Еволюцията на Лестър при Роджърс и новата роля на Варди

публикувано на 13 Февруари, 2020 / Четеш за 9 минути

Лестър прилича на отбор излязъл от приказките. Преди четири години те направиха невъзможното и спечелиха Висшата лига на Англия, едва шестият различен отбор който вдига трофея. Феновете на футбола останаха в шок, а медиите им лепнаха звучния прякор - „Невероятните“. Успехът им е толкова впечатляващ, че създаването на филм за него е на дневен ред. И ако Лестър са

материал на Иван Маслинков

отбор достоен за киното, то Джейми Варди е главния герой. Преди трансфера си при лисиците (когато вече е на 25 години) той играе в петото ниво на английския футбол. Веднъж получил шанс, Варди записва името си в историята - през шампионския сезон той печели наградата за най-добър футболист на Висшата лига и подобрява рекорда за голове в последователни мачове (принадлежал преди това на Рууд ван Нистелрой). Той ще бъде централната фигура в планирания филм.

 

 

Както във всяка добра история, след големия успех настъпиха по-трудни времена. Титлата бе последвана от завършване в долната половина на таблицата. Отборът продаде основни футболисти и се завърна в средата на класирането. Нещата не останаха така за дълго, те целенасочено и постепенно съградиха наново състава си и днес изглежда са стигнали до нов период на възход.

Тук ще разгледаме защо Лестър не са само моментно явление, а изглежда се превръщат в нова сила във Висшата лига. Също така ще обърнем внимание какви тактики и стратегии използват, на развитието в треньорския стил на Брендън Роджърс и на еволюцията в играта на Варди.

 

Преди всичко трябва да отдадем дължимото на борда на директорите на Лестър - от години те демонстрират ясна визия и завидно постоянство в изпълнението на плана си за развитие. Това най-силно си проличава от трансферната политика на отбора, основата на успеха във футбола. Привличат се главно млади, талантливи играчи, чиято цена е приемлива на фона на днешния пазар. Тези футболисти или подсилват първия отбор или биват продавани с голяма печала (както се случи с Хари Магуайър). През последните сезони на стадион Кинг Пауър бяха доведени Ихеаначо, Мадисон, Перейра, Ндиди и др. Всъщност титулярният състав на Лестър е оценен на малко повече от 160 милиона. Клубът е спечелил повече само от продажбите на Риад Марез, Магуайър и Канте. Когато разполагаш с талантливи млади футболисти, имаш нужда и от подходящия треньор за да ги води.

 

Ръководството на Лестър отново показва проницателността си, наемайки мениджър доказал се в работата с млади играчи, в лицето на Брендън РоджърсРаботата на ирландеца е наистина впечатляваща откакто поема лисиците. При предшественика му (Клод Пюел) резултатите са донякъде приемливи, но начинът на игра не е. Отборът бе бавен, разчиташе основно на контраатаки и сякаш се нагаждаше спрямо противника, вместо сам да води играта. Роджърс промени всичко това. Може би най-впечатляващо от всичко, което направи до момента ирландския мениджър, е колко бързо той успя напълно да трансформира лицето на отбора. За по-малко от една календарна година те са напълно различен тим - сега играят бърз, техничен и модерен футбол. Стилът им прилича на комбинация от тези на Гуардиола в Манчестър Сити и на Клоп в Ливърпул.

Прочети 'Защо Брендън Роджърс е перфектното 'лекарство' за Лестър'

thumbnail.jpg

След пристигането си Роджърс изпробва няколко различни схеми, като накрая налага 4-1-4-1 (в различните мачове тактиката може да премине и в 4-3-3). Както всички отбори водени от него и Лестър се съсредоточава във владението на топката и постепенните атаки. Въпреки това, те показват един доста по-директен футбол от предишните клубове на ирландеца. Това се дължи на развитието му като треньор и усвояването на модерни, типични за днешния футбол похвати.

Когато лисиците изграждат атака от своята половина, се опитват винаги да е с къси подавания 'на крак'. Добрите умения на Каспър Шмайхел в пасовете са много ценни - той е способен както да разиграва със съотборниците си, така и да даде качествен извеждащ пас за Варди. Това често принуждава противниците им да са внимателни и да не пресират прекалено високо. Централните защитници и дефанзивният полузащитник дават основата, която позволява на останалите играчи да се впускат в атака. Уилфред Ндиди прави специално впечатление с уменията си с топка и с точните си подавания. Той винаги е бил оценяван за играта си без топка, но през този сезон точните му подавания са 84%, рекордни за кариерата му показатели.

Лестър организират атаките си основно през центъра на терена, те използват две основни стратегии за справяне с тимове, които играят защитно и са се прибрали плътно в половината си.

1. Разтягане на атаката чрез нахлуване на бековете

 

Страничните халфове на лисиците обичат да нахлуват навътре и това често води до струпване на прекалено много футболисти в зоната пред противниковото наказателно поле.

 

За да не бъде твърде сгъстена защитата срещу тях, те използват бековете си да 'разтегнат' атаката си. В лицата на Бен Чилуел и Рикардо Перейра те имат двама футболисти играещи еднакво добре в нападение и отбрана. Те се справят добре с пробивите по фланговете и осигуряват множество топки за Варди и нахлуващите зад него играчи.

2. Пробиви на полузащитниците в коридорите между централните и страничните защитници

 

По подобие на халфовете на Манчестър Сити, тези на Лестър са технични и бързи футболисти. Затова и Роджърс (също като Гуардиола) ги използва да атакуват пространствата между противниковата отбрана. Джеймс Мадисън е особено добър в това, заради добрата си техника на скорост. Тилеманс от друга страна притежава страхотен пас и движение без топка. Когато някои от тях пробие успешно, той изпраща топката в зоната пред вратаря, където винаги се включва негов съотборник.

-   -   -

Когато на отбора се наложи да се справя с агресивно пресиращи отбори, Лестър отново разчита на скоростта на футболистите си. Благодарение на множеството си технични играчи те редовно успяват да пробият пресата, а ако това не работи се залага на дълги извеждащи пасове за Варди, който притежава скоростта да се измъкне на противниковата отбрана. Именно заради разнообразието си в атака, лисиците толкова често успяват да пробият защитата и на опонентите им се налага да вадят топката от мрежите си.

 

 

Това което е много важно да отбележим е дисциплината и отборния дух, изградени в отбора. За да продължават успешните атаки, то футболистите трябва да могат да разчитат един на друг. Честите и надеждни пасове към наказателното поле дават шанс за атаките на Варди към него. Тези атаки, от своя страна, осигуряват възможност за атакуващите полузащитници да нахлуват зад гърба му. Всичко се превръща в един положителен повтарящ се цикъл. Дори един от играчите да спре да изпълнява функциите си, то това би довело до разваляне на целия синхрон. Затова трябва да поздравим Роджърс за изградения отборен дух и играчите за доверието им един в друг.

Важни за бързото развитие на Лестър се оказват значителните промени в защита

 

Бившият мениджър Пюел залагаше в отбрана на вече позастарелите играчи, спечелили титлата. От друга страна той намали игровото време на Варди, точно заради възрастта му (пролича, че между двамата има конфликт).

 

След назначението си, Роджърс постепенно променя отбраната и, след някой експерименти с трима защитници през миналия сезон, залага основно на защитна линия от четирима – Чилуел, Союнчу, Джони Еванс и Рикардо Перейра. Подобрението е очевидно и през настоящия сезон те допускат средно по един гол на мач (по-малко отколкото когато играят защитно при Пюел). За по-доброто представяне в отбрана трябва да се отдаде дължимото и на дефанзивния халф Уилфред Ндиди. Той е изключителен в покриването на пространствата зад другите полузащитници и е сред първите в първенството по пресечени и отнети топки. Неговото представяне е решаващо за това на целия отбор - с толкова много футболисти впускащи се в атака, те трябва да могат да разчитат на нигериеца да ги подсигури при грешка. В това Лестър отново приличат на Сити, които с години разчитаха на Фернандиньо (а сега на Родри) да ги покрива.

-   -   -

Днес успешната и добре организирана преса е неизменна част от играта на тимовете, практикуващи модерен футбол. Лестър при Роджърс не прави изключение, те използват висока и агресивна преса (макар и не толкова агресивна колкото тази на Ливърпул). Приличат на мърсисайдци по това, че когато успеят да отнемат топката в противниковата половина веднага се впускат в атака (вместо да овладеят топката сигурно и постепенно с пасове назад или настрани, по подобие на Манчестър Сити).

 

В тази фаза на играта те се позиционират така, че да покриват възможностите за подаване и притискат противника да направи грешка или да изрита топката напред. Варди стои в близост до централните защитници, готов веднага да се измъкне ако топката бъде открадната. Стратегията им работи отлично до момента, статистически погледнато тяхната преса е най-ефективна в лигата (противниците им правят най-малко подавания в собствената си половина – 7 средно на разиграване).

Прочети 'Какво е Passes Allowed Per Defensive Action (PPDA)'

thumbnail.jpg

Освен всички други подобрения, през този сезон виждаме и нов възход в играта на Джейми Варди. Влиянието на Роджърс за този подем е очевидно. По времето когато Клод Пюел поема Лестър, Варди тъкмо навършва 30 години. Френският мениджър се подготвя за времето след него и започва постепенно да ограничава игровото време на нападателя, според медиите това поражда конфликт между двамата. Въпреки това, когато е на терена Варди е натоварен с множество задачи. Преди пристигането на Брендън Роджърс, той печели топката за отбора си по-често, има повече докосвания до нея и като цяло е по-обвързан с играта. Всъщност откакто ирландеца е треньор, единствените показатели на Варди които се повишават са докосванията в малкото наказателно поле и отбелязаните голове. Това значи ли, че той играе по-лошо? Едва ли. Просто ролята му е променена. При Пюел, на англичанина се възлага да се връща назад за да помага в изграждането на атаката и активно да пресира противника. Всъщност когато отбора му се прибира назад, той често е единствения футболист който агресивно атакува противника.

 

При ирландския мениджър нещата стоят различно, Роджърс подхожда по-тактически. Когато прилагат преса, Варди не преследва противника а най-често се позиционира между централните защитници. Така той предотвратява възможността за пасове между тях и същевременно е на върха на атаката ако топката бъде отнета. На нападателя вече не се налага да играе толкова голяма роля в организирането на атаките, от него се изисква да бележи голове. Както самия Брендън Роджърс казва:

 

Поискахме от него да остане в по-предни позиции. Не е нужно да си зает с изграждането, стига останалите играчи да оценяват това което се опитваш да направиш. Другите трябва да служат на него.

-   -   -

 

През този сезон Лестър заслужават множество похвали - за играта си, за светкавичното си развитие, за това, че се борят за първите места, с бюджет далеч по-малък от този на преките им противници.

 

По моето скромно мнение, Лестър в момента играе дори по-добре от състава им спечелил титлата. Не може да се отрече, че Брендън Роджърс е правилният избор за глава на отбора - той успя да извади най-доброто от Джейми Варди, да превърне тима в добре смазана машина и го направи за изключително кратко време. Развитието на ирландеца като мениджър е впечатляващо – работата му при 'лисиците' показва, че е усвоил модерни и разнообразни атакуващи стратегии и, че значително е подобрил работата си в организирате на отбраната.

 

Лестър е доказателство за това което се случва когато собствениците и мениджърът са на една страница и следват непреклонно плана си за развитие. С толкова качествена организация отборът няма как да е чудо за един ден и твърдо вярвам, че са на път да се превърнат в постоянен конкурент за първите места, а приказната им история ще продължи.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !