Грасхопър - пропадането на един гигант | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Грасхопър - пропадането

на един гигант

публикувано на 26 Август, 2019 / Четеш за 7 минути

Най-титулуваният клуб в Швейцария – Грасхопър изпада за пръв път след 68 години в елита. „Скакалците" са отбор със 133 годишна история, изпълнена с големи триумфи и много титли.

 

Тимът е от първите създадени в Европа - през 1886 г. от английският студент от Манчестър Том Грифит. С дарение от 20 швейцарски франка, клубът се сдобива с

материал на Цветина Петкова

английска фланелка в синьо и бяло (като на Блекбърн Роувърс).

Произходът на името им не е ясен, но се предполага, че идва да изрази бурната радост след гол и динамичния и пълен с енергия стил на игра.

 

 

 

Първият шампионат в алпийската страна се провежда през 1897-98 година и се нарича „Серия А”, а първият шампион е именно Грасхопър, те печелят още две титли през 1901 и 1905 г. преди да бъдат извадени от първенството през 1909 г. защото нямат подходящ терен. През 1916 г. се връщат в елита и 5 години по-късно печелят нова титла. 1925 г. е първата година от ерата на унгарския треньор Изидор Кюршнер, през която „скакалците” печелят три пъти титлата (1927, 1928 и 1931 г.), носители са и на 4 от първите 5 издания на Швейцарската купа (1926, 1927, 1932 и 1934).

През 1934 г. пристига австрийския специалист Карл Рапан, който съчетава работата си с водене и на националния отбор на „кръстоносците”. При него титлите също не закъсняват – през 1937 и 1939 г. Отборът от Цюрих прибира и още две национални купи (1937 и 1938 г.).

Карл Рапан (1969г.)

Под изстрелите на Втората световна война швейцарският шампионат е от малкото, които не биват прекратени заради бойните действия и в резултат на това Грасхопър продължава победния си ход – титли през 1942, 1943 и 1945, както и цели пет купи, всички през славния период на Карл Рапан.

50-те години са последните, които могат да се нарекат върхови за отбора, през 1952 г. печелят 14-тата си титла и 12-тата си купа. След това се налага да чакат 15 години за златни медали съответно за елитната дивизия и цели 27 за елиминационния турнир. През 1956-57 швейцарците участват за първи път в турнира КЕШ и стигат до ¼ финали, където са елиминирани от италианския Фиорентина.

Прочети 'Оригиналните непобедими - Престън Норт Енд 1888/89'

thumbnail

След смяната на поколенията, 60-те години са период на суша, а най-доброто постижение е второто място през 1968 г. и макар да участват в Купата на панаирните градове, са елиминирани още в първия кръг.

С началото на 70-те години швейцарският колос се връща на футболния връх, а благодарение на доброто си представяне във вътрешния шампионат получават шанс за изява и в Европа. По време на кампанията 1977-78 постигат най-големия си евроуспех – ½ финал за Купата на УЕФА срещу френския Бастия, който губят злощастно и напускат турнира на крачка от финала заради правилото за повече голове на чужд терен (3:2 и 0:1). През следващия сезон пък достигат до ¼ финал за турнира КЕШ, след като елиминират Реал Мадрид, но са сломени от бъдещия носител на купата Нотингам Форест.

Следващите години са „десетилетие на хеттрици” – печелят титлата на Швейцария 3 пъти подред между 1982 и 1984 г., като най-силният им съперник вече не е Базел, а Сервет. През 1980-81 отново достигат ¼ финал за Купата на УЕФА, но са победени от други французи – Сошо. Другият хеттрик от златни отличия е в турнира за местната купа – между 1988 и 1990 г., като последните две купи са спечелени от германския легендарен треньор Отмар Хицфелд.

 

В последната декада на века Грасхопър става първият швейцарски тим, който играе в Шампионската лига (1995-96 г.) в група с Реал Мадрид, Аякс и Ференцварош. Не успяват да излязат от нея, но печелят 2 точки. На следващата година отново успяват да го постигнат, но в група с Оксер, Глазгоу Рейнджърс и пак Аякс, за малко не успяват да прескочат това стъпало, след като холандците ги побеждават и въпреки 9-те си точки за тяхна сметка продължава Аякс.

Прочети 'Великите успехи и отбори на Аякс последните 100 години'

thumbnail.jpg

Началото на новото хилядолетие е успешно за „скакалците”, които печелят две титли, но от 2003 г. има период от 10 години без никакъв спечелен трофей.

 

През 2013 г., след победа с дузпи побеждават Базел на финал за купата на Швейцария, а и финишират на 2-ро място в шампионата, което им дава право на участие в Шампионската лига за пръв път от десетилетие. През това време Грасхопър се състезава в Европа, но единствено в Лига Европа (Купата на УЕФА), но не минава групите, а често отпада още в плейофа за влизане в тях.

-   -   -

От 1929 до 2007 г. Грасхопър играе домакинските си мачове на собствения си стадион – Хардтурм, но след това започва реконструция, незавършена и до днес, и са принудени да играят на стадиона на ФК Цюрих – Летцигрунд. Оттогава насам на мястото на Хардтрум се строи нов стадион за 30 000 души, който да приютява двата големи клуба в града – Цюрих и Грасхопър. Съоръжението първоначално не е одобрено на референдум през 2015 г, ето защо плановият капацитет е намален на 20 000, а към проекта са прибавени две нови сгради - небостъргач и фирмено седалище.

В отбора са били двама българи – Красимир Балъков като треньор през сезон 2006-07 и Георги Миланов като футболист през 2016 г.

стадион 'Хардтурм'

От последната си титла насам, „скакалците” са разтърсвани от все по-сериозни финансови проблеми, а за 16 години са имали 13 треньори и 8 президенти. След проблясъка през 2013 г., под ръководството на Ули Форте, бледа надежда проблясва в мрака на столичния отбор, но специалистът приема примамливата оферта на Йънг Бойс и проблемите започват отново.

 

През настоящата кампания Грасхопър сменя 3 треньора, a 2 мача са прекъснати заради безредици - през март със Сион, след хвърлени факли на терена и през май срещу Люцерн след като фенове нахлуват на терена с желание да съблекат фланелките на футболистите (виждайки 18-тата поредна загуба на любимия си тим). Точно Йънг Бойс подпечатва срамния момент на изпадане, с разгром с 6:1.

 

Истината е, че още през 2011 г. швейцарския гранд щеше да е изпаднал, но Сион е наказан с отнемане на 36 точки за използване на нередовни играчи, а на Ньошател Ксамакс е отнет лиценза за административни и финансови нередности. Това временно спасява елитния статут на „скакалците”, но през тази кампания спасение вече няма – историческият клуб, притежател на 27 титли, 19 купи на Швейцария, 2 на лигата и на 1 суперкупа вече е във втора дивизия на страната.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ