Пътят пред Испания и Италия е само нагоре

публикувано на 13 Април, 2021 | Четеш за 7 минути

Финалистите от Евро 2012г. Испания и Италия няма да излязат на европейската сцена през лятото в ролята на фаворити, но и със сигурност никой няма да ги иска за съперници в елиминациите. И двете страни са далеч от времето си на доминация в европейския и световния футбол, но точно заради него никой не бива да си въобразява, че „Ла фурия роха“ и „Скуадра адзура“ ще останат в миманса.

материал на Кристиян Иванов

Не, тяхното място е сред най-добрите и те няма да си го дадат без бой !

Испанците идват на Европейското след като удариха звучен шамар на Германия (победа с 6:0 в Лигата на нациите) и това със сигурност ще даде допълнителна увереност на младия състав на Луис Енрике. Бившият треньор на Барселона застана на поста национален селекционер след Световното в Русия със задачата да вдигне падналия в нокаут отбор, след ранното му отпадане от домакините. След това Световно окончателно се разбра, че Испания се нуждае от пълно обновяване. Отборът, владеещ Европа и света между 2008-ма и 2014-та година, вече не съществуваше. Шави, Иниеста, Торес и Вийя вече бяха в пенсия и нямаше кой да ги замести. Затова и Луис Енрике трябваше да търси нови звезди на иберийския полуостров.

В извор на тези звезди се превърна младежкият национален отбор, който стана европейски шампион до 21 години през 2019-та година. Микел Оярсабал, Дани Олмо, Фабиан Руис, Дани Себайос, Унай Симон – всички те бяха в основата на този успех, а към днешна дата са част от мъжкия отбор на родината си.

Всички помним, че силата на отбора на Испания отпреди десетина години беше средната линия. Там имаше няколко магьосника, на чието изкуство противниците не можеха да се противопоставят. За 3 години начело на отбора, Луис Енрике намери точните изпълнители, с които испанците да спечелват средата на терена и да си осигуряват огромно преимущество спрямо съперника. Към днешна дата там оперират Серхио Бускетс, Родри, Коке, Микел Мерино, Серхио Каналес, Маркос Йоренте и безспорният лидер – Фабиан Руис. Всички тези играчи са доказани биткаджии и въпреки че в тях не се вижда магията на Шави или Иниеста, те компенсират с други качества. Техниката на Руис, Йоренте и Каналес в допълнение към непримиримостта и стабилността на Родри, Коке и Мерино прави вземането на превес спрямо халфовете на Испания едно много трудно изпитание.

172659575_6091477724226367_7409163935279

В защита и атака новите лица също са доста. Пред вратаря, Луис Енрике вече налага млади и талантливи състезатели като Пау Торес, Ерик Гарсия, Иниго Мартинес и Серхио Регилон. Първите трима имат нелеката задача да заместят дългогодишните партньори в центъра - Серхио Рамос и Жерар Пике. Те обаче все още са далеч като класа и опит от звездите на Реал и Барселона, но разполагат с добра скорост и техника за централни защитници. Ясно е обаче - иберийците все още няма да могат да разчитат защитата да ги 'вади' от трудните мачове.

Атаката отново ще бъде водена от фалшива 9-ка. В тази треньорът използва нападателите на Виляреал и Реал Сосиедад - Жерар Морено и Микел Оярсабал. Първият изгря с изявите си сравнително късно, но в последните 3 години е водещ реализатор на „жълтата подводница“. За сметка на това Оярсабал е основен играч на баските още откакто е на 18 години и с всеки изминал сезон играта му е все по-впечатляваща. И двамата нападатели не са нито най-бързите, нито най-техничните играчи, но за сметка на това компенсират с много работа и себераздаване на терена. Освен това и при двамата го има инстинкта за вкарване на голове и умението да реализират на пръв поглед много трудни ситуации.

Накрая остават трима младежи, родени след 2000-та година. Ансу Фати, Педри Гонсалес и Феран Торес са сред най-добрите млади таланти в света, а през този сезон направиха сериозна заявка да бъдат основни играчи и в клубовете си (Ансу и Педри в Барселона, а Феран в Манчестър Сити). Затова и е много важно (за целия испански футбол) ако селекционерът успее бързо да ги приспособи към първия отбор и ги използва по пътя към Световното в Катар, а и дълго след това (Торес вече направи впечатление с националната фланелка, след като вкара хеттрик на Германия, но при него трябва да се работи за постоянство).

Новата вълна млади играчи вече заля испанския национален отбор, но Луис Енрике все още не е приспособил всички към състава и едва ли ще може да го направи изцяло и пълноценно до Европейското първенство. След като подмладяването се осъществи изцяло обаче, иберийците със сигурност ще изглеждат впечатляващо.

При Италия нещата стоят по различен начин. Там младите играчи вече сграбчиха с две ръце дадената им възможност и вече са гръбнака в състава на Роберто Манчини.

Тук основни са играчите на грандовете Милан, Интер и Ювентус. На вратата вече от няколко години е наследникът на Буфон - Джанлуиджи Донарума, който (въпреки че понякога прави детински грешки) е сред най-добрите вратари в Серия А. Конкурент за мястото му е Пиерлуиджи Голини от Аталанта.

Защитата на Италия също намери своите нови звезди. Това са капитанът на Милан Алесио Романьоли, както и талантите на Интер и Рома Алесандро Бастони и Джанлука Манчини. Тези тримата едва ли ще достигнат до перфекционизма в изкуството на защитата на Лео Бонучи, Андреа Бардзали и Джорджо Киелини, но не им се и налага. Роберто Манчини остави в миналото тактиката с трима и сега Италия залага само на двама централни защитници. Друг неоспорим талант на „Скуадра адзура“ е десният бек на Милан Давиде Калабрия. Той разполага с невероятна техника и бързина, а от началото на сезона показва, че може да е ефективен и в предни позиции със своите голове и асистенции. Калабрия обаче изглежда обречен, защото играе на един и същ пост с капитана на Италия – Алесандро Флоренци и ще бъде титуляр само при контузия или наказание на последния.

Както казах по-горе, Италия вече играе с двама 'отзад' и за момента това е успешен ход от страна на селекционера Манчини. Силата на този отбор обаче не е защитата, въпреки че по време на квалификациите за Евро '21 Донарума получи едва четири гола в своята врата за всичките 10 мача. Наистина впечатляващо постижение, но не и неочаквано, с оглед традициите в защита на италианския футбол.

Прочети 'Най-добрият играч, без участие за страната си (за всеки отбор от Висшата Лига)'

или пък 

'Германия попадна между чука

и наковалнята на Европейското'

thumbnail.jpg
thumbnaail.jpg

Най-голямата промяна в този отбор (спрямо онзи, който не успя да се класира на Световното в Русия) е в предни позиции. Италия е на второ място по отбелязани голове в последните Евроквалификации с общо 37 попадения (средно по 3,7 на мач), отстъпвайки единствено на Белгия (40 гола). Този факт е колкото изненадващ, толкова и закономерен, ако разгледаме изпълнителите в предни позиции. Като се започне от халфовата линия, в която (след провала по пътя към Русия 2018) бяха интегрирани момчета като Сандро Тонали, Николо Барела, Мануел Локатели, Лоренцо Пелегрини и Николо Заниоло и се стигне до „старите пушки“ Чиро Имобиле, Андреа Белоти и Лоренцо Инсиние по-напред. С тези изпълнители няма как отборът на Манчини да не впечатлява - и като игра, и като резултатност. Затова и в момента Италия не залага толкова много на играчи, целящи да рушат играта на противника, а се търсят такива с градивен профил.

Важен момент при „адзурите“ е, че в последните повече от 10 години те нямат никакъв проблем да извадят голям брой 'читави' футболисти, но пък малко от тях са достатъчно класни, за да се противопоставят на останалите колоси. В момента ситуацията е същата и бившият треньор на Манчестър Сити трябва много внимателно да избира играчите си за след няколко месеца.

Други двама кандидат-титуляри са нападателите на Ювентус Федерико Бернардески и Федерико Киеза. С тях в отбора, пред Манчини се появяват още опции за атаката на Италия и по-конкретно – акцентиране върху играта по крилата, тъй като силата на двамата младежи е точно там.

Друг важен фактор, който ще бъде определящ за представянето на „Адзурите“ на Европейското през лятото, е в каква кондиция ще пристигнат играчите на Роберто Манчини след края на сезона в първенствата. Това важи за всички, но особено в случая на италианците е доста важно, защото всички гореизброени имена са основни фигури в клубовете си, а тези клубове водят сериозна битка в Серия А през този сезон. Като се започне от битката за титлата между Ювентус (Киеза, Бернардески), Интер (Бастони, Барела) и Милан (Романьоли, Калабрия, Тонали), борбата за места в Европа, където Наполи (Инсиние), Рома (Манчини, Пелегрини, Заниоло), Аталанта (Голини) и Лацио (Имобиле) са конкуренти за 4-тото място и се стигне до борбата на Торино (Белоти) да не изпадне.

Каквото и да стане през лятото, едно е сигурно – настоящият състав на Италия все още не е достигнал своя пик и се очаква той да дойде в следващите години (ако Манчини продължи да работи както досега) и отново да видим „Скуадра адзура“ сред фаворитите за спечелването на европейския и световния трофеи.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

 

Леонид Слуцкий прекратява кариерата си на футболист след едва 13 мача и на 19-годишна възраст !

 

Причината – той контузва непоправимо коляното си, след като пада от дърво, спасявайки котка

(и въпреки, че така става герой в селото, травмата не му позволява да играе повече)

FUN 
  FACT !