Изненади на изминалия сезон: Аталанта | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Приятните изненади на

изминалия сезон: Аталанта

публикувано на 4 Юли, 2019 / Четеш за 7 минути

В периода, в който клубният футбол на високо ниво отсъства (месеците юни и юли), единственото, което ни остава е или да правим равносметки за изминалия сезон, или да следим трансферните новини и да гледаме напред към новата кампания.

Днес мисля да направо първото – да се върна обратно към сезона който приключи в средата на май и да обърна внимание на една от приятните изненади от големите първенства в Европа – отборът на Аталанта, който завърши на 3-то място в Серия А.

Като цяло кампанията на „бергамаските“ бе страхотна – освен, че си осигуриха участие в Шампионската лига за първи път в своята история, отборът игра и финал в турнира за Купата на Италия, като по пътя към финала отстрани не кой да е, а доминантът в италианския футбол през последното десетилетие Ювентус, разбивайки го с 3-0. Въпреки слабия старт в Калчото и едва една победа в първите осем срещи, Аталанта направи изключителна силна втора част от сезона и дори завърши кампанията като най-резултатен тим в Серия А. Време е да разгледаме на какво се дължи този прогрес в отбора от Бергамо и да видим кои са основните виновници за това Аталанта да се превърне от борещ се за оцеляване до участник в Шампионската лига през следващия сезон.

Прочети 'Минутите, които решиха Ла Лига 2018/19'

thumbnail.jpg

В исторически план Аталанта почти винаги е бил един от редовните участници в италианския елит, но с изключение на един кратък период в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, никога не е бил от отборите, борещи се за европейски квоти. През последните 20 години „нерадзурите“ лъкатушеха между средата на таблицата в Серия А и лидерските позиции в Серия Б, като между 1998-ма и 2010-та тимът на 4 пъти изпадаше от елита на Италия, но почти моментално се завръщаше в Първата лига на италианския футбол. Едва през 2011-та година Аталанта най-накрая успя да се утвърди за по-дълго в Серия А, благодарение на Стефано Колантуоно, който качи състава в елита и в продължение на 4 сезона и половина ги класираше в средата на втората половина на таблицата. След като обаче „бергамаските“ за 5-ти пореден сезон бяха замесени в битка за оцеляване, ръководството освободи Колантуоно и го смени с Еди Рея, който успя да запази отбора в елита, завършвайки на 13-то място.

Roberto Vicario, Gasperini Gian Piero (1), size, crop, CC BY-SA 3.0

Реално през следващия сезон (2016/17) започна прогресът на Аталанта, след като за мениджър бе назначен.... Джан Пиеро Гасперини.

 

Джан Пиеро Гасперини? ОК, съгласен съм, че Гасперини имаше своите силни моменти като треньор на Дженоа и ги класира за участие в Лига Европа в два различни сезона, НО нека видим останалата част от визитката на този наставник. Гасперини бе назначен за мениджър на Палермо през септември 2012-та и изкара едва до началото на февруари 2013-та, в края на същия месец бе назначен отново, за да бъде уволнен две седмици по-късно. Но дори и тези му „приключения“ не могат да бият 3-месечния му период начело на Интер. Гасперини пое „нерадзурите“ през лятото на 2011-та (които ако махнем Ето‘о, бяха със същия отбор, спечелил Шампионската лига 15 месеца по-рано) и успя да ги прати на 18-то място в Серия А, като за капак на всичко падна от Милан за Суперкупата на Италия и от Трабзонспор като домакин в Шампионската лига. И това, дами и господа, е човекът, който направи Аталанта от борещ се за оцеляване тим в участник в Европа в рамките на точно един сезон.

Тук идва моментът да отворя една скоба – клубът от Бергамо далеч не е от най-титулуваните отбори на Апенините (тимът има спечелена едва една Купа на Италия и няколко трофея от нискодивизионни шампионати), но Примаверата на Аталанта (школата на отбора) дълги години е една от най-добрите не само в Италия, но и в целия свят (което само по себе си може да се равнява на отделен трофей). В миналото от нея са излезли играчи като Гаетано Ширеа, Рикардо Монтоливо, Джампаоло Пацини, Роберто Донадони и Алесио Такинарди, а през последните години – Джакомо Бонавентура, Давиде Дзапакоста, Маноло Габиадини, Симоне Дзадза и още няколко човека, за които ще стане въпрос само след малко.

Та връщам се на Гасперини, който с назначението си през 2016г. стори най-разумното нещо, което може да се направи в отбор като Аталанта – не похарчи нито една стотинка за нови играчи, а промотира футболисти като Матиа Калдара, Андреа Конти, Роберто Галярдини и Франк Кеси от школата в първия отбор. Освен това наставникът наложи доста атакуващ стил на игра, в контраст с по-дефанзивния такъв на предшественика му Колантуоно.

 

Началото на сезона бе ужасяващо за Аталанта – 4 загуби в първите 5 мача и 19-то място в класирането. Впоследствие обаче „бергамаските“ се стабилизираха и регистрираха едва 4 поражения в останалите 33 срещи, завършвайки на 4-то място в класирането в Серия А, отбелязвайки 62 гола (с над 20 повече, отколкото Аталанта успяваше да отбележи във всеки от предходните 5 сезона). Защитата на отбора бе 4-тата най-добра в лигата (изоставайки с малко от тези на Наполи и Рома), а Матиа Калдара и Андреа Конти бяха едни от най-резултатните играчи от тима, вкарвайки общо 15 гола през сезона. Силните изяви на Роберто Галярдини му донесоха трансфер в Интер през зимата на 2017-та, сходна съдба имаше и Франк Кеси, който също потегли към Милано, но към червено-черната част от града. Папу Гомес пък записа най-резултатния си сезон в кариерата, реализирайки 16 гола в Серия А.

През лятото на 2017-та към напускащите Галярдини и Кеси се присъедини и Андреа Конти, който премина в Милан. Матиа Калдара пък бе купен от Ювентус, но остана в Бергамо под наем до края на сезона. Реално при толкова много напускащи и участие в Европа за Гасперини бе доста трудно да надгради силното представяне от предния сезон.

 

Все пак наставникът взе няколко играча, които щяха да се окажат ключови в хода на сезона – привлечени бяха вратарят Етрит Бериша от Лацио, защитникът Хосе Луис Паломино от Лудогорец и халфът Йосип Иличич от Фиорентина. Мартен де Роон също беше купен обратно в клуба след неуспешен сезон с Мидълзбро. Аталанта завърши сезона на 7-мо място в класирането и достигна полуфинал в Купата на Италия.

 

Влияние върху представянето на тима в Серия А донякъде оказа и участието на „бергамаските“ в Лига Европа, където те спечелиха своята група, побеждавайки Олимпик Лион и на два пъти Евертън и отпадайки изключително драматично от Борусия Дортмунд във фазата на 1/16-финалите. Всички изброени по-горе нови попълнения изиграха поне по 35 мача през сезона (Мартен де Роон изигра дори 45) и бяха ключови фигури в силното представяне на Аталанта. Към тях може да се добави и дошлият под наем от Бенфика Брайън Кристанте, който записа 46 мача и 12 гола във всички турнири.

И така стигаме до настоящата кампания. Този път като че ли „нерадзурите“ не бяха чак толкова наранени от трансферния прозорец – Матиа Калдара напусна в посока Ювентус (само за да бъде продаден на Милан две седмици по-късно, странна работа). Брайън Кристанте бе закупен от Рома, а Андреа Петаня бе отдаден под наем на СПАЛ. Андреас Корнелиус премина под наем в Бордо, но той така или иначе беше със статут на резерва в Аталанта. Отборът не бе подсилен с кой знае какви играчи, с изключение на дошлите под наем с опция за откупуване Дуван Сапата и Марио Пашалич.

Аталанта за трета поредна година започна трагично сезона – отпадна в плейофите на Лига Европа и бе 17-ти в Серия А след 8 изиграни кръга (изглежда Гасперини трябва да ограничи лятните забавления на играчите). Към средата на ноември „бергамаските“ редуваха победи и загуби и се движеха в средата на класирането.

<Enter Дуван Сапата>

 

В първите 10 кръга от първенството колумбиецът не бе отбелязал нито един гол, а след като се разписа в победата над Болоня последваха още няколко мача суша. От началото на декември обаче Сапата изведнъж се превърна във Феномена Роналдо от световното 2002-ра (все едно му беше откраднал голмайсторските способности както извънземните откраднаха силите от баскетболистите във филма ‘Space Jam’). Колумбиецът вкара 14 гола в следващите 8 мача, а благодарение на това Аталанта излетя до 5-тото място в класирането. Няма нужда да ви разказвам как се разви сезонът за отбора от Бергамо до края – след 9 победи и 4 равни в последните си 13 мача те заслужено грабнаха 3-тото място в Калчото.

Въпросът тук е, че в рамките на 3 години Джан Пиеро Гасперини с почти нулев ресурс превърна Аталанта от отбор, който се бореше за оцеляване в елита до участник в Шампионската лига и тим, който може да се мери с останалите водещи отбори в Италия – Ювентус, Наполи, Интер, Милан, Рома и Лацио. Неслучайно ги изреждам, тъй като Аталанта победи всеки един от тях поне по веднъж в рамките на последните 3 сезона.

 

Вече споменах, че синьо-черните завършиха като най-резултатен отбор в Серия А, което си е постижение на фона на това, че все пак в лигата е практикуващият офазивен стил отбор на Наполи, а в Ювентус дойде Роналдо, който бе вкарал 450 гола в предните 9 сезона на клубно ниво. Ако следите по-отблизо „бергамаските“ може би сте забелязали, че до момента в текста никъде не съм споменал играчи като Рафаел Толой, Андреа Мазиело, Джанлука Манчини, Ханс Хатебур и Ремо Фройлер, които също са част от този страхотен прогрес през последните години. Да, основното внимание ще падне върху Дуван Сапата, който вкара 28 гола във всички турнири, но току що изредените играчи, както и Мартен де Роон, Йосип Иличич, Марио Пашалич и Алехандро Гомес според мен са гръбнакът на този състав.

Та какво очаквате от Аталанта през новия сезон? Как ще се представи отборът в Шампионската лига? Ще успеят ли да запазят формата си от настоящия сезон, или ще се окажат one-hit wonder?

 

Очаквам вашето мнение в коментарите.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ