Двете страни на баската мечта... | мисляФУТБОЛ

Двете страни на баската мечта във футбола (част 2)

публикувано на 18 Март, 2020 / Четеш за 5 минути

В първа част на този материал разгледахме фундаменталността на предстоящия финал в турнира за Купата на Краля, направихме ретроспекция на историята и традициите на баския футбол (връщайки се цели 100 години назад) и представихме отбора на Атлетик Билбао в сегашното му състояние. 

Днес предстои не по-малко вълнуващо пътешествие, този път до Сан Себастиян!

материал на

Летящият Честмир

Ето го и погледът отблизо към втория участник във финала, другият голям баски съперник - Реал Сосиедад.

Полетът на младостта и въображението в „синьо-бяло”

 

Според мнозина, Реал Сосиедад през този сезон играе най-атрактивния футбол в Испания. „Синьо-белите” от Сан Себастиан наистина спират дъха на зрителите с бързата си игра, изпълнена с импровизация и въображение. По пътя към финала тимът на Иманол Алгуасил записа паметна победа с 4:3 на „Сантяго Бернабеу”, но това далеч не е единственият пример за голова фиеста, създадена от Йодегаард, Оярсабал, Порту, Исак, Янузай, Жозе и останалите. В игрово отношение Реал Сосиедад в момента е почти противоположното на това, което предлага регионалният му съперник. Атлетик (Билбао) залага на безкомппромисна дисциплина и здрава защита, докато „чури-урдин” (на баски – „синьо-белите”) летят по терена и танцуват с топката.

 

Често футболистите на тима от Сан Себастиан, разбира се, си патят от наивно поведение по време на мач – не са ефективни в оползотворяването на головите ситуации, а и не са достатъчно корави да се мобилизират, когато дадена среща пък се развива против тях. Порок на младостта, какво да се прави. Реал Сосиедад е отборът с най-ниска средна възраст в Примера дивисион – 24 години и 7 месеца, като следващите в тази класация (Селта и Атлетико (Мадрид) са с по близо година по-възрастни. Не че в Билбао е пълно със „старци” (ако не броим Адурис и резервния вратар Ерерин), но там средната възраст е над 26 години и половина. А единственият титуляр при „синьо-белите”, който е навлязъл в четвъртото десетилетие на жизнения си път, е левият бек Начо Монреал. Все още ненавършил 23, Микел Оярсабал е капитан на отбора. Основният креативен мотор – Мартин Йодегаард е на 21, а всички в Сан Себастиан се надяват норвежецът да не бъде привикан още през лятото от Реал (Мадрид), който държи правата му. „Новият Златан Ибрахимович”, както нарекоха Александър Исак в родната му Швеция още на 17-ия му рожден ден, е на 20. А шанс за изява често получава и 18-годишният юноша на клуба Андер Баренечеа.

 

На фона на тези юноши бледни, други титуляри като защитниците Йосеба Салдуа (27), Диего Йоренте (26) и Ариц Елустондо (25) изглеждат като ветерани. Същото може да се каже и за халфове и офанзивни играчи като Микел Мерино (23), Аднан Янузай (25), Кристиан Порту (27) и Вилиан Жозе (28).

Микел Оярсабал

А вратарят Алекс Ремиро (24), който измести ветерана Мигел Анхел Моя (35), има интересна история: той израсна в Атлетик (Билбао), където обаче така и не получи шанс да бъде дори резервен вратар в първия тим. Така голкиперът си тръгна като свободен агент от „Сан Мамес” през лятото на 2019 г., за да заслужи правото да бъде титуляр на вратата на местния съперник. Ремиро допуска грешки и не може да се каже, че е по-добър от Унай Симон, но определено е и попадение за тима от Сан Себастиан.

 

Реал Сосиедад също държи на баската си идентичност, но не така стриктно, както Атлетик (Билбао). Впрочем, под яките на всички отбори от региона може да се забележи т.нар. Ikurina – това е флагът на баските. В Сан Себастиан (или Доностиа, както се нарича градът на езика на баските) играят норвежец, бразилец, белгиец, французин и швед (поне като паспорти, ако не като произход), но всичко се дирижира от местен човек. И именно той е в основата на възхода.

48-годишният Иманол Алгуасил e прекарал повече от половината си живот в Реал Сосиедад – първо като юноша, после като защитник в първия тим (със 113 мача в Примера дивисион между 1990 и 1998 г.), а след това и като треньор на различни нива в клуба. Кариерата му като наставник стартира при младежките формации през 2011 г,. после получава „повишение” в Б отбора на мъжете (първо асистент, а след това и старши треньор на резервния тим). През март 2018 г. Иманол поема и първия състав след уволнението на Еусебио Сакристан, за да довърши сезона.

 

Вторият шанс идва като коледен подарък – на 27 декември 2018 г., след като от поста е освободен Асиер Гаритано (сега наставник на Алавес), Алгуасил отново е назначен като caretaker. След силния дебют (победа с 2:0 на „Бернабеу” и нито една загуба в първите 8 мача начело на „синьо-белите”) ръководството решава, че е дошъл моментът да се гласува трайно доверие на Иманол. И това се оказва отличен ход.

Прочети 'Лев Яшин - вратарят, останал завинаги във футболната история'

През изминалото лято Реал Сосиедад направи една от най-добрите и същевременно бюджетни селекции в испанския елит. Мартин Йодегаард дойде под наем от Реал (Мадрид) за два сезона (друг е въпросът дали от Кралския клуб няма да го привикат по-рано), Порту беше взет от изпадналия Жирона, а Александър Исак струваше на клуба по-малко от 8 милиона евро при сделката с Борусия (Дортмунд). За вратаря Ремиро вече стана дума. Човекът, който познава клуба отвътре като двете си ръце, явно беше напълно наясно какво му е необходимо към вече наличното (Оярсабал, Мерино, Елустондо, Йоренте, Вилиан Жозе), за да изгради един наистина конкурентноспособен тим.

 

И сега Реал Сосиедад (освен финалист за Кралската купа) е и реален претендент за място в Топ 4 в един от най-оспорваните сезони в Ла Лига. „Синьо-белите” трябва да се преборят с по-опитни и по-безкомпромисни противници като Севиля, Атлетико (Мадрид), Хетафе и Валенсия, за да докоснат мечтата Шампионска лига. Но дори и да не се случи тази година, едва ли някой би подложил на съмнение това, че тимът от Сан Себастиан се е насочил към блестящо бъдеще.

-   -   -

 

Но първо идва ред на историческия финал!

 

В него се срещат два противника, които вече успяха да се победят по веднъж в тази кампания. Атлетик спечели с 2:0 на „Сан Мамес”, а Реал Сосиедад отговори с 2:1 на „Аноета” (или „Реале Арена”, както вече се нарича стадионът по спонсорски съображения). Но мач като този на Олимпийския стадион (1) в Севиля ще се състои за първи път в историята. А триумфът за отбора, който го постигне, ще се помни винаги.

(1) Олимпийският стадион в Севиля не е приел нито една Олимпиада до момента. Нарича се така, защото с него градът кандидатства (неуспешно) за домакинство на Игрите през 2004 и 2008 г. Най-големият спортен форум, състоял се в рамките на съоръжението, е световното първенство по лека атлетика през 1999 г. На стадион „Ла Картуха”, както го наричат заради местоположението му – името на едноименния остров по течението на река Гуадалкивир, се играе и финалът за Купата на УЕФА през 2003 г. Испанската кралска футболна федерация избра Олимпийския стадион в Севиля за арена на финалите в турнира за Купата на краля от 2020 до 2023 включително.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

харесваш ли ни,

черпи една бира  :)

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719