Обзор: 12-ти кръг от ефбет лига | мисляФУТБОЛ

Обзор: 12-ти кръг от ефбет лига

публикувано на 18 Октомври, 2019 / Четеш за 11 минути

Това е първата статия която ще пиша, така че най-логично е да започна с няколко думи за себе си, но не чак толкова много, че да предизвикам интерес у някоя футболна фенка, която чете сайта.

 

Аз съм студент и любовта ми към футбола е закърмена още от ранна детска възраст,

материал на Денислав Аксиев

(читател)

тя се материализира по-късно чрез тренировките по футбол, но някъде по пътя осъзнах, че реализацията в България е доста трудно осъществима. Нещо което в момента не смятам за валидно, така че деца, които искате да станете футболисти, не се отказвайте да преследвате мечтите си.

За някои може би ще прозвучи налудничаво, шизофренично или дори глупаво, но аз съм фен на всичко свързано с България! Да, в това число и футбола. Противно на общественото мнение, аз смятам, че родната А група (ще я наричам така, защото съм традиционалист, а и предполагам всеки, който чете сайта ще се досети за какво иде реч) е на едно средно европейско ниво и качеството на предлаганата продукция е не по-ниско отколкото качеството в страни като Хърватия, Словения, Словакия, Унгария или дори Полша. Тези ми думи може да ги потвърди Даниел Кайзер, бивш вратар на Ботев Пловдив, който в интервю обяви футболът в България за по-добър от този в Полша, но проблемът е в лошата му инфраструктура. Напълно съм съгласен - именно лошата инфраструктура и неуредиците в повечето футболни клубове у нас са основните причини родният фен да е скептично настроен към продукта, който продава А група.

 

Но в моята статия няма да наблягам на всички негативни неща, които са факти в българският футбол, а ще се опитам да се съсредоточа изцяло върху представянето на отборите през изминалия кръг. Ако още не сте се отегчили, следва интересната част, в която ще видите един обзор, който няма да предоставя едноминутни клипове (като в една телевизия на един футболен собственик), но поне ще бъде наситен с доста повече футболна естетика, отколкото има в студиото на въпросната телевизия.

В А група има 14 отбора, което прави по 7 срещи на кръг. Аз съм избрал последователност която да започва от срещата, която ми е направила най-малко впечатление и завършва с най-изненадващата такава за мен.

Първият двубой който ще опиша е този между съставите на ЦСКА-София и Витоша Бистрица. Един от многото мачове, които противопоставят един срещу друг два тима от столицата. Домакините излизаха като голям фаворит, заемайки 4-та позиция в класирането с актив от 19 точки; гостите за поредна година се бяха отделили на дъното с едва 3 точки. В състава на домакините не личаха изненади и те бяха заложили на всичко най-добро. Гостите от Бистрица отново започнаха с изцяло български състав, предимно от млади момчета, предвождани от капитанът им Четин Садула. Тук е моментът да вметна - въпреки поредицата от загуби аз уважавам отбора на Витоша именно заради опитите им да налагат млади български момчета и да им дават шанс в първият състав. Някои от тях показват и не лоши качества, като Лъчезар Котев, който дори е искан от Ботев Пловдив.

 

Все пак логичното в този мач се случи и ЦСКА се наложи с категоричното 4:0, но (по мое мнение) армейците отново заложиха на предимно силов футбол и не впечатлиха с кой знае каква футболна естетика. Изненадващо за мен, пореден гол вкара Тони Уот. Дежурно попадение от началото на сезона отбеляза и Евандро, а Раул Албентоса отново се извиси в наказателното поле, за да наниже нов гол с глава. Един друг, малко вероятен, голмайстор също остави своят отпечатък в двубоя и това е Кристиан Малинов. Витоша отново не се бяха окупирали в своята половина, а се опитваха да организират и атаки, но възможностите и опита на противника, не позволиха на бистричани да застрашат вратата на Бусато много сериозно.

 

Краен резултат от ЦСКА - Витоша 4:0. След 12 кръга червените са 4-ти, а Витоша 14-ти.

BisoSlavia stadium, resize, crop, CC BY 3.0

Следващият мач отново е така наречено Столично дерби, въпреки че за мен това е несериозно, при положение, че феновете на двата отбора могат да се сбият в асансьор, пардон - даже не могат, защото Царско Село нямат фенове. Естествено, става въпрос за двубоя между Славия и Царско Село.

 

Сблъсък на двама титанични футболни собственици - Венци Стефанов и Стойне Манолов. Първата мисъл която идва на читателя е резултатен двубой, минимум три обръщалки и победа с хендикап, но истината е, че зрителите станаха свидетел на постен двубой, в който и двата отбора играха на бавни обороти, като това донякъде се дължеше и на тежкият терен в столичния квартал Овча купел.

 

Все пак футболистите се стараха, а в мача имаше отправени общо 20 удара към вратите, но гол от игрова ситуация не падна. Славия измъкна победата с 1:0, с гол от дузпа, реализирана от Галин Иванов и спечелена от напористата игра на Чунчуков. От съставите на двата отбора добро впечатление ми направи, че за Славия са стартирали само българи, а лошо вчечатление, че на вратата на Царско село дебютира цветнокож вратар, а такива в българското първенство не виреят. Не го казвам заради расистки подбуди, а просто телосложението му е по-характерно за кечист от нискобюджетните федерациии, а не за професионален футболист.

 

Все пак Славия спечели трите точки и заема 8-ма позиция с актив от 16 точки, а Царско село (въпреки солидната селекция) явно изпитва трудности и е на 12-та позиция с 9.

В Разград този уикенд се игра безспорно дербито на кръга. Мач, който се очакваше да е с голям заряд и в който да си проличи готов ли е Левски на Хубчев да се противопостави на Лудогорец в борбата за титлата.

 

Последните няколко години ставахме постоянно свидетели на закани и от Левски и от ЦСКА как ще спрат доминацията на Лудогорец и на нереалистични прогнози от ръководителите на двата столични гранда. Естествено, в Разград най-логичното се случи и Лудогорец стигна до спокойна победа с 2:0. В герой за Лудогорец отново се превърна Кешеру, който асистира за първия и собственоръчно вкара втория гол във вратата на Миятович. Тук отново е време да вметна - да, Ники отново не беше титуляр и не игра за Левски (едва ли някой си е мислил обратното)!

 

Общо 6 удара, два от които точни са прекалено малко от страна на сините, за да имат някакви очаквания да си тръгнат с каквото и да било от Разград. Отбора отново залагаше доста на статични положения, като единият им точен удар е от фаул, а при няколко корнера създадоха суматоха в наказателното поле на Пламен Илиев, но не застрашиха сериозно вратата му (вратаря трябваше да направи само едно изключително спасяване).

 

Лудогорец от своя страна, прагматични както винаги - възползваха се от шансовете си и успяха да вземат това, за което бяха излязли в мача - победата. Лудогорец остава на върха, а Левски продължава да чака грешка от орлите и да мечтае за шампионска титла. За тази цел обаче на сините ще са им необходими много здрава работа и постоянство.

Следващият мач се игра край морето, между два изключително равностойни отбора, които миналата година бяха в първата шестица. Два отбора, които тази година със сигурност щяха да се борят да влязат в шестицата отново - Черно море и Берое.

 

Мач (от който аз очаквах повече) в който за мое съжаление имаше само един отбор на терена и това бе този на Черно море. Моряците се наложиха с 2:0 с дежурни голове на Исмаил Иса и Мартин Минчев, който за втори път от началото на сезона и в последните 3 мача реализира от дузпа. Но освен с резултата, Черно море надделя над Берое чисто игрово: предимството в ударите е 11 на 5, корнерите са 9 на 4, а опасните атаки 86 срещу 60, няма нужда да споменавам кой отбор е атакувал повече.

 

Така, колебливото и непостоянно представяне на Берое продължава, като заралии са извън топ 6, на седма позиция с 18 точки, докато затягането при моряците е като при морски възел, вързан от опитен капитан - след последните 3 мача (две победи и едно равенство) се изкачиха до пето място, също с 18 точки, но по-добра голова разлика от Арда и Берое.

 

 

 

-   -   -

Представете си, че сте турист, който се разхожда из крепостта Царевец. Когато се качвате най-горе до патриаршеския храм пред вас се открива гледка към целият град. Поглеждате на северозапад, а там се вижда осветлението на градския стадион - Ивайло! Именно там е следващата ни спирка, защото там играха отборите на Етър и Локомотив Пловдив. Етър не изглеждаха в добра ситуация, като в последните си четири мача имаха една победа и три загуби, една от които им коства отпадането в ранна фаза от турнирът за Купа на България, и то от непретенциозния тим на Ботев Гълъбово. Локомотив от своя страна, в последните 4 мача доминираха всичко по пътя си и записаха четири победи. Етър в началото на сезона се очерта като сериозен опонент, като направи някои равенства срещу претенденти за първата шестица (ЦСКА и Черно Море).

 

Очакванията ми бяха болярите да се докопат до точица, а черно-белите да прекъснат серията си, но не се случи нищо подобно! Локомотив премаза Етър и игрово и като резултат - разгром с 5:0, а Димитър Илиев отново поведе съотборниците си след 2 гола първото полувреме; гол през първата част отбеляза и Ожболт, който откри резултата още в 4-тата минута. Убийствената ефективност на Локомотив продължи и през това първо полувреме като до 35-тата минута те имаха 5 атаки и вкараха 3 гола! Въпреки на пръв поглед смазващото превъзходство, Етър владяха топката повече (според статистиката 53%), имаха също така и 7 удара, от които 5 точни, но Мартин Луков затвърди добрата си форма и не допусна гол.

 

Така Локомотив продължава да диша във врата на Лудогорец и Левски, като единствено по-доброто представяне в преките двубои и победата на сините е причината те да са втори, иначе и двата отбора са с по 26 точки. Етър пък продължава да е по-близо до Витоша отколкото до седмия Берое, като заема 11-то място с 11 точки.

Прочети 'Красимир Балъков - от Велико Търново до Щутгарт'

thumbnail.jpg

Врачанският балкан е едно изключително място за разходка. Красиви гледки и свеж въздух те съпровождат през цялото време. На Желко Петрович, вече бившият треньор на Ботев Пловдив, повече едва ли ще му се наложи да посети това място, освен ако не заведе жена си на пикник, защото след този мач той беше уволнен от Ботев Пловдив.

 

Ще си кажете кой е този мач?

 

В събота по обяд във Враца един срещу друг играха Ботев срещу Ботев, Ботев Враца срещу Ботев Пловдив. Домакините лъкатушеха като последните 4 мача имаха една победа, едно равенство и две загуби. Гостите бяха постоянни в представянето си. В последните 3 мача за първенство, те имаха 3 загуби, като между тези мачове измъкнаха измъчена победа за купата на България срещу колоса на българския футбол - Миньор Перник.

 

Очакванията бяха за оспорван мач, в който е възможно да станем свидетели на всякъкъв резултат, личната ми прогноза беше гол-гол. Отново нищо общо! Футболистите на пловдивския Ботев бяха излезли с по-малко мотивация от служителка в пощенски офис по време на първа смяна, а домакинът на отбора избяга повече растояние докато събираше конусите от загрявката, отколкото Тошко Неделев избяга по време на мача, но ако беше само Тошко щеше да е добре! Глобалният проблем за Ботев е, че от началото на сезона играчите не могат да намерят игровия си ритъм, а в комбинация и със слаба физическа подготовка слабите резултати нямаше как да не дойдат. Тук не искам да намесвам всички интриги, които се случват на управленско ниво в клуба!

 

Все пак домакините от Враца се интересуват от собственото си оцеляване в групата и взеха своето от неубедителният и невярващ в собствените си сили опонент. Задачата за канарчетата се усложни много, още след червеният картон на Еберт през първата част и дори Том Круз нямаше да може да изпълни тази невъзможна мисия и да спаси Ботев Пловдив от загуба през втората част. Допълнителна сол в раната сложи фактът, че и трите попадения за врачани бяха вкарани от бивши футболисти на пловдивчани - един гол на Даниел Генов и два на Петър Атанасов, който докато се подвизаваше при жълто-черните беше известен сред феновете с прякора Косъма, защото винаги беше на косъм от гола... Е, в събота не беше на косъм!

 

Така, Ботев Враца - Ботев Пловдив 3:0. Врачани се отдалечиха от зоната на изпадащите като заемат 10-то място с 12 точки, а канарчетата продължават с трагичното си представяне от началото на сезона и заемат неприлежащата им 13-та позиция с актив от само 9 точки.

Ако още не са ви заболели очите от четене, батерията на лаптопа ви не е паднала или гаджето ви не е помолило да й помогнете с онлайн банкиране е време да разберете кой мач ми направи най-голямо впечатление тази седмица.

 

 

 

Арда се изправи срещу Дунав. Новакът, който изненадва всеки незапознат със статуквото в българския футбол, се изправяше срещу опонент без собственик в момента, който не просто се бори за своето оцеляване в А група, а за своето съществуване на футболната карта на България. Така погледнато, мачът трябваше да е твърда единица. Но, футболът за това е велика игра, защото поднася такива неочаквани от никой изненади!

 

Дунав подчини като гост Арда с 2:0, като се възползва перфектно от шансовете, които имаше в мача, а Ахмед Ахмедов продължава да впечатлява като втора поредна година не спира да бележи за скромния отбор. Това безспорно беше един от най-интересните мачове в този кръг, с доста положения пред двете врати, красиви вратарски спасявания, а както подобава на всеки качествен двубой, не се размина и без червен картон (получен от Илияс Хасани от Арда).

 

Така Дунав поднесе изненадата на кръга, а Арда разочарова своите фенове, пропътували разстоянието до Пловдив, за да подкрепят любимците си. Все пак Арда запазва позиция в топ 6 (6-то място с 18 точки), а Дунав вече е 9-ти с 13 точки, след поредица от силни игри. Единственото което бих им пожелал е да намерят стабилно финансово обезпечаване и да продължат пътя си на развитие, защото град като Русе заслужава свой представител в най-високото ниво на българския футбол.

 

Надявам се да не съм отегчил никой и да съм успял да предизвикам у някой интерес към случващото се в родното първенство.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ