Меси или Рoналдо - неуместен въпрос | мисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Меси или Рoналдо - неуместен въпрос

публикувано на 10 Април, 2019  / Четеш за 18 минути

За голяма част от днешните привърженици на играта (особено за по-младите такива) тези двама футболисти стоят много над всички в историята на играта. Всеки от тях двамата има огромна армия от верни последователи, които могат да изкажат многобройни доводи в подкрепа на твърдението си, че именно техният любимец е единственият достоен да се окичи с прозвището "Върховен футболен бог".

материал на Трекуартиста 81

гост-автор

Някои от тези доводи, факти и статистически данни са наистина необорими, но въпреки това те не представят нещата в тяхната цялост. За да стане велик, да се превърне в легенда, да остави незабравима диря в играта даден футболист, е необходима комбинация от безспорни индивидуални качества и определена комбинация от обстоятелства.

 

Чисто футболните качества на Роналдо и Меси не подлежат на коментар (особено тези на аржентинеца, по мое мнение), но също така и през цялата си кариера до тук, поне на клубно ниво, те са обградени, бих казал дори подчинили на своята игра, също така брилятни футболисти: Иниеста, Шави, Роналдиньо, Рууни, Гигс, Скоулс, Модрич... можем да продължим дълго така. Тоест футболисти от калибъра на изброените, се поставят в услуга на нашите двама герои. Това е първото парче от нашия пъзел – талант, заобиколен от талант.

Сега веднага ще се опитам докажа защо футболисти като Марадона, Кройф, Ван Баастен, Феномена Роналдо и ред други не отстъпват по нищо на настоящите двама най-добри. По мое скромно мнение (което споделят и много други, станали свидетели на повече от едно футболно десетилетие) Диего Армандо Марадона е безспорно най-талантливия футболист, който тази игра някога е виждала - божественото в него е не ръката, а играта му. При него всичко е даром Свише, той е въплъщение на чистия талант, на абсолютния гений. Всичко в неговата игра се случва инстинктивно, непринудено и изглеждаше дяволски лесно... футбол в най-чист вид – уличен, изпълнен с импровизация, невероятни технически изпълнения, решения, оставящи без дъх публиката, съчетание на ефектност с ефективност. Не едно и две сериозни имена в треньорската професия са прекарвали безсънни нощи в опити да разработят стратегия за противодействие на легендарната десятка, само и само за да признаят в крайна сметка, че това обречена кауза.

Мога да продължа още дълго със суперлативите относно уменията на Марадона, но ще спра до тук и ще обърна внимание на друг аспект от играта на дон Диего – лидерството, което е следствие от таланта. Марадона беше лидер във всеки един отбор, в който се състезава. Отборите, за които той игра в Европа – Барселона, Наполи и за съвсем кратко Севиля (с изключение на първия от тях) по никакъв начин не могат да се нарекат грандове, дори категорично не може да се твърди, че и Барселона е гранд от европейска величина в този период. Престоят му в каталунската столица не е най-бляскавия в неговата кариера по ред причини: зверска контузия, разногласия с ръководството и другата голяма звезда в отбора Бернд Шустер (който по това време е може би далеч по-голяма звезда) неумението на треньорите да намерят начин, който да позволи на двете ярки личности в отбора да изяват заедно невероятните си способности, непрестанните намеси на президента на клуба Нунес в чисто спортните аспекти и т.н.

Бернд Шустер

Може би за някои, несъгласни с мнението ми, това ще прозвучи като оправдание, но както казах в началото, това са сухи факти. И въпреки всичко, Марадона успява да отбележи 38 попадения в 58 срещи - отлично постижение за играч, претърпял ужасна контузия и чиято основна функция на терена не е точно тази.

 

При следващата спирка в своята кариера Марадона разгръща в пълна степен своите възможности. С избора си да акостира в Неапол, Марадона прави първата крачка към футболното безсмъртие - отборът на Наполи е подкрепян до смърт винаги от своите привърженици, но (както и самата област, в която се намира) е беден - беден откъм успехи. 

 

Разбира се, този избор има и финансова страна! С присъединяването на Марадона към Наполи, бедният и романтичен Юг, обявява футболна война на богатия и високомерен Север. И успява - Наполи става двукратен шампион на Италия в конкуренция с вечния претендент за титлата на Италия Ювентус, силният отбор Интер и превърналия се във футболно чудовище Милан. Наполи успява да завоюва и купата на УЕФА, която в онези дни по нищо не отстъпва на КЕШ. Фактът, че Милан не успява да стане два пъти поред шампион на Италия с един от най-силните състави в историята изобщо, говори достатъчно какво е значението на Марадона за Наполи.

Няма да е пресилено да кажем, че всичко това, всеки един успех на Наполи е заслуга почти изцяло на Аржентинеца. В играта на Марадона няма капка егоизъм, той е двигателя в играта, мозъка на отбора, неговата най-ярка звезда – всичко, което умее е подчинено на отбора. По това време Италия вече е най-желаната футболна дестинация за големите звезди, но Марадона е над всички. Известно на всички любители на футбола е, че италианското първенство е традиционно най-трудното по отношение отбелязването на голове - защитната игра там е овладяна до съвършенство, а италианците са най-добрите защитници в света, които не се свенят да преминават границите на позволеното. Това важи с пълна сила и за периода, в който Марадона е в Италия и следващото десетилетие. Без да бъде нападател, Марадона успява да отбележи 115 гола в 259 мача за Наполи в най-трудното първенство, в съперничество с някои от най-великите защитници в историята.

В средата на 80-те за всички вече е ясно - Марадона е най-добрият в света и на Световното в Мексико '86, той категорично затвърждава това. Мондиалът в Мексико е апогея в кариерата на Марадона, връх в представянето му на терена, демонстрация на таланта в пълния му блясък. Тук Марадона окончателно се превръща в Бог! Да, Аржентина притежава нелош състав, но нищо повече. Дори и най-големите оптимисти не причисляват гаучосите към фаворитите за спечелване на купата. Бог може да е българин, но Марадона е аржентинец!

 

Тук съм категоричен - Аржентина печели само и единствено заради Марадона. Той е вдъхновението и урагана, който помита всичко по пътя към златната Нике, дори голът му с ръка срещу Англия не успява да хвърли сянка върху представянето му, тъй като е последван от един от най-невероятните голове в историята - Марадона получава топката около центъра, преминава петима противникови футболисти, преодолян е и Шилтън ...една дума...МАГИЯ!

 

На полуфинала е повалена Белгия с нови два гола на Диего. Последно препятствие пред Марадона и абсолютното величие е ФРГ. Но и немският танк забуксува при срещата си с дребничкия маестро - финалът също се превръща в рецитал на Марадона. Той не успява да отбележи, но безпогрешно дирижира играта, нагърбва се с цялата отговорност, покрива целия терен и в крайна сметка Буручага бележи победния гол след негова асистенция.

 

Заедно с купата, Марадона официално получава и короната на футболен крал!

С казаното до тук исках да докажа тезата си, че Марадона е по-велик от нашите съвременни герои - да, той има далеч по скромен голов актив, по-бедна колекция от отличия, но успя да постигне всичко в далеч по-трудни условия, играейки в най-трудното първенство, в скромен клуб, с не толкова изявени съотборници, но имайки на своя страна най-силното оръжие - невиждана дарба.

 

Но може би най-силното доказателство за моето твърдение е следното: трудно може да се намери любител на футбола, който е виждал Марадона в игра, независимо на кой отбор симпатизира, независимо от националността му, който да не изпитва възхищение от играта на Марадона. А нали именно това превръща даден играч в неуспорим номер 1 - признанието не само на неутралния, но и на пристрастния фен. А за лудите по футбола аржентинци и горещите неаполитанци, Марадона наистина е издигнат в култ. Дори последвалите скандали, свързани с употребата на кокаин и проблемите с данъчните власти, не помрачиха ореола на Марадона.

 

Ще затворя темата за Диего с едно признание, което дойде наскоро от съвсем неочаквано място, а именно от Бразилия - Пеле заяви, че Марадона е далеч по-класния футболист от своя по-млад сънародник. И това признание идва от големия съперник на Марадона за Футболист №1 на XX век, с когото Марадона винаги е бил в (меко казано) недобри отношения.

Следващият футболист, който според мен също е по-значима фигура в историята на футбола е Йохан Кройф.

 

"Лошото момче на холандския футбол", "Геният с вечната цигара", "Летящият холандец","Златното лале" са част от прозвищата на Футболист №1 на Европа за XX век. С личността на Кройф на свързани две революции в играта, два периода на доминация на два различни отбора - Аякс и Барселона. Кройф е роден и израсъл в Амстердам, в района на "Де Меер" - стадиона на Аякс. На 5-годишна възраст Кройф се научава да чете, за да следи всичко, свързано с любимия Аякс. Майка му, която работи като чистачка в клуба, решава да запише хилавия и болнав Йохан в школата на клуба, надявайки се че заниманията с футбол ще укрепят здравето му. Това, че момчето притежава изключителен талант е забелязано веднага и Йохан преминава бързо през различните възрастови формации, за да дебютира за първия отбор на 17 години. Аякс губи срещата с 1-3, но почетното попадение е дело на Кройф. В средата на 60-те год. Аякс започва да гради отбор, който ще плени всички, които обичат играта, и който ще шества безмилостно по терените на целия континент в началото на следващото десетилетие.

Същинското начало на легендата "Кройф" е поставено в една дъждовна вечер в Ливърпул през 1966г. В тази вечер гостуващият Аякс побеждава Ливърпул, а именитият мениджър на домакините Бил Шенкли, палейки бавно лулата си заявява: "Тази вечер присъствахме на раждането на една легенда". Пророчески слова, изречени по адрес на едно слабо 19-годишно момче.

В края на 60-те Аякс вече е истинска футболна машина, управлявана умело от Ринус Микелс - идеологът на Тоталния футбол, в чийто най-ярък изпълнител се превръща именно Кройф. Аякс е отбор от 11 отлични футболисти, сбор от невероятни атлети – Р.Крол, Б.Хулсхоф, Й.Неескенс, П.Кайзер, А.Хан... Но над всички тези имена е Кройф. Без Кройф това футболно чудовище Аякс не би съществувало. Кройф е естествения лидер на и извън терена, той действа и като треньор вътре на игрището, диктува играта, задава темпото, бележи, подава, изнася на плещите си най-трудните моменти в двубоите.

 

Уникалното в таланта на Кройф е, че той умее да играе с изключителен успех на всяка една позиция в средата на терена и атака. Кройф притежава всичко: брилянтна техника като най-големите бразилски майстори, преодоляващ без проблем съперници един на един; изключителен поглед върху играта и способност да изостря ситуацията - с лекота доставя последния, голов пас; играе добре с десен и с ляв крак, както и с глава, подаванията му са прецизни и на 5 и на 40 метра, казано накратко - Кройф няма слаби места като състезател.

Като играч Кройф е 9-кратен шампион на Холадия и два пъти голмайстор на първенството, без да бъде чист нападател, а в цялата си кариера отбелязва 291 попаденияв 520 срещи. Но не головете съставляват най-големия му принос към отборите, за които е играл. Най-същественото, с което допринася Кройф, е способноста му да играе за целия отбор, с играта си да допринася не само за победата, а и да играе така, че да даде възможност на своите съотборници да извадят най-доброто от себе си, помагайки им да блеснат и благодарение на неговите възможности като футболист. Това е възможно поради факта, че в играта на Кройф няма и капка егоизъм - твърди, че създаването на головата ситуация му доставя по-голямо удоволствие от отбелязването на гол. Показателен е и фактът, че Неескенс изпълнява наказателните удари в Аякс, ниционалният отбор на Холандия и Барселона, докато са съотборници с Кройф.

Подобно на Марадона, и Кройф издига отбора си до невиждани преди това висини - преди Кройф Аякс е отбор за местна консумация, в сянката на Фейенорд. Отбор в който дори не се работи професионално, но с идването на Микелс и най-вече с влизането на Кройф в състава, това се променя - Аякс завоюва 9 титли на Холандия и три последователни КЕШ. Аякс става първия отбор след Реал(Мадрид), който успява да спечели 3 последователни КЕШ. В този период Кройф печели два пъти "Златна топка", като според мен това отличие има по-голяма стойност в онези дни. Без капка преувеличение може да се каже, че главен "виновник" за тези успехи е Йоханес Хендрикус Кройф! Аякс се превръща в първооткривател и символ на Тоталния футбол, а Кройф е неговото знаме.

След края на сезон 1973 Кройф поема към слънчевата Барселона, където отново се събира с Микелс. Кройф избира Барселона, която се намира в неуспешен откъм титли период от своята история - клуб със славно минало, но нерозово бъдеще към този момент. Още една аналогия с Марадона - две ярки футболни звезди избират да продължат кариерата си в клубове, които като статус в момента не съответстват на техния. Разбира се, както и при Марадона, финансовата страна на нещата играе важна роля в избора.

 

Между другото, Кройф никога не е крил виждането си по този въпрос – думите, които изрича на раздяла с Аякс "Няма футболист, който да живее от лихвите на минали победи". Това е и едно от нещата, които отличават Марадона и Кройф от Меси и Роналдо. Именно днешните най-добри отричат този фактор, макар че действията им говорят друго, но на това ще се спра по нататък. След това леко отклонение продължавам с факти - още в дебютния сезон на Кройф в Испания, Барселона завоюва шампионската титла, оставяйки Реал(Мадрид) на цели 16 точки зад себе си, като в единия от двубоите помежду им, Кройф отбелязва хеттрик и подава за другите два гола. Титлата от 1974г. остава единствена за Кройф като футболист на Барселона, но вече са положени основите на стила, който Барселона изповядва неотклонно вече повече от 40 години.

Световното първенство през същата тази 1974 г се очаква да бъде венеца в кариерата на Кройф и форума, на който този изключителен холандски отбор, съставен почти изцяло от бивши и настоящи футболисти на Аякс, ще ознаменува своя апогей. Холандците, водени от Кройф помитат всичко по пътя си до финала, Кройф оправдава напълно всички очаквания, като демонстрира всичко, на което е способен. Финалът също започва без изненади - в 4-та минута Кройф поема топката, като на слалом преминава през няколко германски футболисти, преди да бъде повален за дузпа от Б.Фогст. 1-0 Неескенс! Но както казва Гари Линекер "Всички играят футбол, но накрая обикновено печелят немците". Но въпреки че не успява да спечели най-важния мач в своята кариера, Кройф единодушно печели приза за най-добър играч на първенството, както и "Златна топка" същата година (за трети път - първият с такова постижение).

anonymous, Fifa world cup org, size, CC BY-SA 2.5

Друг факт в покрепа на моите твърдения за величието на Кройф като футболист - печели титлата на Холандия с Фейенорд, още в първия си сезон. Преминава там след раздяла с Аякс, придружена със скандал - успехът е там, където е и Кройф!

 

Но може би, най-голяма подкрепа тезата ми намира в думите на Бекенбауер и Микелс - първият категорично заявява, че Кройф е най-добрият футболист в историята, а той е виждал на практика всички претенденти за тази титла. Микелс казва, че никога преди или по време на мач, не е давал указания на Кройф, тъй като само идиот може да обяснява на Кройф как се играе футбол. А митичният президент на Реал(Мадрид) твърди, че най-голямата му грешка е, че не е привлякъл Кройф.

 

Заветът на Кройф като футболист и треньор е може би най-ценният актив на Барселона, нещо без което нямаше да са налице успехите от последните години. Влиянието на Кройф на терена и до тъчлинията, като треньор, идеолог, визионер и новатор се разпростира във времето и превръща Кройф в най-значимата фигура във футболната история... по мое скромно мнение.

С всичко казано дотук, мисля успях да изложа достатъчно силни аргументи, който подкрепят тезата ми, че нито един от двамата съвременни футболни герои е достоен да се нарече №1 на всички времена. Да, Меси постигна всичко с Барселона, постави невероятни рекорди, но винаги подкрепян от изключителни футболисти. Не успя дори да се доближи до това ниво с националния отбор на Аржентина, макар че и там разполагаше с достатъчно класни съотборници. Не е ясно и дали е в сътояние да покаже това ниво в друг отбор, в друго първенство – нещо, което може би никога няма да разберем.

 

В това отношение португалецът е с повече аргументи в своя полза - успя в Мачестър Юнайтед, превърна се в най-добрия реализатор на Реал(Мадрид), поставя рекорди и с Ювентус към настоящия момент, а и стана европейски шампион с родината си - макар че, според мен Португалия (наред с Гърция) е най-незаслужилият европейски шампион. Но пък фактите са си факти. Но както казах вече няколко пъти, голяма част от тези успехи са постигнати все с отбори с изключително силен състав и които са доминатори в своите първенства, разполагащи с огромна финансова мощ.

Може би мнозина не биха се съгласили с мен, но и Роналдо, и Меси, както и отборите, за които се сътезават, са меко казано толерирани на моменти по отношение на съдийството. Ще спомена полуфиналът между Барселона и Челси през 2009г., в който не бяха отсъдени няколко дузпи в полза на сините и мачът, на практика се игра до гол за Барселона; абсурдните отсъждания срещу Милан през 2011г., когато бе отсъдена дузпа, каквато нито преди, нито след това съм виждал; мачът-реванш срещу ПСЖ; съдийските решения ощетили Байерн(Мюнхен) в полуфиналите срещу Реал, като това са само най-фрапиращите случаи.

 

Твърдя също така, че и персонално двете звезди са прекалено обгрижвани от реферите – нещо което не се наблюдаваше по отношение на Феномена и Ван Бастен например. Те бяха буквално тероризирани от противниковите защитници, което доведе до това, че холандецът прекрати кариерата си едва на 28, а бразилецът изгуби почти 4 години, лекувайки травми (което му попречи да постави рекорди по отношение на головете, които друг трудно би подобрил).

По отношение на броя "Златни топки", на които двамата са носители, също имам резерви. За пример ще посоча 2010г. и 2013г., макар че не са само те. През 2010г. Уесли Снайдер изигра изключителен сезон, печелейки всичко на клубно ниво, като той бе движещата сила на Интер(Милано). Също така изведе с много силна игра Холандия до финал на СП в Южна Африка. Но това не се оказа достатъчно и наградата отново отиде при Меси, който не успя да победи Интер в ШЛ, а на СП бе незабележим. През 2013г. Франк Рибери бе във формата на живота си, която демонстрираше по време на целия сезон, помагайки на Байерн да спечели требъл, като по пътя към това, бе брегазена в 2 мача Барселона на Меси, но през декември наградата бе в ръцете на Роналдо. Тук искам да кажа, че почитателите на Меси и Роналдо не проявявят обективност, защото когато техните любимци печелят приза, без да са се представили най-силно в индивидуален план, заявяват че значение имат отборните успехи, но в случай на отборен провал – твърдят че "Златната топка" все пак е индивидуална награда. Лека проява на двоен стандарт!

Следващото на което ще се спра е свързано с особеностите на играта в наши дни. Без да претендирам за меродавност на мнението си, смятам че играта в защита в последните години е на доста по-ниско ниво, отколкото бе през последните 30 години. Сред най-големите звезди на футбола от известно време се наблюдава отсъствието на защитници - сред днешните такива не срещаме имена като Факети, Бекенбауер, Ширея, Барези, Малдини, Замер(носител и на "Златна топка"), Кафу, Тюрам, Неста и много други майстори на защитната игра.

 

В едно интервю Фабио Канаваро заявява, че без съмнение Меси и Роналдо са страхотни футболисти, но огромният брой голове, които бележат е не толкова плод на техния гений, колкото на слабата игра в защита и като цяло липсата на качествени защитници. Което в съчетание със съдийските реверанси, прави двамата такива голмайстори. Канаваро продължава с твърдението, че ако въпросните двама играеха в "Серия А" през 90-те и първите години на новия век, постижения от 50 гола на сезон, щяха да бъдат немислими за тях. Паоло Малдини, който се е изправял срещу всички най-добри футболисти през последните 30 години, като Платини, Зико, Марадона, Ван Бастен, Зидан, Раул, Феноменът Роналдо, К.Роналдо, Меси и т.н., заявява категорично, че най-трудно му е било срещу Феноменът, който е "невъзможно да бъде спрян". Това са думи на корифей в играта в защита, признат от всички за един от най-добрите в историята.

Искам да обърна внимание и на още едно нещо, което е извън спортната част, но което до голяма степен допринесе за това Роналдо и Меси да се превърнат в съвременните икони на играта, дори в социални феномени. Това са медиите. Мисля, че прекаленото медийно отразяване, дори преекспониране на всичко, свързано с двете мегазвезди, допринесе за статута им в момента. Отразяването на всичко, до най-малката подробност и най-вече на живота им извън футбола, ги превърна в голяма степен в това което са. Не, аз не отричам по никакъв начин страхотните им качества, рекордите които поставиха, като по отношение на чистия талант, отдавам предимство на аржентинеца. Но от друга страна, освен огромен талант, португалецът демонстрира огромен хъс и упорита работа. Не отричам и че през последните 10 и дори малко повече години, те се открояват несъмнено над всички с постоянството си, но също така е и факт, че много често биват спестявани критиките по отношение на играта им, когато това е било нужно. В периоди на слабо представяне от тяхна страна, вината им често не се посочва или се размива в колективната такава – нещо, което не проумях. Често сме ставали свидетели на следната ситуация: отборът печели - заслугата е на Меси или Роналдо, отборът не върви - вината е в останалите. поради това, че не оказват подкрепа на своята най-голяма звезда. Това се насажда в съзнанието на почитателите на двете звезди и голяма част от тях остават безкритични към своите любимци, когато това е необходимо, търсейки машинално вината другаде.

 

В заключение ще кажа, че настоящата тема ще бъде отворена винаги, защото преди всичко футболът е игра на страстта и пристрастията, при която водещ е субективният фактор.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ