Двете страни на баската мечта... | мисляФУТБОЛ

Двете страни на баската мечта във футбола

публикувано на 12 Март, 2020 / Четеш за 6 минути

Този футболен сезон в Испания е исторически, поне що се отнася до начина, по който се разви най-старият съществуващ турнир в страната – Купата на краля. За първи път, след 110 години един срещу друг, във финала ще се изправят двата водещи баски клуба – Атлетик (Билбао) и Реал Сосиедад. Единият от тях ще триумфира на Олимпийския стадион в Севиля (1) и това ще сложи край на повече от 30-годишна суша.

материал на

Летящият Честмир

За съвременния футболен запалянко, който няма поглед толкова назад в историята, може и да прозвучи странно, но това са два от най-значимите футболни клубове в Испания изобщо. Реал (Мадрид) и Барселона са колосите на Примера дивисион от край време, а тяхна основна конкуренция в последните три десетилетия се явяват Атлетико (Мадрид), Валенсия и Севиля.

 

И в исторически план тези клубове имат солидно присъствие, но знаете ли, че Атлетик всъщност е ставал шампион повече пъти (8) от Валенсия и Севиля, взети заедно (6+1)? Или пък че Реал Сосиедад (с 2 триумфа) също има по-голям брой титли от андалусийския клуб? А когато говорим за Купата на Краля, там “лъвовете” от Билбао са вдигали трофея цели 23 пъти, като отстъпват единствено Барселона (30).

 

Но нито един от двата големи баски клуба не е ставан нито шампион, нито носител на купата повече от 30 години. Атлетик все пак имаше повод за радост преди 5 години, когато спечели Суперкупата на Испания с победа срещу Барселона (на който иначе отстъпи по-рано през 2015 г. във финала на Копа дел Рей). Но този трофей е по-скоро изключение.

Баският футбол доминира на испанската сцена през 80-те години

 

 

Днес би прозвучало невероятно – представете си нито веднъж в 4 последователни сезона титлата да не стане притежание на Реал (Мадрид) или Барселона. Точно това обаче се случва между 1980 и 1984 г. Реал Сосиедад става шампион през сезони 1980-81 и 1981-82, като при първото си участие в Купата на европейските шампиони е елиминиран от софийския ЦСКА. Атлетик (Билбао) пък поема щафетата и триумфира с титлите през 1983 и 1984 г. Това са съответно седмият и осмият шампионски сезон на “лъвовете” - девети засега няма.

 

От 1984 г. датира и последният триумф на Атлетик с Кралската купа, като след това “червено-белите” губят в 4 поредни участия на финала. За Реал Сосиедад споменът за успех в турнира е относително по-скорошен. Тимът от Сан Себастиан печели трофея през 1987-ма, а на другата година за последно достига до финала, който губи от Барселона.

 

Но въпреки че Атлетик участва в цели 37 финала, а Реал Сосиедад достига до последния двубой 7 пъти, досега двата големи баски клуба са си оспорвали трофея в директен сблъсък само веднъж. Това се случва в далечната 1910 г., когато всъщност се провеждат два турнира, наречени Купата на краля. И двата са признати за официални (има още един такъв сезон през 1913 г, повече от 15 години преди първия шампионат в Примера дивисион). Та, едната надпревара се провежда в Сан Себастиан и в нея участват три отбора на принципа “всеки срещу всеки” - Атлетик (Билбао), Васкония (днешният Реал Сосиедад) и ФК Мадрид (днешният Реал (Мадрид). Атлетик печели първо срещу столичани с 2:0, а после побеждава и домакините с 1:0, с което печели трофея (в последния мач без отношение към спечелването на Купата Васкония си гарантира второто място, като бие Мадрид с 2:0). Оттогава двата отбора така и не успяват да стигнат до нов финал един срещу друг. Това очакване, което продължи повече от един век, приключва на 18 април. А начинът по който изглеждат сега Атлетик (Билбао) и Реал Сосиедад, ни предлага две много различни (макар и не полярни) страни на баската мечта във футбола.

Катедралата ражда бойци

 

Атлетик (Билбао) продължава да отстоява уникалната си философия. Цветовете на клуба могат да носят само футболисти, които са свързани по някакъв начин с баския етнос и/или баския регион. Тази твърда политика може да се обясни като своеобразна форма на опозиция в десетилетията управление на генерал Франко (макар и да води началото си от преди това, още от 1912 г.), когато испанският национализъм мачка всякакъв регионален колорит и специфика (а клубът за кратко дори е прекръстен на испанозвучащото Атлетико).

 

В днешни дни рамката все пак не е толкова тясна, като се допускат и играчи като Иняки Уилямс (роден в Билбао, но от родители ганайци) или пък Кенан Кодро (босненец и по произход, и по паспорт, но роден в Сан Себастиан, където баща му, Мехо Кодро, играе за регионалния противник Реал Сосиедад). Допускат се и футболисти, родени и израснали в друга държава, но с доказани баски нишки в произхода – като френските национали Аймерик Лапорт (сега в Манчестър Сити) или Бишенте Лизаразу (играл един сезон за тима в края на 90-те години). Още една либерализация на режима позволява и подписване с футболисти, които са родени в чужбина и нямат нищо общо с баския етнос, стига да са тренирали в юношеска школа от големия баски регион (т.е. включва се не само Баската провинция, но и Навара, където основният отбор е Осасуна).

 

В Билбао все още се спори дали по тази логика Антоан Гризман (роден във Франция и привлечен като тийнейджър в Реал Сосиедад) може да носи екипа на „лъвовете” или не. Не че самият Гризман е проявил интерес . . .

Прочети 'Новият Мбапе или . . .'

За момента Атлетик устоява на тенденциите в световен мащаб и продължава да е флагманът на баския футбол. Това е един от трите отбора, които никога не са изпадали от Примера дивисион, редом с Реал (Мадрид) и Барселона. Заплахата беше надвиснала над „лъвовете” много сериозно в първата половина на миналия шампионат, когато под ръководството на аржентинеца Едуардо Берисо отборът записа само 1 победа в 14 кръга и потъна под чертата.

 

През декември 2018 г., треньорският пост беше поверен на родения в Билбао Гайска Гаритано, който върна Атлетик към родовите ценности. А именно – здрава и непримирима битка за всяко стръкче трева на терена, стабилна защита и боен дух от първата до последната секунда. Катедралата (както наричан стадион „Сан Мамес” (2)) ражда бойци, а Гаритано доказа тази максима. И именно благодарение на нея тимът стигна до финала.

 

 

 

 

Баските са прочути с „производството” на вратари десетилетия наред – най-яркият пример сега е Кепа Арисабалага, а в миналото – Ирибар, Субисарета и други. И сега Атлетик има отличен страж в лицето на Унай Симон. Пред него са непоколебимите Иниго Мартинес (привлечен с рекорден трансфер от местния „враг” Реал Сосиедад – отговаря на условията за баска принадлежност) и Йерай Алварес, по фланговете на защитата - но и в нападение - действат Андер Капа и Юри Берчиче. Последният отбеляза скъпоценния гол при визитата на Гранада 7 минути преди края (Атлетик загуби с 1:2 на чужд терен, но се класира след 1:0 в първия полуфинал на „Сан Мамес”).

 

В средата на терена отново има повече бойци, отколкото творци – Унай Лопес, Дани Гарсия, а пред тях са любимците Икер Муниаин и Раул Гарсия. Иняки Уилямс вече е твърд титуляр в нападение, тъй като ветеранът Ариц Адурис няма как да издържи цял мач. Впрочем, Адурис, който стартира сезона с брилянтен победен гол в мрежата на Барселона (секунди след като влезе в игра), слага край на кариерата си през май – какъв по-добър завършек от това да вдигне купата над главата си?

 

Но съседите от Сан Себастиан едва ли имат намерение да позволят такъв празник . . .

UPDATE:

За съжаление, коронавирусът не подмина и футбола, което наложи отлагането на този двубой от 18 април за неопределена дата вбъдеще. Изправени пред угрозата да играят пред празни трибуни, и двата клуба категорично обявиха, че този исторически мач заслужава публика и че ще се срещнат тогава, когато финалът може да се играе пред пълен стадион. Очакваме да видим кога ще се случи

 

ПРОЧЕТИ И ВТОРА ЧАСТ НА МАТЕРИАЛА с историята и състоянието на другия участник във финала - Реал Сосиедад!

(1) Олимпийският стадион в Севиля не е приел нито една Олимпиада до момента. Нарича се така, защото с него градът кандидатства (неуспешно) за домакинство на Игрите през 2004 и 2008 г. Най-големият спортен форум, състоял се в рамките на съоръжението, е световното първенство по лека атлетика през 1999 г. На стадион „Ла Картуха”, както го наричат заради местоположението му – името на едноименния остров по течението на река Гуадалкивир, се играе и финалът за Купата на УЕФА през 2003 г. Испанската кралска футболна федерация избра Олимпийския стадион в Севиля за арена на финалите в турнира за Купата на краля от 2020 до 2023 включително

 

(2) Катедралата е прозвище на стария стадион, носещ името „Сан Мамес”. Той беше разрушен на 6 юни 2013 г. след почти 100-годишно съществуване. Новият стадион на Атлетик (Билбао) носи същото име и поради тази причина – същия прякор

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

харесваш ли ни,

черпи една бира  :)

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719