Германия попадна между чука и наковалнята на Европейското

публикувано на 26 Февруари, 2021 | Четеш за 7 минути

През 2017г. се проведе последният в историята турнир за Купата на Конфедерациите. В Русия 8 отбора направиха генерална репетиция за Световното първенство. На тази купа участие взеха първенците на всички континенти плюс световният шампион и домакините. Именно Германия направи най-силно впечатление тогава. 'Маншафтът' дори не отиде с нужната група от 23 футболисти (само 21). Наред с това съставът на Йоахим Льов изглеждаше

материал на Кристиян Иванов

меко казано странно – той беше съставен почти изцяло от футболисти, които или са резерви в основния национален отбор, или изобщо не са викани в него (както някои биха се изразили „състав, събран от кол и въже“). Капитан беше резервата в ПСЖ Юлиан Дракслер, а голмайстор - Ларс Щиндъл от Борусия Мьонхенгладбах. Да ама този млад, неопитен и не много класен колектив се пребори с много по-изявените състави на Португалия, Чили и Мексико и взе че спечели тази не-много важна купа, по думите на треньора Льов. Направи го с битка, хъс, себераздаване и преследване на победата до последен дъх. Типично по немски.

Година по-късно в Русия отидоха „батковците“ и посрамиха една от най-великите футболни нации в света. Всички помним – измъчена победа над Швеция (благодарение на гения на Тони Кроос) и загуби от Мексико и Южна Корея. След този грандиозен резил всички в Германския футболен съюз затръбиха, че е време за подмладяване на отбора. И подмяната беше наложена. За жалост обаче тя беше неестествена, а по-скоро насилствена и съответно все още не води до нищо.

Тук вече идваме на темата от заглавието, която ако аз бях прочел преди време, щях директно да тегля една благословия на автора на текста. Защото как Германия ще се е навряла някъде. Германия винаги е фаворит, без значение в каква група попадне, а останалите тимове в нея треперят при мисълта, че трябва да играят с многократните европейски и световни шампиони. Сегашната реалност обаче е друга. Настоящият състав на Маншафта не плаши съперниците, а точно обратното – вдъхва им увереност, че с добра и дисциплинирана игра могат да победят доскоро непобедимите наследници на тевтонските рицари.

Мисля, че сега трябва да откроим проблемите в отбора, защото всеки може да си говори как този или онзи не става за нищо, но без доказателства думите нямат никаква тежест. По-добре да започнем с добрите страни на Германия, защото не всичко е толкова черно...

В последните 5-10 години Германия има най-добрите вратари в света. Разбира се, номер 1 в този период е Мануел Нойер, който с пълно право може да бъде сочен за един от тримата най-добри на своя пост в историята. Освен него обаче там вече е и Марк-Андре Тер Стеген - най-силният трансфер на Барселона в последните 10 години (поне според мен). След идването му на „Камп Ноу“, Тер Стеген с всеки изминал сезон доказва, че е сред тримата най-добри вратари в света в момента. Освен тях, за 'пълнеж' служат вратари като Бернд Лено и Кевин Трап.

Другата силна страна на отбора са халфовете. В средата Льов разполага с технични, силни и най-важното - интелигентни футболисти. За Тони Кроос няма какво да говорим, но освен него там е и дуото от Байерн - Леон Горецка и Йошуа Кимих. Към тях добавяме и универсалния полузащитник Илкай Гюндоган, който в последно време показва, че освен всичко друго, може да вкарва и много голове. Освен тези доказани имена, в халфовата линия на отбора все по-често попадат и някои млади и талантливи момчета – това в най-пълна степен важи за Кай Хаверц. От него се очаква да стане пълноправен заместник на Месут Йозил като плеймейкър на отбора, но за да го направи, Хаверц първо трябва да се представя по-добре в клуба си (Челси), където все още се приспособява.

Прочети 'Игри на Волята (football edition)'

thumbnail.jpg

Изглежда сякаш Германия си има всичко, за да печели. Сега ще разберете, че не е точно така . . .

 

 

 

По отношение на защитниците и нападателите Бундестимът е на нивото на средняшките отбори в Европа. Вина за това има и самият треньор, който извади от тима си доказани бойци като Томас Мюлер, Жером Боатенг и Матс Хумелс. За сметка на това тримата рязко подобриха играта си след 'замразяването' и му показаха, че определянето им като 'стари' е било грешка. Вместо тях, сега сред титулярите са едни уж перспективни младежи, които от година на година стават все по-малко перспективни. Към момента отборът дори няма утвърдена двойка централни защититници, като за постовете се борят Никлас Зюле (Байерн), Антонио Рюдигер (Челси), Матиас Гинтер (Гладбах) и Йонатан Таа (Байер Леверкузен). Никой от тях досега не е показал стабилност и постоянство в изявите си нито в клубния си отбор, нито в националния. И четиримата са бавни, тромави и правят прекалено много грешки за възрастта си. Като основна фигура се припознава Зюле (заради фамилията му той беше викан погрешка и в турския национален отбор, но едва ли може да се мери с Чаглар Суюнджу и Мерих Демирал), той вече е на 26 – на същата възраст Хумелс и Боатенг станаха световни шампиони. Мисля, че няма нужда да се казва повече.

Напред пък надеждите за голове са насочени към Тимо Вернер, който така и не може да намери себе си след трансфера в Челси. Най-лошото е, че и преди това той не можеше да пренесе добрата си игра от клубно на национално равнище. Освен това, лично аз не мога да видя в негово лице достоен наследник на Мирослав Клозе и Марио Гомес. Мъждукаща светлина в тунела на германския влак са Серж Гнабри и Лерой Сане, които обаче едва ли ще могат да носят целия отбор на плещите си, а и не са типични голаджии.

В последните години е видим и един срив при тактиката на германците. Докато преди те бяха способни да атакуват от първата до последната минута, сега много често изиграват едно силно и едно слабо полувреме на мач. Владеенето на топката вече пък изглежда безсмислено и безцелно, защото води в повечето случаи до грешки, от които противниците често се възползват. Йоги Льов прави опити да върне идентичността на отбора, но с този материал това е невъзможно и той трябва да опита нещо различно.

154278022_5866990206675121_4981392366364

В резултат на многобройните слабости, Германия играе отвратително и претърпя някои унизителни резултати (загубата с 0:6 от Испания в края на 2020-та година). Сега те попаднаха в „Групата на смъртта“ на Европейското и не виждам как ще излязат оттам. Те са очевидно по-слаби от Франция, а отборът на Португалия също загатва възможности да повтори похода си от 2016-та, когато спечели европейската титла.

Португалците вече 5 години затварят устите на критиците, които казваха, че изненадващо са станали европейски шампиони. Мореплавателите с всяка изминала година стават все по-добър и по-добър отбор, който е напълно равностоен на големите играчи в Европа и света. След прословутото лято на 2016-та година, Фернандо Сантош направи подмладяване, в резултат на което в отбора дойдоха настоящи звезди като Бруно Фернандеш, Диого Жота, Бернардо Силва, Жоао Феликс, Рубен Диаш и Жоао Кансело.

Португалските школи бълват таланти, които рано напускат страната и заиграват в най-силните първенства. Там затвърждават статута си на звезди и предоставят голям избор на селекционера си при подбора на състава за квалификации и първенства. Наред с това португалците смениха и тактиката си - преди се разчиташе на силната защита и Кристиано Роналдо напред (неслучайно на последното европейско ги нарекоха „грозното патенце“). Сега те владеят повече топката и упражняват по-силен натиск върху противника. Тежестта на атаката също не е изцяло на плещите на Кристиано - сега той е обграден с млади и талантливи играчи, на които да дава уроци за футбола. Пример за „новата Португалия“ е спечелената през 2019г. Лига на нациите, когато бяха 'преборени' отбори единствено от елита на Европа (първо Италия и Полша, а след това - Швейцария и Холандия).

Прочети 'Младите - последната надежда на Борусия (Дортмунд)'

thumbnail.jpg

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!

Сега по всичко личи, че от „Групата на смъртта“ ще излязат Франция и Португалия, като за Германия ще остане третото място и надеждата да се справи по-добре от третите отбори в останалите групи и да продължи на елиминации. Дали това ще се случи, или пък не, зависи от последния отбор в групата. Това за жалост не сме ние, а е Унгария. От Маджарите зависи кой, какво и как ще бъде в тази четворка и затова много отбори ще стискат палци Унгария да не им отреди среща със световния шампион Франция, европейския Португалия или Германия (която никога не бива да бъде отписвана).

 

Защото (както гласи известното клише) германецът е победен, едва когато главата е на два метра от тялото му.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

Лирой Росиниър държи рекорда за най-кратка мениджърска работа:

 

той е назначен за мениджър на Торки Юнайтед, след изпадането им Футболната
лига, но 10 минути по-късно е уволнен, след като клубът е продаден, а новите собственици имат различна визия...   :(