Задуха ли вятърът на промяната за Челси? | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Задуха ли вятърът на

промяната за Челси ?

публикувано на 31 Август, 2019 / Четеш за 11 минути

Парите са основният двигател в нашия съвременен свят. Независимо за коя сфера от живота става въпрос, за да постигаш резултати и да можеш да се развиваш трябва да притежаваш повече от тях. 

 

Най-великата игра – футбола няма как да избяга от наложените стандарти и в него се инвестират все повече и повече финансови средства. С всяка изминала

материал на Пламен Панайотов

година се чупят клубни трансферни рекорди не само от големите и богати отбори, но и от по-малките такива. Това автоматично увеличава влиянието на трансферния прозорец върху бъдещето представяне на клубовете. Колкото си по-активен в този период от годината, толкова са по-големи шансовете ти да постигнеш целите си.

 

 

 

Един отбор обаче е лишен от тази привилегия за два трансферни прозореца.

В началото на годината ФИФА наложи това наказание на Челси заради нарушения свързани с привличането на футболисти до 18-годишна възраст. От английския клуб са нарушили правилата при осъществяването на трансфери на 29 играчи, които не са навършили 18 години. Иронията в тази ситуация, че точно от „Стамфорд Бридж” през 2003г. тръгна голямата промяна в тази насока не само в английския, но и като цяло в европейския футбол. След като финансово закъсалия лондонски клуб бе закупен от търсещия легитимност на стария континент руски олигарх - Роман Абрамович, той с невероятен замах направи десетки баснословни трансфери още през първите две години от управлението си.

Много чуждестранни инвеститори последваха примера му и решиха да вложат парите си във футболни отбори (Манчестър Сити и Юнайтед, Ливърпул, ПСЖ, Малага, Анжи и т.н). С годините „битката” между тези инвеститори на трансферния пазар се превърна в бясна надпревара, в която това лято няма да вземе участие нейния основоположник.

Липсата на трансфери предполага и липса на интерес към дадения клуб, но с Челси не е така. Напротив, даже в такъв момент на „Стамфорд Бридж” се случват вълнуващи неща, които ме накараха да седна пред компютъра и да анализирам техните ходове и намерения, които са доста революционни.

За повече от 15 години, откакто е собственик на Челси, Роман Абрамович (като типичен представител на крупния бизнес) действаше с „твърда ръка” - в решенията и постъпките му липсваха всякакви емоции и сантименти. В назначението на Лампард като мениджър на „сините” от Лондон, аз откривам първа нотка на някакъв романтизъм от страна на олигарха.

Легендата на Челси безспорно е интелигентен, амбициозен и много харизматичен, човек който ще има безусловната подкрепа на феновете на „сините” и ще предизвиква респект във футболистите, но има зад гърба си само един сезон като мениджър. Кампанията в Дарби може да се приеме като доста добра („овните” играха финален плейоф за влизане във Висшата Лига, който загубиха от Астън Вила), но стандартите, които са налагани на „Стамфорд Бридж” са доста по-високи.

От борда на директорите са решили, че могат да изчакат Лампард да прояви своите качества на малко по-късен етап, а сега водеща трябва да е емоцията и еуфорията, която предизвиква неговото назначение. На Лампард може да му липсва управленски опит, но той е достатъчно умен да се обгради с такива хора, които го притежават. Освен опита, те трябва и да се асоциират с клубната емблема, да знаят какво представлява Челси и да го носят в сърцето си.

Задача, която според мен е прекрасно решена и е предпоставка за много положителни емоции на „Стамфорд Бридж”. С официализирането на Лампард за мениджър, ръководството на Челси обяви и неговите асистенти:

Еди Нютон се присъединява към Челси още като 13-годишен и има над 200 двубоя за клуба. След като приключва футболната си кариера, той се връща на „Стамфорд Бридж” като помощник – треньор на юношеската формация U16. Реално започва да налага своето име в мениджърските среди от сезон 2008/2009г., в който е асистент на Роберто Ди Матео в Милтън Кийнс Донс. След като успяват да докарат „доновете” до плейофите за влизане във второто ниво на английския футбол (отстранени драматично от Скънторп след изпълнение на дузпи на полуфиналната фаза), треньорския дует е привлечен от Уест Бромич Албион (09/10), когото успяват да изкачат до Висшата лига. Италианският специалист е освободен от „дроздовете” през февруари 2011г., като с него си тръгва и Нютон.

На 05.03.2012г. Ди Матео е назначен за временно изпълняващ длъжността мениджър на Челси, факт, който връща Нютон на „Стамфорд Бридж”. Те работят в тандем само 42 двубоя, но за това време печелят единствената Шампионска лига в историята на Челси и ФА Къп. Поредното уволнение за италианеца означава ново предизвикателство за Нютон – той става шеф на скаутското звено на „Стамфорд Бридж”.

По средата на сезон 15/16, след второто уволнение на Моуриньо от Абрамович, за мениджър на Челси е назначен Гуус Хидинк. Известния и доста успешен холандски треньор пожелава в своя екип Нютон. След края на сезона (с пристигането на Конте), Нютон е върнат като скаут, чийто функции са да работи с отдадените под наем футболисти на Челси и да поддържа контакт с техните временни клубове.

Прочети 'Мейсън Маунт - златното момче на Челси'

Не е тайна, че Роман Абрамович инвестира много в академията на клуба и в първокласни съоръжения, надявайки се, че един ден тези инвестиции ще се изплатят с много качествени и талантливи попълнения за първия отбор.

И все пак никой мениджър - а имаше много - не успя да направи този преход, да даде шанс на футболистите от школата и да ги интегрира в първия отбор. Някои просто не се интересуваха, други мислеха, че времето не е подходящо. Като оправдание за въпросните мениджъри може да се приеме неистовия „глад” за успехи и трофеи на Абрамович. Сега с това трансферно ембарго пред Челси няма друг избор. „На бой” трябва да излязат и младите играчи. Има един мъж, който би могъл да бъде ключът към всичко това, а вероятността да не сте чували нищо за него е голяма.

Джо Едуардс. На едва 32 години това може да изглежда немислимо, но бърз поглед върху неговите постижения и няма как феновете на Челси да не се почувстват вдъхновени за бъдещето на любимия си клуб. Едуардс е прекарал живота си в Челси, той знае какво означава да си в синьо. Той е част от треньорския състав на академията от 2004г., жонглирайки между ролите на футболист и треньор едновременно, на 20 години Джо разбра, че бъдещето му е свързано с това да е треньор.

Най-напред започва да работи с най-малките, децата Under-8, където тренира Тами Ейбрахам и Доминик Соланке. Както въпросните играчи преминават през всички възрастови групи, така и самия Едуардс. Видял потенциала му, шефът на академията Нийл Бат го взема под своето „крило” и му осигурява достъп до тренировките на всички мениджъри преминали през „Стамфорд Бридж”.

Отборите на Едуардс практикуват атакуващ и креативен футбол със сериозна преса и не само доставят наслада за окото на всеки неутрален фен, но и печелят множество трофеи. Едуардс е начело на формацията до 18г. два сезона (14/15 и 15/16). През тези кампании са спечелени и двете издания на младежката ФА Къп.

През последните два сезона младият английски специалист достига със своите възпитаници два поредни финала в Младежката Шампионска Лига. В 19 изиграни двубоя в този турнир бъдещите звезди на Челси постигат впечатляващия баланс от 16 победи и само 3 загуби. През кампании 17/18 и 18/19 е начело и на втория отбор.

Младежката академия на Челси е много продуктивна последните години. От нея излязоха ярки таланти като споменатия вече Ейбрахам, Мейсън Маунт, Фикайо Томори, Лофтъс Чийк и Рийс Джеймс. Има един човек, който работи почти десетилетие с тези (смело мога да нарека) бъдещи звезди и този мъж е Джо Едуардс.

Джо Едуардс

И така не е изненадващо, че Франк Лампард пожела Едуардс в екипа си, за да може по-безпроблемно да се преодолее прехода от академията към първия отбор. С придобит професионален лиценз на УЕФА и много полезни обучения в САЩ, провеждани от треньори на отбори в НБА и НФЛ, треньорът под 23 години за последните два сезона вече е точно там, където трябва да бъде.

Подобно на Лампард, Джоди Морис е бивш халф на ЧелсиТой премина през всички младежки формации на „сините” и прави своя дебют за Челси само на 17 години 1 месец и 14 дни. Морис записа 124 участия за клуба, като в един кратък период носеше и капитанската лента.

Веднага след приключване на футболната си кариера, през сезон 2013/14 Морис се завърна в Челси, за да стане асистент на Едуардс във формацията U-18. От 01.07.2016 е повишен до мениджър на отбора на Челси за тази възрастова група. Оправдава напълно доверието и в следващите два сезона печели по два пъти английския шампионат до 18г. и младежката ФА Къп. През май 2018 г. той прие поканата на Лампард и стана негов асистент в Дарби Каунти.

Докато Нютон ще е полезен с огромния си опит и това, че познава до най-малки детайли нещата от „кухнята” на клуба, участвал е във вземането на много тежки и важни решения през годините, Едуардс с работата си с младите и модерната визия за бъдещето на Челси, то Морис ще е „дясната ръка” на Лампард – неговият най-доверен човек в щаба.

Друг важен момент е, че Морис никога не е крил разочарованието си от начина, по който много от неговите бивши кадри на „Стамфорд Бридж” бяха принудени да напуснат клуба в търсене на повече игрово време. Завръщането му в клуба трябва да увеличи шансовете за първия отбор на многобройните играчи отдадени под наем и на перспективните футболисти от младежките формации.

Прочети 'Работи ли все още школата на Барселона'

thumbnail.jpg

Крис Джоунс, подобно на своя колега Едуардс, рано се ориентира за приоритетите си във футбола. Като играч все пак стига до националния отбор на Англия до 18г. Играл е също за младежките отбори на Лутън Таун и Питърбъро Юнайтед.

Кариерата му като треньор започва на 24-годишна възраст във Фулъм U-18. Изпълнява функциите на фитнес треньор от 01.07.2000г. до 30.06.2006г. Междувременно (от 01.07.2002г. до 30.06.2006г) е назначен на същата позиция и в националния отбор на Англия U21.

С добрата си работа привлича вниманието на ръководството на Челси и от 01.07.2006г. става част от тяхната организация. Първоначално работи с академията и втория отбор, с идването на Карло Анчелоти през 2009г., Джоунс е повишен да работи с първия отбор. От познанията му в областта на фитнеса се възползват и следващите мениджъри на Челси… до миналото лято, когато реши да помогне на Лампард в дебютния му сезон като мениджър и се премести в Дарби Каунти. Напълно резонно от този сезон отново е на Стамфорд Бридж“.

С Енрике Иларио – треньор на вратарите на Челси от лятото на 2016г. се оформя много сплотен, амбициозен и перспективен треньорски щаб, за който още повече „Стамфорд Бридж” е като втори дом. С две думи „отборът извън терена” е способен да осигури предимство на „сините” още преди да е започнал поредния двубой.

-   -   -

За да заработи треньорския щаб като добре смазана машина е от важно значение и приноса на други две „романтични” попълнения в състава му.

 

Роман Абрамович и борда на директорите назначиха други две заслужили и обичани фигури от феновете – Клод Макелеле, който зае мястото на Нютон (ще наблюдава отблизо развитието на играчите от академията и на тези, които са отдадени под наем) и Петър Чех, който си е направо със статут на легенда (11 сезона на „Стамфорд Бридж“, спечелвайки 13 трофея, включително четири титли във Висшата лига и Шампионската лига). Бившият вратар се завърна в клуба като технически съветник и от него ще се очаква да е свързващото звено между академията и първия отбор.

Известната ми доза скептичност произхожда от факта, че за Чех това ще е абсолютно нова материя, а Макелеле не успя да „направи име” на различните длъжности, които заемаше след като приключи с професионалната си кариера на футболист.

Бившият халф има шанса да започне да трупа опит в мениджърската професия веднага след като приключва с футбола в ПСЖ, и то при доказани специалисти като Карло Анчелоти, а после и при Лоран Блан в продължение на два сезона и половина. Явно това време не се е оказало достатъчно, защото първият му опит като мениджър трае точно 13 двубоя. Бастия го освобождава поради незадоволителни резултати. Престоя му в Монако като технически директор също е доста кратък (януари – юни 2016г.).

Ако трябва да търсим някакви позитивни нотки, то те ще са свързани с периода му като асистент на Пол Клемънт (с когото са работили заедно в ПСЖ при Анчелоти) в Суонзи – успяват да оставят „лебедите” във ВЛ и втория му опит като мениджър свързан със скромния белгийски клуб Юпен, с когото успява да оцелее на магия в първа дивизия два поредни сезона.

Според директорът на клуба – Марина Грановская, Макелеле е идеалният човек (на база на своята дълга и успешна кариера на терена, победен манталитет и натрупания опит като треньор през последните години), който да предаде всичкия си опит не само на талантливите младежи на Челси, но и на треньорския екип на първия отбор.

За Лампард и неговият екип нямаше по-неподходящо време да поемат Челси, харизматичния мениджър е 13-ият откакто Абрамович купи клуба през 2003г., но всички останали успяха да похарчат баснословни суми за подсилване на състава си:

 

Жозе Моуриньо изхарчи 64 милиона паунда през първата си кампания

Карло Анчелоти - 28 милиона

Андре Вилас-Боас - 46 милиона

Роберто Ди Матео - 43 милиона

отново Моуриньо - 61 милиона

Антонио Конте - 87 милиона

Маурицио Сари – предшественика на Лампард, рекордните 128 милиона паунда

Въпреки, че Челси остана и без най-добрия си играч и лидер през последните години - супер-звездата Еден Азар, в отбора останаха достатъчно класни и опитни футболисти, които с подкрепата на ярките таланти от школата да преодолеят по-безпроблемно този труден период и вярвам, че максимум до 2-3 години ще се превърнат отново в огромен фактор не само в Англия, но и в Европа.

 

Дотогава ни остава да се наслаждаваме на един симпатичен Челси, който съм сигурен, че ще ни предложи много наслада с играта си и ще спечели още неутрални фенове на своя страна.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ