Отбор във фокус: Интер (версия 2019/20) | мисляФУТБОЛ

Отбор във фокус: Интер, версия 2019/20Конте, Лукаку, Алексис и новите хоризонти пред „нерадзурите“

публикувано на 17 Октомври, 2019 / Четеш за 9 минути

Интер назначиха Антонио Конте за свой нов старши-треньор след уволнението на Лучано Спалети в края на миналия сезон. Бившият мениджър на Ювентус и Челси, демонстрирал способността си да печели трофеи при предишните си назначения, веднага започна да оказва влияние и на „Сан Сиро“. Диего Годин, Николо Барела, Стефано Сенси,

материал от Анна Вълчева *

 

(гост-автор) 

Валентино Лазаро, Ромелу Лукаку и Алексис Санчес са знаковите попълнения, олицетворяващи в най-голяма степен тактическата революция на Конте в Интер, а слуховете са, че за италианеца разходите за нови попълнения все още не са приключили.

В този материал ще резюмираме това, което можем да очакваме от Интер през настоящия сезон. Чрез проучване и анализ, както на последния отбор на Конте (Челси), така и на Интер на Спалети от миналия сезон, ще опитаме да предвидим каква тактика ще използват „нерадзурите“ през кампанията, за да постигнат целите си и да оспорят вътрешната доминация на Юве.

Предишните системи на Конте

През цялото време в Ювентус, Италия и Челси, Конте винаги е предпочитал да подрежда своя отбор във формация с трима защитници. Зоните, в които италианският тактик проявява своята гъвкавост при разполагането на играчите, са халфовата линия и нападението; през цялата си мениджърска кариера той редува схемите 3-5-2 и 3-4-3.

Докато беше в Ювентус, Конте изведе отбора до три титли в Серия А използвайки формацията 3-5-2 с триъгълник в средата и двама нападатели на върха на атаката. Ювентус на Конте играеше с триъгълник в полузащитата, използвайки един опорен халф, който подсигуряваше зоните в полето на Юве – тактика, която позволяваше на халф-бековете и на централните халфове да се включват смело напред.

В последния мач на Конте като треньор на Челси, италианецът разположи своя отбор във формацията 3-5-2, която използваше по време на престоя си в Ювентус

В Челси обаче, Конте спечели Висшата лига по убедителен начин през сезон 2016/17, като разполагаше отбора си предимно във формация 3-4-3. Това му позволяваше да използва в пълна степен качествата на крилата Еден Азар, Вилиан и Педро - играчи, които той наследи по онова време в Челси. Комбинацията от Неманя Матич и Н'Голо Канте в центъра се оказа непреодолима преграда за повечето противникови отбори – обстоятелство, което даваше възможност на Конте да започва с повече нападатели в своите стартови състави.

При една от най-големите победи на Конте като мениджър на Челси, неговият тим разби Стоук Сити с 5:0. В този мач „сините“ бяха подредени в 3-4-3 – схемата, която помогна на отбора да спечели Висшата лига през сезон 2016/17

Съществуват много сериозни индикации зад предположението, че Конте ще продължи да използва схеми с трима бранители и по време на престоя си в Интер.

 

След като първоначално пристигна в Челси, той имаше трудности използвайки 4-2-3-1 и в опит да коригира проблемите, превърна Сесар Аспиликуета (един от най-добрите десни защитници в Премиършип) в трети централен защитник само и само да проработи системата му. Този ход се изплати със страхотни резултати и позволи на Челси да постигне историческа победна серия, която беше подобрена едва няколко сезона по-късно, и то само от Манчестър Сити на Гуардиола.

През лятото към впечатляващото партньорство в центъра на отбраната на Интер между Милан Шкриняр и Стефан де Врай се присъедни и Диего Годин от Атлетико Мадрид. В този смисъл е малко вероятно да се очаква, че Конте ще извади който и да било от тези тримата в полза на формация с четирима защитници.

 

 

 

 

Защо Конте предпочита схема с трима защитници?

Схемите на Конте насърчават редовното и систематично създаване на числено предимство във всеки етап от владението на топката. Използването на схема с трима централни защитници (зад които има и вратар) гарантира, че отборите на Конте почти винаги са способни да разиграят около или направо през първата линия на преса на противника, тъй като рядко който и да е състав пресира с повече от двама нападатели.

При тази система с трима защитници, Антонио Рюдигер (№2) има четири директни опции за пас и в допълнение още двама играчи, към които може да подаде. По този начин Челси лесно може да разиграе около двамата нападатели на Стоук, които в случая първи опитват да пресират

Способността лесно да се разиграва и да се манипулира първата линия на преса на противниковия отбор има бонус ефекта да принуждава съперника да се защитава в схема 4-4-2. Това спомага при изграждането на атаката в средата на терена, тъй като „разтяга“ противника вертикално и хоризонтално, а така се създават празни пространства между противниковите линии.

След като придвижи топката зад нападателите на Стоук, Челси успява да „разтегне“ средната линия на „грънчарите“, отваряйки по този начин пространство зад халфовете. Именно в тази зона се връщат Педро и Вилиан и когато някои от тях получи топката от Канте, хаосът в редиците на Стоук ще бъде налице

Първоначалното числено предимство (трима централни защитници на Челси срещу двама нападатели на Стоук) принуждава халфовата линия на „грънчарите“ да се придвижи напред, което раздалечава линиите и увеличава разстоянията между тях. Това създава пространства зад полузащитата на Стоук, които могат да бъдат използвани от своевременно връщаш се назад креативен играч - в този случай Педро е този, който използва пространството, създадено между отбранителната и халфовата линия на „червено-белите“.

Използването на системата с трима защитници, също така дава възможност за разполагане на агресивно ориентирани халф-бекове. Тези играчи са отговорни за това да доминират по съответния фланг, да играят максимално широко (т.е. изтеглени буквално на тъчлинията) и да разтеглят противника по хоризонтала, спомагайки по този начин за създаването на пролуки в центъра на терена.

В този случай Виктор Моузес и Маркос Алонсо се включват напред, така че да разтеглят защитата на Манчестър Юнайтед, което веднага отваря пространства между и пред защитната четворка. Именно тази зона, очертана с кръг на графиката, може да се използва от други атакуващи футболисти на „сините“

Използването на агресивни халф-бекове помага да се притисне противниковата отбрана, като същевременно я и разтяга. Това не само помага за отварянето на пространства в защитната линия на противника, но също така освобождава крилата да пресичат към центъра и да използват пространствата пред защитата – пространства, в които бранителите не могат да излязат, заради движението на напредналите вече халф-бекове.

Защо Интер се обърна към Конте?

Интер се мъчеше да намери някаква идентичност под ръководството на Спалети през миналия сезон и въпреки само осемте победи в последните 18 шампионатни мача, „нерадзурите“ успяха да се класират за Шампионската лига (макар и по неособено убедителен начин). Тактиките на Спалети изглеждаха изчерпани към края на периода му начело и играчите рядко се държаха професионално. Отстрани изглеждаше така, сякаш на отбора му липсва дисциплина и това струваше на Интер  тежки поражения като това, което претърпяха от Наполи през май.

След като топката е спечелена, халфовата линия на Интер е твърде бавна в придвижването си напред по терена. Това позволява на играчите на Наполи лесно да осъществят „висока“ преса и след като овладеят топката, „партенопеите“ бързо могат да отправят удар към вратата (което те и правят, повеждайки в резултата с 1:0)

Липсата на дисциплина у защитниците на Интер се вижда и в опита им за изнасяне на топката, когато се полагат малко усилия, за да се създаде числено превъзходство. Това отново улеснява високата преса на Наполи и принуждава бранителите на „нерадзурите“ да грешат близо до собствената си врата.

Защитниците на Интер остават твърде статични и затова Перишич няма друг вариант, освен да изчисти топката, тъй като е притиснат пред собствената си врата. Бранителите на Интер би следвало да се придвижат в посочените зони (тъмносините стрелки), за да създадат опции за подаване и пространство за Перишич

Пресата на Интер в този мач беше също толкова неуспешна, тъй като не отговаряше на находчивия характер на играчи като Раджа Наинголан и Мауро Икарди. Допълнително, липсата на структура и организация високо по игрището позволяваше на играчите на Наполи да разиграват през и около хората на Спалети, като атакуващите футболисти на „партенопеите“ лесно се освобождаваха от пазачите си и създаваха числено предимство в половината на Интер.

При такъв слаб натиск върху човека с топката Наполи успява да разиграва около „високата“ преса на Интер и да заобиколи голяма част от „високо“ разположените интеристи, което означава, че неаполитанците ще си осигурят числен превес в половината на „нерадзурите“

Отборите на Конте рядко пресират високо, като вместо това отстъпват зад средната линия, където могат да поддържат компактна отбранителна формация. Тази тактика се стреми да сведе до минимум пространството, което е на разположение на противника в центъра на терена, и да го принуди да играе по фланговете. Съставите на Конте винаги са дисциплинирани, с ясни офанзивни и защитни роли за всеки играч, което често нарушава тактическия план на противниковия отбор.

Дисциплинираната и компактна формация на Челси принуждава Манчестър Юнайтед да играе по крилата, където заплахата е по-малка. Пространството между халфовата и защитната линия (т.нар. „Зона 10“, т.е. там, където, принципно, играе „десетката“, плеймейкъра) е добре преградено и достъпът до него е минимален, благодарение на „тясната“ линия на полузащитата и на подкрепата от страна на защитната петорка

Успехът на Конте на „Сан Сиро“ ще изисква уважение от страна на новите му подопечни играчи и той без съмнение ще превърне този Интер в много по-ефективен и дисциплиниран състав.

Заключение

Още в първите предсезонни мачове на Интер Конте прояви желание да използва своята 3-5-2 система - формацията, която вече му е носила значителен успех в Серия А. Новите попълнения, като Годин, който засили централната защита на Интер, и като Валентино Лазаро, който създаде конкуренция по фланговете, предполагат, че Конте ще остане верен на себе си.

 

В полузащитата бе прибавено много качество и бе засилена конкуренцията с привличането на младите италиански национали Стефано Сенси (24-годишен) и Николо Барела (22-годишен). Пак през последния трансферен прозорец Интер укрепи и редиците си в предни позиции с привличането на Ромелу Лукаку и вече се вижда, че именно белгиецът най-често ще партнира на Лаутаро Мартинес на върха на атаката. Пристигането и на Алексис Санчес увеличава допълнително опциите в атака и дава много вариативност, защото чилиецът е коренно различен като качества и като стил на игра от белгийския таран.

Вероятният състав на Интер през сезон 2019/2020. Към тези играчи можем да прибавим Алексис Санчес, който ще се бори за място в нападението, Стефано Сенси, който ще търси титулярна позиция в центъра на полузащитата и Антонио Кандрева, който ще бъде опция за десен халф-бек

Интер се нуждаеше от силно присъствие, което да влезе в клуба и да направи необходимите промени, чрез които да се заменят наемниците от старата гвардия като Икарди, Наинголан и Перишич. Конте ще се окаже точно това и от ден на ден става все по-ясно, че през тази кампания Интер ще се бори за първите позиции в Серия А, а може би отново ще успее да се наложи и сред европейския елит.

* статията е превод, оригиналния материал можете да намерите тук: https://footballbh.net/2019/07/27/inter-2019-20-season-preview-tactical-analysis-scout-report-tactics/

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ