Защо Барселона изгуби лицето си? | мисляФУТБОЛ

Защо Барселона изгуби лицето си?

публикувано на 8 Октомври, 2019 / Четеш за 7 минути

Това е въпрос, който вълнува всеки един фен на този отбор.

 

През годините свикнахме каталунците да печелят и да ни радват с добър футбол. Къде е границата, между това да печелиш титли и да играеш красив футбол?

материал на Димитър Гъдев

(читател)

Кое от двете радва повече феновете на каталунския гранд?

Според моето скромно мнение, именно играта и красотата в нея е спечелило сърцата на милиони. Паралела с това е требъла на Интер през 09/10 (като база за сравнение), отнесен към требъла на Барса през 2015 или 2009 година. Когато Интер спечели требъл имаше сензация и това се тиражираше по медиите 1-2 години, но мерилото за това колко е голям успеха е и това как си играл, за да спечелиш този требъл. Да, Интер постигна този успех и никой не може да им го отнеме, но начина им на игра не беше привлекателен и някак си, пречупено през времето, този успех избледня.

Същата е ситуацията с Челси през 2012 г. Да, спечелиха ШЛ, но след това рядко се чува в коментаторските студия да се дава за пример или да се отбелязва година след година, когато се заговори за красива игра и успех. Точно затова начина на игра е много важен, защото това ти гарантира повече позитиви от един трофей.

Нека да се насочим към толкова наболялата тема относно неопределяемия стил на игра на Барселона в момента. Някой ще си каже - откакто Валверде дойде отбора започна да играе по този начин, но лично според мен генезиса на този проблем се крие много отвъд идването на Валверде. След новината, че Гуардиола напуска отбора в мен изникна въпроса „Как ще играе отбора след неговото напускане?“. Логичното се случи и Барселона започна да прави компромиси относно стила на игра, но все още имаше надежда, защото досега Ла Масия даваше резултат и начина на игра можеше да се запази, но всичко това рухна още тогава.

 

Все още не се е намерил треньор, който да може еднакво добре да налага юноши и да кара отбора да печели. Дойде ред на Тито Виланова и всеки беше въодушевен, че това е точния човек. Дълги години помощник на Пеп и логичната развръзка беше да поеме отбора. В лигата всичко беше наред, но си личеше, че Тито нямаше смелостта да прави ротации, да пусне рискова смяна или да извади някоя от звездите за назидание. Отбора (въпреки това) спечели Лигата с рекордни точки, но неуспеха в ШЛ натежа, а и нещата придобиха други измерения след новината за коварната болест на Виланова. Тук беше и първия компромис, а именно липсата на налагане на юноши.

 

Следващата година беше ред на Тата Мартино. Медии тиражираха, че е човек, приличащ на Биелса, че има нещо лудо в него, което да хвърли искрата в съблекалнята, от която да пламне и отбора отново да заиграе този вдъхновяващ и неподражаем футбол. Обаче не всичко беше така. Нулев сезон и безидейна игра. Нищо интересно, което да се запомни от престоя на Тата. Втория компромис – липсата на атрактивна игра.

Меси и Тата Мартино

Пристигането на Луис Енрике раздели феновете на отбора, защото беше треньор, който нямаше много опит, а и нямаше собствена философия, която да привлече феновете на негова страна. Може би с отбор като Селта, който има ограничени възможности, е трудно да се направи нещо революционно. Но имаше едно качество на Енрике, което ме накара да му повярвам, а именно - носеше духът на Барселона. Винаги излизаше за победа и знаеше какво значи Барселона.

 

През първия сезон отбора беше впечатляващ. Играта стана много по-директна и вертикална, вместо хоризонталната при Пеп. Отпред отбора разполагаше с впечатляващо трио – Меси, Суарез и Неймар. Това помогна за печеленето на така бленувания требъл. Всеки един беше впечатлен от играта на тримата отпред, но тогава ясно си пролича, че отбора жертва своята идентичност. С лека ръка бе захвърлено владението на топката и акцента падна върху това да се доставят топки на нападението. Халфовете трябваше да се грижат много повече за защитата, отколкото за това как да задържат топката. Някой ще си каже, че тики-така се е изчерпала, но ако погледнем сегашния отбор на Сити, ще забележим, че тики-така отново е тук и то модифицирана и отново всяваща страх в опонента.

Е, това, което се забелязваше като слабост през първия сезон, въпреки 5-те титли, се появи на хоризонта. Отборите намериха начин да спират нападателното трио и печелеха лесно битката в средата, а от това страдаше защитата. Третия сезон на Енрике беше изключително слаб и се видя ясно, колко много отбора е зависим от нападателното трио. Съвсем друг проблем са и противоречивите входящи трансфери на отбора, през периода на Енрике.

Прочети 'Когато очаквания и реалност се разминат или неуспешните трансфери на Барселона в периода 2008-2018г.'

thumbnail.jpg

Може би това беше разковничето за крахът през този период - изцеждането на титулярните футболисти на отбора и липсата на техни адекватни заместници. През този период, отбора загуби още една част от своята идентичност – юношите отстъпиха място на инвестиции във футболисти със спорни качества. При Тито Виланова (както посочих горе) юношите имаха изключително ограничено игрово време.

Дойде ред и на настоящия треньор Ернесто Валверде. Именно тук се сложи и последното парченце от пъзела на заличаването на идентичността на Барселона от времето на Гуардиола, изградена от Кройф. Сигурно е прекалено песимистична и черногледа тази позиция, но изразявам лично мнение.

 

След напускането на Неймар, треньора беше оставен без опция на лявото крило и дупката беше прекалено видима. За попълването на тази дупка беше привлечено дясно крило – Дембеле, който имаше малшанса да се контузи за дълго. Този изключително нелогичен трансфер беше направен, за да се потуши гнева на феновето заради напускането на Неймар, а резултата е отчайващ. Изключително отблъскваща игра, компромис с фундаменталните ценности на отбора и застаряваща единайсеторка. Именно под ръководството на този треньор се захвърли и системата 4-3-3, за сметка на 4-4-2. Валверде се провали тотално откъм това да върне отбора към атрактивния футбол и стабилното владение на топката. Вместо това се стигна до ситуация да изпадаме в глуха защита, от която да изграждаме контраатаки със Суарез и Меси. Сериозно?

Прочети 'Какво видяхме от първото дерби на Мадрид'

thumbnail.jpg

Качествата на Меси са съвсем различни и сериозно се разграничават от бързите конраатаки. На Суарез му липсва скорост, а с напредването на годините това няма да се поправи. През последните две години влоши изключително много и головата си успеваемост, а това се виждаше най-ясно в мачовете от ШЛ. Именно през този период са и двата най-срамни момента в историята на Барселона. Двете последователни отпадания по идентичен начин, след комфортна преднина в първия мач.

 

Другия огромен проблем при Валверде са гостуванията, където отбора често е надиграван и единствено магията на Меси ги спасяваше на моменти. Коутиньо беше буквално забит на лявото крило и натоварен с дефанзивни функции (трябваше да покрива огромен периметър от терена, а той не е такъв тип футболист), а неговата сила е на съвсем друга позиция.

 

Друго изключително негативно при Валверде е оформянето на групичка от недосегаеми, които (независимо от развоя на мача) не можеше да се пипат. На моменти се чудех какво изобщо прави Суарез на терена и защо не бъде заменен. Ракитич, с пословичните си връщания назад вместо напред, можеше да те изкара от равновесие. Всичко това достигна своя апогей в срещата от ШЛ на Анфийлд. Там ясно си пролича липсата на гъвкавост от треньора и невъзможността му да промени развоя на мача с направените смени. След всичко това всеки си казваше, че Валверде няма как да продължи, но уви, ръководството реши да му гласува доверие.

Доверие за кое?

За защитния футбол?

За липсата на юноши в състава?

За липсата на адекватни смени?

За правилната постройка на отбора?

 

С доста огромни крачки вървим към пропаст, от която няма излизане и през новия сезон няма индикации, че това може да се промени. Привличането на Де Йонг беше страхотна новина, но за първите си три мача беше забит - първо на лявото крило, след това на дясното. Най-добрия дефанзивен полузащитник за миналата година и накрая нашия мил треньор го слага на позиция, която изобщо не му приляга. Ситуация, която беше коментирана от националния треньор на Холандия, след победата на Холандия срещу Германия (с основна заслуга на Де Йонг). Пак се питам (и надали мога да намеря отговор) какво вижда ръководството в този треньор.

След леко емоционалните изблици накрая, все пак исках донякъде да обоснова защо Барселона играе по този непривлекателен начин. Опитах се да бъда конкретен, но негативните неща през последните години са изключително много и пътят към върха ще бъде изключително труден. Макар и нелогично - най-големия удар за Барса през този сезон ще бъде уволнението на Ернесто Валверде.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ