Дебютният сезон на Жоао Феликс... | мисляФУТБОЛ

Дебютният сезон на Жоао Феликс в Атлетико Мадрид

публикувано на 3 Април, 2020 / Четеш за 11 минути

Пристигайки като един от най-скъпите играчи в света за сумата от 127 милиона евро (клубен рекорд) и на крехката възраст от 19 години, престоят на Жоао Феликс в Атлетико Мадрид започва напрегнато от първия ден. Това със сигурност е трудна ситуация,

материал от Анна Вълчева *

гост-автор

допълнително утежнена от силната предсезонна кампания, повишила очакванията към португалския национал, преди той дори да е докоснал топката в официален мач. Но малко след това нещата престават да вървят толкова гладко за Феликс. В колебливия му старт има брилиянтни моменти, но не толкова често, колкото мнозина се надяват, а с течение на времето това положение не се променя. Феновете на Атлети запазват своето търпение спрямо младежа, но кариерата му на „Уанда Метрополитано“ не започва толкова ярко, колкото може би някои очакват.

Този тактически анализ ще разгледа как точно Феликс се вписва в живота в Атлетико Мадрид. Също така ще видим как тактиките на състава влияят на играта му и дали той има способностите да успее в Ла Лига.

Адаптация

Преди изобщо да започнем да анализираме как се представя Феликс в Атлетико, струва си да се спомене, че ще му е необходимо време за адаптация. Известно е, че е предизвикателен ход да се преместиш от португалския в испанския футбол, както бързо разбира и съотборникът му Ектор Ерера, а за млад играч с ограничен опит е още по-трудно.

 

Ясно е, че Феликс е забележителен талант, но нека не забравяме, че когато идва в Атлетико през лятото той има на сметката си само 43 мача за първокласен клубен отбор (Бенфика) и точно едно участие с националната селекция. Нещо повече – да се свикне със системата на Диего Симеоне често е предизвикателство, особено за креативни офанзивни играчи и както се вижда в случаи като този на Тома Льомар, някои така и не успяват да се приспособят. Всеки играч на Чоло има отбранителни отговорности и е част от твърда защитна формация, когато Атлети не владее топката.

Феликс показва признаци, че се адаптира добре. Още в първия си мач срещу Хетафе (изображението горе), той демонстрира желание да играе защитно. Качеството му на работа не може да бъде поставено под въпрос – връща се назад и блокира десния бек, с което предотвратява възможността за пробив по фланга и използване на пролука, оставена в полузащитната структура на Атлетико.

С напредването на сезона това негово желание за игра в защита леко избледнява. Общите му отбранителни действия всъщност намаляват в сравнение с миналия сезон - от 3.59 на мач до 2.87, като процентът му на успех също пада значително - от 49.3% до 39.7%. Това са може би най-притеснителните статистики, които следва да имаме предвид, когато анализираме дали Феликс притежава необходимото, за да се превърне в ключова фигура за отбора на Чоло Симеоне.

Зад нападателя

Много се изговаря за това на какъв точно пост ще играе Жоао Феликс. Вярно е, че той рядко е имал една постоянна позиция – в Бенфика играе на фланговете, в центъра и в редица други роли. Дали е въпрос на намиране на най-подходящото място или той просто не успява да оправдае очакванията, само Симеоне знае, но безспорно е, че постоянната промяна на позицията и ролята му в отбора пречи на португалеца да се интегрира и да започне да играе по-постоянно.


Най-удобната позиция за Феликс е тази, на която действа в Бенфика. Там той оперира като втори нападател, който може да влезе в действие почти като номер 10, с истинска творческа свобода, след което да нахлуе към вратата в точния момент. Една от ключовите роли, които Феликс има в Атлети, е позиционна и важи както когато той получава топката, така и когато взаимодейства със свои съотборници. Когато сам владее топката, ролята му за прехода между двете фази на играта е решаваща.

Както може да се види от срещата срещу Барселона при изграждането на атаката, довела до гола на Коке, неговата позиционна игра позволява на нападателите да нахлуват от втора линия. Докато той контролира топката, Алваро Мората, Анхел Кореа и Коке - всички тръгват на скорост към вратата. Това оставя на двамата централни полузащитници, формирали триъгълник с Феликс, възможност да получат топката и да опитат директен висок пас към спринтиращите. Тези бързо образуващи се триъгълници, разгърнати от позиционната игра на Феликс и движението на хората около него, помагат за пробиване противниковите отбрани.

В други случаи Феликс играе различна роля, особено при контраатаки. Вместо да задържа топката, той пробва бързи пасове, за да поддържа придвижването напред - модел, който е особено видим в играта на „дюшекчиите“ преди Диего Коща да се контузи и да пропусне по-голямата част от сезона. Жоао Феликс и Коща оформят силен тандем и комбинират добре, като бразилецът с испански паспорт поема физическата част на играта и е човекът, който се грижи за задържането на топката.

 

Това се вижда в мача срещу Ейбар, когато Феликс започва атака, прокарвайки топката към Коща, след което спринтира по посока на наказателното поле и в момента, в който го достига, Коща му връща перфектен обратен пас, на празна врата.

Тази централна позиция несъмнено е ролята, в която Феликс се чувства най-удобно. Това отразяват и статистиките му за дрибъл и атакуващи спринтове, съответно 4.2 и 1.8 на мач, в сравнение с 3.07 и 1.02, когато е поставен в друга зона на игрището. Централната роля му дава по-голяма свобода да се движи по терена и му позволява в по-голяма степен да приложи техническите си способностиДруг плюс - оттам той може да се движи към фланговете, използвайки пролуки в противниковата отбрана и увличайки противникови играчи, което помага на собствените му съотборници да заемат централни позиции и да атакуват оттам противниковата третина. Подобна свобода се позволява само на една фигура в отбора на Атлетико и често този човек е Жоао Феликс.

Действия по фланговете

Може би забелязвайки колко често Феликс се изнася да играе в широчина, Симеоне опитва да експериментира с него като флангови играч, пускайки го като един от четиримата халфове. Схемата на Чоло работи с четирима полузащитници, на един от които е дадено разрешение да атакува и да бъде по-офанзивен, а останалите трима изостават назад, за да покриват и да осигуряват защита на центъра. Въпросната офанзивна роля на моменти е давана на Феликс, както от лявата, така и от дясната страна на игрището.

 

Същевременно това е нова роля за него и той среща проблеми при приспособяването към нея - вместо например да се придържа към позицията на фланга, той тръгва да пресича към центъра веднага щом получи топката. Това не е непременно лош ход, тъй като освобождава пространство и създава възможности за взаимодействие с крайния защитник (без значение дали Киърън Трипиър отдясно или Ренан Лоди отляво). И двамата офанзивни бекове могат да се свързват добре с Феликс и да използват припокриващото се пространство, но често остават изолирани и без неговата подкрепа, ако решат да продължат движението си в откритите коридори (както на изображението долу).

Играейки в системата на Симеоне, Феликс е насърчаван възможно най-често да поддържа широка позиция и да пресича към центъра само когато топката попадне в него. Очевидно е обаче, че на тази позиция играта на португалеца е ограничена. Той се чувства комфортно при извършване на спринтове към центъра, но склонността му към редовно влизане навътре прави ходовете му предвидими и той може лесно да бъде изолиран от играта. Тази роля ограничава влиянието на Феликс, но Симеоне ще се мъчи да му намери място в рамките на системата, вместо да му позволява да блесне както намери за добре.

Липса на движение

Една област, в която липсва постоянство и която е ключът към загубата на формата му, е начинът, по който се затруднява да поддържа впечатляващото си движение от дните в Бенфика. Частично това може да се припише на строго структурираната система, задължаваща Феликс да бъде по-отговорен и позволяваща му по-малко свободно движение, заради дефанзивните му задължения. Имайки предвид това, младежът от Визеу не е склонен да опитва спринтове в пространства, когато такива се отварят. Вместо това той задържа движението си и не се опитва да разкъсва противниковите линии така редовно, както беше в Бенфика. По-консервативният му подход със сигурност е по-малко дързък и амбициозен, а и не му позволява да излиза на голови възможности.

Но въпросът не свършва дотук.

 

Както може да се види в горния пример от мача срещу Леганес, младежът просто взема грешни решения за своето движение. В зони на струпване на играчи, където често е покрит от противник, той не успява да идентифицира свободни пространства и вместо това навлиза в още по-претъпкани зони. В тактиката на Чоло Феликс е един от двамата естествено атакуващи играчи с известна свобода да правят такива движения и грешки като тази са основната причина за неубедителността на Атлетико в атака. Вместо да идентифицира пролуки и да разтяга защитата, португалският национал твърде често навлиза към центъра и към топката. Това означава, че никой не атакува от фланговете, заради което и няма причина противниковата отбраната да се разтяга. Така Атлети стават лесни за неутрализиране от противник, защитаващ се в тесен, нисък блок. Феликс, малко или много, участва в тази система и създава на бековете повече работа при включванията им напред, което носи повече рискове и ги натоварва физически.

Липса на ефикасност

Може би най-значителната промяна в играта на Феликс е в представянето му пред противниковата врата. Само с четири гола в първите си шест месеца като играч на Атлетико, той се представя много под очакванията, според които следва да замени Антоан Гризман като водещ голмайстор на тима – нещо, което португалският национал далеч не успява да направи. В началото има основателна причина за оптимизъм, защото в Бенфика той далеч надминава своите „очаквани голове“ (хG). Всъщност общо 20-те му гола на клубно ниво през 2018/19 са значително повече от неговите 13.84 xG, което означава, че той е отбелязал с 44.5% повече голове отколкото е трябвало - цифра, която по ефикасност го поставя до играчи като Лионел Меси и Кристиано Роналдо.

 

През този сезон в Атлетико той значително занижава своите показатели, тъй като xG-коефициентът му е 7.37, а е отбелязал само 4 гола. Това представлява 45.8% по-ниска ефикасност, което означава, че цялостното отклонение през последните два сезона е почти 100%. Разбираемо е защо Симеоне може да се чувства разочарован от тази значителна промяна.

Прочети 'Може ли 'Wanda Metropolitano' да замени 'Vicente Calderon'?'

Анализирайки причината за промяната, много специалисти сочат добавените отбранителни отговорности, но това е просто несправедлива критика към стила на Чоло. Докато през сезон 2018/19 Феликс записва средно 2.8 изстрела на мач, през 2019/20 тази статистиката спада, но незначително, само до 2.74. Това, което се променя по-съществено, е неговият xG-коефициент на удар, който спада от 0.15 до 0.12. Въпреки че това не е съществена промяна, тя отразява естеството на неговите опити за гол. Феликс стреля по-често отдалеч, което увеличава средното разстояние на изпълненията му, но и опитва повече удари от недотам добри възможности, вместо да изчака за малко по-добър ъгъл.

Това е може би най-ясния начин, по който можем да видим как напрежението в Атлетико Мадрид и сделката с големите пари се отразява на играча. Това е нещо, което може да се промени в бъдеще и на пръв поглед сочи за временна криза, свързана с формата, а не за дългосрочен проблем, но това въпреки това създава грижи на Симеоне в работата му с Феликс.

Контузии

Последният фактор, който ограничава развитието и приспособяването на младата звезда са множеството контузии, предимно мускулни, които получава, откакто идва в испанската столица. Това не е проблем, уникален само за него - Атлетико вече имат 12 мускулни травми този сезон, въпреки че дори това е подобрение в сравнение с 22-те, записани до края на януари през сезон 2018/19.

 

Фитнес треньорът „Профе“ Ортега е прословуто взискателен и е широко известно, че интензивният режим на работа в клуба често води до наранявания и сривове, особено сред новодошлите. Жалкото за Феликс е, че тези контузии нарушават напредъка му, но той трябва да се възползва от предсезонния период, за да влезе форма и да успее да изиграе по-голям брой мачове. За успех в Атлетико се изисква придобиване на значително ниво на физическа сила, необходима за издържане на интензитета не само на тренировките, но и на цялостния игровия подход на Симеоне.

Заключение

Дори и след няколко месеца, все още е твърде рано дори да мислим за трансфера на Феликс като за провал. Наистина, ранните проблясъци на брилянтност, които показва, са доказателство за това, че той има всичко необходимо да донесе нещо на тима, което никой друг не може. Все пак, напредъкът му оттогава не е голям и неговата роля в системата на Симеоне остава неясна.

 

Клубът е в търсене на нова „деветка“, която може и да помогне за изваждане на най-доброто от Феликс. Не че началото бе съвсем ужасно за младежа, но той вероятно е очаквал да се справи по-добре през първия си половин сезон в Испания. Само четири гола за клуба са твърде малко, защото той е звездният играч и трябва да очакваме повече от него. Вземе ли Симеоне решение за ролята му в отбора и успее ли Феликс за задържи добра форма, евентуалното постоянство може да му помогне да разкрие най-добрите си черти.

 

Играта по фланговете е роля, която очевидно не го насърчава и възпрепятства движението му, с последващо въздействие върху неговата увереност, което пък се отразява на завършващите му удари. Все още има много причини да бъдем оптимисти относно бъдещето на Феликс на „Уанда Метрополитано”, имайки предвид впечатляващите му технически качества, макар в първите 6 месеца в Атлети те да не изглеждат толкова явни.

* материалът е превод, оригиналната статия може да се намери на https://totalfootballanalysis.com/issue/19-february-2020

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

харесваш ли ни,

черпи една бира  :)

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719