ПреСОУлена манджа

публикувано на 11 Ноември, 2020 | Четеш за 4 минути

През изминалата седмица двата ни евробоеца претърпяха тежки загуби в Лига Европа и по този начин се закотвиха на дъното на групите си. Тежки не бяха резултатите, а играта на двата отбора, които имат претенции, че притежават силни отбори.

И двата отбора бяха водени от заместници на изританите вече треньори и напълно логично отнесоха по една тройка с гарнитура.

В подробности ще разгледам играта на ЦСКА-София, които все още нямат отбелязан гол в турнира. Това според мен се дължи на прекалено голямата концентрация на внимание към нападателя Али Соу. Този индивид с неизяснена роля се къса да пропуска чисти положения, а с това къса нервите на фенове, треньори и съотборници. От видяното в мача с Йънг Бойс, не разбрах в каква роля е турен в центъра на атаката тоз 'убавец – ако е таран, то нито има силата, нито техниката да запази топката и да я раздаде; ако е гюме, нито има пласирането, нито движението без топка; ако е консуматор, защо не се движи напред, ами се връща с топката само назад. От него видях само едно ръгане със защитниците и тичане на хаос с нулева идея къде отива и какво ще прави, когато стигне топката при него. Та видиш ли, Дижон щяха да дадат няколко милиона европейска валута за този тип, но явно са видяли, че е по-рентабилно да ги инвестират в производство на горчица, от която ще извлекат повече дивиденти.

​

​

Голям казан с помия се хвърли по младия капитан на отбора Антов. Две негови сериозни грешки в началото доведоха до един гол и 100%-тово положение, което другият силен играч (вратаря Бусато) спаси. Въпреки това, той не позволи тези грешки да го гипсират, напротив - прояви характер и показа стабилност в следващите си изяви. Отпусна се и заигра със самочувствие и показа защо е най-младия капитан в кратката история на клуба. Надявам се скоро да се намери добър клуб на запад, който да го отърве от посредствения ни футбол.

Biser Todorov, Valentin Antov in 2019, resize, crop, filter, CC BY 4.0

Жестокото в случая е това, че Йънг бойс нито са извънземни футболисти, нито имат тактически гений за треньор. Просто спазват указанията на щаба, научени са на фундамендалните принципи на играта и просто се движат добре без топка. За разлика от наш'те абдали, които са се скупчили като пенсионери пред пощата на 15 квадрата разгърната площ, момчетата в жълто знаеха къде да застанат и кога да скъсят дистанция помежду си при необходимост. Това съм го забелязал десетки пъти в клубни и национални мачове с българско участие - отбори които играят дисциплинирано и умно, ни размазват игрово и тактически. Без блестене, без фамозни индивидуални прояви ни правят да изглеждаме жалки, забивайки поредният зверски шут в слабините на нашето самочувствие.

​

​

​

Видимо е страданието на отбора в атака. Няма играч, който да даде извеждащ пас, няма и кой да вкара тая пуста топка. Тактиката е неясна, щото тренера се сменя след някой-друг слаб резултат или по неясни причини. Трансферите са силно поляризирани в посоката за налагане на състезатели от негроидната раса. Говори се, че за повечето от тези неща отговаря един господин, който преди години бе сбаран с един фалшив гръцки паспорт. Този субект все недоволства, че съдии ги колят, съюза им мъти водата или някой иска да ги чипира. Той учудващо много ми прилича на един участник в едно актуално риалити, на когото все нещо странично му е попречило да победи – вятъра му духнал топчето, пясък му влезнал в очите и прочие оправдания, които валят след всеки неуспех.

Само едно не са казвали тези двамата – „загубих по моя вина и защото бях слаб“.

​

Силният не се оправдава, когато се е насрал. Сяда си на омазаното четирибуквие и си учи урока мълчаливо. Разбира, че просто е открил още един начин по който не се побеждава. А слабия, той само си подсмърча и си дудне как някой друг му е срал в гащите. Без да осъзнава, че не може да си извади кухата глава от задника. А то смърди, та се не трае......

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Прочети 'Quo Vadis, Levski?'