Футболната 'паеля' (част 2) | мисляФУТБОЛ

Кой каква порция получи след първата половина от футболната „паеля” (част 2)

публикувано на 15 Януари, 2020 / Четеш за 6 минути

След като в първата част на този материал (ТУК) разгледахме претендентите за титлата и топ 4, сега продължаваме надолу по класирането, за да видим и представянето и на останалите тимове.

Кои още имат шансове за европейски пробив?

материал на

Летящият Честмир

Вече споменахме два от отборите, които могат да се замесят в битката за първите 6 или 7 места (втората опция се отваря при положение, че носителят на Кралската купа заеме място в Топ 6 на Примера дивисион, но да се прогнозира кой ще вдигне трофея все още е твърде рано).

Атлетик (Билбао) стартира отлично сезона, после имаше и слаби серии, но все пак с 29 точки е само на две точки от шестицата. Гайска Гаритано определено промени „лъвовете”, след като ги пое (през декември 2018 г.) в зоната на изпадащите. Всъщност, ако мачовете през календарната 2019 г. формираха един шампионат, а не бяха части от два различни сезона, то баските щяха да завършат в четворката. Атлетик има 7 точки повече от актива, с който завърши първия полусезон преди година, като е допуснал само гол повече от Реал (Мадрид) и Атлетико (Мадрид). Дефанзивната сигурност явно е гаранция за успеха на Билбао, който в предни позиции разчита на ограничени опции.

 

А Виляреал, напротив, радва окото с нападателен футбол, но е твърде пропусклив в защита. 26-те топки, опънали мрежата на „жълтата подводница”, обясняват защо тимът на Хави Кайеха е едва 9-ти. И все пак с 28 точки изостава само на 3 от Топ 6. Вече разгледахме какви са силните и слабите страни на Виляреал, изводите ни не са се променили особено от ноември досега. Ако постигне повече постоянство, „жълтата подводница” може да изплува до европейските квоти.

 

Сред кандидатите за континентални изяви поставяме и Бетис – не толкова заради настоящото класиране на тима (13-о място с 24 точки), колкото заради непрекъснато повтаряните амбиции за Лига Европа, които се чуват от „Бенито Виямарин”. Действително севилският тим (с играчи като Хоакин, Каналес, Лорен Морон, Борха Иглесиас и Набил Фекир) има потенциал да се издигне до първата третина на таблицата. Преди година под ръководството на Кике Сетиен „зелено-белите” се намираха доста по-високо (7-мо място), макар и само с две точки повече. Наследникът му Руби се намираше на ръба на уволнението, след като в началото на ноември Бетис се намираше на ръба на червената зона, но поне засега спаси работата си с добрата серия след това.

Прочети 'Когато 'жълтата подводница' изплува, 'папагалчетата' потъват'

Златната среда оформя тънък слой

 

С този термин бихме обозначили тези отбори, за които е трудно да си представим, че могат да се преборят за място в Лига Европа, но и които с актива от първия полусезон си осигуриха спокойствие за втората половина на кампанията. След сензационното начало Гранада вече е 10-ти, но с 27 т. има цели 12 повече от първия тим под чертата. Андалусийският новак е близо до изпълнение на първостепенната си задача – оцеляването в елита. Същото се отнася и за друг завърнал се преди половин година в Примера отбор – Осасуна (24 т.). Тимът от Памплона е записал само 5 поражения за 19 кръга, като дава сериозен отпор на абсолютно всеки противник.

 

На безопасна дистанция от зоната на изпадащите се намира и Леванте. Под ръководството на Пако Лопес „жабите” се превърнаха трайно в отбор от златната среда, който е способен да създава проблеми и на грандовете. А този слой от таблицата на Примера дивисион всъщност е доста тънък, преди да стигнем до долната третина.

Застрашени в битката за оцеляване

 

Всички от 14-ия Валядолид до последния Еспаньол могат да се озоват в асансьора, който да ги свали към Сегунда дивисион след 38-ия кръг. Както се вижда от таблицата по-долу, последните 7 отбора в Ла Лига след първия полусезон са имали повече точки през миналото първенство, отколкото сега (с изключение на намиращия се на дъното).

Прави впечатление, че Ейбар и Селта заемат абсолютно еднакви позиции след първите полусезони на два последователни шампионата, но и двата тима са събрали по-малък актив за актуалния период. Специално за Селта (който трепереше до последния кръг на миналото първенство) виждаме, че регресът продължава и че новият треньор Оскар Гарсия не успява да спре свличането. Галисийският тим не може вечно да разчита на Яго Аспас, който не е в добра форма, но пък и никой от колегите му в атака не е – визираме Санти Мина, Габриел Фернандес и Пионе Систо.

 

Валядолид също така заема позицията, която имаше точно преди година, като сега е дори по-далеч от опасната зона. Тимът на Серхио Гонсалес може би е най-трудният за гледане в Ла Лига, като обаче не може да се отрече бойният му характер. Такъв има и Алавес, но само у дома – на чужд терен отборът на Асиер Гаритано е взел само 4 точки. Ако не бяха реализаторските умения на Лукас Перес и Хоселу (вкарали заедно 15 от общо 20 гола), тимът от град Витория би се намирал под чертата. Ейбар сега, въпреки че е спечелил с 3 точки по-малко от първата половина на миналата кампания, има по-голям аванс пред 18-ия. Тези три отбора не впечатляват с кадровия си потенциал, а това, което засега ги държи на повърхността, е именно умението да водят битка срещу всеки съперник.

В зоната на изпадащите определено най-смущаващото име е това на Еспаньол. „Синьо-белите” регистрираха катастрофален първи полусезон, в който не спечелиха нито веднъж на свой терен. Двама треньори вече си тръгнаха от „Корнея-Ел Прат” (Давид Гайего и Пабло Мачин), като с назначаването на Абелардо клубът от Барселона сякаш най-после намери пожарникаря, който да загаси бедствения огън. Показаното срещу градския съперник в дербито на каталунската столица дава надежда за измъкване от блатото. Еспаньол несъмнено разполага с потенциал за значително по-високо класиране, но ще трябва да вземе поне двойно повече точки през втория полусезон, за да избегне изпадането в Сегунда.

 

Леганес до преди два месеца изглеждаше като неизбежно обречен, но и на „Бутарке” откриха човека, който да се справи с пожара. Старата лисица Хавиер Агире вдигна на крака „краставичарите” – под ръководството на опитния мексиканец столичният тим постепено започна да трупа точки и макар да е още предпоследен, вече се намира само на 2 точки от спасението. А ако сравним кадровия ресурс на Лега с този на Валядолид, Ейбар или Алавес (ако от състава на последните извадим споменатите вече Лукас Перес и Хоселу), то трудно можем да кажем, че столичани отстъпват на конкурентите си в битката за оцеляване.

 

Сякаш най-скромни изглеждат възможностите на Майорка. Островният тим наистина записа паметна победа над Реал (Мадрид), но три точки срещу гранда не са достатъчни за спасението – питайте Жирона. Отборът на Висенте Морено е натрупал почти целия си (и без това скромен) актив до момента в мачовете у дома – далеч от Палма де Майорка новаците са взели само точка в 9 гостувания.

 

 

 

Но както стана дума и в началото – никой не е твърд фаворит за позицията си, нито някой е напълно обречен (както беше Уеска преди година например). Първата половина от футболната „паеля” определено беше вкусна и сочна до момента, но по-добрата част от ястието ще бъде сервирана след 17 януари. А няма отбор, който да е сигурен, че ще запази порцията си.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ