Старата песен на нов глас - Германия отново си има шампион

публикувано на 9 Юли, 2020 / Четеш за 7 минути

Христо Стоичков казва, че е играл с №8, защото когато е обърната, осмицата се превръща в символ на безкрайността. Тя има върхове и спадове, но неизменно пътят по нея няма край или спирка. Тази година Байерн Мюнхен спечели осма поредна титла в Германия и тази цифра в най-голяма степен говори за пътя на тима – върховете се редуват със спадове, но пътуването им не свършва и те никога не спират. Настоящият, най-странен от

материал на Кристиян Иванов

всички шампионски за тях сезони досега, донесе доста изненади на запалянковците в Германия, но в края му всичко си дойде на мястото – сребърната салатиера е на Алианц Арена. Добре поне, че самата награда не може да се закичи с лентички в цветовете на шампиона, защото на организаторите щеше да им бъде много трудно да измислят нов вид комбинации на клубните цветове на шампиона всяка следваща година.

Баварците обаче си заслужиха титлата, за разлика от миналия сезон, когато трябва да благодарят на многото грешки на конкуренцията от Дортмунд. Затова в началото на миналата есен много от нас гледаха с надежда към BVB, а дори и към Лайпциг и Мьонхенгладбах, където сериозно се стягаха за битка срещу доминанта. И трите отбора имаха много по-силни състави спрямо миналата година, което не се случи в Мюнхен. След напускането на Робен, Рибери, Рафиня и Хумелс новите летни попълнения не успяха да оправдаят очакванията. Освен това през целия сезон тимът разполагаше максимум с 16-17 футболисти (без момчетата от школата) заради постоянните контузии на някои ключови фигури. Предпоставките за нов победител в Бундеслигата бяха налице, но всички, които стискаха палци на Дортмунд, Гладбах или Ред Бул забравиха, че Байерн е един от малкото отбори в световен аспект с аура на победител. Те не я демонстрират постоянно, но има моменти, когато тя сама се показва на повърхността и влиза в действие.

 

Изминалата кампания беше точно такъв момент. С орязан състав и треньорска смяна още през есента, ФК Холивуд дори не даде възможност на преследвачите да държат съдбата си в свои ръце. Те полека-лека се препъваха и оставаха само с надеждата да се преборят за едно от трите оставащи места за Шампионска лига. Но е важно да се каже - претендентите осъществиха реални опити да стигнат до първата позиция. Друг е въпросът, че не успяха.

Да започнем отзад напред – в последните няколко години Борусия Мьонхенгладбах успя да се класира на няколко пъти сред първите четири и да си гарантира участие в най-силния европейски клубен турнир. Изминалият сезон не правеше изключение. Жребчетата вече дълго време имат един стабилен гръбнак на отбора, който не се променя, а само се подсилва с всяка изминала година.

 

В последните няколко месеца те дори успяха да достигнат до първото място в класирането в Германия. Това се случи в най-подходящия момент – когато Байерн не беше убедителен в мачовете си и губеше точки. Непривичната роля на водач в първенството обаче сериозно натежа на психиката на момчетата на Марко Розе и те не успяха да се задържат начело до края. Въпреки провала в атаката на шампионската титла, в Гладбах трябва да са доволни от себе си. Те успяха да се противопоставят на Байерн, като дори успяха да ги победят в домакинството си на „Борусия Парк“.

 

Освен това интегрираха много младежи в състава си (Маркъс Тюрам, Рами Бенсебейни и др.), с което започнаха отрано подсигуряване на доброто бъдеще на тима през идните сезони.

Прочети 'ПСЖ vs РедБул Лайпциг (кой се развива по-добре?)'

thumbanil.jpg

При колегите им от Лайпциг ситуацията е малко по-различна. Биковете непрекъснато подобряват състава си, а с него и играта откакто се присъединиха към Първа Бундеслига. През немалка част от сезона те (също като Гладбах) бяха водачи в класирането, но в някои от мачовете (срещу очевидно по-слаби съперници) се провалиха и загубиха много точки.

 

Водени от Тимо Вернер (подписал договор с Челси преди дни), Биковете записаха някои доста изразителни успехи (8:0 и 5:0 срещу Майнц, 5:0 срещу Шалке и 6:1 срещу Волфсбург за Купата), но след някой такъв мач почти винаги следваше равенство или загуба, с което мечтата за титлата си отиде още след първите два мача след подновяването на кампанията.

 

През следващия сезон наставникът им Юлиан Нагелсман трябва да обърне сериозно внимание в това 'лъкатушене' на своите възпитаници. Вярно е, че играчите на Лайпциг са изключително млади, но ако искат да излязат от сянката на колоса от Мюнхен, те трябва да се научат как да побеждават в няколко поредни мача с по 1-2 на нула, а не един двубой да бъде спечелен с 5 гола разлика, а при следващия да се стигне само до равенство или още по зле – загуба. Ако тези минимални, но натрупващи се грешки бъдат изчистени, източногерманците ще могат реално да разклатят трона на Баварците.

И накрая се стига до първенецът сред чакащите на опашка за титлата на Байерн – Борусия Дортмунд. Тази година според много специалисти трябваше да е тяхната година. За пръв път от много време те взеха футболист от мюнхенци, а не обратното. Освен Хумелс, на Сигнал Идуна Парк дойдоха и още няколко много класни попълнения – Юлиан Бранд, Торган Азар и Нико Шулц. Така трябваше да се избегне опасността с течение на мачовете поради контузии или наказания тимът да не разполага с достатъчно играчи.

 

Какво обаче лиши жълто-черните от така бленуваните шампионски медали? В най-обща степен бяха те самите. През първата половина от първенството имаше няколко мача, в които Дортмунд водеше сигурно в резултата, но допусна да му бъде отнета победата. Липсата на концентрация в комбинация със слабата защита костваха много точки на Люсиен Фавър и компания. Освен това (въпреки широкия състав) Борусия в нито един момент не можеше да разполага с абсолютно всички свои звезди в добро игрово състояние. Това важи най-вече за капитана Марко Ройс, който дори в малкото изиграни срещи доказа, че е човекът, определящ играта на отбора.

 

Сензационното купуване на Ерлинг Халанд през зимата беше последвано от една сериозна глупост на трансферния пазар – раздялата с другия нападател Пако Алкасер. Така Вестфалци отново си утежниха положениетто, не само защото се разделиха с един завършен хищник в наказателното поле, но и защото една скорошна продажба на норвежкия суперталант ще ги накара отново да си търсят нападател. Това е една до болка позната практика за тях в последните години. На Сигнал Идуна Парк играха някои невероятни атакуващи състезатели, но тимът така и не успя да задържи някого от тях за по-дълго време. И в крайна сметка за поредна година Вестфалци ще се задоволят с калъфката на титлата.

Прочети 'Възходът на Томас Мюлер'

thumbnail.jpg

Освен гореспоменатите отбори, имаше и други, които успяха да направят впечатление с представянето си през кампанията. Байер Леверкузен, Волфсбург, Хофенхайм и Фрайбург направиха така, че през много от кръговете разликата между първите 7-8 тима да бъде около 3-4 точки и интригата да остане до последния кръг. Тези отбори обаче така и не успяха да направят нещо повече от приятно впечатление на привържениците и въпреки че всеки един от тях имаше надежди през есента да играе в Шампионска лига, те така и не успяха да се преборят за място в Топ 4.

Без съмнение, този сезон в Бундеслигата беше най-интересен в последните 5-6 години. Битката за челните позиции, даващи право на участие в ЕКТ, беше невероятна. Но ако тимовете искат догодина първото място да отиде някъде другаде, а не в Мюнхен, те трябва да изчистят малките, но натрупващи се грешчици, които помрачават хубавата им игра и ги оставят на едно-две стъпала под немския трон.

 

В противен случай има реална възможност осмицата да се превърне в знак за безкрайност.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719