29-ти кръг:

Възходът на гигантите

публикувано на 10 Март, 2020 / Четеш за 7 минути

Девет кръга преди края на сезона всички битки (с изключение на една) изглеждат по-интригуващи от когато и да е било през сезона. Борещите се за място в ЕКТ и борещите се за своето спасение са в еднакво трудни ситуации и всяка загубена точка, може да бъде определяща.

 

Именно в такива моменти аурата, името и тежестта на емблемата на дадени клубове започват да си личат най-много и

материал на Крум Стойчев

футболистите, играещите в техните цветове, се изправят пред предизвикателството - да станат талисмани на своите клубове или да се присъединят към дългата редица от талантливи играчи, неуспели да се наложат в големите клубове. В този кръг два отбора, които сме свикнали да наричаме “големи”, доказаха защо имат такава слава. А някои играчи, защо са определяни за следващите “големи”.

Челси - Евертън 4:0

Маунт 14’, Педро 21’, Уилиян 51’, Жиру 54’

 

На “Стамфорд Бридж” Челси излязоха с ясната мисъл, че Манчестър Юнайтед им диша във врата с едва три точки по-малко, а неособено далеч бяха Уулвърхямптън и Шефилд Юнайтед. Тотнъм бяха направили грешна стъпка предходния ден и вече бяха изостанали на четири точки от “сините”.

 

Тази мисъл ясно си пролича в играта на възпитаниците на Франк Лампард, които още от началото на мача започнаха да атакуват вратата на Пикфорд, а почти всяка тяхна атака успяваше да разкъса защитата на Евертън. Така дойде и 14-та минута, когато Педро подаде на Маунт, който се завъртя по прекрасен начин в наказателното поле и със силен удар прати топката в близкия ъгъл на националния страж на Англия (6-ти гол за 21-годишния англичанин в елита през този сезон). В 21-та минута страхотно подаване на Рос Баркли изведе Педро зад защитата на “карамелите” и той спокойно вкара топката покрай Пикфорд за 2:0. След полувремето всякаква идея за завръщане в мача на Евертън бе разбита след като още до деветата минута на втората част авансът на Челси бе 4:0. Първо Уилиян, отново след асистенция на Баркли, с хубав изстрел извън наказателното поле, направи резултата класически, а три минути по-късно Жиру засече центриране в наказателното поле с крак и направи загубата на Евертън разгромна.

 

Акцентите след мача бяха невероятното представяне на Рос Баркли, който бе избран за играч на мача, и доброто представяне на юношата на клуба Били Гилмор, който изигра първите си 90 минути във Висшата лига и определено впечатли. Нисичкият полузащитник дори можеше да се отчете с асистенция в края на мача след като спечели топката от Андре Гомеш и подаде на друг юноша - Фаустино Аньорин, който обаче бе спрян с шпагат от Джибрил Сидибе.

 

Това бе другият акцент от двубоя за Челси - 6 от 18-те играча в групата за мача бяха юноши на клуба - Маунт и Гимлор започнаха като титуляри, а Фикайо Томори, Рийс Джеймс, Тино Анорин и Армандо Броха бяха резерви. Последните трима се появиха в игра, като Броха записа първите си минути в мъжкия футбол.

 

 

 

Съставът на Франк Лампард е млад, амбициозен и гладен за успехи, а с правилното ръководство и доверието, което са им нужни, могат да се превърнат в един от най-опасните тимове в бъдеще. Евертън пък разбраха, че имат още доста да работят, за да достигнат нивото което Карло Анчелоти иска. Два тима с различни цели, които имат да свършат още доста работа през този сезон, но и отправили поглед към бъдещето.

Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити 2:0

Марсиал 30’, Мактоминей 90+5’

 

Атмосферата на Олд Трафорд тази вечер бе специална. Това каза всеки наблюдаващ мача, това каза Хари Магуайър, както и Оле Гунар Солскяер. Атмосферата на “Театъра на мечтите” бе специална, защото отборът на Манчестър Юнайтед показа частица от онази игра, от онази емоция, която направи този клуб толкова велик. Победата за тима на Солскяер дойде след гол на Марсиал в 30-та минута след изключително красиво заучено положение и асистенция на Бруно Фернандеш, който започва да се превръща във все по-важен играч за състава на Юнайтед. Голът можеше и да не бъде такъв ако реакцията на Едерсон бе по-добра, но той позволи топката да мине под плонжа му.

 

След попадението Юнайтед, които отново бяха подредени в схема 3-4-2-1, заиграха още по-уверено и докрая на мача почти не позволиха на градския си съперник да окаже съпротива. След контузията на Аймерик Лапорт, Пеп Гуардиола отново прибегна до варианта двойка централни защитници да бъдат Николас Отаменди и Фернандиньо. Двамата не играха лошо, но и те (както и техните съотборници) бяха надиграни от по-уверените им съперници от червената част на града. През първото полувреме Сити се опитваха да използват празните пространства зад двамата халф-бекове на домакините Брандон Уилямс и Аарън Уан-Бисака, но двамата англичани бяха достатъчно стабилни, за да не допуснат голям брой атаки през зоните си.

 

 

 

 

През второто полувреме Уилямс бе сменен от Ерик Байи, които влезна в тройката защитници, а Люк Шоу бе 'изкаран' на левия фланг. Отново гледахме смесица между контраатаките на Юнайтед и опитите на Сити да пробие защитата на “червените дяволи” (най-доброто положение за 'гражданите' бе изпуснато от Стърлинг, който не успя да засече достатъчно добре центриране на Рияд Марез). Така се стигна до 95-та минута, когато Едерсон неразчетено хвърли една топка пред свой съотборник, Скот Мактоминей я достигна и от около 30 метра я изпрати във вратата на бразилския страж. Радостта след гола не бе само заради окончателно подпечатаната победа - третата такава в четири мача срещу “гражданите” през този сезон. Тя беше и заради играта на отбора, която от много време отсъстваше при “червените дяволи”. Волята, смелостта и самочувствието, което караше всеки съперник да усеща притеснение и страх, когато излизаше срещу Манчестър Юнайтед.

На Олд Трафорд имат да свършат много работа, но сякаш намериха правилният път. От друга страна, Пеп Гуардиола и хората му може да са загубили окончателно битката за титлата във Висшата лига и тя да бъде спечелена окончателно от Ливърпул още преди Великден, но продължаването в Шампионска лига изглежда напълно възможно, след победата с 2:1 над Реал Мадрид в първия осминафинал.

 

Двата отбора на Манчестър имат много различни цели пред себе си, но имат основания да смятат, че ще могат да ги постигнат.

Лестър - Астън Вила 4:0

Барнс 40’, 85’ ,  Варди 63’(Д),79’

Ако досега говорехме за борбата в подножието на върха, то сега ще обърнем внимание на тази в дъното на таблицата. Лестър, които бяха на трето място в класирането, правеха доста колебливи представяния и мястото им започваше да изглежда по-несигурно, отколкото някои хора са очаквали с оглед представянето им по-рано през сезона. Срещу тях се изправяше отборът на Астън Вила - момчетата на Дийн Смит бяха извървяли своя път до 'обетованата земя' след невероятен минал сезон: от отбор в криза в Чемпиъншип се превърнаха в доминиращ такъв, който се класира в плейофите, а след това и ги спечели. Сега обаче тяхното място в елита изглеждаше все по-застрашено, а спасението можеше скоро да се превърне в изстрадал мираж.

 

“Виланите” бяха на предпоследното 19-то място, на две точки от спасителната зона. Мачът срещу Лестър можеше да се окаже огромен шанс за Дийн Смит и отборът му за спасение, но развоят на мача бе всичко друго, но не и положителен за тях. В 37-та минута Пепе Рейна излезе извън наказателното си поле за да изчисти извеждащ пас, но бе изпреварен от Харви Барнс, който вкара в опразнената врата. В 63-та минута нова персонална грешка, този път на Тайрън Мингс, който игра с ръка в наказателното поле, доведе до дузпа, реализирана от Джейми Варди. 2:0 за Лестър и мач, в който Астън Вила губеше много важни точки. В 79-та минута Варди проби през двама играчи на гостите и с плътен удар в десния ъгъл на вратата направи преднината на “лисиците” класическа. Точка на спора сложи Харви Барнс с втория си гол в мача в 85-та минута.

 

В следващите си мачове Астън Вила се изправя срещу Челси, Нюкасъл, Уувърхямптън, Ливърпул и Манчестър Юнайтед. Всеки един от отборите над тях има по-лека програма, както и последният Норич. Докато “виланите” са с равни точки (27т.) с 18-ят Борнемут и 17-ят Уотфорд имат не малки шансове за оцеляване, но това до огромна степен зависи от резултатите, които всеки един от тези отбори ще запише в следващите си мачове от програмата. А програмата на Астън Вила е възможно най-трудната.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !