Минутите, които решиха Ла Лига 2018/19 | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Минутите, които решиха Ла Лига 2018/19

публикувано на 26 Юни, 2019 / Четеш за 7 минути

Победата във футбола в голяма степен зависи от това дали знаеш кога да нанесеш точния удар. А загубата пък нерядко е плод на неумението да се оползотворят създадените възможности или пък следствие на слабости на конкретен отбор в отделни отрязъци от мача. Въпреки че статистиката не дава всички отговори, свързани с най-любимата на света игра, числата без съмнение насочват към редица изводи.

материал на Летящият Честмир

Сезонът в Ла Лига вече приключи. Барселона е заслуженият шампион, Реал Мадрид преживя разочарование, но освен противопоставянето между двата гранда (което като конкуренция за първото място на практика отсъстваше) испанското първенство предложи и много други интересни сюжети и футболни развръзки. В този материал ще щрихирам как представянето на отборите в отделни периоди от мачовете има връзка с крайното им класиране.

В таблицата са подредени 20-те отбора, които играха в Примера дивисион през 2018/19, като е направена разбивка на тяхната успеваемост в атака и пропускливост в защита в 7 периода от мачовете. Всяко полувреме е разделено на 3 части по 15 минути, а седмият мини-период са вече задължителните добавени минути след редовните 90. Обикновено, когато се правят сравнение как се справят отборите с тайминга на мачовете си, тези минути се добавят към предходния интервал (от 76-а до 90-а минута). Реших обаче да ги отделя, за да се види как представянето в последните мигове на срещата се отразява на резултатите.

 

Срещу всеки отбор в таблицата са дадени отбелязаните голове (на горния ред) и допуснатите голове (на долния ред), като може да се направи лесно сравнение и какво е съотнощението на реализация и пропускливост за всеки отбор в даден период от мача.

Барселона – шампион по всяко време

 

Тук нямаме новина. Просто поредно потвърждение на факта, че каталунците отново бяха над всички останали. Данните категорично показват, че Барса печели всеки един период от своите мачове. Най-малка е разликата между шампионите и съперниците им в първите 15 минути на второто полувреме, когато тимът на Ернесто Валверде е реализирал 9 попадения и е допуснал 7.

Характерно за Барселона е увеличаването на головата ефективност с напредване на всяко от двете полувремена, като най-голям процент от реализираните попадения идват след 75-ата минута – 27 от 90 (30% от точните удари). „Блаугранас” водят и с успеваемостта си само в добавеното време, когато са пратили топката в мрежата седем пъти – никой друг в Ла Лига не го е постигнал. (маркирано в синьо в таблицата)

Атлетико заключва вратата през първия половин час (маркирано в червено в таблицата)

 

И тук не разкривам кой знае каква тайна с констатацията, че тимът на Чоло Симеоне стигна до второто място с най-стабилната защита в Испания и с вероятно най-добрия вратар в света - Ян Облак. Доста любопитно е, че в 38-те мача за сезона „дюшекчиите” са допуснали всичко на всичко 2 (два!) гола в първия половин час на своите мачове. При това единственото попадение, регистрирано в мрежата на „червено-белите” от Мадрид в първата 15-минутка, стана факт едва в последния кръг срещу Леванте. Атлетико Мадрид е единственият тим, който не е допуснал гол в добавеното време.

 

Също като Барселона, столичният тим печели всички периоди от мачовете си в разбивките по минути. И все пак тимът на Симеоне остана втори с изоставане от 11 точки. Разликата идва от вторите полувремена, в които каталунците са записали голова разлика 53-18, докато „дюшекчиите” – само 33-20.

Прочети 'Равносметката след края на сезон 2018-19 във Висшата Лига на Англия'

thumbnail.jpg

Кризата за Реал идва в средата на полувремето (маркирано в сиво в таблицата)

 

За проваления сезон на Реал Мадрид ще продължат да се търсят и да се дават какви ли не обяснения – напускането на Кристиано Роналдо и липсата на адекватен негов заместник, изхабяването на старите звезди, неумението на по-младите да бъдат лидери, грешните треньорски назначения и т.н.

Таймингът на „белите” показва една тенденция, която има своето отражение върху неуспеха на отбора – срив в средата и на двете полувремена. Особено осезаем е дисбалансът в средата на първата част (16-30), която Кралският клуб губи с 8:12. Реал отстъпва и в средата на второто полувреме, макар и минимално, но пък там има красноречив пример – загубата с 1:2 от Жирона на „Бернабеу” дойде именно в тези минути. Точно това поражение от изпадналия впоследствие каталунски тим спря най-сериозния устрем на „белите” в първенството, след него дойдоха и три загуби за една седмица (две от Барселона и една от Аякс), които донесоха на Мадрид най-тъжния финал на сезон от много години насам.

С какво Валенсия изпревари Хетафе за квота от Шампионската лига?

 

Сложно е да се отговори, гледайки само таблицата. Та „прилепите” имат отбелязани само 3 гола повече от направилия най-силния сезон в историята си тим от покрайнините на Мадрид – допуснатите са еднакъв брой. При това Хетафе е по-успешен в заключителния етап от мача и печели в добавеното време за разлика от Валенсия (зелено). Авансът на тима от „Местая” може да бъде потърсен в убедителното представяне през първото полувреме (бяло), както и в директните мачове, в които отборът на Марселино Гарсия Торал спечели 4 точки, а столичани - една. Т.е. ако извадим от уравнението тези две срещи, Хетафе е бил дори с точка по-добър.

Преките двубои костваха и на Севиля мястото в четворката (маркирано в розово в таблицата)

 

Андалусийският тим завърши на 6-а позиция, но само на 2 точки зад Валенсия и с равен актив с този на Хетафе. Можем да потърсим част от проблемите на „Рамон Санчес Писхуан” и в слабия старт на мачовете - резултатът в първите 15 минути е 2:7, като по-слаби показатели имат само Ейбар и Райо Валекано. От друга страна пък Севиля е най-взривоопасният тим след почивката – при 14:2 минутите между 46-ата и 60-ата са най-радостните за привържениците на отбора. А тези след 75-ата са истински инфаркт – 18 отбелязани (30% от общия брой) и 18 допуснати (близо 40% от общо инкасираните) говорят за истински трилър в епилога, когато на терена е най-титулуваният андалусийски тим.

Сушата в края лиши баските „лъвове” от място в Лига Европа (кафяво)

 

Най-драматичният сюжет в последния кръг в Ла Лига изхвърли Атлетик Билбао от влака за Европа, като в него буквално в последния момент се настани Еспаньол. И двата тима са с отрицателна голова разлика, но този от град Барселона все пак е с по-малък минус и с предимство в директните мачове, а решителната разлика е в интервала 76-90. В този период „Лос Перикос” са с отрицателен актив (5-8), но далеч не с параметрите на Атлетик (4-13).

Вторите полувремена на Еспаньол, както беше в заключителния двубой с Реал Сосиедад, носят повече точки в актива на тима. От 48 попадения на каталунците 26 са отбелязани след почивката. При „лъвовете” от Билбао сушата през втората част е осезаема – те са вкарали 23 пъти през първото полувреме и само 18 през второто. Е, ако имаха шанс и бяха успели да изравнят в добавеното време на „Рамон Санчес Писхуан”, сега тези числа нямаше да ни говорят по този начин. Но Атлетик удари греда в буквалния и преносния смисъл.

Реал Сосиедад и Бетис също бяха близо до класиране в Лига Европа почти през целия сезон (оранжево)

 

При тима от Сан Себастиан прави впечатление липсата на попадения изобщо в добавеното време, както и дисбаланса в минутите преди почивката. „Зелено-белите” от Севиля пък страдаха сериозно от слабата си резултатност през първите 45 минути – само 11 гола вкара тимът на Кике Сетиен (вече освободен от клуба) в първата половина на мача, тройно по-малко от реализацията във втората. А при хита от първия полусезон Алавес, аномалията в интервала 61-75 (само един отбелязан гол) и общо по-слабата втора част изиграха своята роля.

Прочети за 'проблемите на тики-така философията на Кике Сетиен'

thumbnail.jpg

Ще прескоча т.нар. „златна среда”, която през този сезон в общи линии беше доста „тънка” част от таблицата. Към тези, които не се бореха за Европа, но не бяха и реално застрашени, могат да се причислят само Леганес и Ейбар. Наистина е трудно да дадем логично обяснение защо отбор като Виляреал толкова дълго стоеше на ръба на пропастта, а разбивките по минути нямат да ни помогнат особено.

 

Слабото второ полувреме потопи Жирона (жълто)

 

Ако търсим причина в срива на Жирона, който изпадна след сезон, в който спечели на „Бернабеу” и взе точка от „Камп Ноу” (а също така отстрани и Атлетико от Кралската купа), то ще я намерим в тенденцията този отбор да „пука гумите” през второто полувреме. Каталунците, които хванаха асансьора за долния етаж, са най-ниско резултатният тим във вторите полувремена със само 16 отбелязани попадения – и нито едно от тях не е реализирано в добавеното време. За сравнение Селта, за който до последния кръг съществуваше математически риск да поеме към Сегунда за сметка на Жирона, е отбелязал 35 пъти във втората половина от мача и е само на -1 в головата разлика след почивката, докато при тима от „Монтиливи” колапсът след почивката е очевиден – 16:37.

Единственият оцелял новак – Валядолид, е отборът с най-постната атака. Кастилският тим обаче е вкарал цели 6 попадения в интервала 90+ (тъмно синьо), като по този показател отстъпва единствено на Барселона (и е равен на Севиля и Алавес). Що се отнася до Леванте, който победи Жирона кръг преди края, тимът от Валенсия е лидер на старта на мача – „гранотас” са вкарали 11 гола до 15-ата минута, повече от всеки друг отбор в Ла Лига (лилаво).

 

А ако при изпадналия Райо Валекано (зелено) „изрежем” първите 15 и последните 15 минути, то минусът в головата разлика ще спадне от 29 на едва 6. Несполучливият сезон на мадридския тим дава още един нагледен пример, че таймингът във футболния двубой и стратегията кога да нанесеш своя удар играят ключова роля за крайния резултат.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ