Пропилените таланти на Азия и Австралия | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Пропилените таланти

на Азия и Австралия

публикувано на 25 Юли, 2019 / Четеш за 17 минути

Когато говорим за азиатски спортове преди всичко се сещаме за индийския крикет, а и за китайските гимнастици.

 

Наскоро прочетох, че футболът в Азия се развива със страшно бързи темпове, само домакинството на Катар на Мондиал 2022 е достатъчно основание да го твърдим. Или мултимилионните договори на някои застаряващи звезди за китайски и индийски клубове.

материал на Цветина Петкова

Но щом става дума за местни футболисти, пробиването на Стария континент все още е доста трудно. Разбира се това не е единствената мярка за успех, но все пак да излезеш на най-голямата футболна сцена е доста сериозен фактор за него. Имаме немалко примери за успели в европейски колоси азиатски футболисти, а в момента Хюн Мин Сон от Тотнъм е на гребена на вълната. В миналото играчи като Хидетоши Наката и Парк Джи Сун вълнуваха цял континент с подвизите си. А играчи като Юто Нагатомо, Мая Йошида, Кейсуке Хонда и Шинджи Кагава все още впечатляват с игрите си.

Четох някъде, че в Азия футболът никога няма да е най-популярният спорт, защото азиатците не обичат контактните спортове, имат слаба физика и все още не са дорасли да се включат в големия бизнес, наречен футбол (говорим за спортно-техническата част, защото финансово те вече го управляват). Мисля, че отчасти можем да се съгласим с това твърдение, но като не си затваряме окончателно вратите, особено след като виждаме какво прави Сон в Тотнъм, Кагава в Дортмунд и младият японец, който ще стане част от школата на Реал Мадрид - Такефуса Кубо на Копа Америка.

Дмитрий Голубович, Son Heung-min 2016, size, crop, CC BY-SA 3.0

Както винаги, и тук има и друга страна на въпроса. Има играчи, които не са успели да се наложат. Те са смятани за новите надежди на азиатския футбол, възможни проводници на популярност за страните си и на гордост за футболните фенове, но след моментни проблясъци са угасвали бавно за големия футбол.

 

В някои случаи това е безвъзвратно отминало, за други все още има шанс за регенерация. Тук ще ви представя моят Топ на нереализираните таланти от Азия и съвсем малко от Австралия. Въпреки желанието ми да задълбоча при „кенгурата“ и изобщо в Океания, така и не успях да намеря факти, на които да се позова. Може би е заради това, че там всички успяват да покрият очакванията, защото във футбола те не са големи. Имайте предвид, че Австралия е ръгби страна, а като цяло континентът Океания се вълнува предимно от крикет или ръгби.

-  -  -

Първите имена в списъка са част от едно трио, преминало през Арсенал в недалечното минало, като част от негласната политика на „топчиите“ за интеграция на таланти от Далечния изток. Разбира се, не съвсем на доброволна инициатива, а по-скоро като част от маркетинг кампания, но все пак не става и дума – тези младежи са били перспективни.

Рьо Миячи

„Рьодиньо“ е полузащитник от Япония, играе и като крило. Сред качествата му са бързината и повратливостта. Той е от спортно семейство, баща му е професионален баскетболист, а брат му също е футболист (Цуйоши Миячи, играч на Ивате Грула Мориока).

 

През 2010 г. отива на проби в Арсенал след като впечатлява скаутите със способността си да отваря пространства на съотборниците си и да бъде винаги на точното място в точното време. Тогава е само на 18 г., но бъдещето пред него изглежда светло, Венгер го харесва и го кани в академията на „артилеристите“. Веднага след парафирането е преотстъпен на Фейенорд, където става „Играч на мача“ още в първата си среща срещу Витес. В Холандия са във възторг от новото попълнение на гранда, особено след като в следващите мачове не спира да бележи и да развинтва противниковите защити с пробивите и финтовете си. Тамошните медии го оприличават първо с Роналдиньо, а после го наричат и японския Меси.

 

Съвсем естествено още след края на сезона е прибран от Арсенал и започва да играе за отбора до 23 години. Част е от азиатското им турне, а после и от състава им в Премиършип и в Шампионската лига. За мъжкия отбор се появява в два мача за Купата на лигата.

 

Всичко се обръща когато получава тежка контузия в глезена в мач на втория отбор през 2011 г. и не успява да се възстанови седмици наред. След нея той не е същия, а наеми в Уигън и Болтън не успяват да го реабилитират за Арсенал. През 2012 г. има силни изяви за Болтън, като дори е избран за „Играч на месец февруари“ от феновете, а треньора Оуен Койл е впечатлен от него. През следващия сезон преминава в Уигън, но там не му провървява, контузва се тежко срещу Евертън за ФА Къп и пропуска историческия триумф на тима със същата купа през 2013 г. Връща се в Лондон и дори прави дебют в Шампионската лига срещу Фенербахче, но скоро след това отново е даден под наем – в любимата му страна на лалетата, този път в Твенте. Там играе предимно за юношите, но с променлив успех. През 2015 г. е купен от втородивизионния германски Санкт Паули, в чиито редици донякъде се стабилизира. Все пак не блести много, а доста често играе и за втория тим. От 2012 г. насам има само 2 мача за националния отбор на Япония.

Може да се каже, че макар още само на 26 години трябва да се случи чудо, за да облече фланелката на голям клуб, но поне можем да се надяваме, че в един момент контузиите ще спрат да го преследват и ще може да покаже поне малка част от възможностите си.

Прочети 'Ужасяващи контузии'

thumbnail.jpg

Парк-Чу-Йонг е съвсем друг случай. Той не идва на проби в Арсенал по програма за сътрудничество с азиатския футбол, а и е на доста по-зряла възраст. През 2011 г. когато е купен от „топчиите“ е вече на 26 години, а освен, че в Южна Корея е доказал се играч с екипа на ФК Сеул и в Европа вече е познато име. С фланелката на Монако играе три сезона с отлични статистически данни от 91 мача и 25 гола и определено е основен играч за тима от Княжеството.

Той пробива за големия футбол през 2004 г., когато извежда Южна Корея до титлата на Младежкото първенство на Азия. Парк печели „Златната топка“ на турнира и приза за Най-полезен играч. Това му носи трансфер в гранда от столицата Сеул и там се превръща в един от стълбовете на нападението, а и на отбора като цяло. Въпреки че страда от контузии, показва забележителни качества, бележи от всяка позиция, а интелекта му на терена извежда не само клубния му тим към победи, но и националния (с който участва на регионални турнири, а и на Олимпиадата през 2008 г. в Пекин).

Забелязан е от Монако, бързо се аклиматизира и започва да показва познатите си качества. За съжаление цялостното представяне на отбора не е цветущо и когато „монегаските“ изпадат от Лига 1, Йонг пожелава да напусне. През 2011 г. кореецът сбъдва мечтата си да играе в най-силното първенство в света – Премиършип, след като подписва с Арсенал.

 

На „Емирейтс“ започват трудните му дни, конкуренцията е непосилна. Макар и за кратко да показва умения и носи емблематичния номер 9, символично или не, с идването на Лукас Подолски номерът му е отнет, а с това и надеждата да се наложи. Вече с номер 30, за жалост така и не получава повече шансове да се утвърди и получава приятелски съвет от корейския национален селекционер Хонг-Мюнг-Бо да напусне, ако иска да запази мястото си в представителния тим.

Даван е под наем на Селта Виго и Уотфорд, но най-лошият период са 14-те месеца през 2012 и 2013, в които не изиграва нито един професионален мач. Това почти води до абсолютен крах на кариерата и психиката му, но през лятото на 2014 г. най-сетне мъките му свършват и е освободен от Арсенал. Преминава в арабския Ал-Шабаб, където се отпушва още в първия си мач срещу Ал-Хилал. Това обаче е твърде мимолетен проблясък, който не го връща към футбола, а по-скоро е дребна светлинка на фона на непрогледния мрак.

 

Макар и далеч от Европа, Йонг все още не може да се отърси от времето, прекарано извън терена и реабилитацията му е доста трудна. За националния тим, въпреки трудните периоди, записва 68 мача и отбелязва 24 гола до 2014 г., когато се отказва.

През 2015 г. се завръща в клуба, в който бележи пика на кариерата си – ФК Сеул и намира себе си. Оттогава насам има над 100 мача и бележи сравнително редовно. Все пак е ключова фигура с опита и рутината си, помага много на младите играчи и им дава насоки. Най-вече да не приемат оферти прибързано, за да не приключат преждевременно кариерите си.

Юничи Инамото е третият от азиатското трио на неуспеха в Арсенал. Той ще навърши 40 години тази есен, но въпреки това не е прекратил кариерата си, а дори играе за Сагамихара – полупрофесионален отбор от регионалните дивизии на Япония.

 

Той започва в големия футбол в японския колос Гамба Осака, където прекарва общо 7 години с впечатляващите показатели – 105 мача и 14 гола. Юничи става 'Най-добър играч' в Джей лигата (елитното ниво на Япония) през 2000 г., което неизбежно му носи трансфер в европейски гранд – Арсенал. Всъщност престоя му в Лондон е доста мимолетен, само един сезон и то без да изиграе нито един официален мач.

 

Тогава, едва на 22 години, преместването в Европа не му действа добре, не успява да се наложи, нито да впечатли на тренировки и с облекчение се връща в Азия за световното през 2002 г. където блесва с 2 гола и силни игри. Това води до подписване на дългосрочен договор за наем с Фулъм, но лондончани са си взели забележка от съгражданите си и са много по-внимателни с налагането на японския полузащитник. На „Крейвън Котидж“ Инамото прекарва 2 сезона, в които е основна част от състава и изиграва 41 мача. Той започва да показва уменията си още отначало, а неуловимите му финтове, съпроводени с бързина и пронизващи изстрели, го правят любимец на публиката за отрицателно време. Общо 4-те му гола срещу Болоня на финала за турнира Интертото, които им носят купата, го оставят завинаги в историята на Фулъм.

 

Въпреки възходящото развитие на кариерата му, неприятна контузия в големия пищял го вади от игра за дълго време, а Гамба си го прибира макар и англичаните да искат да го задържат. След като се възстановява избира да продължи кариерата си в Уест Бромич Албиън, а най-настойчив за подписа му е мениджъра Гари Мегсън. Той обаче скоро след неговото привличане напуска, а новият треньор Брайън Робсън не е сигурен в качествата на японеца. Това води до даването му под наем на Кардиф Сити, където със силните си игри убеждава Албиън да си го върне, за да им помогне да се спасят от изпадане.

Прочети 'Има ли нужда от младоци Българския футбол?'

thumbnail.jpg

Отличните му изяви в Англия му носят повиквателна за Световното през 2006 г. , където е първият играч на Уест Бромич от 20 години насам.

 

След Мондиала е купен от турския колос Галатасарай, за които е основна фигура през целия сезон, но те така и не решават да му предложат да остане още. От това се възползва Айнтрахт и го привлича за два сезона. Една от причините да избере Германия е добрия му приятел Наохиро Такахара, с когото сформират сработен тандем. Следва слаб престой във френския Рен, преди да се завърне в родината си с екипа на друг гранд – Кавасаки Фронтале, където изкарва последните си силни години и за 4 години записва 88 мача. Като опитен и кален боец, помага на отбора си и го води към утвърждаване на японската сцена.

 

През 2010 г. отново участва на световното, а това го прави първият играч и на този отбор, участвал на най-големия футболен форум.

 

Следва престой в скромния Хокайдо, където реално играе последните си професионални мачове, а срещите в елита са вече в миналото. Все пак на 35 години той вече е изиграл най-добрите си мачове, но тъй като се чувства в добра форма и е уважаван в родината си, решава да не изоставя любимата игра и все още тича след топката, макар и в регионалните дивизии.

 

С участия на 3 световни първенства и над 80 мача за националния отбор на „самураите“, Инамото със сигурност е един от популярните играчи в родината си, но в Европа определено ще остане един от неуспелите таланти, макар и с условието, че не е напълно в графата „провал“, а по-скоро не напълно реализиран.

Йосуке Идегучи е друг японец, който е смятан за уникален талант. Може би повечето от вас не са го чували, защото е само на 22 г., но все пак е в тази класация, защото до момента се аклиматизира доста трудно в Европа и съдейки по други случаи описва спиралата на бъдещ провал.

 

Той е кадър на гранда Гамба Осака, за който дебютира още на 18-годишна възраст. Йосуке играе в центъра на терена и в младежките формации се отличава с отлични игри, сред най-ярките му качества са спокойствието и разгадаването на всяко докосване на съперника, така той доста често успява да предугади действията му и да отнеме внезапно топката. Младият талант играе с мисъл и не прибързва, обича да построява играта внимателно и да бъде центробежната сила на отбора, обикновено през него минават много топки и почти всяка атака започва от него. Всички тези изключително полезни за един централен полузащитник качества му носят доверието на треньорите в Гамба, за които за 3 сезона изиграва 60 мача и дори отбелязва 8 гола.

Стабилното му представяне на такава ранна възраст му носи договор с велик английски отбор - Лийдс Юнайтед. Макар и клуб с успешна история, от 2001 г. той битува по долните дивизии на Англия, а този сезон под ръководството на великия аржентински наставник Марсело Биелса-Лудия за малко да се завърнат при най-добрите. За съжаление Лийдс загуби злощастно от Дарби Каунти след плейоф, но пък това може да е добра новина за Идегучи, защото той все още е собственост на англичаните.

 

Биелса не го е изключил от сметките си, а сега може и да реши да разчита на него по пътя към нов опит за завръщане в Премиършип. Ако това се случи и японското момче хване здраво шанса си, може не само да гледаме младия талантлив халф в елита на Англия, но и да го наблюдаваме с екипа на някои гранд от Острова. За такава прогноза има основание, защото Биелса се изказва ласкаво за него – определя го като борбено момче, което се отнася с голям професионализъм към тренировките. Но в момента фактите са други.

Прочети 'КЪДЕ и КАК се раждат талантите?'

 

thumbnail.jpg

След като подписва с Лийдс през зимата на 2018 г., той веднага е преотстъпен на Културал Леонеса, посредствен отбор от Сегунда Б на Испания, който е съставен главно от юноши. Японецът почти не влиза в сметките на отбора от град Леон и изиграва само 5 мача. Това спира надеждите му Лийдс да си го върнат и да разчитат на него, но му отваря пътя към Германия, където през изминалия сезон се състезава за втородивизионния Гройтер Фюрт. Немците го купуват с големи надежди, което се вижда и в опцията в договора му за постоянно оставане.

 

След като влиза като резерва в няколко мача, получава тежка контузия - увреждане на задни кръстни връзки. Това се случва след като тъкмо е влязъл в ритъм и е отбелязал красив гол срещу Холщайн Кийл. Травмата го вади от терените до май 2019 г. когато прави повторен дебют за отбора срещу Кьолн. При това стечение на обстоятелствата логично Гройтер Фюрт го връща на Лийдс Юнайтед и сега съдбата на Идегучи е изцяло в ръцете на „Лудия“ аржентинец.

 

Може би от това дали той ще реши да му даде най-сетне шанс или отново ще го прати под наем в нискоразряден европейски отбор, ще се реши до голяма степен дали японецът ще се превърне в големия играч, който мнозина са се надявали да бъде. Неизменна част от националния отбор, когато е здрав, Идегучи има записани 12 мача и 2 гола от 2017 г. насам.

ⓒ블루포토 홍준기, Lee Chun-Soo, size, CC BY-SA 2.0 KR

Ли Чън-Соу е южнокорейски бивш атакуващ полузащитник, често подвизаващ се на фланга. Особеното в него е бързината, резките смени на посоката и неуловимите финтове. Има афинитет за стрелба от далеч, но не е типичен голмайстор. По-скоро е от крилата, които обичат да подават, да центрират, да изпълняват статични положения и да са част от построяването на атаката.

 

Той, заедно с Чой Тае-Ук е смятан за бъдещето на южнокорейския футбол в началото на века, но така и не оправдава тези очаквания (нито пък Чой, който изобщо не излиза от Азия). Тези му качества го превръщат в легенда на родния му Улсан Хюндай, където започва кариерата си и след това се завръща, за да я възроди. Именно там са и най-силните му периоди, които го изстрелват към Европа, в опит да покори най-големите върхове на футболния терен. С Улсан печели титлата на Кей лига 1 през 2003 г.

Първото му излизане от Азия е в посока Испания, една нетипична по начало дестинация за азиатци. Реал Сосиедад го забелязва и не чака, за да го привлече. В Сан Себастиан Ли не успява да се разгърне, дали заради неуспешната аклиматизация или защото е още на 22 и не е готов за такова предизвикателство. Към днешна дата често попада в класации на най-неуспешните трансфери в Испания. Играл е и в Нумансия, с още по-малък успех, преди да се върне в Улсан и да се опита да покаже, че не бива да бъде отписван от големия футбол. Прави го отлично, като вторият му престой на стадион „Улсан Мунсу“ е най-успешния в кариерата – в 48 мача отбелязва 17 гола (в сравнение с 36 мача и 15 гола при първия му престой). През този престой печели Купа на лигата и Суперкупата на Япония.

Прочети 'Магомед Шапи-Сюлейманов - дагестанският сокол, който се готви за полет'

thumbnail.jpg

Този път в него се оглежда Фейенорд, който е известен със способността си да открива и развива таланти от различни националности. За два сезона обаче кореецът изиграва едва 12 мача и определено не може да се нарече успешен трансфер. Все пак печели Купата на Холандия (KNVB Cup) през 2008 г.

Оттук нататък нещата тръгват стремглаво надолу. Холандците се опитват всячески да се отърват от неадаптиралия се азиатец, но след два скандални наема в родината му – в Сувон Блууингс и в Чунам Драгонс, където има проблеми с дисциплината и често влиза в спорове с треньорския щаб, най-после е пласиран в арабския Ал-Насър. В Саудитска Арабия се представя сравнително прилично, дори отбелязва 3 гола, но обстановката не му понася и макар и този път без шум, преминава в японския Омия Ардиджа, където вече се усеща, че кариерата му е към края си.

Все пак е за отбелязване, че в Япония се отбелязва известно завръщане към добрите дни, а азиатския климат му влияе добре – взема участие в 43 мача и вкарва 8 гола. През 2013 г. осъществява последния си трансфер – в южнокорейския Инчхън Юнайтед, с който играе финал за ФА Къп. За двете години в този клуб изиграва 67 мача с 5 гола, като е основна част от състава, играе силно и напомня за най-добрите си дни, а всички атаки на тима неизменно минават през ювелирния му крак. Завършва кариерата си в Инчхън и през лятото на 2015 г. обявява отказването си от професионален футбол само на 34 години, с много разочарования, борба, издигане и падания, но и 78 мача и 10 гола с националната фланелка.

 

С отбора на Южна Корея печели бронзовите медали на домашния Мондиал 2002, а участва и на Олимпиадата в Атина през 2004 г. и на Световното в Германия през 2006 г.

Kevin Airs, HarryKewell, size, CC BY-SA 3.0

Ще завърша статията с един австралиец, който със сигурност е познат на всички – Хари Кюъл. Вероятно много от вас ще кажат, че не е справедливо да бъде в този списък, след като е смятан от феновете на „кенгурата“ за един от най-големите им футболисти, заедно с Тим Кейхил, Марк Шварцер, Марк Видука и Марк Брешано. За мен обаче той можеше да постигне много повече, макар че за не толкова футболна страна като Австралия, чиято религия е ръгбито, сигурно неговите постижения са истински подвиг.

Хари Кюъл преминава едва на 17 години от академията на Маркони Сталиънс в Лийдс Юнайтед. Той е смятан за дете-чудо – не спира да бележи, неуловим е за противниците, а в същото време скромен и непретенциозен, лишен от свръхсамочувствие. Хари е висок, снажен и играе отлично с глава, може да надхитри и най-опитния защитник и да се позиционира така, че да не може да бъде обезвреден. Играе спокойно и с хладнокръвие, винаги знае как да се пласира на точното място и да бъде свръзката за атаката. Обича да играе от втора позиция или по фланга, играе интелигентно и с постоянно променящи се идеи за това как да продължи атаката, ето защо често остава неразгадан от съперниците. Всички тези качества се проявяват в Лийдс, за който изиграва 8 изключително успешни сезона с 181 мача и 45 гола. Превръща се в легенда на „белите“, а се смята, че с неговото напускане започва и упадъкът на тима, от който не може да се съвземе и до днес (разбира се тук говорим за спортно-техническата част на техните проблеми). Сега ще кажете, какво тогава е мястото му в тази статия?

Той намира място тук заради престоя си в Ливърпул. Когато през 2003 г. преминава на „Анфийлд“ всички погледи са вперени в него. Този трансфер е изключително специален защото това е отборът на сърцето му, заради него отказва доста по-изгодни предложения от отбори като Манчестър Юнайтед, Арсенал, Челси, Барселона и Милан. Взема емблематичния номер 7 от Владимир Шмицер и започва да мечтае. Макар и да отбелязва редица красиви и не по-малко важни голове той винаги остава в нечия сянка – дали на Майкъл Оуен, Емил Хески, Джибрил Сисе, Фернандо Мориентес, Луис Гарсия, Ел Хаджи Диуф, Питър Крауч, Дирк Каут, Крейг Белами, Роби Фаулър, но идването на Фернандо Торес съвсем съкращава игровото му време.

Все пак е важно да се уточни – многобройните му контузии никак не улесняват положението, а в Ливърпул така или иначе конкуренцията винаги е голяма. Все пак Кюъл е използван доста често като смяна-жокер и е отбелязвал някои важни голове като този през януари 2006 г. за победата с 1:0 над Тотнъм, а най-силният му сезон е именно 2005/06. Хари играе в знаменития финал за Шампионската лига срещу Милан през 2005 г. и е първият австралиец, вдигнал най-престижното клубно отличие. В този мач получава контузия още в началото, а много фенове впоследствие го обвиняват, че е симулирал, защото не е могъл да издържи на напрежението и изоставил отбора си, губещ с 0:1 в онзи момент.

На следващата година, в нов сблъсък с Милан, Кюъл се включва от пейката на мястото на Будевайн Зенден, но не успява да помогне, а финалът е загубен. С „мърсисайдци“ освен трофея от ШЛ, печели и една ФА Къп. Заради поредицата от контузии, бъдещето му в Ливърпул е несигурно и след като не му е предложен нов договор, през 2008 г. напуска в посока Галатасарай. Край Босфора му потръгва много добре и за 3 сезона изиграва 63 мача, отбелязва 22 гола и печели Суперкупата на Турция.

След Анадола кариерата му бавно залязва и той потегля към родината си, за да поиграе за Мелбърн Виктори, макар че трансфера му е повече рекламен, отколкото футболен. Отново със спонсорска цел отива и в Катар и популяризира футбола в Ал-Гарафа преди да се върне на острова на кенгурата, за да завърши кариерата си в Мелбърн Харт през 2014 г.

 

За 16 години с националната фланелка има 56 мача и 17 гола, винаги неизменна част от него, независимо от клубните си премеждия. Участва на 2 световни първенства - през 2006 и 2010 г. и на Купа на Конфедерациите през 2005 г. За Купата на Азия, в която Австралия има право да участва от 2004 г., като член на АФК (Азиатска футболна конфедерация), Кюъл също има мачове - през 2007 г. и 2011 г. През 2011 достига до финал, загубен от Япония с минималното 0:1.

Хари Кюъл е „Футболист на годината в Океания“ за 1999, 2001 и 2003 г. и „Играч на годината в Лийдс“ през 2000 г. Номиниран е в списъка за „Златната топка“ през 2001 г., спечелена от бъдещия му съотборник Майкъл Оуен. В родината си е награждаван многократно и дори е член на Залата на славата на Австралия, а заради спечелването на Шампионската лига е обявен за Най-добър играч в историята на страната си. Всичко това показва само едно – родината му се гордее с него и определено има защо, той със сигурност е най-успелия играч в Австралия. Но всички най-големи негови индивидуални отличия са до престоя му в Ливърпул, където просто не успява да отговори на очакванията, а до голяма степен контузиите са причина за това.

-  -  -

Накрая на поредицата ще кажа, че тя не бе написана с цел да се изтъкнат нечии недостатъци – напротив, написана бе да послужи за мотивация. Да покаже, че тези играчи са имали талант, имали са голяма дарба, но дали заради пороци, лош късмет или контузии, са я пропилели. Това не значи, че не са се постарали, че не са дали всичко от себе си. Това значи просто, че нещо не се е получило, но за труда си те трябва да бъдат помнени и уважавани. Защото такъв е футболът, както велика, така и жестока игра.

 

Нека просто ѝ се наслаждаваме.

Вижте и другите части на поредицата:

> Забравените таланти на Българския футбол (тук)

> Пропилените таланти на Южна Америка (тук)

> Пропилените таланти на Южна Америка 2 (тук)

> Пропилените таланти на Африка (тук)

> Пропилените таланти на Европа (цък)

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ