Как Червените дяволи прекъснаха... | мисляФУТБОЛ

Как Червените дяволи прекъснаха рекордния поход на Ливърпул

публикувано на 29 Октомври, 2019 / Четеш за 6 минути

На 20 октомври Олд Трафорд се вълнуваше преди поредния сблъсък между двата най-заклети противника в английския футбол - Манчестър Юнайтед и Ливърпул.

 

Двата тима са в напълно противоположна форма и разликата в класите е явна (както е било много пъти в миналото). Въпреки това усещането за дерби не

материал на Иван Маслинков

липсва. Отборите излизат на терена с напълно противоположни очаквания и настроение. Домакините продължаваха да са постоянни само в непостоянството си. Те постигат добри резултати срещу отборите от върха на таблицата през този сезон, за сметка на това се провалиха в почти във всичките си останали срещи до сега. Изглеждат сякаш все още не могат да преодолеят хаоса настъпил след пенсионирането на Алекс Фъргюсън.

 

Ливърпул се намират на другия полюс. Те са водач в класирането, без нито една загубена точка. Преди мача в неделя се намират в серия от 18 поредни успеха, само на 2 от подобряване на рекорда за най-много поредни победи. Мърсисайдци са изключително добре сработен отбор, с ясно оформен стил на игра и подходящите футболисти за прилагането му.

Всичко това се оказва без значение на терена. Мачът е далеч по-равностоен отколкото всяка логика предвижда. Домакините играят спокойно, дисциплинирано и хитро, благодарение на което успяват да поведат през първото полувреме. Точките се поделят след късен изравнителен гол за Ливърпул дело на Адам Лалана. Как Манчестър Юнайтед успяха да се противопоставят на превъзхождащия ги в игрови план противник?

Най-вече с добра подготовка и дисциплина. Клоп не поднесе никакви изненади. Той заложи на познатата ни тактика 4-3-3 и на титулярните си футболисти. Единствените промени бяха завръщането на вратата на (наскоро възстановилия се от контузия) Алисон и включването на Дивок Ориги на мястото на контузения Мохамед Салах. От своя страна мениджърът на Юнайтед Оле Гунар Солскяер изненадва с тактическа гъвкавост каквато не е демонстрирал до сега през кариерата си. Той заменя обичайната си формация 4-2-3-1 със 3-4-1-2. Маркос Рохо заема позицията на трети централен защитник, а Уан-Бисака и Ашли Йънг застават на фланговете. Андреас Перейра се разполага зад двамата нападатели на Манчестър. Планът на Солскяер проработва прекрасно през първото полувреме. Червените дяволи са агресивни когато противника владее топката и се възползват от всяка възможност за контраатака (тяхното най-силно оръжие под ръководството на норвежкия мениджър).

 

Най-добро впечатление правеше интелигентната игра на Перейра и Маркъс Рашфорд. Движението без топка и на двамата бе на високо ниво, което объркваше защитните играчи на Ливърпул. Проблемът изглеждаше взимането на правилно решение за завършване на атаките. Добра контраатака донесe и гола на Юнайтед. Отнета топка в центъра бе бързо поета по десния фланг и центрирана остро към Рашфорд, който завърши отблизо. Не можем да не отбележим, че голът дойде след спорен момент. При отнемането на топката сякаш бе извършено нарушение срещу Ориги. При разглеждането на видео повторение се видя, че контакт между футболистите има, но голът все пак бе зачетен. Това се случи заради по-различния начин на ползване на VAR във висшата лига: за да бъде отменен гола, съдиите трябва да преценят, че главният рефер е сбъркал на 100%, без никакво съмнение. Според тях при тази ситуация грешката не е била такава.

'фалът' срещу Ориги, след който последва първият гол

За разлика от следващото положение в мача. Ливърпул стигна до изравнителен гол, преди края на полувремето, но той бе отменен заради игра с ръка на Мане. В тази ситуация няма място за съдийски преценки. Новото правило гласи, че всяко докосва на топката до ръка на футболист в наказателното поле е фал и попадението трябва да бъде отменено. Проблемът се създава от нуждата от реферски интерпретации при първото от двете спорни положения.

Въпреки всичко това, класата на Ливърпул си личеше. Те играеха поне на нивото на противника си. Халфовете им владееха центъра през повечето време и отборът успя да стигне до 1-2 нелоши ситуации за гол. Мърсисайдци успяваха да намерят пространства между защитниците и полузащитниците на Червените дяволи и оттам се възползваха от скоростта си за да създават положения.

Изравнителният гол изглеждаше сигурен, ако Манчестър не направи промени в начина си на игра. Все пак основния проблем, през това полувреме бе липсата на креативност в атака. През втората част Солскяер извърши някои тактически настройки и прибра отбора си още по-назад. Външните халфове все по-често играеха в защита, а Перейра и Даниел Джеймс попълваха празнините в полузащитата. Отборът изглеждаше по-скоро във формация 5-4-1. Юнайтед спряха да се хвърлят във всяка възможност за контраатака и се съсредоточиха върху това да не оставят пространства в близост до собствената врата. Тези прости настройки сякаш свършиха чудеса. Ливърпул владееха топката и нападаха, но бяха ограничени основно до центрирания, с които домакините се справяха.

Мърсисайдци все пак стигнаха до изравнителен гол в края. Липсата на заплаха, позволи на бековете им да играят много по-напред и да увеличат значително натиска. Само една грешка бе необходима и Робъртсън намери влезлия като резерва Лалана 'на втора греда', който завърши безгрешно.

Прочети 'Финтовете - черешката на тортата, наречена футбол'

thumbnail.jpg

От този мач и двата отбора могат да си направят някои много важни изводи. Първото което мисля е, че Манчестър Юнайтед не трябва да са разочаровани от резултата (според Солскяер те са загубили две точки, а не спечелили една). Въпреки добрата им дисциплина и подредба в защита, слабостите им продължаваха да си личат. Те имат сериозен проблем със създаването на положения, извън контраатаките. В момента те са, едва ли не, неспособни да пробиват противниковата защита и да създават пространства със собствени сили, дори с някакво относително постоянство.

В този мач показаха една от най-добрите си игри, а през по-голямата му част се защитаваха. Видяхме, че отбора разполага с бързи, креативни нападатели с добра техника на скорост. Затова е изненадващо, че не се възползват по-добре от тези положителни качества. Юнайтед до момента сякаш нямат никакво развитие от напускането на Моуриньо насам. Те трябва да изградят своя футболна философия, свой стил на игра, за да вървят в ясна посока и да започнат да постигнат постоянство в играта и резултатите си. Те имат нужда от ясна стратегия за развитие, с която да се излезе от кризата след напускането на Фъргюсън. Хвърлянето на големи суми пари наляво и надясно изглежда няма да свърши работа.

Ливърпул, от друга страна, са в много по-напреднала фаза от развитието си. Те вече са придобили облика който Клоп изисква и са възможно най-близо до завършен продукт. Затова е изненадващо, че все още се затрудняват толкова когато един противник е плътно прибран в защита. Трябва да признаем - това затруднява множество атакуващи отбори. Въпреки това смятам, че те имат нужда от повече креативност в центъра. Полузащитниците им са бързи, борбени, издръжливи, добре подбрани за стилът им, но сякаш им трябва повече техника. Може би Алекс Окслейд-Чембърлейн (той показа, че може да бъде изключително ценен в мача срещу Генк) или завръщането на Шакири ще могат да помогнат в тази област. Тава което вярвам обаче е, че Ливърпул трябва да се подготвят все повече отбори да играят плътно в защита срещу тях.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ