Двете страни на баската мечта във футбола

публикувано на 12 Март, 2020 / Четеш за 6 минути

Този футболен сезон в Испания е исторически, поне що се отнася до начина, по който се разви най-старият съществуващ турнир в страната – Купата на краля. За първи път, след 110 години един срещу друг, във финала ще се изправят двата водещи баски клуба – Атлетик (Билбао) и Реал Сосиедад. Единият от тях ще триумфира на Олимпийския стадион в Севиля (1) и това ще сложи край на повече от 30-годишна суша.

материал на

Летящият Честмир

(гост-автор)

За съвременния футболен запалянко, който няма поглед толкова назад в историята, може и да прозвучи странно, но това са два от най-значимите футболни клубове в Испания изобщо. Реал (Мадрид) и Барселона са колосите на Примера дивисион от край време, а тяхна основна конкуренция в последните три десетилетия се явяват Атлетико (Мадрид), Валенсия и Севиля.

 

И в исторически план тези клубове имат солидно присъствие, но знаете ли, че Атлетик всъщност е ставал шампион повече пъти (8) от Валенсия и Севиля, взети заедно (6+1)? Или пък че Реал Сосиедад (с 2 триумфа) също има по-голям брой титли от андалусийския клуб? А когато говорим за Купата на Краля, там “лъвовете” от Билбао са вдигали трофея цели 23 пъти, като отстъпват единствено Барселона (30).

 

Но нито един от двата големи баски клуба не е ставан нито шампион, нито носител на купата повече от 30 години. Атлетик все пак имаше повод за радост преди 5 години, когато спечели Суперкупата на Испания с победа срещу Барселона (на който иначе отстъпи по-рано през 2015 г. във финала на Копа дел Рей). Но този трофей е по-скоро изключение.

89796232_3758724234168406_42256255429273

Баският футбол доминира на испанската сцена през 80-те години

 

 

Днес би прозвучало невероятно – представете си нито веднъж в 4 последователни сезона титлата да не стане притежание на Реал (Мадрид) или Барселона. Точно това обаче се случва между 1980 и 1984 г. Реал Сосиедад става шампион през сезони 1980-81 и 1981-82, като при първото си участие в Купата на европейските шампиони е елиминиран от софийския ЦСКА. Атлетик (Билбао) пък поема щафетата и триумфира с титлите през 1983 и 1984 г. Това са съответно седмият и осмият шампионски сезон на “лъвовете” - девети засега няма.

 

От 1984 г. датира и последният триумф на Атлетик с Кралската купа, като след това “червено-белите” губят в 4 поредни участия на финала. За Реал Сосиедад споменът за успех в турнира е относително по-скорошен. Тимът от Сан Себастиан печели трофея през 1987-ма, а на другата година за последно достига до финала, който губи от Барселона.

 

Но въпреки че Атлетик участва в цели 37 финала, а Реал Сосиедад достига до последния двубой 7 пъти, досега двата големи баски клуба са си оспорвали трофея в директен сблъсък само веднъж. Това се случва в далечната 1910 г., когато всъщност се провеждат два турнира, наречени Купата на краля. И двата са признати за официални (има още един такъв сезон през 1913 г, повече от 15 години преди първия шампионат в Примера дивисион). Та, едната надпревара се провежда в Сан Себастиан и в нея участват три отбора на принципа “всеки срещу всеки” - Атлетик (Билбао), Васкония (днешният Реал Сосиедад) и ФК Мадрид (днешният Реал (Мадрид). Атлетик печели първо срещу столичани с 2:0, а после побеждава и домакините с 1:0, с което печели трофея (в последния мач без отношение към спечелването на Купата Васкония си гарантира второто място, като бие Мадрид с 2:0). Оттогава двата отбора така и не успяват да стигнат до нов финал един срещу друг. Това очакване, което продължи повече от един век, приключва на 18 април. А начинът по който изглеждат сега Атлетик (Билбао) и Реал Сосиедад, ни предлага две много различни (макар и не полярни) страни на баската мечта във футбола.

Bilbao_San_Mamés_Stadium_1.jpg

Катедралата ражда бойци

 

Атлетик (Билбао) продължава да отстоява уникалната си философия. Цветовете на клуба могат да носят само футболисти, които са свързани по някакъв начин с баския етнос и/или баския регион. Тази твърда политика може да се обясни като своеобразна форма на опозиция в десетилетията управление на генерал Франко (макар и да води началото си от преди това, още от 1912 г.), когато испанският национализъм мачка всякакъв регионален колорит и специфика (а клубът за кратко дори е прекръстен на испанозвучащото Атлетико).

 

В днешни дни рамката все пак не е толкова тясна, като се допускат и играчи като Иняки Уилямс (роден в Билбао, но от родители ганайци) или пък Кенан Кодро (босненец и по произход, и по паспорт, но роден в Сан Себастиан, където баща му, Мехо Кодро, играе за регионалния противник Реал Сосиедад). Допускат се и футболисти, родени и израснали в друга държава, но с доказани баски нишки в произхода – като френските национали Аймерик Лапорт (сега в Манчестър Сити) или Бишенте Лизаразу (играл един сезон за тима в края на 90-те години). Още една либерализация на режима позволява и подписване с футболисти, които са родени в чужбина и нямат нищо общо с баския етнос, стига да са тренирали в юношеска школа от големия баски регион (т.е. включва се не само Баската провинция, но и Навара, където основният отбор е Осасуна).

 

В Билбао все още се спори дали по тази логика Антоан Гризман (роден във Франция и привлечен като тийнейджър в Реал Сосиедад) може да носи екипа на „лъвовете” или не. Не че самият Гризман е проявил интерес . . .

Прочети 'Новият Мбапе или . . .'

thumbnail.jpg

За момента Атлетик устоява на тенденциите в световен мащаб и продължава да е флагманът на баския футбол. Това е един от трите отбора, които никога не са изпадали от Примера дивисион, редом с Реал (Мадрид) и Барселона. Заплахата беше надвиснала над „лъвовете” много сериозно в първата половина на миналия шампионат, когато под ръководството на аржентинеца Едуардо Берисо отборът записа само 1 победа в 14 кръга и потъна под чертата.

 

През декември 2018 г., треньорският пост беше поверен на родения в Билбао Гайска Гаритано, който върна Атлетик към родовите ценности. А именно – здрава и непримирима битка за всяко стръкче трева на терена, стабилна защита и боен дух от първата до последната секунда. Катедралата (както наричан стадион „Сан Мамес” (2)) ражда бойци, а Гаритано доказа тази максима. И именно благодарение на нея тимът стигна до финала.

 

 

 

 

Баските са прочути с „производството” на вратари десетилетия наред – най-яркият пример сега е Кепа Арисабалага, а в миналото – Ирибар, Субисарета и други. И сега Атлетик има отличен страж в лицето на Унай Симон. Пред него са непоколебимите Иниго Мартинес (привлечен с рекорден трансфер от местния „враг” Реал Сосиедад – отговаря на условията за баска принадлежност) и Йерай Алварес, по фланговете на защитата - но и в нападение - действат Андер Капа и Юри Берчиче. Последният отбеляза скъпоценния гол при визитата на Гранада 7 минути преди края (Атлетик загуби с 1:2 на чужд терен, но се класира след 1:0 в първия полуфинал на „Сан Мамес”).

 

В средата на терена отново има повече бойци, отколкото творци – Унай Лопес, Дани Гарсия, а пред тях са любимците Икер Муниаин и Раул Гарсия. Иняки Уилямс вече е твърд титуляр в нападение, тъй като ветеранът Ариц Адурис няма как да издържи цял мач. Впрочем, Адурис, който стартира сезона с брилянтен победен гол в мрежата на Барселона (секунди след като влезе в игра), слага край на кариерата си през май – какъв по-добър завършек от това да вдигне купата над главата си?

 

Но съседите от Сан Себастиан едва ли имат намерение да позволят такъв празник . . .

UPDATE:

За съжаление, коронавирусът не подмина и футбола, което наложи отлагането на този двубой от 18 април за неопределена дата вбъдеще. Изправени пред угрозата да играят пред празни трибуни, и двата клуба категорично обявиха, че този исторически мач заслужава публика и че ще се срещнат тогава, когато финалът може да се играе пред пълен стадион. Очакваме да видим кога ще се случи

 

ПРОЧЕТИ И ВТОРА ЧАСТ НА МАТЕРИАЛА с историята и състоянието на другия участник във финала - Реал Сосиедад!

(1) Олимпийският стадион в Севиля не е приел нито една Олимпиада до момента. Нарича се така, защото с него градът кандидатства (неуспешно) за домакинство на Игрите през 2004 и 2008 г. Най-големият спортен форум, състоял се в рамките на съоръжението, е световното първенство по лека атлетика през 1999 г. На стадион „Ла Картуха”, както го наричат заради местоположението му – името на едноименния остров по течението на река Гуадалкивир, се играе и финалът за Купата на УЕФА през 2003 г. Испанската кралска футболна федерация избра Олимпийския стадион в Севиля за арена на финалите в турнира за Купата на краля от 2020 до 2023 включително

 

(2) Катедралата е прозвище на стария стадион, носещ името „Сан Мамес”. Той беше разрушен на 6 юни 2013 г. след почти 100-годишно съществуване. Новият стадион на Атлетик (Билбао) носи същото име и поради тази причина – същия прякор

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

 

Леонид Слуцкий прекратява кариерата си на футболист след едва 13 мача и на 19-годишна възраст !

 

Причината – той контузва непоправимо коляното си, след като пада от дърво, спасявайки котка

(и въпреки, че така става герой в селото, травмата не му позволява да играе повече)

FUN 
  FACT !