Има ли нужда от младоци българският фу.. | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Има ли нужда от младоци

българският футбол?

публикувано на 12 Юни, 2019 / Четеш за 6 минути

Темата за налагане на млади футболисти в българския клубен футбол и игнорирането на състезателите от чужбина е актуална от доста време.

 

А защо се получи така, че българските футболисти започнаха да стават дефицит в родните клубове, които все повече залагат на попълнения от близката и по-далечната чужбина?

материал на Владимир Вълчев

Че младите са бъдещето, е ясно на всички. Това важи в пълна сила и за футбола. Предвид спецификата на българската народопсихология не е трудно да си обясним неособено логичните призиви и закани на знайни и незнайни президенти на български футболни клубове, че „от догодина ще залагат само на млади футболисти и спират да купуват чужденци“.

Дотук добре, но има едно голямо НО. Същите тези президенти след няколко месеца запяват друга песен и привличат накуп от долните дивизии на Бразилия или Занзибар поредните десетина черни перли, нешлифовани таланти, за които догодина Барселона, Ман. Сити и Реал М. ще дават мило и драго, за да ги привлекат в отборите си. Тази лакърдия се повтаря вече две десетилетия и не омръзва нито на феновете, нито на футболните хора. Защо се получава така? Защо българският клубен футбол изостави родните таланти и залага на екзотични чужденци? Отговорът на тези въпроси все още е неизвестен. Ясни са само двете противостоящи си тези – младите футболни дарования са на изчезване, на клубовете излиза прекалено скъпо да създадат истински талант в школите си и най-лесното е да се дадат едни пари и в клуба от незнам-си-къде да дойде вече създаден футболист.

Оказа се, че в България вече няма кой да открива и да създава таланти. Няма ги неуморните скаути отпреди 30 години, които работеха почти без пари и едва ли не на естествени начала обикаляха постоянно училища и поляни около блоковете и наблюдаваха стотиците деца, които гонеха топката. Какво се оказва към днешна дата? В държавата вече няма нито толкова ритащи деца, нито училища, нито поляни. Явно само съвременни футболни топки не са достатъчни.

Младите футболисти, които излизат от школите, много трудно се налагат в първите отбори и почти никога не могат в пълна степен да покажат таланта си. През последните години наблюдаваме момчета, които на 16-17 години правят наистина забележителни неща с топка в крака, а на 23-24 години, когато трябва да в пълна степен да разкриват качествата си, те вече са отписани за големия футбол. При тази негативна тенденция клубните босове купуват чужденци на килограм. Независимо от призивите да се обърне внимание на школите и на базите, малцина са президентите, които правят това реално. Създаването на един млад, футболно грамотен и школуван играч днес в България се оказва пълна екзотика.

    Прочети Млади футболисти, спрете да се 'ЗАМОГЛАВАЙВАТЕ'

64285126_2945725268801644_42979743958774

Симптоматичен е фактът, че отбори, които имат реални успехи през последните години, ги постигат най-вече с чужденци и почти без футболисти, изградени от тях още от детска възраст. Успешният проект „Лудогорец“ е типичен пример. След осем шампионски титли, участие в Шампионската лига и редица други успехи, досега нито един футболист от школата на отбора не е наложен в първия тим и не е постигнал каквито и да било успехи.

Къде са футболните младоци на България? Няма ги.

 

Острата демографска криза от последните 30 години е основна причина за това. В България вече няма демографски потенциал от целевата група – момчета от 6-7 до 15 -16 години. Освен че са намaлели многократно като абсолютен брой, голяма част от тези деца се подвизават в социално изключени общности, които дори не се допускат до тренировъчните игрища. А това засяга около 30% от всички потенциално възможни футболни таланти в страната.

Сравненията на днешната ситуация с тази от преди 50-60 години например, когато футболна България роди стотици таланти с международна известност, вече са нелепи. Застаряваща Европа вече никога няма да може да залага само на свои младежи, които да попълват юношеските отбори. Подобна е ситуацията във всички страни от Стария континент. Разликата е там, че богатите държави чрез пари и висок стандарт имат възможност да привличат млади таланти в своите отбори, а ние – не.

        Прочети 'Пропилените таланти на Европа'

Затова липсата на млади български футболисти в отборите ни не бива да се хиперболизира и да се представя като национална трагедия. Тенденцията е такава навсякъде - играе този, който ти върши работа, а не белият, черният, ниският, високият, нашият или вашият. Отбор като Аякс доказва това вече много години. Колко от младоците от Амстердам са родени в Холандия? Много малко. Набират се таланти от цял свят в името на отбора. Защото това е бизнес, фабрика. Завод, който не се интересува от произхода на своите работници. Важни са успехите, а не кой ги постига.

В този смисъл се налага българският фен да извърви своя път и да узрее, а не да псува по стадионите защо в „Монтана“ или в „Доростол“ играят цветнокожи и къде са нашите таланти. За да печели един отбор, не е задължително в него да играят само млади български футболисти. Футболът е колективен спорт, България е член на Европейския съюз, а светът вече е напълно глобализиран. Затова, ако искаме нашите отбори да играят приличен футбол, е необходимо да играят най-добрите, а не българите или най-младите. Защото когато „Витоша“ (Бистрица) спечели Шампионската лига, никой няма да помни футболисти от кои държави и раси и на каква възраст са играли на финала, но ще се знае, че български отбор е победител.

Има ли нужда от младоци българският футбол? Отговорът е ясен. Има.

 

Всеки талант трябва да се селектира внимателно, да му се отделя специално внимание, да се работи правилно с него и да му се дава шанс. От това ще спечели не само клубният му, но и националният отбор, който в последно време не може да се похвали с особени успехи. Не на последно място – талантливият млад български футболист е много изгодна инвестиция. Отборите от бивша Югославия печелят милиони годишно от продажбата на млади таланти в отбори от големите европейски първенства, без да имат особени успехи в европейските клубни турнири. От това те се издържат, а и солидни суми остават за техните собственици. Този модел е изграден с годините и действа и до днес, макар и не толкова ефективно. Защото вече ги няма Савичевич, Драган Стойкович и Миятович, които бяха Меси, Роналдо и Неймар на 90-те.

Младите български футболисти, които наистина разбират, че да си професионален футболист през 21-ви век е нещо наистина отговорно, винаги ще имат успехи и ще се конкурират с най-добрите. Те винаги ще бъдат предпочитани от президенти и треньори в българските клубове и ще бъдат подкрепяни безрезервно от публиката. Въздържам се да давам примери към днешна дата, защото един от големите проблеми е непостоянството на родните младоци. След един успешен мач с няколко брилянтни финта, два гола и 3-4 страхотни подавания, идват месеците на посредствеността. Гаджета, социални мрежи, медии, купони. И футболът отстъпва. Когато се усетиш, времето е минало. А по този начин световна, хайде европейска звезда, хайде разпознаваем футболист, не се става.

Нужно е онова малко нещо, което Гунди, Якимов, Павел Панов, Динко, Бонев, Стоичков, Пенев, Костадинов, Балъков и Бербатов притежаваха. Никой не може да каже кое е то, коя е разликата. Майсторство, дисциплина, спортен хъс и спортна злоба… Никой не знае.

 

Истината в момента е една: таланти имаме, изградени футболисти - още не. Връзката се къса около 20-22-та година. Дано се е родил българинът, спортният специалист, треньорът, който може да даде отговор на въпроса какво става през тези 2 -3 години. Иначе в скоро време няма да чуем „Мила Родино“ нито на Европейско, нито на Световно.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ