Европейското идва (дай Боже!) , а с него идват и очакванията . . .

публикувано на 25 Януари, 2021 | Четеш за 7 минути

УЕФА в крайна сметка се примири, че Европейското през 2021г. няма да се проведе пред пълни трибуни. Загубите от билети ще са големи, но още по-големи ще са, ако това гранзиозно събитие не се състои. Затова мисля, че няма как да има повече отлагане, а още по-малко – отмяна на Европейското и то ще се състои през лятото на 2021-ва, независимо дали ще може някаква част от стадионите да се пълнят с публика или не.

материал на Кристиян Иванов

Затова и е време да обърнем внимание на големите играчи, които ще искат да се окичат със славата на победители в този турнир. Групите вече са ясни и повечето тимове започнаха със сметките без кръчмар. Последните няколко паузи за националните отбори ясно показаха, че разместването на пластовете е сериозно и всеки може да победи всеки. Но има някои отбори, които традиционно са сочени като фаворити и в продължение на няколко материала ще ги разгледаме, за да преценим дали и какви шансове ще имат те догодина през лятото.

Както казват коментаторите на Формула 1 на старта: It’s lights out and away we go!

Франция – световният шампион, който иска още и още

Когато на 15 юли 2018г. Франция спечели с 4:2 срещу Хърватска (на „Лужники“ в Москва), мнозина мислеха, че този млад и талантлив състав на „петлите“ тепърва да започне да доминира на Стария континент. Две години и половина по-късно петлите са финалисти в турнира „Лига на нациите“, ще бъдат в групата на смъртта на европейското догодина и като цяло нямат загуба в официален мач от средата на миналата година.

 

Дидие Дешан е селекционер вече от 8 години и се вижда, че откакто е такъв, Франция просперира с всеки изминал турнир. Първо стигна до четвъртфинал в Бразилия (0:1 от бъдещия шампион Германия), след това трагично загуби финала на домашното Европeйско първенство от Португалия (пак с 0:1). 2 години по-късно обаче Франция закономерно стана световен шампион - в Русия „петлите“ не бяха нито най-доминиращият, нито най-резултатният отбор, но за сметка на това бяха най-умни и се възползваха от възможностите си, за да триумфират за втори път със световната купа.

142457067_5720017828039027_5732909012823

При тях нямаше спад след големия триумф, както се случи с Германия 4 години по-рано. Няма и как да е иначе – съставът почти не се промени и всяка година към него се присъединяват нови млади и талантливи момчета, които поддържат класата на „Les Blues“ на високо ниво. Дешан наложи стил на игра, който помага на отбора да взима мачовете си без на пръв поглед да блести постоянно, но за сметка на това да се възползва от шансовете си и да извлича максимума от всяка ситуация.

За тези, които очакваха Франция да продължи да се развива и да надгражда над показаното в Русия – прави бяхте. „Петлите“ запазиха успешния си стил на игра и се вижда, че все още опонентите не могат да отговорят адекватно и ефективно на него.

Нека видим къде точно са силните страни на отбора, защото все пак на Европейското догодина феновете на Франция ще очакват да видят именно тях от любимците си.

 

На първо и най-важно място е 'материалът', с който работи Дидие Дешан. Той разполага с поне по три взаимозаменяеми фигури на абсолютно всеки пост на терена. Да, правилно сметнахте – ако на голямо първенство отборите картотекират по 23 играчи, Франция може да извади близо 40 футболисти, всеки от които има класата и качествата да бъде на този турнир. Само един пример ще дам – за двете места в центъра на отбраната шампионът от 98-а в момента разполага с: Аймерик Лапорт, Клеман Ленгле, Самуел Юмтити, Дайо Упамекано, Рафаел Варан, Курт Зума и Преснел Кимпембе. Бива. Естествено, наличието на такава бройка качествени играчи е нож с две остриета. От една страна селекционерът има голям избор, като винаги в отбора ще бъдат най-добрите и той ще играе на високо ниво. Винаги е по-лесно за работа, когато хората срещу теб си разбират от работата. Да, но при толкова много кандидати за толкова малко места, е възможно да има недоволни и сърдити момчета, ако не са били 'повикани' след силни мачове за клубните си отбори. Тогава те са способни да не дават най-доброто от себе си при по-късна повиквателна за националния, от което страда целия отбор и страната като цяло.

 

 

 

Франция открай време е шовинистична държава, в която хората се гордеят с това какви са и са готови да дадат всичко за родината си. В днешното мултикултурно общество обаче верността към герба и знамето, особено в страни като Франция, е в криза. Това се дължи на новите лица в националния отбор, голяма част от които са с африкански корени и са запазили връзките си с тях. Нагледен пример за това е когато ни показват отборите по време на изпълнението на националните химни и се вижда как някои играчи не пеят. Това обаче в никакъв случай не ги прави по-слаби играчи, но може да стане проблем когато стане въпрос за вярност и отдаденост в името на родината (в случая на Франция).

Прочети 'Нашите герои вече не са на терена, а до страничната линия'

thumbnail.jpg

Треньорът на този отбор е поставен и пред още едно предизвикателство, с което обаче той показа, че вече се е справил. Дешан успя да направи така, че индивидуалните качества на играчите да работят заедно, а не да си пречат. Всеки играч в националния отбор е основен футболист в клубния си отбор, но селекционерът в Русия нагледно ни показа, че от сбор от звезди може да конструира перфектно действаща машина, която взима мачовете си без кой знае какво напрежение.

Каквото и да говорим обаче, французите имат и своите слабости, които ще трябва да подтиснат, ако искат да излязат от групата с Португалия, Германия и Унгария.

 

Нещото, което ми прави впечатление в почти всички техни мачове (които съм гледал), е колко много индивидуални грешки допускат французите. Тези грешки не са съсредоточени в една зона от терена, за да се търси някаква генерална рокада там, а стават по цялото игрище - като се започне от защитата и се стигне до Мбапе и Жиру отпред. Моето обяснение - те идват на първо място от прекомерното желание на някои фигури да покажат какво могат. В такива моменти те действат самостоятелно, което във футбола почти винаги коства владението на топката. Освен това в отбора има много млади момчета, които въпреки безспорния си талант, все още нямат голям опит и понякога правят грешки, които един централен защитник или халф с 50+ мача за националния отбор не би допуснал.

Двата мача с Турция (загуба с 0:2 и равенство 1:1) до голяма степен са еманация на слабостите на „петлите“ - комшиите излязоха срещу световния шампион с идея да издъхнат на терена, но да неутрализират противника си и го направиха. Агресия, преса, директен футбол и постоянно тичане. На това Гризман и компания нямаха отговор и в резултат си получиха заслуженото. В мача в град Коня шампионите дори не успяха да създадат и чисто голово положение. За подценяване на противника не може да става и дума, но има тенденция в някои мачове с 'на хартия' по-слаби съперници, французите да подхождат леко аристократично. А през лятото ги чакат съперници като еврошампиона Португалия и Германия, които имат да си връщат на „Les Blues“ и със сигурност не се плашат от статута им на световен шампион. Като към тях добавим и коравите маджари, Франция трябва да е на концентрирана на поне 110%, за да излезе от групата си.

Плюсове и минуси има при всички отбори. Без такива не може. Но мачовете за националния отбор, както и изпитите в училище, показват моментните знания и подготовка на изпитваните. Франция със сигурност има много повече силни, отколкото слаби страни. Кои от тях ще излязат на преден план в съдбовния момент обаче зависи не само от играчите на Дидие Дешан, но и от техния изпитващ.

 

Неслучайно е казано, че детайлите са важни. Важен е и моментът, а той идва – лятото на 2021-ва ще бъде изпитът за Франция да покаже, че иска още и още.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

През сезон 1962/63 мачът между Линкълн Сити и Ковънтри Сити от ФА Къп е отложен цели 15 пъти поради различни причини, като по този начин изминават 66 дни между „началото“ на кръга и „края“ му.

 

В крайна сметка, на
6 март 1963 г., Ковънтри побеждава Линкълн с 5-1