Ла Лига 2019/20: Атлетико, андалусийските отбори и разочарованията на сезона (част 2)

публикувано на 8 Август, 2020 / Четеш за 6 минути

След като в първа част на материала разгледахме подробно битката за титлата, както и краха на другия каталунски тим - Еспаньол, сега е време да насочим поглед към подножието на върха и по-надолу в класирането.

Нека започнем с . . .

материал на Летящият Честмир

Андалусийската рецепта за успех

 

След като последно разгледахме Еспаньол, да хванем пак асансьора и да се изкачим до по-високите места в класирането. След втората позиция всичко си е на мястото – Атлетико (Мадрид) напълно заслужено допълни тройката, което се случва неизменно в 8-ми пореден сезон под ръководството на Диего Симеоне. “Дюшекчиите” се завърнаха по-силни след паузата, като не загубиха нито един мач в последните 11 кръга - в мини-класирането на Ла Лига след подновяването тимът на Чоло е втори, като отсъпва само на Реал (Мадрид). И също като Зидан, аржентинският наставник на Атлетико се възползва оптимално от възможността да пуска по 5 резерви и употреби наистина по предназначение широчината на състава.

 

Последната квота от Шампионската лига този път беше спечелена от Севиля. Рецептата за успех по андалусийски беше намерена още в първия пълен сезон след завръщането на прословутия спортен директор Мончи. Той не се поколеба да извърши основен ремонт на състава, като показа изключителен нюх с привличането на Лукас Окампос, Диего Карлос, Фернандо. Повече се очакваше от нападателите Люк де Йонг и Юсеф Ен-Несири, но като цяло със солидно представяне в защита и завидно постоянство тимът от “Санчес Писхуан” заслужи място в четворката. А то без съмнение е заслуга на Юлен Лопетеги, чийто престиж като треньор сериозно пострада на предишната му месторабота – Реал (Мадрид).

Прочети 'Еволюцията на спортния директор: Мончи и втората епоха в храма "Санчес Писхуан"

thumbnail.jpg

Другата андалусийска рецепта за успех обаче беше написана на неочаквано място. Гранада се превърна в сензацията на сезона, като още след завръщането си в Ла Лига завърши на седмо място, а това донесе и историческо първо класиране в евротурнирите. И всичко това се случи някак-си небрежно и между другото. Още през есента тимът на треньора Диего Мартинес показа, че няма просто да се бори за оцеляване, а ще създава проблеми на всеки в Испания. Това се видя още при победата над Барселона у дома, както и в доста мачове след това.

 

Но до последно никой не гледаше сериозно на шансовете на Гранада да се класира в Лига Европа. 4 победи в последните 6 мача обаче изведоха скромния тим от стадион “Нуево Лос Карменес” пред по-изявени кандидати за Европа като Хетафе и Валенсия. Впрочем, именно слабата форма на последните два тима (както и на Реал Сосиедад) след рестарта на сезона даде шанс на Гранада да пробие в зона УЕФА. И всъщност тимът на Диего Мартинес постигна нещо подобно на това, което направи Еспаньол през миналия сезон, когато отново в посления кръг се оказа изненадващият печеливш в борбата за европейски квоти. Сега остава да видим дали пък участието в международните турнири няма да се окаже твърде сериозна задача за иначе доста приятния андалусийски отбор.

 

Валенсия и Бетис са разочарованията на сезона

Петото и шестото място в крайното класиране, които носят директно класиране в групите на Лига Европа (Гранада влиза в квалификациите), бяха заети от Виляреал и Реал Сосиедад. “Жълтата подводница” показа по-ефективно представяне след подновяването на сезона, като се изкачи от осмото до петото място със 7 победи в 11 мача (загуби само от Барселона, Реал Мадрид и Реал Сосиедад). Тимът от Кастейон имаше третото най-резултатно нападение (63 гола), водено от водещия реализатор сред испанските играчи в Ла Лига – Жерард Морено (18). Но за награда треньорът Хави Кайеха беше уволнен, за да бъде назначен на негово място Унай Емери. Все пак този ход подсказва, че целите на Виляреал през новия сезон ще бъдат още по-високи.

 

Реал Сосиедад пък дължи класирането в Европа на отличното представяне преди прекъсването на шампионата. След COVID-паузата атрактивният тим на Иманол Алгуасил така и не успя да намери отново върховата си форма, но все пак записа ключов успех срещу Виляреал. А спечелването на европейската квота стана факт по наистина инфарктен начин – в последния кръг “синьо-белите” от Сан Себастиан губеха с 0:1 на “Уанда Метрополитано” 3 минути преди края на срещата. В този момент в еврозоната се намираше отборът на Хетафе, който държеше 0:0 при визитата на Леванте, като “сините” от Мадрид изпуснаха дузпа, а общо 3 гола в двубоя (2 за Хетафе) бяха отменени след видеопреглед. Но в 87-ата минута след центриране на Янузай от свободен удар Ектор Ерера отклони в собствената си мрежа, а този автогол класира Реал Сосиедад в Лига Европа.

Страхотен малшанс за Хетафе, който обаче също показа рязък спад във формата след рестарта. Но докато за “сините” на Хосе Бордалас трудно можем да говорим за провал, то това определение подхожда на показаното и най-вече (не)постигнатото от Валенсия и Бетис. И двата отбора разполагаха с много по-сериозен потенциал от Гранада, но останаха извън квотата на УЕФА. На “Местая” сами са си виновни, защото действаха против правилото: “Когато нещо работи, не го поправяй”. Босът Питър Лим вероятно смята, че е спечелил в битката на его срещу треньора Марселино (извел “прилепите” до две поредни участия в Шампионската лига), но с изгонването му азиатският богаташ отново върна отбора в несигурните години от преди пристигането на същия този специалист.

Питър Лим (вляво)

В Бетис също не намериха точния човек, въпреки че селекцията изглеждаше впечатляваща. Руби натрупа активи, преди да стъпи на “Бенито Виямарин”, като първо изведе Уеска до историческа промоция в Ла Лига, а след това класира и Еспаньол в Европа. “Зелено-белите” имаха своите силни моменти през сезона като победите над Реал (Мадрид), Атлетик (Билбао) и Валенсия. Но всички те бяха постигнати у дома. Навън Бетис взе една-единствена победа, като по-често гостувания спечелиха всички в елита на Испания освен предпоследния Майорка (също една победа). Този факт обяснява защо “зелено-белите” не просто останаха далеч от Европа, но и финишираха в долната половина на таблицата.

 

За най-дългото първенство в Испания може да се говори още много. Сезонът на Атлетик (Билбао) сам по себе си е интересен със своите перипетии. Осасуна (също като Гранада) направи успешно завръщане в Ла Лига и всъщност остана само на 3 точки от Европа. Като стабилни фактори в Примера дивисион се затвърдиха отборите на Леванте, Валядолид и Ейбар. Други като Алавес и Селта разочароваха и могат да са благодарни на съдбата, че остават в елита, за сметка на симпатичния тим на Майорка и на биткаджиите от Леганес.

 

И въпреки, че в епилога си този шампионат се игра пред празни трибуни, той със сигурност ще бъде помнен от феновете дълги години.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719