Димитър Рангелов - от Славия до... | мисляФУТБОЛ

Димитър Рангелов - от Славия

до рекордьор в Германия

публикувано на 31 Октомври, 2019 / Четеш за 7 минути

В поколението на Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, един футболист така и не успя да заблести. Или поне не като тях. Но със своя собствена светлина, на своята сцена и по свой начин, той блесна. И самата дума „рекорд“, заедно с неговото име е напълно заслужена и трябва да бъде помнена.

 

Този човек е Димитър Рангелов.

материал на Цветина Петкова

Той е роден на 9 февруари 1983 г. в София. Като дете е забелязан първо от Левски, които го привличат в школата. Афинитетът му да отбелязва голове е очевиден, а и голямата му трудолюбивост. От 10 до 16-годишна възраст Митко играе в гарнитурите на Левски, но виждайки, че в Славия ще има доста по-голям шанс за изява (предвид настройката на „белите“ да налагат юноши открай време), той избира да премине в тима от Овча купел. Все пак, в края на 90-те години Левски разполага с много силен състав, а в нападението му личат имената на Георги Иванов-Гонзо, Серж Йофу, Георги Бачев и Тодор Колев.

Славия, Рангелов получава шанса си почти веднага. През юни, 2000 г., в мач срещу Берое, той прави професионалния си дебют в „А“ група. Това е само началото на един забележителен престой в Овча купел, който в продължение на 6 сезона го прави един от най-добрите кадри на „белите“, а и от най-добрите играчи в България изобщо.

 

За целия си период изиграва над 100 мача и вкарва 32 гола, а освен популярен и предизвикващ респект в противниците, Рангелов започва да става основна част и от националния отбор. Дебютира през 2004 г. и за 12 години записва 40 мача с 6 гола, макар и акцентът в нападението през цялото време да пада върху Бербатов.

с националната фланелка

Не след дълго е забелязан и в чужбина - през 2006 г. е закупен от френския Страсбург, за 600 хил. евро. Във Франция се адаптира трудно и въпреки желанието и неоспоримите си качества, за 2 сезона изиграва само 15 мача с 2 гола. Всъщност се оказва, че неговата втора родина е Германия, където вирее най-добре неговата кариера. Преотстъпван е на Ерцгебирге Ауе и на Енерги Котбус, преди „червените“ да решат да го закупят за постоянно. Енерги се оказва клубът на живота му, където има общо 3 престоя, включително и в момента.

В Котбус, Рангелов играе рамо до рамо със Станислав Ангелов, с когото започват заедно през 2007 г. Пелето остава на „Стадиона на дружбата“ до 2010 г., докато на стрелеца му предстоят по-големи стъпки. Двамата са следващите българи играли за отбора, след Цанко Цветанов.

 

2 сезона в Енерги са достатъчни, за да може Митко да си издейства големия трансфер – Борусия Дортмунд плаща 1 млн. евро за неговите права. Така, през 2009 г. той осъществява един от големите пробиви за български футболисти и едва 4-тия играч от нашата страна, който играе в немски гранд, след Михаил Лозанов и Емил Костадинов в Байерн, както и Бербатов в Байер. Разбира се, знаменитите престои на Красимир Балъков в Щутгарт и на Мартин Петров във Волфсбург или пък тези на Павел Дочев, Йордан Лечков и Петър Хубчев в Хамбургер изобщо не са пренебрегнати, но все пак калибърът на клубовете в Бундеслигата е различен.

Прочети 'Красимир Балъков - от Велико Търново до Щутгарт'

И така, в Борусия (Д) Рангелов заварва един доста конкурентен отбор, в който за място в нападението се налага да се бори с имена като Мохамед Зидан, Лукас Бариос, Нелсон Валдес и Дамиен Льо Талек. Юрген Клоп вижда в Митко възможност за усилване на конкуренцията в атака и по-ефективна опция за атака на титлата.

 

Истината обаче е, че българинът не успява да се наложи и, макар престижен, този негов трансфер не се запомня със значими изяви на терена. В резултат на неуспешната интеграция се налага да играе една година във втория отбор, преди Макаби Тел Авив да го спаси от изгнанието. В Израел Рангелов се понадига и напомня за качествата си, но истинското си възраждане бележи в познатия Енерги, където с 12 гола в 30 мача през сезон 2011/12 показва, че както все още може да бележи, така и да се справя с очакванията.

 

На следващата година си спечелва трансфер в швейцарския Люцерн, където се утвърждава тихомълком и за два сезона изиграва внушителните 55 мача, но отново с 12 гола. Оскъдния брой попадения, макар и като основна част от тима, поставят под съмнение ролята му за отбора, макар и нерядко да е важна част от атаките. Все пак Рангелов е централен нападател, а те винаги са се оценявали по головете. При него те не са начесто и макар и да е класен и доказал се играч, чиято рутина и спокойствие вдъхват увереност на съиграчите му, липсата на попадения отказва Люцерн от продължение на договора му. Така Митко поема към съвсем нова дестинация – Коняспор. С този отбор той играе в турската Суперлига в продължение на 3 сезона и записва сериозен брой мачове – 74, но отново с малък брой голове – 13.

Личи, че е комбинативен играч, защото макар и да не бележи често, не губи доверието на треньорите, които знаят, че щом е на терена може да помогне, дори сам да не е сред голмайсторите. Рангелов умее както да гради атаките, така и да даде ключов пас, което го прави (въпреки основната му позиция) ценен по целия диапазон на нападението на отбора. Нерядко е използван като крило, макар да не е най-бързия играч, притежава добра скорост и стабилност, което го прави желан избор за наставниците.

 

Рангелов е част от най-големите успехи на Коняспор – 3-тото място през сезон 2015/16 и спечелването на турската купа през 2017 г. Не остава за спечеления мач за суперкупата, но все пак тя е логично последствие от силния сезон, за който неговата помощ е видима. През същия сезон участва и в Лига Европа с турския клуб. Следващата му стъпка е Юмраниеспор, който се подвизава в Лига 1 на Турция. Там за 1 сезон също е основна част от състава, но не успява да помогне за нищо друго, освен за стабилността на тима в дивизията. Както винаги, се разчита на него в мнозинството от мачовете, а самият той се отчита с 9 попадения.

През 2018 г. решава, че е време да се завърне в любимия си Енерги, където винаги е добре дошъл, а и се чувства най-добре. В Котбус той е със статут на легенда, а този му престой (3-ти поред) го утвърждава и като един от най-успешните чужденци в клуба. Има над 100 мача за „червените“, а в тях е отбелязал 35 гола.

 

Наскоро дойде и рекордът...

Това стана факт, след като Митко не напусна любимия Енерги дори след изпадането от 3-та лига и сега остава верен на тима от „Стадион на дружбата“, дори и в 4-тото ниво на Германия. Освен като основна част от отбора и стабилен играч, на когото може да се разчита, откакто се връща в Котбус Рангелов е и капитан на отбора (3-тият в Германия след Михаил Лозанов и Балъков).

 

През миналия сезон (макар и малко) головете му идват в решаващи моменти и до последно Енерги е на косъм да се спаси от изпадане. За жалост, въпреки усилията му и 2-та му гола на финала на сезона срещу Юрдинген, с които отборът поема глътка въздух, тимът изпада.

 

 

-   -   -

И в днешни дни, един неочакван за мнозина рекордьор, на 36 години, продължава да се подвизава, и то като лидер и капитан на немски отбор. А феновете на тима от Котбус завинаги ще му бъдат признателни за отдадеността и верността. Едно признание, което Рангелов така и не получи в България, като новините за неговите успехи, винаги бяха казвани между другото, някак преминаваха покрай другите, „по-важните“, „по-престижните“.

 

Но кое в днешно време е престижно? Да играеш всеки мач и да се снимаш по социалните медии, да шумиш по рекламни мероприятия, да бъдеш по клубовете и да даваш безспирни интервюта без да казваш нищо съществено? Или пък да играеш с хъс, да се раздаваш, да се трудиш неуморно и да не вдигаш шум, защото не се нуждаеш от него, за да докажеш качествата си?

Аз гласувам за второто, а Димитър Рангелов е пример за него. В едно поколение, доминирано от други, той заслужава да получи вниманието и признанието на футболна България, защото не само най-медийните играчи заслужават да се говори за тях, а и тези, тихите, трудолюбивите, които без да блестят си вършат работата и оставят следа в сърцата на феновете, а (както се видя) и в историята на Германия.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ