Цената на парите или защо „Левски“... | мисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Цената на парите или защо „Левски“ и ЦСКА са вече бивши грандове

публикувано на 12 Април, 2019  / Четеш за 8 минути

Футболът е само игра. Или поне беше. До преди двадесетина години. Тогава всичко беше лесно. Европа беше млада. Имаше много деца, жадни за спортна слава. Клубовете произвеждаха таланти и те играеха. Най-вече за известността. Ако падне и някоя марка или долар отгоре – чудесно. Това важеше и за страните от Източна и Югоизточна Европа.

материал на Владимир Вълчев

Държавите от бивша Югославия, България и Румъния произвеждаха всяка година десетки качествени и стотици недотам качествени футболисти, които попълваха всички първенства на Стария континент. Екзотичните дестинации за търсене на футболни таланти като Южно Америка и Африка не бяха толкова популярни. Разбира се, използваха се, но ограничено.

 

Защото Европа произвеждаше. Футболисти.

Ако погледнем ситуацията в българското футболно първенство през 90-те години, ще забележим, че „легионерите“ бяха основно сърби, които твърде успешно се вписваха в „А“ и „Б“ група. Водещите тогава клубове в страната - „Левски“ и ЦСКА, разчитаха на български футболисти с тук-там някое по-екзотично име от Африка или Латинска Америка. И въпреки че президентите на тези два клуба въртяха търговийка и купуваха и продаваха футболисти, грандовете бяха успешни – ставаха шампиони, печелеха купи, а през година-две катурваха и по някой именит европейски клуб в турнирите. Просто така, без особено да се напъват. Това се смяташе за напълно нормално и ако си победил с 3:0 Хайдук (Сплит) или Шахтьор (Донецк), не правеше особено впечатление, а за мача се говореше само до обяд на следващия ден.

В следващите десетилетия обаче президентите на двата водещи столични клуба бавно и полека превърнаха „Левски“ и ЦСКА в класически търговски дружества – фирми, които трябва да правят оборот. За печалба трудно може да се говори, но е важно да се въртят някакви пари. Спортната част остана за опаковка. Същото се случи и с феновете. Голяма част от тях станаха професионални запалянковци. Те гарантират подкрепата за съответния президент, а той им се отблагодарява. Тази стройна система в двата клуба произвеждаше стабилна нестабилност и виновници за липсата на успехи станаха, освен съдиите и лошото време, закъснението на градския транспорт и девалвацията на рублата.

Но се появи още един играч на българския футболен пазар. Доста опасен. „Сини“ и „червени“ в началото не приеха проекта сериозно и вярваха, че той ще повтори техния модел през годините – „добро смо играли, али смо немали шансу“. Да, ама не (Петко Бочаров).

Седем шампионски титли, десетки победи в преките двубои, купи, суперкупи, групи на ШЛ, 1/8 финалист в Лига Европа… Нова спортна база, единственият що-годе нормален стадион в България. Отлична и стройна организация. Никакви резки движения. Перфектна подборка на хората за съответните управленски позиции. Добра визитка за осем сезона. Нещо, което двата софийски гранда не успяха да направят за близо 30 години. В този случай въпросът, ако изобщо има нужда от него, е само един. Защо? По-важен е отговорът. Или отговорите.

С продажбата на Кирил Десподов и Габриел Обертан „Левски“ и ЦСКА нагледно доказаха тенденцията от много години – важни са приходите, парите, икономическите интереси и цели на собствениците, а не толкова спортните резултати и опиянението от успехите на терена. Защото те, футболните успехи, идват с класата. Как така искаш да си шампион и то в конкуренцията на проект като „Лудогорец“, а продаваш?! Къде е тук логиката? В същото време обясняваш, че титлата е цел номер едно, че борбата продължава, че въпреки съдиите нещата ще се получат. А продаваш най-добрите без осигурена алтернатива. На повърхността изниква и друг въпрос. Защо „сини“ и „червени“ не направиха това, което разградчани направиха преди 10, 15 или 20 години? Та техните собственици бяха хора интелигентни, знаещи, можещи, главни герои в медиите почти всеки ден.

Комерсиалният подход на Армията и на Тодорини кукли, който активно се практикува последните десетилетия, явно води доникъде. Търпението на нормалните фенове вече е отдавна изчерпано. Справка - посещаемоста на мачовете. Тезата - работим здраво, но еди-кой си ни пречи, вече не играе, защото отборът от Североизточна България я обори и то категорично. Организация – база – футболисти. Това е схемата. Подплатена с реални финанси – инвестиции на зелено, които не могат да се скрият. И резултатите идват. Започва възвращаемост на вложените средства – също като в отборите от Западна Европа. Пътят не е лек, но затова пък е дълъг. Нужни са хора, интелект, желание, никакво заиграване с когото и да било и реален бизнесплан. Еднодневки и двудневки тук не минават. Работата на парче, практикувана напоително от „сини“ и „червени“, води винаги до едно – калъфката през месец май.

Разбира се, появата на сериозен съперник, който на практика руши налаганите с десетилетия тези, нарочно или не, не е по вкуса нито на „сини“, нито на „червени“. Затова и част от двете агитки, противно на всяка логика, ментално и вербално се обединиха в нападките си срещу „зеления“ отбор и знаковите фигури от клуба. Тази активност обаче не помага никому, особено на двата софийски гранда, които имат много, ама много да наваксват.

Грандове ли? Да ама не. Повторението е търсено и не е случайно.

„Левски“ и ЦСКА вече не са грандове в спортно-технически смисъл. Тези два клуба в момента са носители на стари и ерозирали идеи не само по отношение на самата игра, но най-вече в организацията и в спортната база, която е карикатура, имайки предвид претенциите им за национално футболно господство. Защо всемогъщите президенти на двата отбора не инвестират в стадиони и терени, е друг въпрос, който също си има лесния и логичен отговор. Но е малко по-встрани от темата.

Докато двата клуба не се върнат към изконната и естествена роля на футбола – игра за наслада на феновете, докато не разберат, че моделът е организация – база – футболисти, а не обратният, промяна в статуквото и в крайното класиране на „майсторската група“ скоро няма да има.

Школите. Местата, където се създават таланти. Вариантът за възраждане на синята и червената футболна идея. Преди да заработят ефективно школите обаче са необходими сериозно мотивирани деца, които да поставят спорта и дисциплината над всичко. Пример за провала на идеята за възраждане на школите даде и най-успешният български отбор през последните осем години. Талант, излязъл от тази школа, в която се наляха значителни средства, още няма. А осем години изминаха. Това е достатъчно време за създаване на бъдеща звезда. Да, футболните школи за таланти в Англия и Франция работят и произвеждат. Но много малка част от младите футболисти са родени в тези 60-милионни държави. Повече от тях идват от хиляди километри. Това е лукс, който засега детско-юношеските школи на водещите български клубове не могат да си позволят. А явно само с местни таланти не става. Защото те или са кът, или мобилните джаджи и летните хитове са по-привлекателни от това да въртиш обиколки на терена до припадък. Това убива потенциала и ако на 18 си бил талант, на 24-25 все още си надежда. И край.

Клубният футбол в България е жив и ще живее още дълго. Но „Левски“ и ЦСКА вече не са пълновластните господари и абсолютни монополисти. Тази им незавидна роля се режисираше от преди доста години. Постепенно двата клуба се обезкървиха, обезличиха и маргинализираха. Останаха им само многобройните фенове и историческата памет. Не е малко. Та нали всичко е за феновете. Истинските фенове, не професионалните.

Основата я има. Необходим е и разум. Вглеждане в собствените си проблеми и пълен игнор на съдии или периферни оправдания, които са модерни напоследък. Тогава ще дойдат и резултатите, и най-сетне „онези от Делиормана“ ще бъдат поставени на мястото им. Защото, ако не дай боже, се пръкне отнякъде и втори „Лудогорец“, мачът за „Левски“ и ЦСКА, такива каквито са в момента, наистина свършва.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ