Quo vadis, Levski?

публикувано на 31 Август, 2020 | Четеш за 5 минути

В поредния си опит да се направя на пич в сайта, се сетих за романа на Хенри Сенкевич и това, че доста фрагменти от него си приличат със сегашната ситуация в 'Левски' София. Като един апостол Петър, Наско Сираков излизаше пред медиите и проповядваше как ще работи отново за синята идея. Множеството зажаднели за спасение сини души трескаво гледаха в очите и слушаха новия спасител, който обеща блаженство за всички повярвали пак в синята кауза.

Ентусиазъм завладя фенове милиони, та дори и фенове на други отбори дадоха по някой лев, изкаран с трудности във времената на криза. Всеки месец беше малко чудо, в което се превръщаше събирането на пари за покриване на дължимото на кесаря (НАП). Дори Европа чу какво се случва в мизерстваща България и как милеещи за клуба си обикновени хора се превърнаха в конете, които да издърпат от знаете какво, затъналата синя каляска. Дълбок поклон към всички тия хора, които сигурно и не ядоха няколко дни в месеца, за да го има Левски. Респект към всички, които бяха социално активни и търсеха начини да помогнат всячески за каузата с която са закърмени. Ще цитирам един изгубен от известно време транспарант от сектор Б – те показаха, че Левски е всичко за тях!

И след дълго чакане на акции от Азия и очакване на месия, се намери с неговите дрехи да се облече Наско Сираков. Личеше, че е развълнуван и ентусиазиран още от първата пресконференция като собственик на столетния клуб. Но нека не се лъжем, с усмивки и ентусиазъм не става. Това Сираков много добре го знае от периода в който със Станимир Стоилов написаха славната история на Левски в началото на новия век. И сякаш от него струеше една увереност, че нещата ще се получат толкова просто и лесно.

 

Може би тогава му беше вдъхната вяра от неизвестни за нас хора, чиито обещания обаче явно се оказаха бляскави отвън и кухи отвътре. Усмивката на Наско изчезна, той посърна и дори не се срещаше с футболистите. А те в момента са като еквилибристи върху люлеещо се въже и не знаят дали след още някоя неуверена крачка, ще се изтърсят отвисоко. Орязването на заплатите попари амбициите на доста момчета и няколко от тях си тръгнаха, явно търсещи нещо по-сигурно, вместо да карат на мускули и бързи кредити до заплата (която неизвестно кога ще дойде).

 

Всички ласкатели на Наско, които му даваха кураж да се впрегне да дърпа талигата, се скриха и отметнаха от обещанията си. Той остана с пръст в устата, но затова и той си е виновен. Можеше да „провери“ намеренията на везирите, обградили го отведнъж с обещания за торби с жълтици, като ги накара да подпишат предварителни договори за спонсорство, с плащане на малък процент от обещаното. Или да напишат една записна заповед, в последно време е модерно така.

Прочети 'Прекалено взискателен ли е българският запалянко'

thumbnail.jpg

Тъпото е, че след цялото биене на тъпана и кючеците от идването на Наско и Тити, накрая остана само едно вайкане. Наско се цупи, щото го прецакаха фалшиви ортаци и сега се чуди с кои очи да се пресрами да погледне оределия строй бойци в съблекалнята. Тити дави всичко около него в сълзи, а реално само кара като циганин без книжка и нарушава закона. Полза от него никаква. Гошо Тодоров се чуди на кой юношески набор да посегне, че да събере група за мачовете. Добре, че се намират някои стари кадри, които се съгласиха да дойдат за минимални пари, да помогнат за измъкване от кашата. Чува се и идея за връщане на някои сини юноши, като Цоневи, Стивън Петков и други, които определено имат какво да дадат, а и на тях им пука (за разлика от типове като Лозев, които си биха камшика когато стана напечено). Отделно, момчета като Кабов и Илия Димитров (които си губиха времето в недоразумения от рода на Витоша Бистрица) трябва да бъдат част от първия отбор.

Дойде трудно време, но за хората със синьо в сърцата. Ако не ти настръхват космите на топките когато феновете пеят в сектор Б, по-добре хващай пътя. Младоците под 20 години ще трябва да порастнат и възмъжеят в трудно време. Ще боли и ще има рани, но трудностите изграждат характера и мъжеството. Това ще бъде полезно за тях и ще направи от тях биткаджии, които ще дадат всеки свой дъх за буквата, изписана върху сърцата им. Имат ли зад гърба си БЕЗУСЛОВНАТА подкрепа на публиката и ръковоството, ще летят.

Прочети 'Средносрочна футболна прогноза'

thumbnail.jpg

Чета коментари, че трябвало някой треньор като Акрапович, който изгради силния отбор на Локомотив. Не, не е нужно нищо друго, всичко го има. Нужно е само да се подреди, да се даде време за работа на треньора и футболистите. Няма да стане бързо, ще има загуби, но ще има и растеж. Не е нужно да има гневни коментари след една загуба как еди-кой си не ставал, друг бил тролей, трети куц с двата крака. Ами вие от първия път ли проходихте като бебета? Колко пъти се изтърсихте по гъз/лице и ревахте до покафеняване на памперса? Ама идват родителите ви, вдигат ви, прегръщат ви и ви утешават в любяща прегръдка. И следващия път ви държат ръката, докато вие, хилещи се от кеф, бавно крачите с неувени крака.

 

Така и сега, синият фен трябва да хване за ръка своите бебета и да им даде увереност, като ги убеди, че им вярва. А не след една грешка да му забие звучен плесник и да му вика като пиян рейсаджия.

Всички обичащи Левски имаме насрочена среща със съдбата. Сега остава изборът дали ще побегнем както апостол Петър е побегнал от Рим, или ще се върнем, за да я посрещнем с мъжество и достойнство?

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719