано Роналдо. Не, че Куадрадо е някаква клубна легенда, но все пак е част от отбора 3 години преди да дойде Кристиано. Не, че Куадрадо е имал каквото и да е право на мнение по темата – основната дума тук има ръководството, а то много добре знае, че фланелки на Роналдо с номер 7 биха се продавали в пъти повече от фланелки на Роналдо с номер 22 например. И все пак някак си не си представям Анджело Ди Ливио да си отстъпи фланелката с номер 7, ако днешният Кристиано Роналдо бе подписал с Ювентус през 1998г.

Анджело Ди Ливио, сезон 1993-94

Очевидно, покрай акустирането на Роналдо в Торино, Андреа Аниели бе решил да заработи солидно финансово количество на гърба на марката CR7. Но облага имаше и за самата португалска звезда. Дълго време Кристиано коментираше пред медиите, че „е искал ново предизвикателство и затова е предпочел да премине в Ювентус“.

 

Нека обаче не забравяме, че в Мадрид голмайсторът получи двугодишна условна присъда за укриване на данъци в Испания се наложи да заплати глоба от 19 млн. евро. Още по-интересно е, че от 2017г. в Италия бе въведен нов данъчен закон, който цели да окуражи знаменитости да живеят на Апенините, като им позволи да платят максимум 100 хиляди евро данък върху приходи от чужбина. Въпрос на спекулации е дали това е основната причина, поради която Роналдо се премести в Торино, но със сигурност никой не може да ме убеди, че не е изиграло роля при избора на нов клуб на португалеца.

-  -  - 

Нека обаче се прехвърлим върху това, което се случи на терена...

 

Присъствието на Роналдо в отбора промени до известна степен тактическия подход на „бианконерите“ спрямо предните сезони при ръководството на Алегри. Получи се така, че португалецът се превърна в основната цел на повечето подавания и центрирания в предни позиции. Стил на игра с един основен „target man”, към който се бе приспособил Реал Мадрид в последните години и който видяхме до какво доведе след напускането на Роналдо.

Вече отбелязахме 21-те гола, които Кристиано вкара в Серия А, като можем да добавим и 8-те асистенции на португалеца в шампионата. В Шампионската лига реализаторът добави още 6 гола и 2 асистенции, като логично с този актив бе най-резултатният футболист от отбора през сезона.

 

Време е обаче да видим как се представиха съотборниците му в атака преди и след идването на португалеца в „Старата госпожа“. Статистиката е за Серия А и Шампионската лига, тъй като според мен това са двата най-важни турнира за Ювентус през сезона.

 

Започваме с Дъглас Коща, който през изминалия сезон бе записал 4 гола и 13 асистенции. Активът му през тази кампания е едва един гол и нито една асистенция. Продължаваме с Хуан Куадрадо, който през сезон 2017/18 има 5 гола и 7 асистенции. През настоящата кампания колумбиецът може да се похвали с 1 гол и 4 асистенции. Следващ на ред е Федерико Бернардески – през миналата кампания той има 5 гола и 6 асистенции във всички турнири. Тази година и неговият актив е спаднал – 2 гола и 4 асистенции. Марио Манджукич е един от малкото, които бележат прогрес след идването на Роналдо – през сезон 2017/18 той има 9 гола и 3 асистенции, докато тази година хърватинът завърши с 10 гола и 6 асистенции. Няма как да се направи сравнение между показателите на Мойс Кийн, тъй като през миналата година той бе под наем във Верона. И стигаме, разбира се, до играча, който бележи най-сериозен спад след идването на Роналдо – Пауло Дибала. През сезон 2018/19 аржентинецът се бе разписал във всеки един турнир, бе вкарал общо 26 гола и регистрирал 5 асистенции. През този сезон Дибала има едва 10 гола и 4 асистенции. Нещо повече – 5 от тези попадения паднаха в мачове, в които португалецът не започна като титуляр.

И тук някой би казал „е, да, но е възможно някои от въпросните играчи да се намират в по-слаба форма през този сезон“.

 

Тогава нека разгледаме как се представи Ювентус като цяло през току що завършилата кампания. Отборът правеше дубъл (Серия А и Купата на Италия) във всеки един от предните 4 сезона преди идването на Роналдо. През тази година „бианконерите“ бяха разгромени с 3-0 от Аталанта в четвъртфиналите на Купата на Италия. В първенството Ювентус донякъде очаквано защити титлата си, но го направи с по-малко точки, в сравнение с предните три сезона под ръководството на Алегри.

И стигаме до основния мотив да бъде привлечен Кристиано Роналдо в състава – спечелването на Шампионската лига. „Старата госпожа“ отпадна от турнира на четвъртфинал срещу Аякс. Не искам да отнемам от успехите на играчите на Ерик Тен Хаг през сезона и може да прозвучи пренебрежително, но отпадане от Аякс за отбор със сериозни амбиции за спечелване на турнира, може да се счита за провал. Изобщо няма смисъл да се сравнява представянето на Ювентус в тазгодишната Шампионска лига с годините, в които тимът игра финали в турнира (през 2015-та и 2017-та), както и със сезоните след тях, когато „бианконерите“ бяха елиминирани много-много по-трудно от Байерн Мюнхен (през 2016г.) и от евентуалния носител на трофея Реал Мадрид след една спорна дузпа (през 2018г.). Да, няма как да се каже пряко, че идването на Роналдо е причината за по-посредствения сезон на Ювентус в сравнение с предните четири кампании, но фактите са си факти.

Всеки сам може да си направи преценката дали влиянието на Кристиано Роналдо върху Ювентус е положително, или отрицателно. Със сигурност някои фенове на шампиона на Италия са ме препсували няколко пъти, докато са чели горните редове. Всеки има право на собствено мнение, затова сега ще споделя своето за ситуацията с Роналдо:

 

Не ми харесва фактът, че за първи път откакто следя Ювентус един футболист е такъв център на внимание. Не си спомням по времето, когато в отбора играха клубни легенди като Дел Пиеро, Зидан, Трезеге, Недвед, Буфон и т.н. (не смятам, че някога Роналдо ще бъде със статута на легенда в Ювентус) цялото медийно внимание да се е фокусирало толкова много върху един единствен играч от отбора. Неслучайно дадох примерите с предните сезони в Шампионската лига – тогава Дибала вкара 2 гола на Барселона, миналата година Манджукич вкара 2 на Реал Мадрид на Бернабеу, но в медийното пространство се пишеше и говореше за отбора Ювентус, а не за отделни играчи.

 

Коренно различна бе ситуацията през този сезон, когато Роналдо вкара хеттрик на Атлетико Мадрид и истерия обхвана спортните медии, като едва ли не португалецът собственоръчно бе класирал „Старата госпожа“ напред. Лично аз не виждам прогрес в отбора след 100-те милиона платени за Роналдо. Да, споменах 29-те гола, които той вкара през сезона, но и Тевес, и Игуаин вкараха същата бройка, та дори и повече в предни години. Но това излишно обожествяване и толериране на даден футболист според мен пречи на Ювентус. Сходен коментар направи преди време и клубната легенда Марко Тардели.

 

Е, аз казах моето мнение по темата, време е да чуя и вашето.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ